Опитайте ...

„Магията на Сурва” 2012

2012-01-27T17:00:00.000+02:00

Магията на Сурва 2012

Днес стартира с гала-спектакъл „Магията на Сурва” официалното откриване на най-старият фестивал на маскарадните игри в България. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари в Перник, като популяризира достигнали до днес варианти на древна обредност, част от българската фолклорна традиция, както и подобни ритуали от други култури.

Сурва е най-големият и зрелищен български обичай и празник за гонене на злите духове и сили, чрез маски и огън. Наричат го „сурОва", защото е бил най-суровият ден в годината или пък на името на маскираните мъже - сурвакари? Зимните и предпролетните игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.

В Пернишко играят в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня – Сурва /Василовден/ и почти всяко село в региона има своя маскарадна група, често участниците в нея са повече от 50 души.

Всяка година сурвакарите се събират заедно, за да гонят злите духове.

Всички игри, отразяват надеждата за добро, за добруване, за берекет.

Безспорно, най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефилена маскарадни групи от страната и от чужбина, изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Една непроходна традиция с творческо присъствие на млади и стариинтерпретатори, за докосване до магията насъхранената маскарадност и очарованието на българския фолклор. Бляскав фееричен спектакъл с колорита на ритуални игри, неповторимимаски и костюми.

Огнено шоу, спектакъл на лед, опаковане на часовниковата кула на Минна дирекция, редица изложби, театрално шоу, конкурси за мечка и мечкар, маскарадно шествие за ученици, концерти, работилница за маски, демонстрации с делтапланери, рекламен балон за Сурва и пищна заря са сред атракциите на 21-вия Международен маскараден фестивал Сурва 2012.

27, 28 и 29 януари

Програма Сурва 2012

/след изненадващи проблеми с фотото, но не и настроението - няколко снимки и тук повече:/

"О, миг, поспри..."

/Професионални снимки тук и тук/

Опитайте...

Филипински питки с поръска, тип Pandesal

2012-01-24T20:00:00.000+02:00

Според древния китайски календар вече сме в 4709 година – Годината на Дракона. Не само в Китай, но и други страни с изповядващо будизма население отбелязват празника пищно, цветно, с тържествени шествия. След вчерашните "включвания" по темата с морска храна и картофи, избрах този момент да представя и нещо тестено. Питки, естествено :), но не по китайски...

Pandesal / исп.- пан де сал/ са класически филипински, леко сладки хлебчета, въпреки названието си "солен хляб" и с характерна поръска от хлебни трохи /галета/.

Пан де сал означава, солен хляб, но те всъщност сa по-скоро сладки, отколкото солени. Както се очаква обаче, като бивша испанка колония, те не са с испански произход. Първоначално pandesal са били подобни на френски франзели, приготвяни само от брашно твърда пшеница, вода, мая и сол, а като източник на кулинарно наследство се приема16 век и Португалия. С течение на времето, тестото се обогатява в по сладък, фин и мек хляб.Традиционно се сервират за закуска с масло или потопени в кафе, но са утвърдили своя път на и масата за вечеря.

В моят вариант на рецепта, малко намалих количеството на захарта. Получиха се меки отвътре и леко хрупкави отвън, с пръхко покритие от галета, даващо идея за идентифициране като визия и вкус с оригиналните.

Филипински питки с поръска, тип Pandesal

/адаптирани по filipino-bread-rolls/

Тесто за 6 питки
1 ч.л. инстантна мая
2- 2 ¼ ч. чаши брашно
1 яйце
1 -2 с.л. олио
½ ч. чаша мляко
½ ч.л. сол
1 с.л. захар

За поръска:
1 ч.чаша галета

1 ч.чаша =240 мл.

От посочените продукти се замесва тесто по класическа технология,

като може да се приложи и ускорен процес за втасване.

Замесеното тесто се поставя в хладилник за около 12 часа, след което се изважда и оставя да се отпусне за около час. Оформя се като цилиндър и посипва обилно с галета. Изчаква се да втасва около 20-30мин. Нарязва се на пръстени - напречно или с лек диагонал, с дебелина около 2-2,5см., които се поръсват с галета. Оставят се отново да втасват за още 20 мин.

Фурната се загрява на 175С и питките се пекат до зачервяване за около 10-15 мин.

Могат да се сервират веднага, още топли, но са вкусни и студени.

Златиста хрупкава коричка и копринено мека вътрешност:

Опитайте…

В годината на Дракона - морска храна и картофи

2012-01-23T12:21:00.000+02:00

На 23 януари 2012 г. в Китай и други азиатски страни започват тържества, свързани с посрещането на Китайската Нова Година (според китайския зодиак), Година на Дракона,

и като емблематична фигура за тях драконът ще властва до 9 февруари 2013. Китайският дракон е символ на сила и мощ, богатство и мъдрост, и се счита за едно от най-щастливите животни в китайския зодиак. От всички 12 знака в китайския хороскоп този на Дракона е най-величествен. Той символизира късмета, положителното влияние в живота и напредъка. Годината на дракона е година за велики дела, иновативни идеи и големи проекти, дава щастие и успех на всички добри и честни хора. както и тези, които имат голям талант. Годината на Дракона се счита благоприятна за създаването на семейство, раждането на здрави и умни деца.

Дори и на масата, провокативно може да се привлече вниманието на патрона за тази година, съобразявайки се с неговите "вкусове". Тук съзнателно се опитах да избегна декорацията във вид на тематични фигурки, раковини и звезди, запалени свещи, бижута и други украшения. Драконът, който обича блясъка и величието, ще хареса храната: редки видове риба и морски дарове, както и ястия, добре подправени с черен пипер и босилек, джинджифил и канела карамфил и лют червен пипер, кориандър и индийско орехче.

И най-важното:
за щастие, в годината на Дракона храните
преди всичко трябва да бъдат изключително вкусни.

Освен като година на Дракона, известната консултантската и маркетингова фирма Andrew Freeman &Co предвижда водеща кулинарна тенденция за 2012 като година на картофа. За тази тема подготвям друга публикация - обожавам картофи и всякакви изкушения с тях.

Сега избрах да обединя двете идеи и да заложа на комбинацията
морска храна и картофи -
контрастно, малко огнено и много вкусно съчетание.

За начало- канапе от рибен и вегетариански /келп/ хайвер

върху картофен галет с гъста сметана и рохки яйца.

Картофеният галет, логично е направен от запечени картофени резени, оформени като розетка, които предварително леко са бланширани в горещо масло. Съчетаването на картофи с плътна сметана или крем сирене и яйца е класика. Акцентът с хайвер - светло-оранжев цвят, добър аромат, нежен, леко воднист вкус и фин аромат, позволява различни импровизации. За вегетарианци, хайверът от кафяви водорасли е една здравословна и добра алтернатива.

Още една комбинация между картофи гратен, хайвер и пикантен винен сос,

чиято рецептата, за да не стане прекалено дълго, ще публикувам отделно.

Следва печена сьомга под ароматна билкова коричка с гарнитура от задушени зеленчуци

Печено филе сьомга под ароматна билкова коричка

Продукти:

700 гр филе от тихоокеанска сьомга* /стандарт MSC за риболовни райони/

с подправки "прованс""

/ магданоз, чесън, лук, босилек, естрагон, мащерка, чубрица, майорана, черен пипер, девисил/

70 гр. масло

Приготвяне:

Филето от сьомга се поставя върху хартия за печене и отгоре се подрежда нарязаното на парченца масло. Запича в предварително загрята фурна на 200С /без да се размразява/ за около 40 минути. През първите 20 мин. филето е покрито с ал. фолио, след което се маха и печенето продължава до готовност /общите 40 мин. са напълно достатъчни/.

* вариант е филето да се изпържи и на тиган.

Сервирах с млечен сос и задушени на пара броколи.

Чудесно е това филе от сьомга с билки /дори студено/ и го препоръчвам -
сочно, крехко и много ароматно.

Вариант за предястие -

пържени картофени гредички, в компанията на миди, маринована риба,
хайвер и морски водорасли.

Много ми хареса посланието за тази година:

Тази година, ние трябва да даваме любов, любов и любов. А любовта ще се върне към нас.

