вторник, 30 юни 2015 г.

Кокосов сладолед с еспресо и шоколад



В очакване на първия юлски ден, по прогноза повече дъждовен, отколкото слънчев, но все пак летен, усмихнат и с настроение за сладолед. За някои времето за леденото изкушение е целогодишно, но безспорно е един перфектен спътник през горещите дни. Още повече, че някои нови изследвания показват, че когато е част от балансирана диета, яденето на сладолед може да бъде полезен и да помогне за по-бързо изгаряне на мазнините, отколкото ако се въздържаме от мазнини и калориите получени от него.
Скоро четох нещо забавно: Кажи ми какъв сладолед обичаш и ще ти кажа какъв си?
РОГЧЕ - Този тип сладолед се предпочита от хората със силни чувства, които не се лишават от нищо. Огризват и хрупкавата част на вафлената фунийка. Който предпочита този тип сладолед, е капризен човек.
НА КЛЕЧКА - Който обича този сладолед, е предприемчив и любознателен човек,  обичащ промените. Освен това този тип хора обичат винаги да имат нещо, с което да си играят (клечката).
ЛЕДЕН НА КЛЕЧКА - Подсказва за независим характер, за човек, който обича да вкусва от новото веднага, убеден, че не трябва да се чака. Или с други думи, предпочита се от хората, които не обичат да чакат.
БИСКВИТКА - Почти наподобява закуската за училище, приготвена от мама. Предпочита се от хората, които имат нужда от обич и от непрекъсната сигурност.
КУПИЧКА - Това е единственият сладолед, който не е в свободен и разлят вид. Предпочита се обикновено от хората, които никога не оставят нещата без контрол, които не обичат да мърсят ръцете или дрехите си, които предпочитат винаги добрите маниери пред всичко останало. Това е сладоледът на вечно самоконтролиращите се хора.
НА ХАПКИ - Сладоледът на хапки е характерен за хората, които действат по метода "опитай и бягай", както и за онези, които вечно бързат. Този вид сладолед е синоним на модерни и забързани личности.
Без повече доводи и стимули за да се наблегне на сладоледа през лятото, особено, ако е домашно приготвен. Харесваме разнообразни вкусове на сладолед: Ванилов йогурт; Черешов сладолед /Сладолед от поширани череши; Прасковен сладолед със сорбе "Белини"; Сладолед с бял шоколади ягоди; Замразен шоколадов ягодов мус; Студено плодово суфле; Сладоледено мляко с ягоди; Сметанов домашен сладолед, но и обичаното съчетание на лято с кафе, сладолед и шоколад. Предишната рецепта на сладолед с шоколад и кафе, е на база сметана, мляко и шоколад с кафе, но новата идея е по-лека, веган версия - кокосово мляко, еспресо и шоколадови капки за акцент.



Кокосов сладолед с еспресо и шоколад
                                                                    /по идея от Coffee Coconut Ice Cream/


Продукти:
2 кутии кокосово мляко /по 400 мл. всяка/
2 с.л. нишесте
½ ч.чаша силно еспресо, студено
½ -1 ч.чаша захар, според вкуса
1 с.л. мед
½ к.л. конячена захар, ванилия или друг аромат
½ ч.чаша шоколадови капки или едро натрошен шоколад

 1 ч.чаша =240 мл.
В купа се смесват кафето с нишестето. На средна температура, на котлона се загряват коксовото мляко, захарта и кафето с разтворено нишесте, с често разбъркване до хомогенизиране и сгъстяване. Получената смес се овкусява с избрания аромат и лъжицата мед, след което се охлажда напълно, покрита плътно с фреш фолио. Може да се постави във фризер, до започване етапа на замръзване, след което се разбива с миксер до увеличаване на обема и отново охлажда. За да навлезе повече въздух в сместа, същата процедура се повтаря неколкократно. Ако се използва машина за сладолед, то след първото разбиване се поставя в съда и се процедира според указанията на производителя.
Независимо от избраната технология, преди последното замразяване се добавят и шоколадовите капки. Поставя се във фризер за окончателно стягане и съхранение.


Полученият сладолед не е с висока степен на ледена кристализация и не е необходимо да се предвижда време за отпускане преди сервиране.


Още шоколад и силно еспресо са една чудесна компания.


Преди сервиране може да се поръси с леко запечени кокосови стърготини.


Опитайте...


понеделник, 29 юни 2015 г.

Свети ап. Петър и Павел - стълбове на православната вяра

Денят е сред най-почитаните летни празници в традициите на българския народ - на светите равноапостоли Петър и Павел. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.


