понеделник, 26 май 2014 г.

Кейк с тиквички, моцарела и запържено масло


В началото на седмицата избрах още едно предложение за оползотворяване на крехки сезонни тиквички - солен кейк, тип царевичен хляб. Когато прочетох тази рецепта от Sara Dickerman за Bon Appetit, ме впечатли идеята да се запържи използваното маслото, което от своя страна да даде един по-различен аромат и вкус. Тази френска технология се оприличава като една тайна съставка за подобряване вкуса на всякакъв вид сладки и солени печива. Идеята на Beurre noisette е да се изпари бавно водата и да се разделят мазнините на маслото от млечните твърди частици, които имайки по-ниска температура за пържене ще получат характерния за запърженото кафяво масло цвят на лешник, по богатия вкус и силен аромат, напомнящ орехи, карамел и препечен хляб.
В последващите към рецептата коментари се препоръчват леки корекции, с които се съобразих: количеството на захарта да се намали в посока от преобладаващо сладко към подчертан солен вкус с лека нотка на сладост. Комбинацията на тиквички с царевично брашно харесваме, а с добавката на сирене, настъргах моцарела, обещаваше един добър резултат. Така и се получи... ароматно и вкусно - балансирана и засищаща закуска, предястие или лека вечеря.


Кейк с тиквички, моцарела и запържено масло
/ по идея на Zucchini Cornbread/

Продукти:
125 гр. масло
2 големи яйца
½ ч. чаша яйрян
1 голяма тиквичка, около 300гр
1 с. л. нарязани свежи подправки*
1 ½ ч. чаши пшеничено брашно
¾ ч чаша царевично брашно
2 с. л. захар
1 ч. л. бакпулвер
½ ч.л. сода бикарбонат
½ ч.л. сол
по желание:
½ ч. чаша сирене, настъргана моцарела или друго сирене от типа чедър
1 с.л. тиквени семена
мащерка
* босилек, копър, магданоз или риган, по желание
1 ч.чаша =240 мл.
Начин на приготвяне и една онагледяваща рецепта в стъпки:
Фурната се загрява на 175С., а форма за кекс с размери ~ 23х12х7см се порива с хартия за печене.
Маслото се разтопява в тиган средно висока температура и се запържва до златисто кафяво /около 3 - 4 минути/, след което прехвърля в друг съд и оставя да се охлади. Смесват се леко разбитите яйца и айрана. Към тях се настъргва на едро ренде тиквичката – необелена, но добре измита и почистена, а може да се остави част от нея за гарниране. Добавят се в сместа маслото и свежите подправки. Пресяват се брашното, захарта, бакпулвера, солта и содата в голяма купа, след което смесват и с царевично брашно. Прибавя се настърганото сирене и разбърква с вилица. Обединяват се всички продукти, леко до хомогенизиране. Полученото тесто, с гъста консистенция се прехвърля в подготвената форма за печене и заглажда. Отгоре се поставят отделените тънки резени тиквичка /аз леко ги кипнах и подсуших с абсорбираща хартия/ и поръсва с тиквените семена. Пече се до златисто и тестер за суха клечка, около 55-65мин, при мен 1 час, за постигане на по-хрупкава коричка. Изважда се от фурната и оставя още 10-на минути да се охлади във формата, след което напълно освободен върху решетка за пълното изстиване.


Разрязва се леко хладък, но ни хареса и студен.


Свежа салата и още сирене, /при нас тип "бри"/ са едно чудесно допълнение.


Гарнирах с див лук и мащерка.


По препоръка може да се приготви ден по-рано, също и като индивидуални кексчета.


Опитайте...

сряда, 21 май 2014 г.

Още майски празници

В богатия празничен майски календар е време да отбележим още няколко големи  християнски празника. Започваме с 21 май - специален ден за почит на император Константин и майка му – Елена.  Свети Свети Константин и Елена, на­ри­ча­ни “рав­но­а­пос­тол­ни” за­ра­ди из­к­лю­чи­тел­ни­те им зас­лу­ги за ут­вър­ж­да­ва­не­то и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра.


