Черепишки манастир "Успение Богородично”

След светлия празник Голяма Богородица, идея за тематична разходка към живописния Черепишки манастир "Успение Богородично", един от най-старите в България, красиво разположен в Искърското дефиле на брега на река Искър в северните склонове в Стара планина в близост до с. Лютиброд. През 1897г. след посещението си в него Алеко Константинов го описва в своя пътепис “В Българска Швейцария” така :

 „А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада;(…)”.

Черепишки манастир "Успение Богородично” има богата история и е бил крепост на българщината, заради което неколкократно е бил опожаряван. Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района и че той е бил разрушен по време на битката.

Възстановен в началото на 17в., през Възраждането в манастира се развива богата книжовност и се утвърждава като културен и просветен център. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангели, и постепенно се разраства. От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Повечето постройки са построени в първата половина на 19в. по времето на игумена Йосиф.

Любимо място на Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка", а през 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария". Знаменитият географ, пътешественик и художник Феликс Каниц също бил пленен от красотата на Стара планина край гара Черепиш, която описва в трудове и изрисува в гравюри.

В днешно време Черепишкият манастир е действащ и обитаван от монаси. Макар преустройван и обновяван многократно е запазил старинния си облик. Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф, сред тях е църквата „Св. Георги” запазила първоначалната си архитектура от XVII век. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 година.

 В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888г. от врачанския владика Константин.

Природата около Черепишкия манастир е впечатляваща, над самия манастир се намират Черепишките скали, а под манастира тихо тече Искър, като много от сградите в манастирския комплекс са надвиснали над нея, като така навяват спомени за отминали времена и живота тогава. Самият комплекс не е голям, но красивата природа около него, със спокойствие и  зареждаща енергия, старинната архитектура правят това място предпочитано за посещение от много хора.

Храмов празник на Черепишкия манастир се чества на 15 август,  деня на Успението на Света Богородица заради което към манастира се стичат много вярващи. Тази година, на 17 юни, събота, Симеон Сакскобургготски /повод 80-тия рожден ден/ и придружаващи го особи, достигнаха с парен локомотив и посетиха и  споделиха очарованието на манастира и околността на Черепишката св. Обител.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Наблизо е и друга светиня Манастир"7-те престола", но за него следващ път.

Опитайте...

Почитаме Успение на Пресвета Богородица

Всяка година на 15 август  

всички православни и католически църкви почитат

  Успение на Пресвета Богородица - Голяма Богородица!

На този ден  15 август (28 август ст. стил) почитаме

Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените 

и като пазителка на семейното огнище. 

При раждането си съхранила девството,
при успението не си оставила света, Богородице.
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

/В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша../

Присъствието на Пресвета Богородица в света

Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва.

В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.

Повече за тях тук.

Пред нейната свята икона просим Божията милост с думите:

„Пресвета Владичице Богородице, 

погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, 

и ни избави от нещастия, скърби, изкушения 

и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"

На обредната трапеза обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна питка, тиганици, мед. Разрешава се риба, ако Успение Богородично се падне в сряда или петък. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве, за здраве се приготвят курбани и се правят събори, обикновено където Св. Богородица е патрон на местната църква. 

Честит имен ден на всички именници-
Мария, Мариана, Мариан.

Честит празник!

 На 16 август се отбелязва Пренасянето на Неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол, което е станало през 944 година.

                                                                                      Светият Убрус

/неръкотворният образ на Христа/

Кърпата, с която Господ Иисус Христос

избърсал  лицето си
и я изпратил на княз Авагар
да се излекува от болестта си;
и на всички,
които с вяра
се докосват и молят пред нея

А на 18 август Българската православна църква чества Успението на Свети Иван Рилски. 

Иван Рилски Чудотворец е смятан и за покровител на българския народ и покровител на миньорите. 

Той е патрон и основател на най-големия манастир у нас - Рилския манастир, където по традиция се отслужва тържествена литургия в негова памет,където се събират хора от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски. Богомолците разглеждат и пещерата, в която е живял светецът и минават през тесен отвор - поверието е, че който успее да излезе на светло е праведен.

Още за светеца, скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител  тук.

Германският манастир „Св. Иван Рилски"

Светли и благословени празнични дни!