Наречени са още "стълбове на православната вяра", трудили са се за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (12 юли по стар стил) Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел. 

                          Свети апостол Павел                                  Свети апостол Петър

Според схващанията в народния календар, на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. С Петровден завършва и Петровския пост, по традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве.
Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Празнуват носещите имена:
Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо,Пламен


Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.


А след тези празници на 1 юли отбелязваме деня на Свети Безсребреници Козма и Дамян. Това е църковен празник влязъл в народния календар с името "Свети Врач" в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това.
На същата дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.


Хубави, слънчеви и честити празнични дни!

събота, 20 юни 2015 г.

Постни тиквички и лепешки с горчица



Темата на постните варианти за тиквички е богата, сезонна и актуална. Семпли, с нежен и деликатен вкус, тиквичките са чудесното ястие за лятото, което впрочем настъпва утре, 21 юни в 19:37ч. Събрах в тази публикация две семпли постни предложения: едното е по-скоро начин на оформление – печени тиквички тип ветрило /по аналогия на картофите по шведски/ и другото: дип или хумус с гриловани тиквички и бял боб. Гарнитурите са различни – топла със задушени домати, нудълс и горчичен сос за „тиквичките”; и студена за дипа със свежа салата, в компанията на тънки гриловни руски питки "лепешки" с горчица. Оформи се по-обемна публикация, но идейно свързана и ще опитам да компенсирам откъм по-малко текст и обяснения.:)


Традиционно хумус се приготвя с нахут, но с бял боб е една чудесна алтернатива, а и двата продукта са питателни, макар и с различни количества на основните  хранителни вещества.  Ето го:
Дип от гриловани тиквички и бял боб /хумус/
/по идея от Zucchini Hummus/


Продукти:
1 с. л. зехтин
1 скилидка чесън, стрита
1 тиквичка, по-голяма
2 ч.чаши бял боб, сварен и изцедени
2 с. лъжици лимонов сок
1 ½ - 2 с. л. тахан
½  ч. л. кимион
½  ч. л. червен пипер, по желание
½  ч. л. сол
черен пипер на вкус
свежи подправки
1 ч.чаша =240 мл.
Начин на приготвяне:
Тиквичките могат да се гриловат - нарязаните на тънки филийки тиквички се намазват със зехтин, леко се поръсват със сол и черен пипер и гриловат от двете страни до омекване върху загрят предварително грил на средна температура; или да се задушат - загрява се зехтин в тиган на умерен огън,  разбърква се с чесъна за кратко и след това се добавят тиквички, нарязани на дребно, и се  задушавт с разбъркване, докато омекнат.


В кухненски процесор се поставят тиквичките, боб, лимонов сок, тахан, смлян кимион, червени черен пипер, сол и сместа се пюрира да желаната гладкост.



Сервирах с питки – руски лепешки, в случая безквасен хляб, подобни на лаваш, но не съвсем; правих ги в два варианта с бяло брашно и  с пълнозърнесто брашно от лимец; дебелината е по желание много-тънки или малко по - дебели. Интересна е технологията за замесването на тестото с вряща вода. Горчицата не доминира, но им придава много фин вкус.


Тънки питки лепешки с горчица


Продукти за около 6-8, според големината
200 гр. брашно
200 мл вода
1 с. л. горчица
2 с. л. растително масло
½  ч. л. сол
Водата се смесва с олиото, солта и горчица (използвах дижонска) и оставя да заври.
Брашното се поставя в дълбока купа и върху него се излива горещата течност. Омесва се тесто и остава да се охлади. Върху набрашнена повърхност се разделят и оформят питките. Разточват се тънко, дебелина по желание много-тънки или по - дебели, това ще определи и времето за печене. Запичат се /гриловат / върху сух тиган за около 30 секунди на страна или малко повече, ако са по – дебели.


Омекват с охлаждането и се съхраняват в затворен плик.


Следват тиквичките "ветрило", по аналогия с тиквичките по шведски, които носят името Hasselbacken, ресторант в Стокхолм, където са били предложени първи  през 1940г.



Тиквички „ветрило”  с чеснов сос


    2 средни тиквички
    2-3 с. л. зехтин екстра качество
    2 скилидки чесън
    2 ч. л. мащерка прясно / може изсушена
    1 с. л. счукани сухи червени чушки или чили, по желание
    ¼ ч. чаша пармезан /извън пости!/
    сол  и черен пипер, на вкус
    Нарязват се тиквичките на филийки, но не през цяло - могат да се поставят две по-дебели клечки за суши, които да бъдат ограничителни при нарязването.  Скилидките чесън се намачкват заедно със солта, черния пипер и зехтина на паста и овкусяват с подправките. С получената паста се натриват добре нарязаните тиквички и в процепите също. Пекат се в предварително загрята фурна на 200-220 С в продължение на 45 до 60 минути - до омекване и запичане.
    По средата на печенето отново се  намазват с останалата чеснова подправка и печенето продължава до тяхната кулинарна готовност. В края на печенето се поръсват с пресни подправки, чили или чушки.