„С това ще победиш!" - Цар Константин Велики известен с тези думи и видение на сияещ кръст в небето, се свързва въвеждането на християнството като официална религия във Византия и е първият християнски римски император. Константин пожелава да прослави самото Живоносно Дърво, на което бил разпнат Христос. Св. Константин Велики (324–337 г.) е една от най-популярните личности сред канонизираните светци в историята на християнското Средновековие. Времето на неговото царуване бележи края на трите столетия преследване на християнството в границите на Римската империя. По мол­ба на цар­с­т­ве­ния си син бла­го­чес­ти­ва­та ца­ри­ца Еле­на за­ми­на­ва за Све­ти­те зе­ми, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. 
И още:.. 
Именници: Константин и Елена, още Динко, Ели, Еленка, Елица, Елин, Елина, Елка, Илона, Койчо, Коста, Костадин, Костадинка, Костадинко, Констанса, Констанца, Кунчо, Алена, Алейна, Лена, Ленко, Станимир, Станимира, Станка, Стоил, Трайко 


Следва всенародният 24 май, Денят на просвещението 
 

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

 

Химн на Свети Свети Кирил и Методий


А идния четвъртък /29 май тази година/, 40 дни след Великден
ден за ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН


Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника "Спасовден", дума, която произлиза от "спасение".
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.


Светли, благословени и щастливи празнични дни!
 

събота, 17 май 2014 г.

Печен дип от тиквички със сирена и крекери с мак



На пазара вече целогодишно се предлагат всякакви плодове и зеленчуци, но всеки сезон има своя типична реколта. И макар сезонното хранене да не е особено на почит, от ранните зеленчуци тиквичките попадат сред най-предпочитаните. Бедни на хранителни съставки, но богати на витамини и минерални соли, са препоръчвани за диети, здравословно хранене и лечение. В същото време имат отличителен мек вкус и разнообразни възможности за приготвяне - е, не всички диетични. Обичаме ги и ние, така че не пропускам да опитам и приготвя нещо ново с тях – в този случай топъл печен дип с тиквички и сирена. Комбинацията между тях е сполучлива в различни съотношения, технологии за приготвяне. Идеята на това предложение във вид на дип е еднакво  удачна и като леко предястие от типа на запеканка, особено ако консистенцията се сгъсти и уплътни. Подходящо допълнение към него са препечени филийки, солени бисквити или някакви крекери. Избрах по-семпли крекери, за да не доминират над вкуса на дипа със сирена и тиквички, а маковите семена допълват хармонично не само тях, но и тиквичките. Първо дипа:

Печен дип от тиквички със сирена


1 ч.чаша настъргани тиквички, изцедени*
½ ч.чаша моцарела
¼ ч.чаша козе** или друго сирене
¼ чаша настърган пармезан, или твърдо сирене
1 яйце
2 с. л. мляко /сметана
1 стрък пресен лук, бялата част
1 скилидка чесън
1 ч.л. нишесте
1 с.л. пресни подправки /копър, мента или други по желание/
сол и черен пипер на вкус
още пармезан за поръсване
* 1 ч.чаша настъргани тиквички се получава приблизително от 1 средно голяма тиквичка
** в основната рецепта се използва само козе сирене, но избрах комбинация с моцарела
1 ч.чаша = 240 мл.
Фурната се загрява на 175С.
В купа се смесват настърганите или натрошени на ситно сирена с яйцето и млякото/сметана с нишестето. Към тях се добавят лука и чесъна нарязани на ситно, отцедените от водата тиквички, подправките. Всичко се обединява добре и изсипва в съд за печене. Пече се в продължение на 20-на минути, след което изважда и поръсва с настъргано твърдо сирене, може и кашкавал. Запича се отново за около 3-5 мин., до леко покафеняване. 


Сервира се топло с препечен хляб или солени бисквити.

 
Следват солените бисквити с мак:

 За солени бисквити, крекери и чипс, имам и други рецепти, а макар да предпочитаме лека пикантна нотка, в случая избрах по-обикновени, защото в дипа преобладава вкуса на различни сирена. Доверих се популярна рецептата за солени крекери с ленени семена - Солёные крекеры с семенами льна, но замених лена с макови семена, които много подхождат на тиквички, както и половината брашно с царевично.

