неделя, 27 октомври 2013 г.

Шоколадова бисквитена торта



Идеята е в непреходните вкусове, но това не е само шоколадова бисквитена торта, 
тя се определя за любимата торта на принц Уилям и стана много популярна покрай сватбата му с Кейт Мидълтън, когато освен традиционната плодова торта с крем, бе пожелал и още една - шоколадова бисквитена.
Избрах да я представя дни, след кралското кръщение на принц Джордж Александър Луи, сина на принц Уилям и Кейт Мидълтън, които бяха избрали светското събитие да се проведе на 23-ти октомври за да кръстят малкия Джордж. Тримесечното бебе е било кръстено в кралския параклис на двореца "Сейнт Джеймс," резиденцията на принца на Уелс, с вода от река Йордан, /където е бил кръстен Исус Христос/, облечено в копие на кръщелна рокля от дантела и сатен, направена първоначално за най-голямата дъщеря на кралица Виктория през 1841 г., която е носена от повече от 60 кралски бебета, включително и принц Уилям. Кръщенето на малкия принц, в контраст с бляскавата сватба на херцога и херцогинята на Кеймбридж през 2011 г, е било в тесен кръг на частна церемония, след което гостите били поканени на чай в официалната резиденция в Лондон на принц Чарлз, Кларънс хаус. Там им било сервирано парче от сватбената торта на Уилям и Кейт, една британската традиция, да се замразява най-горния слой на сватбената торта и да се черпят гостите при кръщението на първородното дете.
Счита се, че любимият на сладкиш принц Уилям е мил спомен от майка му, принцеса Даяна, а се споменава и за фаворит на кралица Елизабет, приготвян почти винаги, когато той се присъединявал към нея за чай. Предполага се, че рецептата в автентичен вид се знае само придворните готвачи, но е известно, да е доста лесна за направа, дори и в домашни условия - състои се само от хрупкави бисквити, масло и много шоколад. Естествено е да има различни версии на тази торта – поне аз намерих няколко – само с шоколад, с шоколад и сметана, с шоколад, стафиди и кондензирано мляко, с шоколад, ядки и плодове, с шоколад и крем "нутела", а сигурна съм, че има и още много… Много харесах кралското предложение на Дани с добавка на пресни череши и ром, мед и солени бадеми... Избрах да проверя рецепта, приписвана на Дарън Макгрейди /Darren McGrady-, бивш кралски готвач в продължение на 15-години на кралица Елизабет Втора и личен готвач на лейди Даяна, принцовете Уилям и Хари/. При всичките притеснения за наличието на сурово яйце .... в този вид и с варианти /,а преди години като подобие на бисквитения сладкиш "салам"/, я правя често – семпла и лесна за приготвяне, бърза и без печене, удобна за престояване и декорация, с гарантиран вкус и представително име…Любимата шоколадова бисквитена торта на принц Уилям.


 Шоколадова бисквитена торта 
/Любимата шоколадова бисквитена торта на принц Уилям/
 /Darren McGrady recipe/

Продукти за малка торта /ф18см./ дозата може да се удвои
240 гр. чаени бисквити
125 гр. масло
120 гр. захар, фина
120 гр. шоколад
1 яйце*

* препоръки на читатели към оригиналната рецепта и още - яйцето може  са пропусне или замени с 1/4 ч.чаша сметана, или мед, или ябълково пюре, които да омекотят шоколада.

240 гр. шоколад за глазиране
какао и/или канела за поръсване
Малка форма за торта се намазнява леко. Бисквитите се натрошават на едро. Разтопява се рендосаният шоколад на водна баня. Разбиват се маслото със захарта на крем и добавят към шоколада с непрекъснато разбъркване, накрая и яйцето и продължава до хомогенизиране. Аз размених последователността и към топлия шоколад първо прибавих яйцето и след него маслената смес. Поставят се парченца бисквити, като трябва напълно да се покрият с шоколадовата смес. Пълни се формата, леко притиска и изглажда, за да няма въздушни мехурчета. Поставя се в хладилник за около 3-4 часа, най-добре за нощ.

