петък, 29 октомври 2010 г.

Тиквени истории

Мотовила-вила, ни ти вода пила, ни ти треска пасла, а педя сланина нарасла-
що е то?
Наричат я царицата на есента, витаминозна бомба, все още се спори плод или зеленчук е, символ на Хелуин /празник на Вси Светии/.
Ясно е, че става въпрос за тиквата, а тиквените истории и номинации за медал започна да пише чаровната Ина. След нея получих покана от Роси, с една неустоима тиквена торта. А Ели ме включи, представяйки нейно величество тиквата в пълен блясък.
Благодаря ви, мили дами! Усмивки за вас!



И аз обичам тиквата в почти всички варианти за приготвяне:
- класическа печена с мед и орехи;
- в сладкиши: ароматно напълнена с плодове, прилежно надиплена в тиквеник, в мекички сладки с глазура и в неизменния вариант на мъфини;
- солена: салата от прясно настъргана тиква с бекон и вкусно ризото с тиква и спанак.

Тиквеният медал задължава да се сготви и представи една тиква. Ето моето сладко тиквено предложение.


Тиквени курабийки /Pumpkin Scones/


Продукти за Pumpkin Scones:
2½ ч.чаши /от 200 мл/ брашно
½ ч.чаша захар
1 с. л. бакпулвер /една опаковка на д-р Йоткер/
½ к.л. сол
½ ч.л. канела
щипка индийско орехче
щипка джинджифил на прах
125 гр. студено масло
¾ ч. чаша сварена, изцедена и пасирана тиква
3 с.л. сметана /кисело мляко равни
1 яйце
2 с.л. едро наряазни орехи
2 с.л. стафиди

Глазура:
1 чаша + 1 с.л. пудра захар
2 с.л. пълномаслено мляко

Използвах кухненски пасатор. Разбиват се 2 ч.чаши брашно с бакпулвера, солта и подправките. Прибавя се нарязаното масло и пулсира няколко пъти до получаване на "трохи".
Отделно се хомогенизират сметаната, яйцето и тиквеното пюре.
Добавят се към масленото тесто, заедно с орехите и стафидите, и вече само с бъркалка се обединява сместа. Изсипва се върху набрашнен с останалото брашно плот и без да се меси продължително се оформя общо тесто. Разточва се на дебела кора и изрязват форми по желание - кръгли или триъгълни. Поставят се върху хартия за печене и замразяват за около 20-25 мин, във фризер.
Фурната се загрява на 200-220С. Поставят се курабийките и пекат 15-18 мин. до златисто.


Изваждат се и след пълното им охлаждане се декорират със захарна глазура.


Опитайте и се почерпете към чаша топло кафе.



Продължение на наградата е и личностно споделяне за:
- Моят любим автор?
Аз съм представител на по-старото, четящото поколение и трудно бих избрала само един. Все пак ще се спра на Стайнбек.
- Какво ме вълнува?
Вълнуват ме много неща, най вече свързани с природата, живота и бъдещето на децата и близките ми.
- Мразя?
Ето за това нямам отговор. Съзнателно се опитвам да игнорирам и замествам негативните емоции, които биха ескалирали до такава степен.



Трябва да предам наградата на 7 блога. Много вече са я получили. Това са моите избраници за продължаване на тиквените истории:
Вики
Дими
Илианка
Краси
Мими
Мира
Павлети

Очаквам с интерес вашите предложения.

Избрах и още 7 чуждестранни:
Andrea
Daniela
Fimère
Hilmar
Mimi
Stefania
Vera

I expect your culinary ideas and recipeswith pumpkin.


За да приключа с жестовете на симпатия и внимание, искам да подаря следващата награда на всички приятели на моя блог. Лети ме присъедини в своя кръг приятели. Имам тази емблема отдавна, но е хубаво и приятно да се обновява.
Благодаря, Лети!