Цялата вселена ще свети от любов и енергия.
Да не се забравя, че драконът е кармично животно и връща положителна енергия,

която сме дали на другите. Това не е трудно.

Опитайте...

Прегръдки и сладки мечета

2012-01-21T09:00:00.000+02:00

На 21 януари почитаме един от най-хубавите празници /по стар стил/ в народните ни обичаи - Бабинден, познат и като Ден на родилната помощ. Като чудесно допълнение към него се вписва още един - Световният Ден на прегръдката (International Hug Day), когато могат да се подаряват приятелски прегръдки, даже и на непознати хора.

Идеята е да възнаградим щедро с топлината си всеки, когото искаме. Прегръдките ни съпътстват през целия живот, прегръщаме се помежду си за да изразим радост, чувство и благодарност един към друг. Поздравявайки по повод празника, подаряваме на нашите близки и любими хора прегръдката си в знак на топли отношения към тях, за да напомним за най-искрените си топли чувства и радост към нашите родители, приятели, близки и други хора. А в замяна и те ще ни прегърнат.

Световният Ден на прегръдката (International Hug Day) е основан САЩ през 1986 г. под името Национален ден на прегръдките (National Hugging Day), а след това бързо се разпространява по целият свят. Въпреки младата възраст на този празник, днес е трудно да се намери неговият автор: не е известно, кой е измислил тази идея за "близкото" честване на 21 януари и защо била избрана точно тази дата. Смята се, че инициаторите на празника са били студенти или пък за негов инициатор се приема пастор Кевин Заборни. Именно на този ден младежите и девойките са се прегръщали помежду си без интимен мотив. Според една легенда, по време на приятелската прегръдка хората обменят душевна топлина.

Прегръдките са вълшебно лекарство, могат да кажат много, дори когато ние не можем.

Вирджиния Сетайър /Virginia Satir/:

"Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.

Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.

Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.

Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система,

правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти.

С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.

Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 процента здравословно.

Прегръщането няма никакви недостатъци.

Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и -

разбира се, има 100-процентова възвращаемост."

От мен виртуално, много прегръдки с тези закачливи

Сладки мечета
/по Teddy bear cookies/

Продукти за около 18-20 "мечета", /според големината/
1 ч. чаша захар
¾ ч. чаша масло, меко
1 яйце
2 ¼ ч. чаши брашно
1 ч.л. бакпулвер
¼ ч. л. сол
30 гр. черен шоколад, разтопен
ванилия прах, за аромат

1 ч.чаша =240 мл.
Фурната се загрява на 190-200С.
Поставят се захарта, маслото, яйцето в голяма купа и разбиват на средна скорост, докато добре се смесят. Намалява се скоростта до ниска, добавя се брашното, бакпулвера и солта. Разбиването продължава до хомогенизиране.
Тестото се разделя на половина. Едната се поставя в средно голяма купа и разбърква с разтопения шоколад, докато се уеднакви сместа. А другата се доомесва с ванилията и 1 с.л. брашно.Оформят се две топки тесто, които охладих за около час, но не е предвидено в рецептата.
За всяко „мече” се използва комбинация от топчета с различна големина на ванилово и шоколадово тесто.
Върху хартия или силикон "килимче" за печене се подреждат оформените топчета - най-голямо за тялото, средно за главата, 4 малки топки за лапи, 2 по-малки топки за уши. Леко се прикрепят и притискат до припокриване, а телцето и приплесква малко. Добавят се допълнителни малки топчета за очите, носа и устата, по желание. /като повечето маслени теста, ги охладих преди печене за 10-на мин./
Пекат се в продължение на 7-8 минути, охлаждат за около минута в тавата, след което изваждат и охлаждат на решетка.
Тук може да се намерят полезни съвети при приготвянето на сладки.

Е, вярно е, че оформянето им е голяма играчка, но пък за приятели е много забавно:)

Избрах да ги предложа в прегръдка и компанията на чаша горещ шоколад.

Съзнавам, че стана дълго, но съвсем в темата се вместват и две хубави награди,
подарени ми от прекрасни дами:
позитивната Роси, неуморната Зиче, прецизната Марияна и слънчевата Боряна:

Благодаря ви, от сърце, Мили момичета!

За мен е чест и голямо удоволствие да контактувам с вас,

да се наслаждавам на чудесните ви блогове и прекрасни кулинарни изкушения.

Популярната мъдрост гласи, че

"хората сме ангели с едно крило, за да полетим, трябва да се прегърнем"

"We are each of us angels with only one wing, and we can only fly by embracing one another."
Luciano de Crescenzo

Прегръщам ви..., всички мои приятели и читатели:)

Опитайте...

Малка вита питка

2012-01-19T19:15:00.000+02:00

При толкова много празнични януарски дни, месеното на пити, погачи и питки е често, почти ежедневие. Обредният хляб е неотменен елемент на всеки народен обичай, а при създаването му в миналото, а и сега, се влага много чувство, въжделения за здраве и добър живот. За смисъла, символиката и изследванията на етнографа Димитър Маринов към обредните хлябове ми се иска да пиша отделно, по-специалнопо и задълбочено.
Казват, че правенето и на най-обикновения хляб е свещенодействие!
Тези питки и хлебчета не са по правило обредни, с конкретни мотиви и орнаментика, но са празнично приготвени и наречени.Е, имаме и традиционни... Като за празник, към замесването се пристъпва бавно, търпеливо и с много любов. Опитвам в стъкмяването да има нещо ново и/или различно, но основата е за тестото приблизително еднаква. Предпочитам питки с малка големина - лесни, изпитани и харесвани. Уханието на прясно изпечен хляб е сред най-силните и създава усещане за дом, семейство и уют, а домашният вкус и хрупкава коричка несравнимо допълват удоволствието. Избрах да предложа с по-различен начин за оформяне:

Малка вита питка

Продукти:
¼ ч.чаша хладка вода
½ ч.чаша прясно мляко
½ кубче прясна мая /20 гр. или 7 гр. инстантна мая
3- 3 ¼ ч. чаши брашно, според влажността на брашното
1 ч.л.сол
1 ч.л. захар
1 ч.л. оцет
2 яйца без 1 жълтък
2 с.л. олио

За доомесване и оформяне
¼ ч.чаша брашно за доомесване, при необходимост
25 гр. маргарин и 25 гр. масло (стайна температура), или олио

За намазване
1 жълтък
1 ч.л. вода
1 ч.л. олио
1-2 с.л. сусам, по желание

След изпичане, по желание:
1 с.л. олио
1 ч.л. вода
1 ч.л. мед

1 ч.чаша на 240 мл.

Маята с ¼ чаша хладка вода, 1 с.л. захар и 3 с.л. брашно се замесва на кашичка и оставя да се надигне за около 10-15 мин.

Смесват се 3 – 3 ¼ ч.чаши брашно /¼ ч.чаша се оставя за доомесване/ със солта и към него се добавят закваската, яйцата, млякото, олиото и оцет.

Продължително се омесва еластично тесто, на ръка или с миксер. Оставя се да втасва в омазнена купа за около 1 ½ часа или до двойно увеличение на обема.

Втасалото тесто се разделя на части, които се оформят на топка и оставят за около 15-ина мин. да отпуснат. Възможностите за оформяне за различни:

* венец:

Тестото се разделя на 4 или 5, по желание топки, които се разточват на кори с диаметър около 20 см. Всяка една се намазва с разтопена мазнина и поставят една над друга. Разрязват се диаметрално на 8 сектора, като се оставя плътна част /борд/ около 2 см. по края. Внимателно се разслояват получените триъгълници и с прихлупване, и отстъпване се завиват около борда. Поставя се върху покрита с пекарска хартия тава.

Може да се изпълни и почти цяла:

* плетеница:

Тестото се разделя на 4 топки. Всяка една топка тесто се разточвна на правоъгълник с широчина около 20 см. и дебелина около 3-4 мм. Намазва се с разтопен маргарин и масло и навива откъм дългата страна на руло. Две по две се усукват. На дъното на омазнена и покрита с пекарска хартия тава се поставя първата усукана двойка, която се оформя като пръстен. Върху нея и вътре в пръстена се поставя и втората усукана двойка.

Намазва се с още мазнина и оставя да втасва около 45 мин. Може да се ограничи тестото с подвижен ринг за торта.