Изважда се от формата и се залива с разтопения шоколад или може да се поръси с какао.


Естествено, че вкусът и ароматите могат да се обогатят с 
 ядки,  плодове, стафиди, както и да се оформи по различен начин.

 И още, във вариант пастички с допълнения:


С разбита сметана или ароматна напитка - въпрос на избор:)



Опитайте...

събота, 26 октомври 2013 г.

Димитровден

Днес, 26 октомври, честваме един от любимите български светци 
 Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец 


Според стара поговорка: ”Св. Димитър носи зимата, а Св. Георги - лятото”. В народните представи Св. Димитър е по-големият брат на Св. Георги, затова го наричат „стария светец”, „Дядо Димитър”. Той е господар на зимата, язди червен кон, а от бялата му брада се изсипват първите снежинки. Затова се казваlo: ”Дойде ли Димитровден, идва и снегът” и на този ден стопаните подреждали дървата си за огрев и прибирали ралото под стрехите.


Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е роден  в Солун през 3 век, неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, а в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий. 
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затова, по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.


На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена.Също на масата се слага варена царевица,  пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
 

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
В нощта срещу Димитровден небето се отваря и молитвите на праведните хора стигат до ушите на дядо Господ. Когато молбата е богоугодна, той дава знак, че я е чул. Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
Вече съм писала, че по стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника за да е блага зимата. Името Димитрий означава "посветен на Богинята Деметра", "земеделец". Цветята се увиват с ален конец за да са здрави именниците цяла година.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.


Честит Димитровден !
Специален празничен поздрав и красиви благопожелания към Дими и Диди,
и всички празнуващи
за
здраве, късмет и много щастие!

 Житието на св.Димитър е преплетено с това на св.Нестор който се почита на следващият ден, заедно със св. Димитър Басарбовски.

сряда, 23 октомври 2013 г.

Тиквена пита с праз



Тази златиста пита от тиквено тесто с плънка от праз, стафиди и зърниста извара я посветих за Световния ден на хляба 16 октомври. Публикувам я с малко закъснение, но пък сега е пикът на сезона -  изобилие от златисти тикви, свежи стръкове праз и типично есенно време…
Преди няколко години чаровната Ина подхвана серия публикации с наградата „тиквен медал” – чудесна инициатива за обединяване на сезонните тиквени изкушения и варианти в какво може да се превърне една тиква. И аз обичам тиквата в почти всички възможности за приготвяне: класическа печена, с мед и орехи; добавена в сладкиши: ароматно напълнена с плодове, прилежно надиплена в тиквеник, в мекички сладки с глазура или постни с джинджифил, и в неизменния вариант на крехки мъфини или пък шоколадов браунис,  маслени тиквени курабийки или пухкави кифлички, а солена, на салата от прясно настъргана тиква с бекон и вкусно ризото с тиква и спанак, тиквени "кайзер" питки  с чесън, сега и пита с плънка от праз.
Идеята за тиквено тесто не е нова, споменах, че съм я ползвала в сладък и солен вариант – тиквата присъства деликатно, без да се натрапва, но създава фин вкус и нежен цвят. Сполучлива е и вкусовата комбинация на тиква, праз и сирене, така че смело ги обединих. А оформлението отгоре бе отдавнашното ми желание да завърша плетените питки на по аналогия с нещо като пирог, ето какво се получи:


Тиквена пита с праз

Тесто:*
3-3 ½ чаши брашно, типово или бяло
7 гр. суха мая /1 пакет на д-р Йоткер за 500 гр. тесто/
1 яйце
1 ч.л. сол
½ ч. чаша топло мляко
1/3 ч. чаша топла вода,
½ чаша тиквено пюре /от претрита печена тиква/
1 с.л. мед
2 с.л. зехтин

1 с.л. тиквени или други семки за поръсване
 * количеството на тестото може да се намали за по-тънка пита, или да се използва част от него.

