Искаше ми се да представя Кефалония,
най - големият от седемте Йонийски острови, естествено подобен на останалите гръцки
острови, но определено различен и не толкова популярен, само с визитна картичка от снимки. И за
пореден път се убедих в сложността на
умението „с малко да се каже много”. В крайна сметка, с компенсация в по-академично
звучащото заглавие „легенди и реалности за Кефалония”, с добавяне на синтезирана
туристическа информация и почти невъзможната мисия да отсея минимален брой онагледяващи
снимки се получи това…
О-в Кефалония /Kefalonia island/ се ползва със славата на райско кътче със
синьо аквамарин море, удивителни заливи и красиви плажове, уникални църкви и манастири,
впечатляващи пещери, изкушаващо фантастична традиционна кухня, които създават условия
за едно по-специално усещане. Кефалония е достатъчно голям, днес все още не
изглежда пренаселен и прекалено оживен, семпъл и колоритен пленява със спокойствие, история и
легенди, почни недокосната природа, контрасти
и изненади.
Островът приличащ на плуваща жаба, която сякаш се издига от морето, постепенно появявайки се на хоризонта -първо се вижда планинската верига Енос, заобиколена от черни борове, а след това се появява и самият остров с безкрайни заливи и разкошни плажове, очертани с наситено сините води на Йонийско море.
Съчетания на уникални, с повече от хиляда нюанса
йонийско синьо:
Синьо... между небето и морето в сложни съчетания между основен цвят синьо, вторичен зелен и неутрален бял цвят - аквамарин, тюркоаз, циан, ултрамарин.
Легенди съпътстват цялата история
на острова – като се започне от твърдението, че семейството на Одисей произлиза
от Кефалония /Кефалония се намира едва на две морски мили от Итака/, да се спомене и
тезата на немски професор като място за корабокрушението на кораба на Свети
Павел не край Малта, а именно край Кефалония; отбележи преданието за ежегодното
чудо със змийките на Богородица при чудотворната икона “Богородица
Фидиотиса” край Маркопуло; загатнат приказките за пещерите на
драконите и на нимфите и в допълнение се разкаже любовната история между местно
момиче и капитан от италианската армия по време на Втората световна война,
основа на вълнуващ роман и холивудски
филм Мандолината на капитан Корели от Луис де Берниер.
Към Кефалония се пристига от
пристанището Нидри на Лефкада с ферибот към Фискардо /рибарско селище с
изключително очарование, единствено незасегнато от унищожителното земетресение 1953г./, след което започва пътешествие по живописен
крайбрежен път с красиви гледки, през китни селца до земите на Пиларос, в
превод „страж на входа“ към острова.
Пресичайки живописната територия
защитена от две планини и двата залива на Myrtos и Agia Efimia се откриват неповторими
и униклани панорами на острова, спиращата дъха гледки към най-фотографираният
плаж на Кефалония – Миртос.
Както на всеки остров, така и в
Кефалония най-посещавани са плажовете, безкрайни и разнообразни, за всеки вкус – покрити с бял
ситен пясък, скални или с дребни камъчета, с червен пясък, удивително красиви с прозрачни води в десетки
оттенъци на синьото и зеленото. Най-известният плаж в Кефалония е Миртос,
многократно е бил обявяван за най-красивия в Гърция, както и Скала, Кателиос, Кси, който е покрит с червен
пясък, Антисамос, Makris Gialos и Платис Gialos, които са близо до столицата на
острова Аргостоли.
Пътят продължава към Сами – важно и голямо пристанище на остров, антична могъща град-държава и днешен истински феномен със своите 17 на брой разкрити пещери, от които - една от най-интересните е пещера MELISSANI, пещерата на Нимфите с омайващо безвремие на лодка във водите на езерото й.