Ще се радвам, тази награда да вземат всички, които приемат виртуалното приятелство. За мен ще бъде удоволствие!



сряда, 27 октомври 2010 г.

Ябълкова пита с карамелизирани орехи

На Димитровден, един от най-тачените празници за българите, почитаме светецът с богата трапеза - курбани с месо, ястия от птици и зеленчуци, варена царевица, печени ябълки, тиква, плодове. Избрах традиционна ябълкова пита, с вкус и аромат на есен - маслено тесто и орехи, карамел и канела, мед и ябълки. Много обичам ябълки, но днес няма да пиша за техните вълшебни качества. Време е на изобилието от ябълки. Има и един разказ, на младо, съвременно момиче за ябълката. Иска ми се да започна с него…

Ябълката /Ася Ценова, Берковица/
"Разхождайки се по улицата, случайно чух един продавач на ябълки да рекламира стоката си, ама по старомодния начин. Викаше и ръкомахаше. Стана ми интересно. Спрях да разгледам. Не разбирам много от ябълки. Е, знам, че има различни сортове, но точно колко и какви - нямам представа. Продавачът ми се усмихна любезно и започна да ме подканя:
- Ябълките са много вкусни! Избери си! Има всякакви, все ще ти се хареса някой вид.
Реших да си купя. Нали разправят, че били полезни.
- Ще си взема, но не мога да избера - казах аз. - От кои ще ми препоръчате?
- Повечето хора търсят от тези - каза той и посочи кошница лъщящи златни плодове. Взех една и я огледах. Напомняше ми нещо познато.
- Това да не са от онези, дето ги пазеха тримата братя? - попитах колебливо.
- От тези са! Малкият брат си ги пази ревниво, ала от време на време успявам да го надхитря и да открадна по някоя.
- Колко струват?
- Почти безплатно - за всяка ябълка - по късче морал.
"Виж го пък този! - казах си наум. - За едните златни ябълки да си давам от морала. Така не бива! Той ми е по-ценен." Отказах любезно, но категорично.
- Тогава си вземи от тези - каза той и посочи кошница сочни ябълки с надписи. Разгледах няколко. Надписите бяха различни - "На най-могъщата", " На най-силната", " На най-богатата". И за тези ябълки се сетих.
- Това са ябълки на раздора - казах, вече по-уверено от предишния път. - Само че надписът не беше ли само един: "На най-красивата"? Дори не го виждам в кошницата. Май ябълките не са истински.
- Истински са, но от новия тип. Ценностите на хората се променят с времето.
- И от тях не искам. Омръзнало ми е от спорове, караници, препирни. Не съм забравила, че и до войни се е стигало. А накрая остава само огризка, дето никой не я иска и само я подхвърлят. Не, благодаря!
Продавачът ме изгледа учудено, усмихна се и посочи към последната кошница.
- Май ти трябват от тези, въпреки че напоследък не ги търсят много много. Затова са и позагнили, но иначе са вкусни.
Всички ябълки в тази кошница бяха различни. Взех си една, поразгледах я, но за нищо не ми напомняше. Пресрамих се и попитах какви са.
- На познанието - отговори продавачът и пак се усмихна. - Някога бяха забранени и трудно се намираха. Днес обаче се предлагат щедро, но повечето ги подминават и се заглеждат в другите, по-атрактивните.
"Сигурно са скъпи, а как ми се иска да ги опитам", помислих си аз. Продавачът сякаш прочете мислите ми, взе една и ми я подаде.
- Вземи, подарявам ти я. Дано да ти се услади!
Поблагодарих, обърнах се и отхапах. Когато се обърнах след секунда, изпълнена с безброй въпроси, продавачът беше изчезнал.
"

А сега..., наистина е време за ябълки



Ябълкова пита с карамелизирани орехи


Продукти:
2 ч.чаши брашно
125 гр. масло
75 гр. захар
1 яйце
1 к.л. бакпулвер
1 с.л. сметана