Плънка:
2 стръка праз
2 с.л. прясно мляко
2 с.л. зехтин/олио
1 яйце
200 гр. зърнеста извара /cottage cheese от Лидл*/ или натрошено сирене
¼  ч.чаша стафиди
черен пипер и сол на вкус

* този вид /cottage cheese/ извара от Лидл запазва цялостта на зрънцата сирене при печене

масло за намазване след изпичане
 1 ч.чаша = 240 мл.
Технологията за приготвяне на тестото е позната: смесват се всички сухи съставки - брашно, сол, мая, и разбъркват отделно мокрите - мляко, вода, яйце, пюре, мед и зехтин. Обединяват се и омесва меко тесто с помощта на миксер /приспособление за тесто/. Премества се в намазнен съд, покрива се с кухненска кърпа и поставя на топло място за втасване.
Докато втасва тестото се приготвя плънката: Стръкове праз, по-големички, се почистват, измиват добре и нарязват ситно. Затопля се мазнината и към нея се поставят празените ивички. Задушава се до омекване, на умерен огън с прясното мляко, черен пипер и сол на вкус. Оставя се да изстине и обединява с изварата или сиренето, стафидите и разбитото яйце и получената смес се разбърква.
След около час или повече, тестото е удвоило обема си и разделя на три части - една малка за страничен борд на питата, една  по-голяма за основа и една за покриване. Ако се желае може да се оформи борд и от основата, а за по-тънка пита, може да се използва само част от тестото, а другото да се употреби за питки или друго. Подготвя се омазнена и поръсена с царевично брашно тава за печене. Малкото парче тесто се оформя на два тънки фитила, които се усукват и обточват вътрешната страна на тавата, а по-голямото разточва на кора с диаметър останалото пространство на дъното.


За горната част на питата, също се разточва кора и декорира по желание - избрах технологията за оформяне на "плитки", по новите хлебни шедьоври на Валентина Зуркан, която дава възможност питата да "диша" и се опече добре отвътре. Може да се оформи и така. Тук и още по нагледно в стъпки и с видео.


Сглобената пита се намазва по желание със смес от разбито яйце, олио и малко вода, поръсва се със семена и поставя в студена фурна да се пече на 180-200С за 25-35 мин., според дебелината, до готовност и златист загар. Изважда се от фурната, намазва се с още масло, по желание и 
оставя на решетка за да се охлади леко.


Сервира се топличка, нарязана на парчета, но ни се хареса и студена.


Бучка бяло саламурено сирене си пасва чудесно и може да превърне питата с праз в леко ястие.


Опитайте:





неделя, 20 октомври 2013 г.

Шоколадов браунис с есенен привкус



Обичам есента, в нейната пищна красота, нежна пъстрота и пастелен колорит. Обичам вкуса и уханието на есен. Обичам усещането за домашен уют, изпълнен от топлина и миризма на прясно изпечен сладкиш с типичните есенни аромати. За неделния десерт избрах браунис, заради универсално му предимство към успешни комбинации с множество необичайни вкусове и подправки, специфичната контрастна структура между по-плътен повърхностен слой, мека вътрешност и наситен шоколадов вкус. И не само…  


Наскоро си спомних, че браунис /chocolate brownie/, като един от популярните, лесни и бързи рецепти за богат шоколадов сладкиш, с многобройни вариации и разновидности, празнува вече своята 120-та годишнина. По-официално за начало на неговата история се счита 1893-та, когато през месец октомври в Чикаго се провежда поредното Световно изложение  (World's Columbian Exposition), посветено на 400-ната годишнина от стъпването на Христофор Колумб на американския бряг. У нас свързваме това изложение и с книгата „До Чикаго и назад“- първия пътепис на Алеко Константинов до Новия Свят, написан след пътуването му там, провокиран от приятелите, подтикващи го да оформи своите впечатления.
Като любители на браунис в колекцията ми има вече с тиквен и с ябълков есенен аромат, а това е още един, но без плодово присъствие - шоколадов браунис с топъл сезонен привкус. Богат маслен шоколадов вкус, влажна и по-едрозърниста структура, ядки за акцент и сладък аромат на любими подправки като канела, джинджифил, индийско орехче и карамел, една по-различна идея за вкуса, по аналогия с есента. За базова рецепта използвах препоръка и обещание за THE BEST BROWNIES.
За повече разкош завършва с карамелена глазура, лек шоколадов щрих и 
фъстъци в захарно-медена обвивка - остава само чаша топло какао или чай…
и усещане за спокойна есенна рапсодия:


Шоколадов браунис с есенен привкус
 /по идея, с изменения от THE BEST BROWNIES/ 

Продукти 

200 гр. масло
140 гр. шоколад*
1 ¼ ч.чаша захар
3 яйца
2 с.л. какао
1 ч.чаша брашно
1 щ. сол
¼ ч.чаша смлени бисквити
¼ ч.чаша едро нарязани ядки /орехи и/или други/
½ ч.л. бакпулвер
1 с.л. бадемов ликьор/коняк
1 ч.л. микс есенни аромати 
/канела, ванилия, джинджифил и индийско орехче, с пропорции  на вкус/

* 100 гр. тъмен 50% какао и 40 гр. млечен шоколад
1 ч.чаша =240 мл.

Фурната се загрява до 175 градуса С. Тава в размери 20х20 см. се намазнява и поръсва с брашно или покрива с хартия за печене алуминиево фолио.
В по-голяма купа, подходяща за термична обработка или друг съд се стопява маслото.
Сваля се от огъня и се разбърква със захарта, яйцата и ароматите. Разбъркват се какаото, брашното, солта с бакпулвера и бисквитите. Смесват се сухите и мокри съставки, разбъркват се само до обединяване и изсипват в тавата за печене.    
Пече се в предварително загрята фурна за 25 до 30 минути. Важно е да не се препича, аз пекох 25 минути. 


Изважда се от фурната и оставя да се охлади, след което залива с карамелена глазура, а след нейното стягане се правят "щрихи" от 50 гр. разтопен на водна баня или в МВ, шоколад.


Разрязва се  след пълното му охлаждане.


Глазура:
1 опаковка карамелена глазура на д-р Йоткер или студен, стегнат Карамелен сос


Вече споменах, че допълних с карамелени фъстъчени плочки. И тяхната рецепта:


Карамелено фъстъчени плочки
Продукти:
1 ч.чаша захар
¼ ч.чаша вода
1 с.л. мед
2 с.л. масло
½ ч.чаша фъстъци, печени и осолени
1 щ. сол
½ ч.л. сода бикарбонат

1 ч.чаша =240 мл.


В тенджера с дебело дъно се кипва захарта с меда и водата, след което се оставя да ври на умерен огън, като се разбърква. По препоръка, ври до достигане 234°F (112°C), измерена с готварски  термометър, или  за около 10-на минути, когато 1 ч. л. горещ сироп пада в студена вода образувайки мека, еластична топка. Добавят се фъстъците и разбъркват, следва маслото, солта, ванилията и содата за хляб. Всичко се обединява добре и съда се маха от котлона. Веднага се излива върху намазана метална тава. С използване намазнена шпатула се разстила тънко и оставя да се охлади. След изстиване се чупи на парчета.


Може да се съхраняват в херметически затворени съдове, на хладно и тъмно място в продължение на седмица.  Чудесни са за гарниране и на сладолед.


Опитайте...

събота, 19 октомври 2013 г.

Почитаме Свети Йоан Рилски Чудотворец

Всяка година, на 19 октомври, православната църква отбелязва празника на 
Чудотворец и небесен покровител на българския народ


Знае, се че: Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир и патрон на българските лекари. Рилският чудотворец е живял в зората на християнството в България - роден е през 876 г., по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина.Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести  и дава силата на манастира в като духовно начало, завещано от него - отшелника и светеца Иван Рилски. Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“, и оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941г. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Иоан Рилски от Търново в Рилската обител.Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец.

Основа на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!