Царевични крекери с мак

Продукти за около 20-ина крекера, според дебелината
½ ч.чаша пшеничено брашно*
½ ч.чаша фино царевично брашно
2 с.л. зехтин
½ ч.л. бакпулвер
½ ч.л. захар
1 ч.л.сол
1 ч.л. сухо мляко**
60 мл. вода
1 с.л. макови семена***
още 1с.л. сусам за поръска,  по желание

* в оригиналната рецепта се използва само пшеничено брашно, но четох за варианти с различни типове - пълнозърнесто, ръжено и така избрах комбинация с царевично.
** в основаната рецепта се препоръчва мляко, но може да се направят и в постен вариант, само с вода, но използвах сухо мляко и вода.
*** могат да се заменят с 2 с.л. лен, 2 с.л. сусам, или друго.
Смесват се брашното с бакпулвера, солта, захарта и сухото мляко. Постепенно се добавя водата и зехтина, като се замесва тесто, а ако е необходимо се добавя още малко вода. Към оформеното тесто се поръсват маковите семена и размесва до поемането им. Загъва се във фолио и поставя в хладилник за 15 - 20 минути. Охладеното тесто се разделя на две и всяка се разточва до 2-4 мм дебелина, според желаната хрупкавост. Нарязват се или изрязват бисквити, а някои завих към дървено шишче на спирала. Поставят се в тава, която е покрита с хартия за печене и се пекат в продължение на 15–на минути, до златисто на 200 °С. Изваждат се от фурната и охлаждат напълно върху решетка.


Чудесни са самостоятелно похапване или към нещо друго...


Опитайте...


понеделник, 12 май 2014 г.

Пиротски бурек /бюрек/ и не само ...

В основата на тази публикация стои предложение от Зори и нейната тематична серия "пазари": Места. Пазари. Пирот, Сърбия - отдавна исках  да го посетя по съседски, отлагах и сега благодаря на Зори! Една близка възможност за кратка екскурзия, съчетана с пазар на хранителни, месни и млечни продукти, плодове и зеленчуци. И друг път съм идвала по тези земи, но повечето с екскурзионна цел, транзит към Западна Европа, близкия Ниш и емблематичен за сръбската скара Лесковац, както и живописното ждрело на река Ерма и спокойния Погановски манастир. Такава беше първоначалната ни идея, да разгледаме резервата Драгоманско блато - уникален комплекс от последните опазени карстови блата /единствен за страната и рядък за Балканския полуостров/, влажни ливади и варовикови възвишения, в подножието на Чепън планина. 


То е най-голямото карстово блато в България / 40 км северозападно от София и на около 3 км от град Драгоман/ - разположено на 701 м н.в. и заема площ от 350 хектара, което е приблизително площта на около 480 футболни игрища, богато на множество различни видове водолюбиви птици и растения. Описани са 256 вида птици /около 61% от орнитофауната на България/, 23 вида бозайници, 9 вида земноводни и един вид риба. Блатото е и дом на 180 вида висши растения, като голяма част от тях са ендемични не само за страната ни, но и за Балканския полуостров.


В блатото има специално направени дървени пътеки и наблюдателна кула, по които посетителите могат да се разходят и да наблюдават живота в района. Убедена съм, че това място има своето неподправено очарование,, но избраният от нас ден явно не бе най-удачен: с недобри познания и затворен информационен център, все още пролетно оскъдно, с малко цъфтяща и раззеленена растителност, но в същото време, натурално и по свой начин някак различно и загадъчно.