125 гр. орехи ½ ч/чаша
30 гр. масло
3с.л. гр. захар
1 с.л. мед

½ кг. ябълки
1 с.л. захар /според сладостта на ябълките/
1 ч.л. канела /по желание/


Брашното се миксира с бакпулвера и захарта в бландер няколко пъти. Добавя се нарязаното на парченца масло и отново се разбива до обща смес. Накрая се обединява с яйцето и сметаната до поемане и хомогенизиране. Получената топка тесто се разделя на две части. Едната се охлажда в хладилник, а другата се доомесва с още 1-2 с.л. брашно, оформят се топчета /по-удобно е след това за рендоване/ и замразява във фризера.
Фурната се загрява на 175С.
От първата част тесто се разточва кора с малък борд за тава с диаметър 20 см. Аз рендосах отгоре малко тесто, за по-голяма порьозност на основата. Оставя се в хладилник.
Mаслото, захарта и меда се поставят в съд на котлона и след като се разтопят, се добавят нарязаните ядки. Вари се, при непрекъснато разбъркване заедно на слаб огън около 5 минути. Маха се от котлона и се разстила карамеленият слой върху тестената основа. Поставя се в загрятата фурна и пече около 15 /20/ мин. до порозовяване и изважда.
Рендосват се ябълките на най-едрата част от рендето. Поръсват се със захарта и канела и оставят в под наклон да се отцеди сокът. Преди използване отново се отцеждат добре и поръсват върху карамеления слой на вече изпечения блат.
Изважда се от фризера втората част от тестото и рендосва върху ябълковия слой. Аз оформих и борд от малки топченца тесто.
Връща се целият сладкиш във фурната /175С/ и пече още 20 /25/ мин., ако е необходимо се покрива с хартия.


Изважда се, поръсва се със захар и сервира леко топла – хрупкава и пръхка.


Наличният слой карамел и рехавата горна част на сладкиша предотвратяват соковете на ябълките да се поемат от основата и тестото да не се доизпече.


Ако престои, масленият блат омеква, но пък се обединяват карамеленият и ябълков слой и ароматите засилват.


Вариант за сервиране с още ядки, карамелен сос и карамел.


В оригиналната рецепта не се препоръчва подслаждане на ябълките, както и използването на канела, а пропорциите са за 500 гр.брашно. Аз избрах вариант за по-тънка пита с по-вече плънка.


Опитайте…

вторник, 26 октомври 2010 г.

Празнуваме Димитровден - 26 октомври


Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец
,
Българската православна църква чества
на 26 октомври - Димитровден.


Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.



Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пък според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.

Свети Димитър е един от любимите светци на българина.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
В нощта срещу Димитровден небето се отваря и молитвите на праведните хора стигат до ушите на дядо Господ. Когато молбата е богоугодна, той дава знак, че я е чул.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, рачел, тиква, пита с ябълки или печени ябълки.


По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носи бели цветя за именника за да е блага зимата. Името Димитрий означава "посветен на Богинята Деметра", "земеделец". Цветята се увиват с ален конец за да са здрави именниците цяла година.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Честит празник на всички празнуващи!
Специален празничен поздрав и красиви благопожелания към Дими и Диди , за
здраве, късмет и много щастие!


Хубав празник!

събота, 23 октомври 2010 г.

Velveting пилешки гърди със сос от сметана и горчица

Velveting е стара китайска технология за готвене, но развита в по-различен и сравнително нов вариант за приготвяне на пилешко месо. Прави се опит за получаване на крехко и влажно пържено цяло, не на хапки пилешко месо, не само в средата, но и на повърхността. Обикновено месото първо се запържва в мазнина, след което се пече. При Velveting е обратно – първо печене и след това пържене. Различно е и отношението към момента за посоляване на месото. Месото се осолява по време на печене, за да задържи повече влага, както при варене. В класическия вариант посоляването е непосредствено преди готвене, за де не се изсуши месото, „изсмуквайки” соковете му. В този случай гърдите се поставят в тавичка и са покрити плътно с фолио. При затворена среда влагата, която се освобождава от пилето под фолио, за краткото време на готвене не може да се изпари напълно. Последващото намазване, за създаване на тънък защитен слой и запържване /подобно на китайският начин/ „запечатва” месото. Резултатът – меко и сочно месо и хрупкава златиста коричка - гладкo, "кадифено" покритие. Много обяснения, но сполучлива, бърза и лесна "кадифена" Velveting технология.