Фурната се загрява на 175-200С., питката се намазва с оставения жълтък, разреден с 1 ч.л. вода и 1 ч.л. олио, поръсва се със сусам /по желание/.

Поставя се да се пече на 175С за около 30 - 40 мин. или до зачервяване и готовност със суха клечка. След първите 10 мин. може да се покрие с фолио.

След изпичането се изважда от фурната и освобождава от формата. Може да се намаже за блясък и омекване с малко мазнина, мед и вода. Оставя се да се охлади на решетка за около 30 мин. и е готова.

В повечето случай предпочитаме да разкъсваме, а не да ги режем:

И коричка:)

Опитайте...

„Среди зима” - празници и именни дни

2012-01-17T09:00:00.000+02:00

След първата вълна на януарски празнични и именни дни, от днес започва още една.
В народните вярвания на 17 и 18 януари се тачат двама братя, ковачи, светците Свети Антоний и Свети Атанасий, съответно Антоновден и Атанасовден. Честването им е вързано с предпазване от болести, а с властта на Свети Атанасий над снеговете и ледовете - "Среди зима" - след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно". Празниците са популярни и с общо название "сладки и медени", като жените правели и раздавали питки, намазани с мед.

Православната църква почита на 17. януари, паметта на
Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден,

на следващия ден, 18.януари - Св. Атанасий Велики - Атанасовден.

В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.

На 18. януари християнската православна църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като "закон на православната вяра".

Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата.

Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като

празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

„Иди си зимо, идвай лято!"

Българите наричат зимния Атанасовден „среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"
В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве.

След тях, на 20 януари е денят на Свети Евтимий,

който се чества заедно със Св. патриарх Евтимий Търновски.

Преп. Евтимий Велики - от Мелитин, Армения, син на благочестиви родители. Възведен в свещенически чин от Мелитинския епископ, отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.

Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.

„Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

И още
21. 01. Преп. Максим Изповедник. Св. мчк Неофит; и Бабинден /стар стил/

22. 01. Св. ап. Тимотей. Прпмчк Анастасий Перски. Български. Св. мчк Сионий Български. Св. свщмчк Петър
23. 01. Св. свщмчк Климент, еп. Анкирски. Св. мчк Агатангел. Св. Павлин, еп. Нолански
24. 01. Преп. Ксения Римлянка
25. 01. Св. Григорий Богослов, архиеп. Константинополски

Именници:
На 17 януари, Антоновден - Антон, Антония -(старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони , Тоня.
На 18, януари, Атанасовден - Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
Следват:
20 Януари - Евтимовден, Евтим
21 Януари - Агнеса, Максим
22 Януари - Tимoтeй, Тимофей
24 Януари - Аксения, Ксения
25 Януари - Григор, Григории

Честити празници!

Палачинки за закуска, палачинки за обяд

2012-01-14T09:00:00.000+02:00

Палачинки за закуска - класика, палачинки за лек обяд - чудесна идея...
От векове палачинките имат впечатляваща и непреходна магия. Дори самата дума палачинка, като че предизвиква усмивка. Е ли, палачинката храна за щастие или щастието е в жеста, да ти направят или да направиш палачинки? Дали основната "причина" е високият гликемичен индекс, свързан с бързо усвояване на въглехидратите и съответстващото приятно усещане? Наскоро попаднах на интересни размисли за паралел между палачинките, щастието и семейния уют. Заинтригува ме още началото: ”Трудно може да определим щастието, когато го имаме, но със сигурност палачинки в събота сутрин е една вкусна материализация на това така сложно и противоречиво абстрактно понятие.” Очарователна ми се стори и идеята, да се оприличат палачинките в събота сутрин като символ на семейната обич и топлина:

„ палачинките винаги умиляват, пораждат чувството за нежна обич, топлина и уют. Понякога и мъничко носталгия. Носталгия по истинските неща. Щастливи са децата, които се събуждат и къщата ухае на палачинки. Смехът тогава е по-звънък и боровинковото сладко, по-сладко.
Палачинките са най-важното ястие, което всеки човек трябва да умее да приготвя. С палачинки може да се живее безкрайно дълго в любов и разбирателство, защото могат да се комбинират с всякакви други продукти. Палачинки за закуска, палачинки за обяд, сладки и солени палачинки.”

Хареса ми и рецептата за палачинки - Кой иска ?

Ние обичаме палачинки: приготвени в сладки и солени варианти, с история или специални, съобразени с химични и математически зависимости, а вече и с отредена символика, която ми допада. Нашият списък с любими палачинки се допълни с нови рецепти:

Започвам с предложение за закуска или десерт – унгарска палачинка - Палачинка "Гундел"

Палачинка Gundel /Gundel palacsinta/ е може би най-известният унгарски десерт. Гундел Карой, /Karoly Gundel/, наречен вечно живата легенда на Унгария, създава това палачинково вълшебство за престижен ресторант в Будапеща в периода между двете световни войни, шикозен и днес. Гундел, приготвял този вид палачинка, напълнена с орехи, стафиди, лимонова кора и ром, фламбирал я на масата и сервирал с топъл шоколадов сос.

Най-честите препоръки за опитване на тези палачинки са насочени към "Gerbeaud", една от най-старите и най-големи сладкарници в Будапеща и Европа. Сладкарницата, също със завидна история и една от най-красивите, които съм посещавала, е създадена през 1858 г. от Хенрик Куглер, а към края на XIX в. следващият й собственик - Емил Гербуд, я прави световноизвестна. А там обикновено изкушенията са много повече, а атмосферата и удоволствието запомнящи се /отказах се от снимки, но може би отново ще пиша за нея/.

Палачинка "Гундел"

/адаптирана от Gundel palacsinta и Gundel pancake /

6 готови палачинки
/по любима рецепта или приготвени от 3 разбити яйца,1 чаша мляко, 1 чаша брашно и 50г. масло/

Плънка:*
100 г. смлени орехи
100 г. орехи едро нарязани
2 00 мл. сметана
50 ж стафиди
100 г. захар
½ ч.л. канела
1 ч. л. портокалова кора, настъргана
3 с. л. ром

*плънката може да се приготви и суха, без сметана

Шоколадов сос:
2 жълтъка
50 г. горчив шоколад
1 препълнена супена лъжица какао на прах
120 г. захар
20 г. студено масло
2 00 мл. мляко
ванилия пръчка или аромат
3 с. л. ром

Стафидите се измиват и накисват в хладка вода, аз избрах ром.
Леко се затопля сметаната .Смесват счуканите и смлени орехи ядки в малка купа, прибавят се захарта, канелата и настърганата портокалова кора и стафидите. Обединяват се двете смеси се нагряват до кремообразно сгъстяване. Оставя се да изстине. Ароматизира се с рома, и ако е много плътна сместа се добавя и още малко сметана.

Шоколадовия сос:

Ароматизира се млякото с ванилия или екстракт.

Разбиват се жълтъците и захарта заедно, след което добавя млякото и разбърква.

На ниска температура се загрява се сместа до леко упътняване, но не завиране /напр. 70-80 по Целзий/. Маха се от котлона и поръсва с какаото, натрошения шоколад и разбърква до хомогенизиране. В края се добавя студеното масло и разбърква отново, докато маслото се разтопи. Оставя се да изстине и ароматизира с ром.

Сосът трябва е плътен, но не стегнат.

При сервиране:
Загрява се шоколадовия сос.

Най-често палачинките , след като се напълнят с пълнежа се загъват на триъгълник, но аз харесах оформлението, подобие на рула от сладкарница Ако ще се използват охладени вече палачинки, се загряват в микровълнова фурна за 30 секунди или във фурната за 3-5 минути и се поръсват с разтопено масло.

Поръсват се палачинките с пудра захар и се излива върху тях шоколадов сос.

Поднесох ги с и дюлево сладко, което свежо да партнира на подчертано шоколадовия вкус.

И от унгарската сладка палачинка се прехвърлям на още известна, но солена - палачинка по Флорентински /Crêpe à la florentine/. И без да правя аналогия с прекрасния град на Тоскана и френското звучене, презумпцията е за наличие на спанак. И да, това са палачинки със спаначен пълнеж от сирена и сос, за предястие или лек обяд или вечеря.