Тръгвайки си със смесени чувства и намерение да го посетим в друго време, се появи мисълта, че близостта ни със сръбската граница може да се оползотвори по още един начин: ГКПП Калотина - Пирот, разходка, турско кафе в някоя „кафана“с изглед към река Нишава, пазара и обяд сръбска скара /за някои :)/


Пазарният ден в Пирот е събота и макар да изпуснахме разгара му, все още успяхме да усетим атмосферата - колоритно множество от търговци и купувачи, с изобилие и разнообразие на стоки, аромати, цветове. Пазари, с подобен вид на нашите от по-старо време и с усещането, че сърбите не са загубили трудолюбието си. Повечето търговци са със собствена продукция, сърдечно и вежливо продават на сергии, пейки или директно на асфалта, сред камари от яйца, очевидно домашно производство, купчини с ябълки, кошници с плодове и зеленчуци, кофи с млечни продукти от сирене и кашкавал, и още много ... Видно биопроизводството там е на почит, а вкусът наситен, истински... А като на такъв тип пазар подобават и множество пекарни, магазинчета за месо, стоки за бита и малки бакалии. За класическите месни специалитети няма да съм обективна, но опашките към тях са повече от показателни. Мога да споделя впечатления от носещите аромати и вкуса на печивата, невероятният ръчно приготвен хляб, който запази пухкавостта и вкуса си за няколко дни, опитах и най-популярната закуска в Сърбия, тамошен бурек със сирене. Има интересна история, датираща от 1498г., с първата открита в Ниш buregdzija от турчина Мехмет Оглу, със строги изисквания за вида и качеството, потърсих и автентична рецепта за неговото приготвяне. Открих два начина - с ръчно разточени кори и с фабрично приготвени, както и оспорвани рецепти за истински бурек - със сирене, или с месо. Логично, в пекарните, наричани BUREKDŽINICA да използват първия начин, но вече бях купила от рекламираните сръбски кори за баница или както им казват "Domaće kore za pitu i baklavu", така че се доверих на Domaći burek sa sirom. Основните съставки са само кори, олио, вода и хубаво сирене, без яйца мляко и набухватели. Ако при неговия събрат, "нишкият бурек" се счита традиционно използването на свинска мас, то за "пиротския" избрах рецепта с по-омекотен и удобен за нас вариант, от растителна мазнина и обещание, че ще прилича на купешки.


Пиротски бурек /бюрек/
Продукти:
500 гр кора за баница със средна дебелина*
300 гр. сирене
1 ч. вода /обем 250 мл./
1/2 ч. чаша олио
сол, според солеността на сиренето

* използвах сръбски кори за баница - Domaće kore za pitu i baklavu, "Martin plus"

Начин на приготвяне в стъпки със снимки: Domaći burek sa sirom.
При мен:
Фурната се загрява на 175-200С.
В по-дълбока купа се смесват заедно водата, олиото и солта, според солеността на сиренето. На дъното на омазнена тава с диаметър 24-26 см. се поставят 2-3 кори, като краищата им, се оставят да висят разместени извън тавата, и всяка се поръсва със сместа от вода и олио. Отделят се още 2бр. кори за покриване отгоре, а остатъкът се разделя на две или три части, в зависимост от броя кори - при мен бяха повече и разделих на 3 части. Всеки лист от първата половина се намачква и поставя в тавата за печене. По рецепта се препоръчва кората да се потопи в сместа от вода и олио, но аз избрах с поръсване. Поръсва се равномерно с част от сместа на вода и олио - количеството трябва да се разпредели за предвидените слоеве кори и още около 2 с.л. за отгоре. Следва  натрошеното сирене - цялото, ако ще бъдат само два слоя кори или половината при три слоя. Отново се поставят намачкани кори, напръскват се със смес от вода и олио. Редува се натрошено сирене /останалото/ и кори, също напръскани,/при три слоя/. Висящите краища на корите се загъват в тавата навътре, а отгоре се поставят заделените 2 кори, напръскани с сместа и оформящи кръга на тавата, като капак. Останалата част от сместа на вода и олио се разпределя по повърхността. 
 

Така подреденият бурек/бюрек се поставя да се пече до златисто кафяво около 45-60 мин, според дебелината, след което изважда от фурната, прехвърля се на дъска или плоча.


Може да се разреже във вида, който е печен, 
но е прието да се обърне откъм по-гладката страна на дъното.


Традиционно бурекът се нарязва на сектори и сервира горещ,
а чашата кисело мляко или айран е класика.


