Шоколадов сладкиш с орехи и канелени круши

В края на януари, една идея за по-обикновен зимен десерт: Шоколадов сладкиш с орехи и канелени круши, по идея, но с мои изменения от torta brownies con pere caramellate. Макар да имам друга рецепта, която изчаква да бъде споделена, избрах това предложение, отново в в класическа комбинация на шоколад и сезонни круши, сметана, орехи и канела за фон. Сладкишът е с различни текстури, вкусове и аромати: влажна орехова основа, фина шоколадова глазура, въздушна ванилова сметана и  сочни канелени круши. Сам по себе си блатът е брауни подобен, с парченца орехи, като натуралният шоколад отлично се съчетава със сладкия, меден вкус на крушите - плодовете балансират интензитета на шоколада, без да намаляват, а открояват  неговата наситеност и дълбочина. Лесна и удобен за разпределяне във времето, може да се приготви на етапи и да се сглоби преди самото поднасяне. Финални щрихи са оформлението, декорирането с разбита сметана и медени круши, ... и удоволствието с чаша черно кафе, но и само парче сладкиш е достатъчно удовлетворяващо… 

Шоколадов сладкиш с орехи и канелени круши

/по идея, изменения от  torta brownies con pere caramellate/

За блата:

130 гр. тъмен шоколад
110 гр.  масло
2 яйца
80 -100 гр. захар
70 гр.  орехи, едро нарязани

80 гр.  брашно
¼ ч. л. канела
¼ ч. л. бакпулвер
1 щипка сол

Канелени круши:

30 гр.  масло ½ ч.чаша захар

1 с.л. мед

1 с. л. портокалов ликьор /или сок

1 с. л. лимонов сок 1 ч.л. аромат ром

2 с. л. течна сметана 1 ч.л. канела

4 или 5 кафяви круши, обелени и наполовина

В голям тиган се разтопява маслото, с меда, захарта и ликьора/сок заедно, като се разбъркват, добавят се сметаната и половинките круши, поръсени с лимоновия сок, оставят се да заврат на ниска температура и къкрят за 10-ина минути, или докато крушите омекнат. Изваждат се крушите от течността, прехвърлят в купа  и поръсват с част от течността, а останалата продължава  да къкри за още няколко минути за сгъстяване.

Глазура:

150 гр. тъмен шоколад

50 мл. течна сметана

С горещата, почти кипнала  сметана се залива настърган на едро шоколад и получената смес се разбърква до гладък крем, след което оставя да се охлади напълно/може в хладилник/; залива се студения блат, след което отново се оставя да стегне окончателно.

Още:

1 ч.чаша разбита сметана за гарниране

½ ч.чаша орехови ядки

канела на прах  

За блата:

Разтопява се маслото с тъмния шоколад в тенджера на слаб огън. След като се стопят, леко се охлажда и след това добавят захарта, яйцата, едно по едно, с разбъркване до поемане. Ръси се пресятото брашно с щипка сол и бакпулвера и се разбърква с бъркалка, последни са орехите, като сместа се хомогенизира. Получената смес  се прехвърля в намазана и набрашнена форма пръстен с 20 cm диаметър и разпределя равномерно. Пече се в умерена фурна при 180 °C за 7/8 минути /по рецепта/ - при мен около 15минути, с проба за леко влажна клечка, като не се препича. Изважда се от фурната и я оставя да се охлади. След окончателното изстиване, се залива с хладната глазура и отново се оставя да стегне окончателно.

Преди сервиране се сглобява окончателния вид на сладкиша: върху блата с със стегнатата глазура се подреждат леко отцедените канелени круши, гарнира се с разбитата сметана, още орехови ядки, и канелени пръчки. Леко се поръсва с „конец” от сгъстения сироп и канела на прах.  

Едно парченце за поднасяне и цялата композиция:

И още:

Опитайте... 

Гарниран хумус по гръцки

Дните в края на януари са познати като ”среди зима” и свързвани с православния празник посветен на св. Атанасий Велики, /представян в народните вярвания като властелин на снеговете и ледовете/, който облечен с копринена риза отивал в планината на своя бял кон и се провиквал: „Иди си, зимо, идвай, лято!”.  Такава лятна препратка носи и днешното ми предложение: свежо, цветно и колоритно, за хумус с чушки, млечен сос с копър и свежа гръцка салата или по-кратко хумус по гръцки. С кремообразна текстура, приятен и засищащ вкус и  здравословни ползи, хумусът като че се превръща в една от предпочитаните вегетариански храни, обуславян от характерният му състав: нахут, тахан, лимонов сок, чесън, зехтин.  Известно е, че по своя състав белтъкът в нахута е много близък до животинския: съдържа голям брой на ненаситени мастни киселини, мазнини и витамини А, В1, В2, В6; богат е на микроелементи, минерали, антиоксиданти; добър растителен източник на желязо, а в допълнение, нахутът съдържа и витамин С, който спомага на организма да усвои по-лесно желязото от приетата храна. Таханът, като смлян сусам е истинска съкровищница от витамин Е, магнезий, калций, мед, желязо и цинк, с богато съдържание на омега-3 и омега-6 мастни киселини, могъщ антиоксидант. Зехтин, чесън, лимон и в случая – червени печени чушки, обогатяват не само вкуса и аромата, но и допълнително повишават полезните качества на хумуса. Е, предимствата не спират до тук – гръцкият принос включва още и наслояване с типични вкусни гръцки гарнитури: фин млечен сос, типична салата свежи зеленчуци, копър за фин ароматен нюанс, и поръска от натрошено сирене „фета” разбира се…. Това съчетание определено отдалечава хумуса от традиционните представи, но  смесването на нахут с млечен сос и салата е добро и освежаващо попадение. И както повечето подобни идеи, разнообразието е ключов фактор за включване на повече продукти и лично въображение…