Заветът на Свети Иван Рилски Чудотворец 



Честит празник

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Паприкована глава карфиол на фурна



Тема за седмицата в средата на октомври на сайта и предаването "Бон Апети" е под наслов 
Къдрав, полезен карфиол
Ето и част от увода:
"Ако има мода в кулинарията, то тя до голяма степен е свързана със здравословното хранене. Учени от цял свят се опитват да открият идеалната формулата за добро здраве и перфектен външен вид. Нюансите са много и различни, но идеята е само една: храната трябва да ни поддържа здрави, в добра форма и отлично настроение. Карфиолът у нас става все по-популярен, с него се приготвят невероятни неща освен класическата царска туршия. За съжаление карфиолът леко отстъпва по популярност на обикновеното зеле, но по съдържание на хранителни вещества го изпреварва. В кулинарията се употребяват белите плътни глави, тъй като зелените много горчат. В домашната кухня е по-добре да се правят супи и гарнитури от по-меките кочани, а по-твърдите – за основни ястия."
Няколко съвета: "не забравяйте, че...
1. Колкото по-плътно е съцветието, толкова по-високо е качеството му.
2. Много е важно да не се преварява.
3.  Най-добре е, преди да се готви, да се разчупи на розички или разреже на 4 части.
4. За да се съхранят най-много витамини, слагайте розичките във вече кипяща вода и ги дръжте не повече от 5 минути."

Споменавала съм многократно за полезните му качества както на обикновеното зеле, но " с колежанско образование", харесваме вкуса на печения карфиол, за пореден път тази седмица кухнята ни бе превзета от една глава карфиол. Сега, като печена на фурна паприкована цяла глава карфиол, чиято видео рецепта харесах като запеченная цветная капуста в духовке - лесно, бързо и много вкусно, макар и диетично. Количеството на лимоновия сок може да се коригира по желание - по-малко за тип гарнитура, или предвиденото за тип свежа салата /на мен се хареса с по-малко лимонов вкус/


Паприкована глава карфиол на фурна


карфиол - 1 глава от среден размер.
2-3 сл. растително масло- олио/зехтин
1 ч.л. хубав червен пипер и сол, на вкус

За заливката:
1-2 с.л.суха горчица, използвах едрозърнеста от бурканче
30 мл. синапено масло,  може да се използва зехтин
сок от половин лимон /или по-малко
няколко стръка свеж зелен кориандър или магданоз
няколко стръка нарязан див лук или стрит чесън, по желание


Главата карфиол се почиства от листата и внимателно се изрязва вътрешността на стеблото, като се внимава, да не се намали цялата дръжка /кочан/, за да не се разпадане.
Предвижда се чугунен тиган или силиконов съд за печене, керамични или стъклени форми в този случай не се препоръчват, защото могат да се спукат по време на печене.
Поръсва се главата карфиол малко количество сол на повърхността, а след  това се поръсва с червен пипер и размазва добре с ръце. Полива се по малко олио/зехтин и омазва главата зеле с длани от всички страни.
Слага се във фурната да се пече на 180 градуса C. за около 40 минути - ако се желае по-хрупкаво зеле или повече, зелето да стане по-меко. И в двата случая е вкусно! Аз използвах плик за печене, като добавих в него и моркови.
Докато зелето се пече, се приготвя  марината за овкусяване: изцежда се на сок половин лимон ИЛИ по-малко, смесва се с горчицата още мазнина и нарязаните лук/чесън и магданоз.


Печената глава карфиол се намаза от всички страни, поръсва се с още подправки и може да се сервира. Сервирах към задушена пъстърва, заедно с морковите, но без обща снимка.


Разбира се, главата зеле е неудобно да се яде цяла, но много лесно се разчупва на парченца,
 а и разрязана е красиво разклонена.


Опитайте...

сряда, 16 октомври 2013 г.

Световен ден на хляба

За пореден път - от 2006 година - световен ден на хляба
16 октомври 2013

World Bread Day 2013 - 8th edition! Bake loaf of bread on October 16 and blog about it!