В последно време е модерно да се реабилитират традиционните продукти в това число попада и баницата. Четох, че през 2012г., британският вестник "The Guardian", присъжда на burek/бюрека пето място в списъка на най-добрите световни храни на улицата, а председателят на Българската асоциация за изследване на затлъстяването доц. Светослав Ханджиев реабилитира реномето на нашата баничката и счита, че "баницата не е вредна, а е здравословен традиционен български продукт".

Опитайте...

петък, 9 май 2014 г.

Руло суфле с плънка от спанак и сирене



Следпразнично, желанието ми за готвене, публикуване и споделяне в блога като че не е много активно. Но имам това предложение за солено руло, което отдавна чака своя дебют.  Споменавайки руло, неговата техниката е позната и лесна, но когато става въпрос за суфле, то спадащият обемен ефект винаги е незадоволителен. Неотдавна открих /за мен/ една комбинация между руло и суфле – Suffle Roll Cake, с първоначална идея от японската кухня. Вече я приготвям няколко пъти в сладък, потърсих и солен негов еквивалент - Spinach and ricotta souffle base roulade. И преди да покажа рецептата за вариант на десертното руло, днешната идея го изпревари: Руло на суфле основа с плънка от спанак и сирене – по-особена е технологията на приготвяне, която прилича повече на суфле, отколкото на пандишпан за руло. От тук и различна структура – мека, деликатна текстура с влажни, фини трохи, по-еластичен и стабилен блат. Проблемът с традиционното спадане на суфлето при по-тънък блат почти не се отразява, но избирайки малък съд за печене и дебел слой тесто, при навиването се появи, но за да създаде по-интересен и неравномерен контур. По-тъмната запечена горна повърхност на свой ред оформя една по-ярка разграничителна линия между основа и плънка. Вече споменах, че конкретният избор е задушен спанак над слой мазно сирене, тип рикота, крем сирене или по-диетично, като извареното cottage cheese. Имах намерение за "филцово" покритие на готовото руло с още крем сирене, което отложих за следващ път, а днес с натурален вид. Ето го:


Руло суфле с плънка от спанак и сирене 
/по идея от Spinachand ricotta souffle base roulade/


Продукти за 4 порции:
45 гр. масло
1/3 ч.чаша брашно
200 мл. мляко
3 яйца
¼ ч.чаша пармезан, или микс от пармезан и рендосано твърдо сирене*
сол, черен пипер и индийско орехче  - на вкус
1-2 с.л. свеж копър, нарязан

Пълнеж:
2 ч.чаша нарязан крехък спанак
1 ч.чаша пресен кромид лук
¼ ч.чаша рендосано твърдо сирене
¼ ч.чаша печени слънчогледови семки или орехови ядки
1 с.л. маслинена паста, или зелени маслини
1-2 с.л. зехтин
2 с.л. свежи копър, мента подправки и лимонова трева
сол, черен пипер и индийско орехче  - на вкус

150 гр. овкусено крем сирене, рикота или cottage cheese **

* може да се използват твърди сирена от типа на италианска "фонтина",  холандска "гауда" или "едам"; швейцарски "грюер", кашкавал или микс от сирена
** използвах диетично cottage cheese на Лидл, овкусено със сол и черен пипер, може и свежи подправки