Специфичният релеф на острова е причина за образуването на много пещери, някои от които са между най-известните забележителности на Кефалония. Много известна и изключително красива пещера е Мелисани. Намира се на 2 км от пристанището Сами и на 5 км от рибарското селище Агия Ефимия. Тя е необичайна, защото в нея има езеро, а таванът й е паднал след земетресение и сега слънцето осветява кристалните води на езерото. Според легендите нимфата Мелисани била влюбена в бог Пан, който бил непрекъснато заобиколен от други нимфи. Той обаче я отхвърлил и тя от мъка се самоубила в пещерата, която сега носи нейното име.
Пещерата може да бъде разгледана
с лодка, за да се види обаче пълния блясък на Мелисани, удачно е посещението в
първата половина на деня (между 10:30 и 13:00 ч), най-добре през юли или
август. По това време слънчевите лъчи преминават вертикално през „прозореца“ на
пещерата, отразявайки се във водата и променяйки не само нейния цвят във всички
нюанси на синьото, но и този на скалните стени в медно-кафяво.
Дълго време учените се чудели откъде идват водите на езерото, които са полу-солени, полу-сладки, докато през 60-те години след направен експеримент е установено, че водите влизат под земята на мястото наречено Катавотрес, недалече от Аргостоли, минават под целия остров и излизат на другата му страна, в пещерата Мелисани.
До средата на ХХ в. островът е
бил популярна туристическа дестинация, но през столетието историята му е
белязана от големи жестокости. Окупационните италиански и немски части влизат в
конфликт помежду си през 1943 г. и 5000 италиански войници са избити
хладнокръвно. През август 1953 г. островът е сполетян от катастрофално
земетресение, унищожило повечето от сградите. Остава незасегнат само Фискардо
на северния полуостров на Кефалония. Днес столица на острова е Аргостоли – град
с модерен дух и богато културно наследство. Вече споменах за финото очарование
на Фискардо, пристанищният град Сами, курортните Ласи, Ликсури, Порос,
Скала…
Безспорно голяма забележителност
на острова са многобройните църкви и манастири. Най-известният манастир почита
покровителя на Кефалония Свети Герасимос, празникът на Свети Герасимос се
отбелязва на 16 август и А вече споделих и за чудото със змийките на Богородица
при чудотворната икона “Богородица Фидиотиса” край
Маркопуло;
Страховити отвесни и голи скали, гъста зеленина и пищни средиземноморски бугенвилии:
Логично в Кефалония храната е прясна, натурална и вкусна – изобилие от свежа риба и морски дарове, местни сирена, специалитети и деликатеси; уханен мед от мащерка и смърч, ароматни подправки, фини конфитюри и сладкиши /мандолес – захаросани бадеми, Παστοκύδωνο – желе с дюли/. От винарните изби, най-известната е „Робола” /Robola/ - носи името на уникален местен сорт грозде, който не става за ядене, но от него се произвежда най-известната местна марка бяло вино. То е било наречено от венецианците „скално вино”, защото лозите растат по скалите.
Логично в Кефалония храната е прясна, натурална и вкусна – изобилие от свежа риба и морски дарове, местни сирена, специалитети и деликатеси; уханен мед от мащерка и смърч, ароматни подправки, фини конфитюри и сладкиши /мандолес – захаросани бадеми, Παστοκύδωνο – желе с дюли/. От винарните изби, най-известната е „Робола” /Robola/ - носи името на уникален местен сорт грозде, който не става за ядене, но от него се произвежда най-известната местна марка бяло вино. То е било наречено от венецианците „скално вино”, защото лозите растат по скалите.
Mandola/ Mandoles/ е традиционно
сладко лакомство от бадеми и захар, а неговата червена окраска се получава от
вид водорасли, които местните жители използват традиционно като хранителен
оцветител. Името идва от италианската дума за бадем, "Mandorla",
която е заимствана и интегрирана в гръцка,когато островът е бил под венецианска
окупация.
И още ...
Усмихнати, вдъхновени и щастливи августовски летни дни!
Опитайте...:)