Velveting пилешки гърди със сос от сметана и горчица


Продукти:
4 обезкостени, без кожа пилешки гърди
2 чаени лъжички сол
1 супена лъжица растително масло

Топинг /намазка/
2 супени лъжици неосолено масло, разтопено
1 супена лъжица брашно
1 супена лъжица царевично нишесте
1 / 2 чаена лъжичка смлян черен пипер

Загрява се фурната до 150 С.

Пилешките гърди могат и да се мариноват предварително. Аз избрах горчичен аромат:
50 мл. бяло вино
2 с.л. зехтин
1 с.л. лимонов сок
1 с.л. фина дижонска горчица
1 ч.л. захар/мед
1 ч.л мащерка
1 скилидка чесън /наситнена или пресована/
½ к.л. сол
½ к.л. черен пипер
Времето за мариноване е от няколко часа до ден.

Поставят се пилешките гърди върху лист алуминиево фолио в тавичка. Фолиото трябва да бъде достатъчно голямо, за да могат да се загънат.

Пробожда се всяко месо с вилица 5-6 пъти, и поръсва с 1 / 2 ч. л. сол. Това ще действа като мини-солен разтвор. Покриват се с фолио, така че да са затворени. Тавата се поставя на средно ниво във фурната и пече 30-40 минути или докато са побелели. Аз пекох по 15 мин. на страна.
Изважда се месото от фурната и премества върху салфетки или кухненска хартия. Подсушава се много добре, за да не пръска при пържене. Все пак да се подсигури и предпазен капак за пърженето.
Загрява се на средна температура тиган и налива се 1-2 с.л. зехтин.
Намазва се едната страна от пилешкото месо с топинга и се поставя да се пържи с намазаната страна в загрятата мазнината за 3-4 минути /до златисто/. Намазва се и другата страна, обръща се – да продължи пърженето.
Изваждат се пилешките гърди и оставят да почиват и леко охладят за 5 минути.


Подготвя се сос:

Сметанов сос с горчица

½ чаша сухо бяло вино или пилешки бульон
½ чаша сметана
1- 2 с.л. дижонска горчица
1 ч.л. нишесте
1 чаена лъжичка ситно прясна мащерка

Налива се виното в горещ тигани завира, като се разбърква, докато намалее на половина - около 1 минута.
Смесват се нишесте сметана и горчица и мащерка. Изсипват се във виното и се разбърква - вече на тих огън до сгъстяване - около 2 минути. Маха се от котлона и овкусява с мащерката.


Пилето се поднася полято със соса и гарнитура по желание – аз избрах микс царевица, дресинг,свежи подправки и краставици.



А кадифето триумфално се завръща от 80-те години на миналия век, за да ни завладее и днес, особено актуално за есенно - зимния сезон /2010-2011/. Кадифени костюми, кадифени блузи, кадифена нотка в роклите и полите.От класически градски стил до изтънчена женственост. Кадифеният акцент може да срещнете в колекциите на Givenchy, Rochas, Roland Mouret, Versus, D&G.




Опитайте...

сряда, 20 октомври 2010 г.