Гарнирах със задушени чери домати, сварени нудълс и меден сос с горчица /Honey mustаrd/ - мед, горчица, зехтин , лимонов сок и свежи подправки/.


В нашата кухня този елегантен начин за приготвяне на картофи са познати 
като картофките на Мариана Г.



Опитайте...

понеделник, 15 юни 2015 г.

Постен какаов пудинг кейк с череши



В сезона на любимите череши, предложение за магически десерт с интересна структура - комбинация от два слоя, които се получават от една хомогенна маса по време на печенето: горният слой оформя лек пандишпан, а отдолу остава крем в комбинация с ароматни череши. Харесваме го – в по-лек и летен вариант с цитрусов аромат, по-плътен, топъл и шоколадов, а сега постен и без допълнителна мазнина - шоколадов кейк и гъст пудинг сос над плода. Chocolate Covered Cherry Pudding Cake. Популярният Pudding Cake попада в категорията бързи и лесни десерти –съставките се смесват на ръка, пече се не за дълго, много възможности за аромати и допълнения. Нетрадиционното изливането на шоколадовия сос над суровата смес за кейка, без да се разбърква,  позволява при печене кексовата основа да се повдигне, а под него сосът да се се уплътни. Най - добър е леко хладък, топка сладолед или още сос с череши, но е хубав и студен – хрупкава кексова коричка, крем с какао и ванилия, и за финал - ароматни череши с ром.


Постен какаов пудинг кейк с череши
 

Продукти за 4 порции:
1 ч. чаша череши, почистени от костилките*
1 с.л. захар
¼  ч. л. ромова захар на д-р Йоткер (по желание)
1/3  ч. чаша кафява захар
 2 с. л. ароматно какао
1 ч. л.царевично нишесте с връх
За кексовата смес:
 ½  ч.чаша пълнозърнесто брашно
1 щипка сол
1/3 ч.чаша захар
1 ½  с.л. ароматно какао
½ ч.л. кафе/канела
1 ч. л. бакпулвер
ванилия д-р Йоткер
1 ½  с.л. кисело мляко от соя**
¼  ч.чаша ванилово соево мляко**
 вряща вода

* в оригиналната рецепта Chocolate Covered Cherry Pudding Cake се препоръчват замразени, но аз използвах пресни
** в оригиналната рецепта се препоръчва соево, но може да се замени с кокосово, или кафе

1 ч.чаша =240мл.
Почистените череши се поставят в купа и разбъркват със супена лъжица захар и ромовия екстракт, след което се оставят на стайна температура за около 1-2 часа, да отделят сок /, а ако са замразени да се отпуснат/
Намазват се 4 чашки за суфле или други подходящи за печене,  фурната се загрява на 175С.
Смесва се  кафявата захар и 2 с.л. какао на прах и оставя настрана. Отцеждат се добре черешите и полученият сок /около ¼ ч.чаша/ се заделя, а черешите се поръсват  царевичното нишесте и разбъркват добре. Разпределят се  равномерно в намазнените съдчета за печене.
В купа се смесват брашното, солта, 1/3 ч.чаша захар, 11/2 супени лъжици какао, кафето и бакпулвера. Разбъркват се течните „млечни” съставки с ванилията и обединяват - сместа трябва да бъде гъста и равномерно се разпределя да покрие черешите. Отгоре се поръсва с отделената кафява захар и какаото - около по 2 супени лъжици на порция.
    Към отцедения черешов сок от се добавя вряща вода, до получаване на обем ¾ ч.чаша. Внимателно, с лъжица, леко се изсипва над какаовата захар в съдчетата, около по 3-4 супени лъжици. Поставят се порциите във фурната и пекат за около 25-30 минути, докато повърхността е суха /проба с клечка/ и сосът е кипял около ръбовете. Изважда се от фурната и оставя да се охлади за 15 минути преди сервиране.




С още пудра захар или сладолед:


И сос...


По-близо:



Опитайте...


петък, 12 юни 2015 г.