Знае се, че спанакът е бил предпочитан зеленчук от Катерина Медичи. Когато напуска родната Флоренция, за да се омъжи за краля на Франция, тя отвежда със себе си и готвачи, които го приготвят по най-различни начини. Оттогава блюда с названието à la Florentine се поднасят върху канапе от спанак и сос.

Аз ги оформих като " купа" /Florentine-Crepe-Cups/, но ми се иска да приготвя и вариант с напластяване, тип торта предястие.

Палачинки по флорентински

/адаптирано от Crêpe à la florentine/

Продукти за 4 порции:

Сос тип "Бешамел":
1 ч.чаша мляко
¼ ч.чаша масло
2 с.л. брашно
индийско орехче
сол / пипер

Плънка:
200 г спанак (замразен)*
1 ч.чаша сирене рикота**
½ ч.чаша пармезан или друго сухо сирене,/кашкавал
1-2 яйца, по желание
6 супени лъжици доматен сос***
*аз използвах по 1 кубче замразен спанак за палачинка
**направих смес от различни сирена / камамабер, синьо, гауда, /*** не сложих, но гарнирах с пресни домати

Приготвят се 4 палачинки, по желана рецепта, ние харесваме и тази.
Фурната се загрява на 175С.
Подготвя се сос бешамел.Смесват се съставките за пълнежа – наситнен спанак, сирената, разбитите яйца, половината от пармезана и щипка индийско орехче, сол и черен пипер, и прибавят към бешамела. Малка част от соса може да се остави за ганиране.

Индивидуални съдчета за печене или други подходящи чашки се намазват с масло и в тях се поставят изпържените и охладени палачинки, като се оформят купички. Напълват се със сместа, поръсват с останалото сирене или кашкавал и поставят в нагрятата фурна. Пекат се около 20мин. до зачервяване.

Сервират се топли, с или без съда за печене.

Аз избрах свежа салата, домати и рохки яйца.

Палачинки за закуска, палачинки за обяд или вечеря..., дори и не в специалния ден на палачинката.

Опитайте...

Черната торта "Torta Barozzi"

2012-01-09T09:00:00.000+02:00

Дойде време и за тази торта :Torta Barozzi или Торта Барози,
посветена и наречена на известния италиански архитект Джакомо Бароци /Барози/ даВиньола.

Тя има впечатляваща история, а и мисия за мен, която се породи в следствие на многократно излъчванфилм по Холмарк преди години и след едно специално подготвено от мен пътуване в Рим:
Филмът е забавната романтична комедия - Just Desserts (film) с участието наLaurenHolly, но в български превод бе наречен „Кулинарен дуел”. По сценарий, нафиналния състезателен етап сладкарските екипи приготвят една и съща торта - торта без брашно, с шоколад и бадеми,италианско кафе и ром.

Правила съм подобен сладкиш, харесваме и торти без брашно,
но тази наистина заслужава внимание, не само провокирана от популярния филм:

"Torta Barozzi", проектирана от Eugenio Gollini през 1887г., първоначално е била известена с наименованието "torta nera"".През 1907 г., когато град Виньоля /Vignola/ отбелязва годишнината от рождениетона известния архитект Jacopo Barozzi,има идея да му посветят изискана торта и "черната торта" е наречена "Torta Barozzi ", с което име тя сега е известна по целия свят.

Jacopo Barozzi (1507/1573), известен като " da Vignola" от името на родния му град, е един от най-големите архитекти наЦентрална Италия през втората половина на шестнайсти век. Джакомо Бароци даВиньола съчетава в творчеството си принципите на ренесансовата архитектурас елементи на барока. Проектира тържествени монументални сгради с усложнен план– дворецът "Фарнезе" в Капрарола с величествен овален двор, църквата"Ил Джезу" в Рим (като образец за барокова църква) и др. Следсмъртта на Микеланджело го заменя като архитект на църквата "СанПиетро", а останките му се съхраняват в Пантеона Рим .

Аналогията е ясна -
новаторски стил в архитектурните решения за онова време и
новаторски похват при съставките и технологията на тортата.

За рецептата естествено търсих много източници, по-близки,по-лесни или не, или

по „достоверни”, а скоро и Мария предложи нейна версия. Аз избрах тази, а и едно видео.

Оригиналът е патентован през 1948 г. и нейната тайна не сесъстои в съставките, които са изброени в опаковката, но в тяхната пропорция, ипо-специално в технологията, която гарантира уникален аромат и вкус. Както е модерно в последно време се акцентиравърху най-висококачествени продукти без химически консерванти и без оцветители,пазени в тайна и рецепта, предавана от поколение на поколение.

А след като еимитация, няма значение степента на приближение, важно е, че е страхотна, аи обещанието – изпълнено. Torta Barozzi е много вкусна торта, мека смес от деликатни аромати, богата на любимияни шоколад и какао, вкус на бадеми, аромат на италианското кафе и ром.

Торта тип "Барози"
/ Torta Barozzi /

Продукти:
250 гр. тъмен шоколад

150 гр. захар /1 ч.чаша/

4 яйца

100 гр. белени печени бадеми* и 1 с.л. какао 2 с.л. захар

80 гр. масло

1 малка чаша бадемов аперитив или ром

2 с. л. мляно кафе (евентуално италианско или друго, с доброкачество)

* в някои рецепти се комбинират фъстъци и бадеми

Леко запечените бадеми се смилат с 2 с.л. захар и 1 с.л. какао.

Разтопява се шоколадът с маслото на водна баня или в МВ.

Разбиват се яйчните жълтъци със захарта като гъст крем и към тях се добавят смлените бадеми, ром и кафе. Следва разтопеният с маслотошоколад и разбъркват до поемане.

Белтъците се разбиват на пяна и бавно се прибавят останалите съставки, като серазбърква леко. Смесват се шоколадова и белтъчна смес и внимателно обединяват, до хомогенизиране.

Форма за торта 26 см. се покрива с хартия за печене и върхунея се излива тортената смес.

Пече се 180C за 10 мин., след което се намалява на 160 за ощеоколо 20 мин.. Проверява се с клечка, като е желателно, дане се превишават тридесет и пет минути - торта трябва да останевлажна.

Изважда се от фурната и охлажда във формата за около 10 мин.

Освобождава се и изстива напълно върху решетка.

Желателно е, тортата отлежи за една нощ преди сервиране и препоръчително, да е облицована с алуминиево фолио, преди деня на използване, защото има по-голяма трайност /ако й се устои!/

Торта Барози е влажна и сочна, непосредствено преди сервиране,

може да се поръси с пресято какао или пудра захар.

Използвах идеята от филма, да полея тортата с шоколадова глазура.

Сервирах я с кафе и бадемов ликьор.

И отблизо в разрез:

Оригиналната LA TORTA BAROZZI.
Опитайте...

Празници - Кръщение Господне (Богоявление) и Ивановден (денят на Св. Йоан Кръстител)

2012-01-06T07:00:00.000+02:00

"Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!"

Според библейската легенда на 6 януари / по Грегорианския календар/ Исус Христос
е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб,
а от небето се разнася този глас.

На 6 и 7 януари празнуваме два последователни големи християнски празника

Кръщение Господне - Йордановден илиБогоявление

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар.

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Водата на Богоявление лекува всички болести.

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данka, Божидар, Божидара, Богдан, Богомил.

С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие.

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден.

Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца.
Иван, Иванка, Ивана,
Ивайло, Ивайла, Иво, Ива,
Йоан, Йоанна, Жан, Жана,
Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат

очакванията за добро здраве, плодородие и щастлив живот !

Честит празник на именниците!
Здраве, късмет и много щастие!
Наздраве!

На 8 януари е първата Неделя след Свето Богоявление и по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден.
На 12 януари православната църква чества Света мъченица Татяна.

Новогодишно, 2012 тематично, шоколадово ... и без рецепти

2012-01-03T09:30:00.000+02:00

В началото на всяка година обикновено започвам с рецепти за любими шоколадови десерти, неизменна част от празничното меню. А с настъпването на Новата година и феноменът 2012, връзката между шоколада, маите и техните предсказания, е още по- интересна:)

И без да се задълбочавам в разсъждения и тълкувания, обединих и обобщих темата - шоколад...