Идеята за Световен ден на хляба е да отдаде почит на ежедневния ни хляб, 
в знак на благодарност за това, че ние имаме достатъчно храна.

Някои мои хлебни предложения,  2012, 2011, 2010
а и днес още не е късно да се замеси и опече пресен хляб ...:)


Опитайте...

вторник, 15 октомври 2013 г.

Неделна разходка - „Цари Mали град“



Една идея за неделна разходка - 
първата и най-добре възстановена антична римска крепост в страната -
„Цари Mали град“. 





Една легенда оживява - мястото е хълмът Св.Спас и връх Св.Иван, разположени на 900 метра надморска височина по билото на Верила планина над село Белчин /на 15 км. от Самоков/ - много чист въздух, красива природата, вековни букови и борови гори, и минерални 41 градусови термални води.
 

Това, с което крепостта може да се стори интересна на всички е, че тук на това място са запазени корените на християнството от 1700 години назад.


Хълмът е и неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. До ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост, които напомняли на местното население за Цари град. Открити са и доказателства за приемствеността на култовото място през хилядолетията – от езическото светилище на траките, през раннохристиянската базилика от VI век, средновековната църква „Възнесение Христово”, построена през втората половина на XV век , за да стигне до наши дни един оброк сред дъбовата кория.


През 2007 г. започват археологическите проучвания  на местността. Археологическият обект се намира на равна тераса, непосредствено под върха на хълма. В продължение на четири археологически сезона се установява функционалната същност на крепостта- укрепено селище, както и проучвани и документирани разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена, както и проучени сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта. Последващи проучвания предоставят допълнително материал и яснота за ситуациите, хронологията и мащабите на проучваната крепост.


Установени били 5 фази на обитаване на това място, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността Сердика, Пауталия и Германея.


Векове след като хунските и аварските орди разрушават стените й, крепостта получава шанс за нов живот.
 

Ето я и нея нагледно изобразена в макет и видео клип:


До нея може да се стигне по две живописни екопътеки /полегата и по-стръмна/, с пейки, масички заслони и беседки край тях, и малка въжена линия, наречена фуникуляр, единствен засега у нас.


Непосредствено северно от портата на крепостта е разкрит християнски култов комплекс, говорещ за силно религиозна ангажираност на хълма"Св. Спас" през този период /през 313 година с Миланския едикт император Константин Велики утвърждава християнството като официална имперска религия, която регламентира религиозния живот и в провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediteranea) със столица Сердика (София)/.
 

По време на проучвания на крепостта, непосредствено пред централния и вход са били открити останките от три храма, изграждани през вековете буквално върху останките на предходни. Започва се църква от IV в., следва базилика от VI в., девет века по-късно, през втората половина на XV в., върху руините на базиликата е построена късносредновековна църква "Възнесение Христово".


Счита се, че презвитер Йоан от с. Белчин строи храм, който да посрещне мощите на светеца Св. Иван Рилски от Търново по пътя му към Рилската Света обител.


На това място почти до ден днешен белчинци празнуват Спасовден, т.е. празникът Възнесение Христово. До 60-те г. на ХХ в. тук е имало оброчен кръст, поставен под вековен дъб.


Табела край възстановения храм „Възнесение Христово” съобщава, че под 600-годишен дъб на това е бил скътан оброчен кръст с дата от каменен надпис 25 април 1869г., когато оброкът е посветен на празника Възнесение Господне, дъбът е рухнал при буря на датата 8.08.2008 г.


С римската крепост над Белчин е свързана и легенда за дъщерята на римския император Теодосий Велики – Гала Плацидия. Тя трябвало да пътува от Константинопол до Равена, където нейният син и наследник на империята бил държан в плен. По-големият й брат Хонорий й дал съвет по пътя да се отбие за здраве до лековитите извори на юг от Сердика – на мястото на днешното село Белчин. Гала Плацидия дори взела няколко амфори с водата за из път, за да й помага в трудното пътуване. 
Не може да бъде подминат незабелязано изграденият монумент "Света Богородица", разположен до християнския църковен ансамбъл - място за отмора, глътка свежа вода и прекрасна гледка от площадката до него.