Шоколадова трюфел торта

Ако анонсът за шоколадовата "орбит" торта бе - готови ли сте за десерт, то за тази би трябвало да бъде - пристрастени ли сте към шоколад? Това е много, много ... , бих я опредедила - изключително шоколадова торта, дори и за мен. Ронлив, шоколадово - бисквитен блат, кадифено нежен трюфел крем и елегантна декорация с крехък темпериран шоколад. Бърза и лесна, нетрудоемка и без печене, с малко продукти и естествено, с мнооооого шоколад. Плътен, изчистен и много наситен шоколадов вкус - за шокоманиаци. Една по-различна от многослойната, която съм правила, сега в испански вариант



Шоколадова трюфел торта


Продукти за блата:
200 гр. бисквити
125 гр. масло
1 с.л. мед/
1 с.л. ликьор/бейлиз

Раздробяват се бисквитите в пасатор, добавя се мекото масло, мед и аромат бейлиз. Основната рецепта е само с масло и бисквити. С пулсиране се оформя обща смес, която се разстила като подложка/блат на дъното на разкопчаваща се тортена форма /ф 20 см/.

Продукти за крема:
400гр. шоколад с висок процент какао
350 мл. сметана
1 ч.л. желатин на прах
50 гр. глюкоза за сладкиши
70 мл. вода
аромат ванилия
2с.л. какао за поръсване


Желатинът се разтваря в 20 мл. студена вода и оставя да набъбне, след което се разтопява на водна баня до втечняване, без да заври. Оставя се да се охлади леко.
Шоколадът се разтопява на водна баня или в МВ.
Завират 50 мл. вода, добавя се глюкозата / четох, че може да се замени с 30 гр. мед, но аз я приготвих с глюкоза/ и след нейното разтопяване се маха от котлона. Започва наливането им в разтопения шоколад на части, при непрекъснато разбъркване, като се завършва с течния желатин. След пълното изглаждане, шоколадовият мус се поставя над купата с топла вода / но не на котлон/.
Разбива се сметаната /с 1 с.л. захар по желание/ и ванилия, на лек сняг и на части се прибавя към шоколадовата смес. След като се поеме първата половина от сметаната, останалата част от нея се доразбива до плътност и двете смеси отново обединяват. Разбърква се с тел, до пълното хомогенизиране.
Шоколадовият мус се излива върху бисквитената подложка, като се оставят няколко лъжици за прикрепяне на декорациите. Поставя се в хладилник за 6-8 часа, най-добре за нощ.



За декорациите:


Шоколадът се разтопява на водна баня. Аз добавям по 1 ч.л. мазнина /но не масло/ на 60 гр. шоколад, за да се повиши неговата пластичност. Излива се върху хартия за печене, поствена над мраморен плот или метална тава. Изчаква се, почти да се стегне и разрязват триъгълници. От страната на листа те са гладки и равни. След тяхното пълно втвърдяване се декорират встрани и отгоре на тортата, като се прилепят с оставеното количество крем.


Поръсва се с какао.


При поднасяне се разрязва с топъл и влажен нож.



Оригиналната испанска рецепта е пропорционално по-голяма, използва се желатин на листа; онагледена е с видео в две части.


Опитайте...

вторник, 19 октомври 2010 г.

Св. преп. Йоан Рилски - всебългарски закрилник и чудотворец -19 октомври

На 19 октомври
се празнува скромният отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител -
Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец.


Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. За личността и дейността на рилския светец съществуват редица фолклорни предания и легенди. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" - Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец. "Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.



Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Като отворили гроба му, те видели нетленното му тяло и с почести го пренесли. Това станало на 19 октомври - ден, който от тогава се чества тържествено в памет на светеца-закрилник. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

На 18 октомври 2009г. по решение на Светия синод на Българската православна църква и с благословията на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим храмът прие като дар от Рилския манастир и неговото монашеско братство частица от мощите на св. Иван Рилски. Светинята беше донесена в Перник лично от игумена на манастира Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий. Миряните, гражданството и градските власти приеха светинята на тържествена церемония пред Двореца на културата. Мощохранителницата ще се пази в храма за вечни времена.