Позната е цивилизацията на маите - Населявали някога земите на Централна Америка /спорно от 3500 г. пр. н.е. до 1500 сл. н.е./ и изчезнали толкова мистично, както са се появили. Впечатляваща история и постижения на 6-милионния народ на маите са познати със своите невероятни подвизи в архитектурата, сложни математически системи, и астрономически познания, както и напълно развит писмен език .

Знаем и историята на шоколада: Какаовото дърво било боготворено от маите, като най-ранните сведения за него датират от повече от 1500 години, които вярвали, че то има божествен произход. За тях, какаовите шушулки символизирали живота и плодородието и нищо не можело да бъде по-важно, приемайки го като панацея. Думата „какао” на техния език означава „божествена храна”, от където произлиза и модерното латинско название на какаовото дърво „Theobrama Cacao” - „Храна на боговете”. Те варели пикантна сладко-горчива напитка, като опичали и стривали семките на какаовото дърво (какаовите зърна) заедно със царевични зърна и люти чушки и оставяли сместа да ферментира. Готовата напитка била използвана за церемонии и била консумирана най-вече от богатия и религиозен елит.

Актуално звучи мистериозната загадка на Годината 2012 - Маите са една от много култури, които се опиват да предскажат края на света - през 2012 г.. Съвпадение ли е и така ли е ? Връзката е създадения от тях календар, който прогнозира пътя на звездите и чието летоброене започва от 3114 г. пр. Хр.. В момента интересът е особено повишен от разбирането, че в Календара на маите идва краят на 52,000-годишен цикъл на 21 декември 2012 г. Има много теории за това какво ще се случи на този ден, и с които изобилства световната мрежа и медиите. Оптимистични нови разчитания сочат твърдения не вещаещи край на света - маите очаквали завръщането на тайнствения си бог Болон Йокте / бог на творението и войната/ на 21 декември 2012 г., което щяло да постави началото на нова епоха. Времето няма начало и край, твърдели маите, а се движи по спирала и приключвайки този цикъл на практика се навлиза в следващия цикъл от 104 000 години.

В крайна сметка, здравият разум подсказва, че ние няма да знаем до 22 декември, 2012 г., какво ще се случи на 21-ви:) Тук могат да се прочетат и още много синтезирани мнения по този въпрос, аз сега се връщам благодарение на маите към тяхното вълшебно откритие - шоколадът и неговия непреходен вкус.

Естествено ще започна с топла шоколадова напитка - комбинация от горещ шоколад и греяно вино - топло, ароматно и загряващо сетивата - вино и шоколад в едно.

Горещ винен шоколад

Не е новост тенденцията да се съчетават вино ишоколад и експериментите в тази насока все повече очароват с резултати, а напоследъксе налага и мнението, че топли или студени, те са една перфектна комбинация.

Пропорциите и допълнителните подправки са на вкус. Аз се доверих на тези: 250 мл. вода;1 ч.чаша захар;50 гр. какао;120 гр. шоколад с висок % какао;1 канелена пръчица, ½ портокал – кора и плодподправки по желание – звезден анасон, карамфил, розмарин и 1 ½ ч.чаша хубаво червено вино.

Основно изискване при съчетаването на вино с шоколад е комбинирането на по-лек и елегантен аромат шоколад с по-леки и свежи плодови вина, както и по-плътен или тъменшоколад, с по- силни, плътни или по-тежки вина.

Избрах и едно предложение за маслен шоколадов кейк с орехи, кафе и шоколад, залят след охлаждането със смес от шоколад, сметана и ароматно кафе.

Шоколадов кекс "мока"

Има много рецепти и разновидности за такъв тип кейк, но този го направих от клиентския вестник на Kaufland /26.12.2011/ , като разновидност на харесвания от нас - Мока сладкиш с бадеми.

Върху шоколадовата глазура поставих няколко орехови ядки и малко декорация за разкош:)

Оставих за накрая тортата - двойно шоколадова с черен и бял шоколад в блат и крем.

Черно-бяла двойно шоколадова торта

Основата е по рецептата на шоколадовата Орбит торта, а след охлаждане - крем слой бял шоколадов фъдж / с незначителни изменения/.

Декорацията е семпла - основата е обточена със спирала от бадемов шоколадов марципан /мастика/, отгоре - стилизираната елхица от захарен фондан, няколко пъстри цветни акцента отстрани и малко едра захар ала "звезден прах" отгоре.

В духа на новогодишните пожелания:
Яжте шоколад, бъдете живи и здрави, и се усмихвайте:)
Опитайте...

Щастлива Нова 2012 година!

2012-01-01T01:00:00.000+02:00

Честита Нова Година!
Казват, че е:

Време за ново начало,

Време за нови надежди,

Време за нови хоризонти -
Да бъде!
Добре да е дошла Новата 2012 - по добра, по-щедра и по-благодатна!

Честити, усмихнати и щастливи да са дните й.

Нека я съпътстват здраве и любов, семейна топлина и уют,
споделени моменти и сбъднати мечти.

Нека бъде устремена, успешна, удовлетворяваща.

На 1 януари честваме и почитаме Свети Василий Велики
/и началото на януарския празничен календар/:

Величаем тя, святителю Христов Василие, благочестно Церковь Христову сохраншаго.

Честити празници!

С най-светли пожелания за мир, просперитет и благоденствие;
за много слънце, радост и вдъхновение!

Щастлива Нова 2012 година!

Празнично, пъстро коледно, без рецепти

2011-12-28T10:00:00.000+02:00

Харесват ми празничната еуфория и настроение, преливащи от Коледа към подготовка за новогодишните празници. В кулинарните блогове продължава пъстрата фиеста от изкушения, старание и кулинарно майсторство, в компанията на чудесни пожелания за късмет, успехи и много щастие. В края на годината сме; време за равносметка, поглед назад, цели и мечти напред, но пък удоволствието не винаги се измерва само в резултати... Ще напиша така:

Беше ми приятно -
да чета, пиша и предлагам, да опитвам и експериментирам, да се обогатявам от виртуални /и не само:)/ съмишленици и приятели. Както споменавам в заглавието няма да има рецепти. Ще прикача няколко снимки за сладки идеи в стила на колорита и пъстротата на празниците.

Ще благодаря и поздравя всички мои читатели и приятели,
които правят кулинарния ми свят по-вкусен, красив и вдъхновяващ.
Благодаря, че ви има,
че коментирате и оценявате, че ми се доверявате и споделяте.

Като за начало, празнична наздравица с домашно приготвени бонбони,
винаги забавна част от празничното меню.

Лешникови марципан шоколадови бонбони -

Лешници,нутела крем, бадемов марципан и глазура от бял шоколад.

Следва една идея за мини тортичка - Чаша капучино.

Нея ще обясня по-подробно: големината на тортичката е еднаква с големината на чаша за капучино, като от бял фондан е формована "чашата" с дръжка и декорации. Слоевете на тортата са маслено бисквитен, над него шоколадово кафеен маскарпоне мус и сметанова пяна отгоре. Събрани са заедно след окончателното стягане на чашата от фондан и на тортичката тип капучино.

Поръсва се с настърган шоколад, може да се сервира и разрязана:)

Избрах и микс от коледните сладки, традиционни и нови - щолен кексчета, медени гевречета, лекерли, меденки в шоколад, шоколадови бисквити и други дребни захарни сладки.

Искам и да благодаря още веднъж, за всички блогови награди, с които ме дарихте през годината. Ценя всяка една от тях, радвам се на оказаното внимание и приятелска симпатия. Искрено се надявам и пожелавам креативността, позитивността и подкрепата да продължават да бъдат водещо творческо вдъхновение.

Избрах едни от последните тематични награди, с прекрасното послание и празнично настроение, което носят!

Коледният дух от Мони:

Коледното предизвикателство на пингвина от Зиче:

Зареждащият факлоносец на огъня на усмивката от Марта

И накрая - Приятел с голяма сърце от Ина!

Благодаря ви!

Подарявам ги на всички вас.:)

Весели и щастливи празници, здрава, успешна и благодатна Нова година!

Опитайте...

Честито Рождество Христово!

2011-12-25T01:00:00.000+02:00

Честваме рождението на Божия син - Иисус Христос,

един от най-големите християнски празници - Рождество Христово (Коледа)

Честито и благословено Рождество Христово!