Германският манастир „Св. Иван Рилски"



Още едно предложение за разходка през уикенда - да се озовеш на място, където най-големият български светец е прекарал част от житието си ... непременно придава несравнимо одухотворение и енергия. Сред красива местност над с. Герман  в полите на Лозенската  планина, /на петнадесет километра от София/, се намира манастирът „Св. Йоан Рилски" - свързан с живота и прославата на свети Йоан Чудотворец, част от култа към българския светец в Софийско. Манастирът е действащ, спазва се строг светогорски монашески устав на богослужение и поведение, обявен е за паметник на културата, с храмов празник на 1 ноември – денят на св. Иван Рилски по стар стил /на неговия ден впоследствие възниква празникът на народните будители/.



Германският манастир е един от най-старите в България. Той е сред многото, които влизат в така наречената "Софийска Света гора”. При нашествието на османските войски и превземането на София през 1382г. Светата обител била разрушена, по-късно през 17в. възстановена, а след Освобождението тогавашният игумен на Германския манастир - Никифор и неговия брат Кирил решили да изградят манастира наново. Днешната църква е построена през 1886г. Красивата еднокорабна базилика впечатлява с простотата на архитектурата си - сградата е градена с камък и тухли, фасадата не е покрита с мазилка, каменните зидове са видими.



Историята на манастира „Св. Йоан Рилски” е обвита в легенди и предания. И до днес се разказва, че негов основател през Х в. бил цар Петър I и вероятно той му дал името на светеца от Рила, с когото някога много искал да се срещне. Местните жители разказват, че тук светецът имал колиба, в която се подвизавал, преди да се отправи за Рилската пустиня.



Според предания тук е било второто място на отшелничество на св. Йоан Рилски. Когато разбрал, че идват пратеници на царя да го отведат при него, светецът тръгнал нагоре по рекичката да се скрие. Скоро ожаднял и се помолил на Бога за вода и на мястото бликнало свещено изворче, аязмо. По-късно, през XV в. тук са пренощували и светите мощи на св. Йоан Рилски, при връщането им в Рилската св. обител. За това подробно разказва участникът в тези събития Владислав Граматик. Шествието, придружаващо мощите, спряло за почивка до река, наричана Герман, за „един ден и една нощ", запалили „свещи и кандила" и извършили „молебствия", а като научили за това, хората от околността започнали да прииждат.






През 1886 г. тук княз Александър I Батенберг заклевал войските си, преди да тръгнат на бой.
През 1928 г. бъдещият екзарх Стефан дарява Германският манастир на Ефория „Зограф" и по решение на Софийския епархийски съвет той е отреден за подворие на българския Зографски манастир „Св. вмчк. Георги Победоносец". В него се подготвяли монаси за служба в Атон и днес в манастира отсядат атонски монаси. Вляво от входа на църквата растат две величествени секвои, посадени от ктиторите княз Фердинанд и съпругата му, а в д дясно по-малка секвоя, посадена от цар Борис III през 1937 г., в чест на раждането на престолонаследника Симеон.


На входа на църквата има две манастирски камбани, едната руска, с изписана годината на изработването им - 1886 г. Има и надпис, носещ дата 1 ноември 1938 г. До надписа е поставена икона на св. Йоан Рилски. Иконите са изрисувани през 1886г. от известни представители на Самоковската живописна школа – братята Иван и Никола Доспевски. Скоро се предвижда да се изгради и камбанария с помощта на частни дарители.




В Германския манастир през едно „блажено лято" отседнал големият български писател Елин Пелин и написал сбирката от разкази „Под манастирската лоза". Писателят посветил един от разказите на игумена йеромонах Сисой, с когото разговаряли за Бога и за света „на малката дървена масичка под лозата".


Чудотворното му въздействие се подсилва и от преданието, че ожаднелият отшелник промълвил “Господи, водица!” и на мига бликнало аязмото с лековита вода, но изворът остава извън пределите на днешния манастир, високо в планината. 





Едно прекрасно място за отмора през уикенда, близо до София и лесно достъпно с кола - спокойно, красиво и тихо, манастирска чешма със студена, чиста и вкусна вода, като част от един по-хубав свят... 


В деня на всебългарския покровител св. Йоан Рилски Чудотворец - 19 октомври 2014 г. (1 ноември по нов стил) Велика схима приема йеромонах Висарион Зографски, сега Йеросхимонах Димитрий Зографски е служащ свещеник (ефимерий) в Германския манастир "Св. Йоан Рилски".


Снимки от предверието на храма, ценни икони там и още:




Това предложение предхожда Неделята на всички български светии, която се чества във втората неделя след Петдесетница и се отдава почит към всички исторически личности, живели по българските земи, които са канонизирани за светци.

 И подсказка за следваща дестинация - Лозенски манастир 'Св.Ап. Петър и Павел'.

Опитайте...