1 ч.чаша =240мл.
За рулото:
Дъното и стените на тавичка с размери 20 x 20 см /или по-голяма за по-тънко руло/ се намазняват с олио и покрива с хартия печене, която също се намазнява и поръсва с брашно.
Разделят се отделно жълтъците и белтъците на яйцата .
Стопява се маслото на умерен огън и в него се запържва брашното до златисто, след което се налива млякото. С непрекъснато разбъркване сместа се уплътнява до сгъстяване и маха от котлона. Прибавя се настърганото твърдо сирене и разбърква до разтопяването му. След леко охлаждане следват един по едни жълтъците, с разбъркване до поемането на всеки един от тях. Прибавя се сол, /съобразно солеността на използваното сирене/ черен пипер и индийско орехче и оставя да се охлади.
Разбиват се белтъците на сняг и смесват внимателно, /за да не спаднат/ с млечната смес. Тестото се разпределя в приготвената тавичка и пече на 180ºС за 25 - 30 минути до суха клечка и зачервяване. Изважда се от фурната и се покрива отгоре с навлажнена памучна кърпа, след което тавата се обръща върху кърпата. Отделя се пекарската хартия, и на нейно място се поставя нова и чиста хартия за печене. Следва навиване на рулото заедно с хартията и кърпата, и пълно охлаждане върху решетка, като може да престои и няколко часа /1-2/ в хладилник.
Подготвя се плънката:
Запичат се слънчогледовите семки или ореховите ядки. Спанакът и лукът се задушават в широк тиган с една супена лъжица зехтин, до изпаряване на течността. Овкусяват се и ароматизират със сол, черен пипер и индийско орехче - на вкус и според солеността на използваното твърдо сирене,  ако е необходимо се отцежда допълнително и се прибавят рендосаното твърдо сирене или кашкавал, маслинената паста / наситнени маслини, свежите подправки, ядките. Получената смес може допълнително да се пасира до желаната едрина в кухненски пасатор с още една супена лъжица зехтин.
Разгъва се рулото внимателно и пълни с приготвената плънка – първо с овкусена рикота, върху нея задушеният спанак. Ако дължината  е малка, може да се завие не като спирала, а само до срещане на двата срещуположни края. Загъва се плътно в стреч фолио и след него алуминиево. Оставя се в хладилник за около 3 часа, може и повече, а при сервиране се освобождава от фолиата и разрязва.


Може да се намаже с млечна глазура от крем сирене, 
или само да се поръси с настъргано твърдо сирене или кашкавал.


Продуктите са за 4 порции предястие, нарязано на филии или оформено като пънчета.

 

Свежа салата или сос, са едно чудесно допълнение. 

 

Опитайте...



неделя, 4 май 2014 г.

Май започна с дъжд и с много празници

Тази година след светлите Великденски празници последва още една група празници, обединени в дълга пролетна ваканция. Началото на месец май започва с много дъжд и с много празници: След първомайския празник на труда, на втори май православната църква прославя Св. Цар Борис - Михаил Покръстител на българския народ, като тази година се навършват 1150 години от приемането на християнството по нашите земи. Новата седмица открива денят на Св.мъченица Ирина, следва обичаният Гергьовден, а няколко дни след деня на обединена Европа, на 11 май почитаме славянските първоучители Светите братя Кирил и Методий,
обявени за нейни съпокровители. И още от календара.


В понеделник,  5 май  православната църква почита паметта на  Св. мъченица Ирина /Пенелопа/ - ревностна служителка на християнската проповед и велика мъченица на вярата в Господ Иисус Христос.


 Имен ден празнуват: Ирина (което значи "мир"), Ирeна, Mиpa, Mиpoслав, Mиpoславa.

Ден след нея е Гергьовден, посветен на един от най-почитаните светци Свети Георги Победоносец.  Заедно с Великден  е считан за най-големият пролетен празник,и се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).


Светъл Божи ден Гергьовден!

В народния календар  празникът Георгьовден се отбелязва по три различни начина: като празник на пастирите, като празник на храбростта и воинския героизъм /т.е празник на българската армия/ и като празник на Мъдростта и Възраждането.
Под християнската същност на св. Георги Победоносец се открива героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
На Гергьовден още преди изгрев слънце, се закичват вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.. 
Ако вали дъжд на Гергьовден, годината ще е плодородна: „Гергьовски дъжд цена няма”, „Всяка капка гергьовски дъжд донася жълтица”;

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галин, Галя, Галина, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.

В неделята, на 11 май - православната църква тържествено чества паметта на
 Солунските братя - Светите братя Кирил и Методий
и тяхното равноапостолско и просветителско дело.


Празникът е честван за първи път в Пловдив през 1851 по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище. Солунските братя са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици. До средата на XIX век паметта им била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари и Св. Методий на 6 април.

Имен ден празнуват всички, които носят името Кирил (означава - господарски), Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи (означава - изследващ).

/ използваните снимки и изображения са от Интернет галерии/

Честити именни дни на именници и на празнуващи!
Здрави, усмихнати и щастливи празнични майски дни!