“Слава във висините Богу,
и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14)

Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка. На 26 декември се празнува като ден на бащата и Събор на св. Богородица - празник в чест на св. Дева Мария, удостоила се да бъде Майка на Господа Иисуса Христа.

На третия ден след Рождество — 27 декември се чества Стефановден - денят на СветиСтефан, Първият мъченик за Христос.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга” на старата година.

Честито Рождество Христово!

Нека носим надеждата, светлината идобротата в сърцата си.

Сърдечни пожелания за здраве, мири любов, радост и благоденствие;

много щастие, мъдрост и сбъднати мечти.

Весела, красива и вълшебна Коледа,

светли, усмихнати и благословени празници!

По Коледа стават чудеса
Опитайте...

Бъдни вечер, навечерието на Рождество Христово

2011-12-24T19:00:00.000+02:00

Вечерята е обредна... нощта е тиха и свята...
очакваме Христовото Рождество – раждането на Божия Син ...

За традициите на тази празнична вечер се знае много. В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".
Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".

Постните ястия /зелеви сарми с ориз и гъби, пълнени чушки с боб на фурна, бобено пюре, тиквеник, ошаф, мед, плодове и орехи, чесън, за Бъдни вечер са вече готови, къщата е прекадена, празничната питка с късмети е опечена.

Любимата ни постна содена питка.

Содена питка за Бъдни вечер

Продукти:

3 ч.ч. брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. бакпулвер
1 с.л. оцет
3 с.л. олио
1 ч.чаша хладка вода
паричка, върбова клонка и/или други късмети
1 с.л. сусамово семе за поръсване
1 ч.л. олио за намазване

1 ч.чаша =240 мл.

Содата се погасява в оцета. Брашното се пресява и се правикладенче. В него се слагат солта и олиото и при постепенно добавяне на 1 ч.чаша хладкавода се замества меко тесто. Овалва се в брашно и почива 10 минути. В тестотосе поставят паричката и върбовата клонка, завити във фолио. В намазана с олиотавичка с ръце се оформя питка, като се оставя малко тесто за украса. С вилицасе набожда питката, за да не се пукне. От оставеното тесто с намазнениръце се декорация отгоре върху питката. Намазва се с олио, поръсва се със сусам и пече 30-35минути на 180 С. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа,за да омекне.

Скоро сядаме на празничната трапеза,
ще прочетем молитвата,
ще изпратим SMS 1117 и святата вечеря ще започне.

А след нея, оставаме в очакване на Рождество...

С пожелание за здраве, мир и любов, светлина и благоденствие!

Празничен Богослов от Асен Разцветников

Сняг се сипе, Коледо ле,

над поля и над гори,

във огнище, Коледо ле,

бъдник весело гори.

Както свети, Коледо ле,

във огнище пламък злат,

тъй да свети, Коледо ле,

любовта по целий свят.

Както сипе, Коледо ле,

Бог снежинките безспир,

тъй да сипе, Коледо ле,

в къщи добрини и мир,

както рони, Коледо ле,

Господ снег от сивий свод,

тъй да сипе, Коледо ле,

в къщи тойимот и плод!

Тиха и спокойна, свята и благословена нощ!

Очакваме Рождество

2011-12-22T10:00:00.000+02:00

Броени дни в предколедно очакване, тихата нощ на най-светлия, хубав и семеен празник.

Очакваме Христовото Рождество, смирено и мъдро да ни върне към непреходните човешки ценности. Очакваме озарението на Витлеемската звезда, светлината и магиятана Святата нощ да стоплят и просветлят душите ни; да изпълнят сърцата ни с радост и дните с добродетел. Очакваме чудото на Рождество за да помечтаем, да пожелаем и повярваме за повече надежда и доброта, мир и любов, възможност за ново начало...
Хареса ми логиката на тези мисли:

"Рождество Христово е един особен празник, празник на очакването. Ние очакваме. Очакваме да се случи нещо, което вече се е случило. Не го отбелязваме като годишнина, паметна дата или регулярно събитие; очакваме го да се случи пак и пак, защото то се случва в нас. Чудото на Рождество е в неговата непреходност. Христос се ражда винаги, всяка година, вътре в нас. И ние очакваме с трепет това рождение, защото то ще ни облагороди, ще ни направи способни да живеем в мир със себе си, в мир с околните, в мир с Бога. Ще ни промени изначално, ще насочи мирогледа ни към важните неща, ще ни научи на милост и прошка, на отвореност към другите, на топлина. Затова и очакването на Христовото рождение е особено важно събитие."

Очакваме раждането на Сина Божий Иисус Христос, Спасител на човешкия род.

Преди повече от 2000 години в покрайнините на Витлеем серодил Младенец. Майката повила нежно Младенеца и с любов се надвесила над Него.Ангелите запяли

"Слава на Бога във висините.

И на земята мир междучовеците, в които е Неговото благоволение".

Тиха нощ, Свята нощ

всичко спи сал една

свята двойка над своя син бди,

над главица със руси коси.

А навред тишина, а навред тишина.

Тиха нощ, Свята нощ

вест дойде най-напред

от пастирите секли нощта

чули ангел да носи вестта,

че Христос се роди, че Христос се роди

Тиха нощ, Свята нощ

две очи и във тях

нежен поглед сияещ от смях.

Лъч надежда достигна до нас

за спасителен час, за спасителен час.

След най-красивата и вълнуваща коледна песен, ми се искаше тези дни да ги оставя в очакване..., но като в кулинарен блог и защото закъснях с публикациите, малко сладко отклонение/допълнение с

Шоколадови лешникови трюфели

При цялото изобилие от подобни рецепти, само ще уточня съставките на тези "снежни" топчета -
леко запечена лешникова ядка в средата на двуцветен нутела крем,

обгърната от слой фин бадемов марципан,

покрита с тънка глазура от бял шоколад и поръсена обилно с ванилова захар.

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Тази нощ е вълшебна.
Очакваме я с надежда,
да ни дари светлина и топлина, мир и любов за всички!

По Коледа стават чудеса

Предколедно, шоколадови бисквити „празнични камини”

2011-12-21T08:30:00.000+02:00

Коледа идва с очакваната зимна приказка и сега смисълът на израза топло бащиноогнище важи с още по-голяма сила. Един отосновните символи на Коледната нощ, атмосферата на празниците и уюта е домашното огнище, с горящия огън и бъдника в него; с комина и очакванията за вълшебства; за подаръци, които белобрадият старец щеостави, спускайки се през него. От далечни времена огнището е не само пазителна живота, а и място, край което се събира цялотосемейство, сгрява душата и отпуска сърцето.
Може би не е време за потвърждаващи ролята му размисли в различните религиии легенди, ритуали и народни обичаи, като всяка сигурно има зрънце истина, но обобщаващ е фактът за неговата безспорна съзидателна и притегателна сила. И внашата традиция, преди да се нареди празничната трапеза за Бъдни вечер,стопанинът на къщата запалвал специален пън в огнището - бъдник,наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоядом!". Дървото оставало да гори цялата нощ и да поддържа огъня жив,като с топлината и светлината сисимволизирал раждането на новото слънце и на Иисус Христос.

Украсата заКоледа е част от самия празник, създавайки много радост, настроение и уют във всяка част от дома – входнатаврата, елхата, масата, камината. Харесах идеята за бисквити във вид на стилизирани, празнично украсени камини, а вдъхновена от коледния дух и символиката им, ги приготвих с удоволствие и търпение.

В тези бисквитки има многошоколад – тънка подложка от темпериран натурален шоколад, крехко маслено тестос ароматно какао, оформление, глазура и декорации от бял и млечен шоколад,кандирани корички и захарни перли. С червена хранителна боя и перлен блясък се опитах да загатна червеникавия оттенък на изпечената теракота за камините.

Шоколадовибисквити „празнични камини”
/по Red Velvet Shortbread Fireplaces/

Продукти заоколо 24 бисквитки, според големината

1 ¼ ч. чаши брашно
1/3 ч. чаша захар
2 с. л. какао

¼ ч.л. сол
½ ч.чаша масло

1 ч. л. червенахранителна боя*

ванилия зааромат

* в оригиналнатарецепта, както в повечето такива red velvet shortbread, количеството е 1 с.л.,но аз исках само да загатна червеникавият оттенък на теракота.