Честването на Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец
е ден на града, 90 - годишнина от освещаването на едноименния храм,
имаме и празник в къщи!


Приготвила съм една много шоколадова и по-различна трюфел торта.

Честит празник!


понеделник, 18 октомври 2010 г.

Една глава карфиол

Грипното време напомни за необходимостта от зареждане на организма с витамини, минерали и други полезни неща. Тази седмица кухнята ни бе превзета от една глава карфиол – огромна, свежа, с много бели и крехки цветчета. Оползотворих я цялата, но не в туршия, а и понеже постоянно не успявам с времето, обединих предложенията в обща публикация.
Това, че обичаме карфиол, най- често във варинат салата, съм ги писала вече; както и това, че е много полезен, витаминозен, нискокалоричен и че стимулира паметта. Естествено, отново първата идея бе за използване в салата. Съчетанието му с една от най-здравословните храни - морковите, е познато и изключително подходящо. Разнообразих с добавянето на ядки кашу /Anacardium occidentale/- богати на магнезий, фосфор и желязо, витамините В1, В2, В6 и най-вече витамин В9. Макар, че по-рано смятали кашуто за лакомство за богатите, /отделянето на ядката от черупката е твърде трудоемко/ и популярно като мезе към високоалкохолни напитки, напоследък навлиза тенденцията да се прибавят към ястия и салати. Така тази комбинация се получи питателна, вкусна и ароматна, в същото време - свежа и здравословна



Салата с карфиол, моркови и кашу

Адаптирана рецепта
Продукти:
1 глава карфиол
1/2 кг. крехки моркови
1/2 ч.чаша кашу
1 стрък копър
2 ч.л. захар
резен лимон
сл на вкус

Дресинг:
1 с. л. масло от кашу
3 с.л. зехтин
1 с.л. пресен лимонов сок
1 ч.л. горчица /по желание/
сол и пипер

За сервиране - сок от резен лимон
Почистеното и накъсано на "розички" зеле се поставя във вряща, посолена и подкиселена с лимон вода, заедно със стрък копър и ч.л. захар. Ври 3-5 или повече минути, до желаната крехкост, ние го обичаме само бланширан. Морковите се обелват, нарязват и също задушават на пара, с ч.л. захар и сол на вкус, до желаното омекване.


Разбиват се продуктите за дресинга. Аз приспособих олио с аромат на кашу, като запържих 1 с.л. едро смлени ядки в 1 с.л. олио.


Поставят се карфиолът в чинии, гарнира се с морковите и залива с дресинга. Поръсва се с ядките, прясно изцеден лимонов сок и сервира.

Останалата част от карфиола бе използвана за френски gratin, по подобие на една друга рецепта - броколи в млечен сос. Идеално допълнение към карфиола е, когато се комбинира с кадифено гладък кремообразен бешамел с разтопени сирена. Вкусно самостоятелно ястие или подходяща гарнитура към риба и меса.

Карфиол в млечен сос, тип огретен



Базова рецепта с видео

Продукти:
1 глава карфиол, нарязани на парченца
2 с.л. масло
2 с.л. брашно
1 ч. чаша студено мляко или малко повече
1/3 -1/2 ч. чаша кашкавал настърган, топено сирене или микс от разтопяеми сирена
щипка индийско орехче
сол и пипер
стрък копър и магданоз за бланширането
скилидка чесън
още кашкавал или хлебни трохи за поръване

Хлебни трохи:
2 филии бял хляб/ само средата/
1 с.л. магданоз
30 гр. масло
сол и черен пипер на вкус
В кухненски блендер се пасират продуктите, до оформянето им на трохи.