Къща на музите”- така в буквален превод звучи древногръцката дума за музей. Тоест според изначалната дефиниция това е място, където деветте богини на изкуствата трябва да вдъхновяват, забавляват, образоват и възпитават. Изхождайки от тази древна дефиниция е разработен и проектът за реставрация и консервация на античната крепост „Цари Мали Град“, както и подредбата на различните експозиции в комплекса.
 

Трите етажа на двете кули при входа на крепостта са превърнати в музеи. Тук може да се проследи историята на крепостта, съграждането и разрушаването й, превръщането й не само в укрепен военен пункт, но и в селище с важно транспортно, стопанско и духовно значение.


Керамиката е най-широко разпространения материал в един археологически обект. Тя дава най- пълна информация за функционалната същност на обекта и хронологията. Представени са различни типове от битова и култува керемика от обекта и региона.


Безспорно най-интересни са монетите, около 650, които са и най-многобройните находки от обекта - извор на много информация за хронологията, търговските връзки и взаимоотношения в късноантичната епоха.


Колекцията включва монети от почти всички известни императори и различни номинали. Един от изключителните експонати в тази сбирка е бронзова монета-минима на инператрица Гала Плацидия. В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян, Теодосий, Валент, Валентиниан, Грациан и Максимилиан. Интересна възможност е закупуването на възпоменателна монета от специален апарат срещу 4 лв. при входа.


С военни и охранителни функции се свързва целият живот на крепостта. Богата колекция от върхове на стрели, ножове, бойни топки и пр. може да бъде видяна от посетителите, а също така възстановка на войн с пълно бойно снаряжение- шлем, щит, меч и копие, както и действащи възстановки на обсадна техника. Според експертите една от уникалните намерени вещи е много опасна метателна стрела, използвана в кратък период от време. Смята се, че в света има само около 50 такива.


Археологическите проучвания на хълма "Св.Спас" показват, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.).


Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя.


При проследяването на историческите пластове е доказано, че най-ранното използване на това място започва още във втората фаза на ранно желязната епоха ( VІІІ-VІ в пр.Хр).


В обособена ниша към "казарменото помещение" Чудото Цари мали град и сакралната геометрия будят любопитство математическите зависимости изразени в разположението на крепостта спрямо други християнски и географски обекти – голямо /61,9 км/ и малко /24,7 км./ царско ветрило  - оказва се, че Цари мали град е еднакво отдалечен от Мусала, Рилския манастир, Черни връх и крепостта Урвич.


Към цената на билета се включва и посещение на етнографския музей в село Белчин. Красивата сграда на музея се оприличава като копие на копривщенска възрожденска къща от 19 в., типична и село Белчин. Събрани са експозиции на вещи с различна битова тематика, съхранили културата и традициите на населението през вековете.


В подножието преди  крепостта и като част от комплекса е изцяло реставрираната средновековна църква "Св. Петка", построена в последния си вид през XVII век върху основите на по-стар храм от XIII-XIV век. През 2006 г. започва нейното възстановяване по желание и със средства на местните жители, а на 14 октомври 2007 г. тя е преосветена лично от покойния патриарх Максим.


В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. . Иконостасът също е сред уникалните паметници на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги.


Църковната камбанария в извън основата сграда, неизменната чешма.


Едно тихо, въздействащо и спокойно място, с панорамен изглед към Палакарийското поле .


За финал, както подобава в кулинарен блог имах идея за предложа типично ястие от този район, но през цялото време на разходката около нас имаше весел глъч и усмихнати личица на малки дечица и ученици. За тях, извън крепостта, по дълъг въжен мост е предвиден и голям атракционен кът за забавления. Ето тази гледка ми се видя по-сладка и умилителна от всяка гозба:


Официален сайт Цари Мали Град
Видео клип  по- кратък и  една легенда оживява
Опитайте...