250 гр. разтопеннатурален шоколад за подложките

150гр.разтопен бял шоколад за декориране

1 с.л. кандираницитрусови корички или друго
1 с.л. кокосови стърготини
хранителна боя за оцветяване в зелен,жълт, червен цвят

захарни перли иброкат за украса

1 ч.чаша =240 мл.

Смесват се брашно, захарта, какаото и солта. Използвах кухненски процесор и добавихнарязаното маслото като „пулсирах”,докато се образуват трохи. Добавя се червената хранителна боя и серазбърква до хомогенизиране. Изважда се и върху набрашнена повърхност се оформяна топка и оставя за около час в хладилник.

Фурната се загрява на 160С.

Разточва сетестото до 5-6 мм дебелина. С нож се изрязват квадрати от тестото, след което се оформят прорези в дъното на всеки квадрат, както е показано тук или по-друг начин /моите са с различна големина и ги изрязвах с подръчни импровизирани шаблони/.

Бисквитките се поставят в тави, покрити с хартия за печене. Отново се охлаждат в хладилник за около 10 минути.

Пекат се във фурната за 12 -15 мин. минути,изваждат и оставят да изстинат върхурешетка.
Следва сглобяване и декориране:

Всяка бисквитасе потапя от горната страна на „камината” в разтопения бял шоколад /на воднабаня с няколко капки растителна мазнина/. Оставят се да охладят и процедурата може да се повтори, както и да се потопят по ръба с кокосови стърготини.

Разтопеният натураленшоколад /на водна баня с 1 ч.л. растителна мазнина/ се излива върху хартия за печене и разлива по повърхността додебелина около 2мм. С неколкократно, но леко потръсване на листа, се изглажда повърхността и изчаква да започне да стяга, но не напълно. Отгоре се поставятстудените бисквитки и оставят, да се залепят и докато шоколадът стегне ощемалко, но да е пластичен и да може да се реже. Прорязват се големите квадратикато подложки и оставят да се стегнат окончателно. Ако някоя бисквитка не се езалепила, с малко разтопен шоколад може да се фиксира допълнително.

Довършва сеукрасата с оцветен бял шоколад, кандирани корички и захрани перли.
Съхраняват се взатворена кутия с пергаментова хартия между редовете.

Могат да се изрежат и други формички бисквитки.

И традиционно, няколко бисквитки към чаша мляко за през нощта:)

А как уютно, хубаво и тематично звучи това:

"Старецът разръчка въглените вкамината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Аленибагри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцувахапо тавана преплетени в един див, победоносен танц.

Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До каминатаимаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода,беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чудетски глас:

- Дядо, дядо..., разкажи ни приказка…"

По Коледа стават чудеса … “Българската Коледа”

Опитайте...

Игнажден е, Коледа наближава!

2011-12-20T08:30:00.000+02:00

Днес е Игнажден;

20 декември е с особена значимост в народните традиции и вярвания-

Приема се, че всичко, което се прави на този ден, има магическа сила,

може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

Чества се Предпразненство на Рождество Христово,

от който започват коледните празници и считан за начало на новата година,

наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"

По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал:

"ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.

Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги. Българските вярвания обаче не се изчерпват с чистата символика. Важен е ритуалът - Когато сполазникът влезе в двора, той задължително поздравява с новата година. След това влиза в къщата и взима от дръвника пръчка. Започва да разбърква огнището и реди следните думи: "Колкото искрици, толкова яренца, теленца, кончета...".

Друга част от поверието задължава гостът-сполазник да седне най-напред върху донесени му от домашните пръчки или слама. Посяда върху тях за известно време, а символиката в тези действия е да се мътят квачките през годината. След това на сполазника му се дават сито и пшеница, той поръсва къщата и благославя: "Да се роди дето рало ходи, дето ходи или не ходи!".От своя страна, за тази добрина, която им се прави, домашните не остават длъжни. Те обсипват с пшеница и сушени плодове сполазника за плодородие. В някои райони пък му се дарява риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Със сполазника Игнажден не свършва. Този ден обозначава приближаването на едно ново начало. В този ред на мисли денят е добър за гадаене, казват хората. На Св. Игнат момите гадаят за кого ще се омъжат.Ритуалът е следният: момата сяда на дръвника и се посипва с ечемик, като нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". След това момата взема в едната си ръка трески, а в другата - ечемик, и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемикът поставя под възглавницата. Този, който й се присъни през нощта, е бъдещият й съпруг.

На 20 декември традицията повелява жените да не работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко. На Игнажден жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това се прави, за да се запази благополучието от недоброжелателството на магьосниците. На този ден започват родилните мъки на Богородица.

В този ден се събират и коледарите, за да заучават коледарските песни. Една от тях гласи: "Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога".

Друго българско поверие тълкува деня така: на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през годините работата ще върви по-леко. Празникът се свързвал със зимното слънцестоене и се смятал за началото на новата година.

Още за Игнажден в народния календар.

На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

Да си пожелаем хубав празник, добри гости да прекрачат прага ни,
да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!

Игнатови кравайчета

2011-12-19T09:30:00.000+02:00

И преди да продължа с другиколедни сладки и бонбонки,

едни сусамени подкови и плетени кравайчета за Игнажден.

С утрешния Игнажден, /20 декември/ в народния ни календар започват коледните и новогодишни празници. Нарича се още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден". Като символика, която е насочена към бъдещето и идната година, Игнажден е сред най-популярните в нашата традиция. Първият гост, Полазник, който прекрачи прага на дома се счита за особена важност, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на дома и семейството. "Сполезът" - Това е късметът. В миналото имало забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.

Повече за празника - утре. Традициите, спомените и подготовката за такива светли празници, ги правят още по-хубави, вдъхновяващи и осмислящи.
По традиция се месят колачета, кравайчета за всеки член на семейството, като някъде в страната ги наричат "игнатови кравайчета". С такава питка се посреща и гостът Полазник, раздават се и на съседите – за здраве, а един колак остава за Бъдни вечер.

Миналата година ги приготвих завити като кукли, така, като ги правеше моята баба – за момченца и момиченца, като подкови, усукани гевречета, или завити като двойни кравайчета.

Сега, със сигурност са различни от традиционните, но са от постно тесто, със запазена идея и едно по-ново оформление, като сусамени подкови и плетени кравайчета.

Сусамени подкови и плетени кравайчета за Игнажден

Продукти:

2 ½ ч.чаша брашно

1 ч.чаша вода, хладка

7 гр. инстантна мая

1 к.л. сода бикарбонат

1 с.л. олио

1 к.л. захар

1 ч.л. оцет

3 к.л. сол

1 ч.л. мед

още:

3 с.л. олио

1 с.л. сусам

1 ч.л. мед

1 ч.чаша =240 мл.

Маята се размива с ¼ ч.чаша вода и 1к.л. захар, поръсва се с 1 с.л. брашно и оставя за 10-на мин. да задейства, долеко запенване. В съд се смесват брашното и солта, налива се шупналата мая, останалата вода смеда, смесените сода и оцет и олиото. С миксер /приставка за тесто/ или на ръка се омесва в продължение на няколко минути дополучаване на хомогенно, но меко тесто.

Оставя се да втасва около час -1 ½ часа в затворен съд.

От тестото се късат топчета, сголемина по желание.

* Ако ще се оформят подкови –разточват се като елипси, прорязват се 5-6 прореза на дългата страна, с дължинаоколо 1/3 от широчината. Намазва се с олио и завива на руло, Отгоре се намазваотново леко с мазнина и поръсва със сусам, /както популярните „раирани”кифлички на Юлия и Carina forum./ Загъва се като подкова и поставя в омазнен съд за печене/или кухненска хартия/.

* Ако ще се оформят като венчета /т. нар. Kranz style/-разточват се на правоъгълник, намазват се с олио или друга мазнина и всяко едносе загъва на руло. Прорязва се по дължина през центъра и краищата се усукват,след което завива венчето.

Втасват отново зa около още 20мин., до увеличаване на обема.

Пекат се в предварително нагрятафурна на 175-180С за около 20-25 мин.до зачервяване.

След изваждане могат да сенамажат с мазнина или медена вода.