Гарниран хумус по гръцки

/по идея от Greek Hummus with Tzatziki Sauce/

 

Продукти за 4 порции:

2 ч.чаши хумус, домашно приготвен или готов

1 ч.чаша гръцки йогурт, с висока масленост

½ ч. чаша натрошено сирене тип Фета
¼  ч.чаша маслини нарязани

¼ ч.чаша червен лук, нарязани на кубчета

½ ч.чаша домати, нарязани на кубчета, отцедени
1 малка краставица, нарязана на кубчета
2 с. л. пресен нарязан копър или риган

И още:

1 ч.чаша домати

½ ч.чаша цели маслини

1 ч.чаша натрошено сирене тип Фета
зехтин, лимон, стрък копър, чесън

гръцка пита, препечен или селски хляб

За хумуса:

2 ч.чаши сварен нахут /отцеден/, най-добре био

½  ч.чаша печени червени чушки

1 с.л. сусамов тахан, или на вкус

1 с.л. зехтин

1 с.л. вода

1 с.л. лимонов сок

1 скилидка чесън

сол, черен пипер и кимион на вкус

1-2 с.л. зехтин за поднасяне

1 ч.чаша =240 мл.

За хумуса: Смесват се лимоновият сок и водата, и отделно сусамовият тахан и зехтина. В кухненски робот се поставят отцедения нахут, чесъна и ароматите, след което се пасират до обединяване. Наливат се водата и лимоновия сок и след тяхното поемане – сусамовия тахан със зехтина. Последни са печените червени чушки. Разбиването продължава до желаната едрина за изглаждане на сместа, след което се прехвърля в купа и оставя за около час в  хладилник да се обединят вкусовете.

За гръцкия млечен сос се смесват 1 ч.чаша гръцки йогурт /висока масленост/ с 1 с.л. пресен нарязан копър, стрита скилидка чесън, сол и лимонов сок на вкус. Може да се добави и част от натрошеното сирене.

За поднасяне: в сервизна чиния се разпределя плътен слой хумус, една част се глазира с овкусения млечен сос и отгоре се разпределят нарязани на кубчета краставица, домати, лук и маслини. Завършващ елемент са поръската от натрошеното сирене, струйка ароматен зехтин и наситнен копър. 

Сервира се студен или със тайна температура, както ни хареса повече.

Както споменах, за допълнително гарниране могат да се предложат още домати, цели маслини, натрошено сирене, зехтин, лимон, стрък копър, чесън, като и гръцка пита, препечен или селски хляб.

Опитайте... 

Още зимни празници в народния календар - Свети Антоний, Свети Атанасий, Свети Евтимий

От днес, в няколко  последователни дни

Православна църква чества паметта на свои четирима велики синове -  

преп. Антоний (17 януари), св. Атанасий Александрийски (18 януари),  

преп. Макарий Египетски (19 януари) и преп. Евтимий (20 януари).

В народните вярвания на 17 и 18 януари се тачат двама братя, ковачи, светците Свети Антоний  и Свети Атанасий, съответно Антоновден и Атанасовден и честването им е вързано с предпазване от болести, а с властта на Свети Атанасий  над снеговете и ледовете - "Среди зима" - след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно". На този ден по народна традиция се смята,че зимата започва да отстъпва и да си тръгва,  защото Атанасовден се отбелязвал по стар стил - на 31 Януари, което е в средата на зимата.

Пръв в поредицата, на 17 януари е
Преподобни Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден,
на следващия ден, 18.януари - Св. Атанасий Велики -  Атанасовден.

В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена. Смята се за основател на християнското монашество.

На 18. януари християнската православна църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като "закон на православната вяра".

Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата.

Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като 
 празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

„Иди си зимо, идвай лято!"

Българите наричат зимния Атанасовден „среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"

В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве. Празниците са популярни и с общо название  "сладки и медени", като жените правели и раздавали питки, намазани с мед.

След тях, на  20 януари е  денят на  Свети Евтимий,  който се чества заедно със Св. патриарх Евтимий Търновски.

 
Преп. Евтимий Велики - от Мелитин, Армения, син на благочестиви родители. Възведен в свещенически чин от Мелитинския епископ, отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.  Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.

  „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак. И още

Именници:
На 17 януари, Антоновден - Антон, Антония -(старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони , Тоня.
На 18, януари, Атанасовден - Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
Следват:
20 Януари - Евтимовден, Евтим
21 Януари - Агнеса, Максим
22 Януари - Tимoтeй, Тимофей
24 Януари - Аксения, Ксения
25 Януари - Григор, Григории

Здрави, честити и благословени именни дни!