Загрява се фурната до 200 С.
В кипяща подсолена, подкиселена с няколко капки лимонов сок и подсладена с 1 ч.л. захар, вода се бланшират „розичките” карфиол, заедно копъра и магданоза. Бланширането е около 5-7 мин., според крехкостта на зелето. Излива се водата и поставя в студена вода, за да спре варенето /по желание/ и отцеденият карфиол се подрежда в съд за печене.
Разтопява се маслото със скилидката чесън на умерена температура. Изважда се чесънът и се поръсват 2 с.л. брашно и запържва около 2 минути, до златисто. Бавно се налива студеното мляко и оставя ври, докато сосът започне да се сгъстява, около 5 минути. Поставят се кашкавалът /топеното сирене и сирената/ изчаква да се разтопи и хомогенизира. Ако е много гъст се долива още малко мляко. Добавят се ароматите - индийско орехче, сол и черен пипер на вкус. Изсипва се сосът върху цветното зеле и се поръсва с още кашкавал или хлебни трохи.


Пече се около 15 минути, докато сиренето се разтопи и зачерви топинга. Оставя се да изстине 5 минути преди сервиране.


Аз го предложих към задушена в МВ скумрия с лимон.



Опитайте...

събота, 16 октомври 2010 г.

Световен ден на хляба - пълнозърнест хляб с орехи

World Bread Day 2010 (submission date October 16)

Днешният ден, 16 октомври е избран за Световен ден на хляба /World Bread Day/.
Тази година е неговото 5-издание в очакване на огромна кошница, пълна с хляб от всички краища на света. Ето и моето предложение:



Пълнозърнест хляб с орехи


Закваска /адаптирана от
The Neighborhood Bakeshop, Jill Van Cleave/
½ ч.чаша /от 200 мл./ пълнозърнесто брашно
½ ч.чаша бяло брашно
½ с.л. суха мая /1/2 пакетче от 7 гр. на д-р Йоткер/
½ ч.чаша хладка вода
Разбърква се на гъста каша и покрива с стреч фолио.
Оставя се на стайна температура за 10-12 часа.

Тесто:
1 ч.чаша типово брашно
½ чаша пълнозърнесто
½ ч.чаша бяло
1 с.л. несладко какао
½ с.л. суха мая /1/2 пакетче от 7 гр. на д-р Йоткер/
½ ч.чаша хладка вода
1 с.л. мед
1 с.л. зехтин
3 к.л. сол
1 с.л. сухо мляко
½ ч.чаша едро смлени орехи
1/4 ч.чаша четвъртинки ядки

1 с.л. царевично брашно за поръсване на тавата

Разтваря се останалата 1 / 2 с.л. мая в ½ ч.чаша хладка вода. В голяма купа се пресяват брашната, какаото, млякото и солта. Към тях се прибавя зехтин, мед, разтворената мая и закваската. С миксер се формира меко тесто за около 5 мин., или докато започне да се отделя само от стените на съда.
Изважда се, поставят се орехите и доомесва с още брашно, докато стане гладко и еластично, като пружинира обратно при натиск.
В купа, намазана с мазнина се поставя оформеното на топка тесто, покрива се с фолио и поставя на влажно и топло място да втасва – около1 ½ - 2 часа.
След втасването се омесва отново и поставя в съда за печене, върху хартия за печене, която е поръсена с царевично брашно. Отново втасва още 30-45 мин.
Фурната се загрява на 200С и нея се поставя съд с гореща вода.
С назъбен нож се правят разрези по желание и поставя веднага в топлата фурна. Леко се впръсква вода, която да създаде влага при печенето и съответно по-хрупкава коричка, като това се повтаря няколко пъти. Хлябът се пече първо 10 мин. на 200С, след което се намалява температурата на 180 и пече още 20 мин. до покафеняване и кух звук при почукване.



След неговото изпичане, веднага се вади от тавата и поставя върху решетка за изстиване, минимум 15 мин, за да може влагата да се изпари и от вътрешността и да завърши процесът на печене.


Нарязва се на филии и сервира се хладък.


Ние го похапнахме с меки сирена и червено вино.

И както се казва в българската поговорка- никой не е по-голям от хляба,
Опитайте…