Независимо, че са постни, са вкусни - мекички отвътре и с хрупкава коричка.

Още една идея тук.
Добри и честити гости утре!

По Коледа стават чудеса … “Българската Коледа”

Опитайте...

Меденка в шоколад

2011-12-14T22:00:00.000+02:00

Остават десет дни до Рождество…

Коледният дух и празнично настроение вече наистина се усещат. Хората са някак по-добри, позитивни и усмихнати, или поне тези, които са около мен, а и в кулинарните блогове настъпи заразително творческо вдъхновение. Много красота и хармония, любов и старание, въображение и сръчност цари в майсторските коледни работилници. Макар времето да не ми достига за да разгледам всички предложения, не само се радвам и наслаждавам на прекрасни идеи, рецепти и изпълнения, а се изкушавам и да ги опитам - искам да благодаря за това удоволствие!

Не всичко успявам да изпълня от моята програма, но най- вълнуващата част предстои – коледните меденки. Каквото и друго коледно печиво да приготвям, кулминацията в празничната подготовка са меденките. Всеки, който е пекъл такива коледни сладки, знае за какво иде реч – не само за несравним аромат и вкус, а усещането за дом и семейство, традиции, отношение и детско забавление.

Днес избрах да предложа една идея за меденка в шоколад:
* правоъгълна бисквитка с размери на малък шоколад,
* кантована в разтопен бял шоколад,
* обвита с ръчно гофриран /с дървено шишче/ шоколадов марципан - шоколадова мастика /шоколад и мед/ и бадемов марципан, в съотношение 2:1/, А малко повече за шоколадов фондан, макар и по-различен тук, и тук; тук, и тук .
* загъната е с варак /станиол/ и опаковъчна с хартия, импровизация за закачлив подарък.

Имам своя рецепта за меденки, правя я от години, обичайна от към съставки, но с любим вкус у дома. Удачно тесто за изрязване, оформяне и моделиране, не са много твърди, когато се изпекат, а с времето …. развиват онзи аромат, който само те притежават.

Вече изпекох тазгодишните, предстои за оформяне и декорация. Не бързам, това е едно от най-приятните занимания в предколедните вечери – с глазура или чисти, с шоколад, айсинг или с марципан - меденките успяват винаги изглеждат елегантно и празнично.
Това са първите, а следващите ще прикача, когато си поиграя, украся и станат готови:)

Меденка в шоколад

/рецепта за моите меденки/

И някои от опаковките:

Ето и оригиналната идея - за картичка,
която ме провокира да я приготвя като меденка с шоколадова марципанова обвивка.

И моята:)

Опитайте...

„Снежни” медени гевречета

2011-12-12T18:00:00.000+02:00

Когато видях тези нежни сладки си представих една бяла зимна приказка –пухкав сняг навън, горящ огън в камината и ароматно кафе с обилно напудрено сладкогеврече. Неизменначаст от домашните сладкарски колекции за Коледа, са щедро поръсените с пудра захар бисквитки и съответстващите им асоциации за сняг, за изобилие, за спокойствие,чистота и белота. Искаше ми се рецептата, която избрах тематично,да бъде част от красива снежна картина. Изчаквах, но не се получава, не ми се и удавада пиша за нея, защото още няма сняг, а синоптичната прогноза и за близките дни не еобнадеждаваща в тази насока - по-скоро топло и дъждовно... Запазих идеята за име - „Снежни” медени гевречета.

В духа на коледната ми сладка кулинарна разходка, епо-трудно да определя региона - сходни и подобни рецепти има в почти всякастрана, но историята започва в Европа с известното шотландско маслено тесто /shortbreads/, но са и без ядки, както при повечето традиционни за Австрия сладки. Няма да пропусна да благодаря и да отбележа, че рецептата е взаимствана от два чудесни сръбски блога Food for thought и Prstohvat soli .

В оригинал са предвидени със свинска мас, но може да сезамени с масло, както направих и аз. Знае се, че мазнинитевъзпрепятстват образуването на еластични връзки (глутен) и по тозиначин се обуславя крехката, тип "пясъчна" структура. Заразлика от повечето такива сладки, в VENČIĆI SA MEDOM се добавя бакпулвер, който допълнителноолекотява плътността и подпомага този ефект, като ги прави по-въздушни ипръхки. Принципната основа в кулинарната практика през годините се обогатява и развива дотермин за самостоятелен тип печиво shortcake. Замяната на захар с мед в тестото е още една прекрасна идея, а ароматите различни – лимон, може и други цитруси, аз сложих ванилия.
Освен, че горещо ги препоръчвам, могаи да споделя, че приготвянето на "снежните" медени геречета бе голямо забавлениеи удоволствие – малко продукти, лесна технология и чудесно за работа тесто. Ароматътна ванилия и масло при печене са сред най-опияняващите, а резултатът - нежни,не е твърде сладки и дъхави бисквитки, които могат да се запазят до Коледа… Е, акоискам, ще се наложи да забъркам още една доза.

„Снежни” медени гевречета

/VENČIĆI SA MEDOM/

Продукти за 24 -30 бр.
250 гр. брашно /2 ч.чаши/
6 гр. бакпулвер
80 гр. свинска мас или 100 гр. масло /½ч.чаша/
1 яйце
кора на единлимон, аз използвах ванилова захар
70 гр. мед /¼ч.чаша/

1 ч.чаша =240 мл.
В кухненски пасатор се смесват брашното с бакпулвера и ванилията/лимонова кора/. Обединяват се заедно мазнината, яйцето и меда. След това, на най-нискатаскорост се добавя постепенно брашното. /Аз прибавихтечната смес към брашното./ Разбиването продължава до хомогенизиране.Изважда се, леко оформя на топка – тестото е много приятно за работа и поставя в полиетиленова торбичка в хладилник за 30 минути, може и час.

Включва се фурната на170 С и застила тава с хартия запечене.

Изважда се тестото от хладилника и от него откъсват топчета с големина на орех.Леко с длани се разточват фитили с дължина около 12 /моите бяха 15 см./ Поставят се в тавата и двата края съединяват, за да се получи геврече.При подреждането се оставя малко разстояние между тях.

Тавата се поставя в топлата фурна и пекат около 12-15 мин.

Изваждат се и още топли се овалват въвванилова пудра захар и поръсват обилно допълнително.

Съхраняват се в кутия с плътен капак и кактоповечето маслени сладки,

засилват аромата и вкуса си с течение на времето – акоостанат...:)

И разчупено:)

Опитайте…

Коледни лакомства от Базел, basler läckerli

2011-12-10T10:00:00.000+02:00

От традиционния немскищолен се прехвърлям на считаните за традиционни коледни лакомства в известния /не само с разположението, историята и красотата, часовниците.../ град Базел - т. нар. basler läckerli /лекерли, leckerli; на немски език означава "вкусни"/. Швейцарската слава за производителна висококачествен и луксозен шоколад, провокирав мен очаквания за някакво такова изкушение. Но …, няма шоколад, още повеченяма нито яйца, нито масло, или други животински продукти – един постен десерт.Много ароматен, богат на бадемови ядки, мед и захаросани плодове. Още с първата хапка се усеща хармонията от подправки - канела, индийско орехче, джинджифил. Следизпичането на тестото, все още е по-твърдо и крехко, но както повечето типични коледни сладкиши, след седмици, /плътно затворенив кутия/, омеква и обогатява леко лепкавия и дълбок вкус. А възможността да се ускори процеса за омекване с резен ябълка и увеличаване на влажността, е добре позната от съхранението на медени бисквитки.
Много лесен за приготвяне, но с една особеност в технологията – сместа сеоставя за една нощ да си "почине" вхладилник преди печене.

Когато прочетох една от рецептите - на Пиер Херме /Pierre Hermé/, кралят на макароните, елегантите декорации и фини сладкиши, коятое научил от баща си, бях сигурна, чеискам да я опитам. Още повече, че е трайна и чудесна алтернатива за постенсладкиш. Приготвих тези лакомства преди няколко седмици, а вече все по-често гипроверяваме …

Беше ми интересно да науча повече за историята на тези сухи сладки от Базел: BaslerLäckerli първоначално не са били създадени в гилдията на хлебопекарите, а отместни търговци на ориенталски подправки преди повече от 700 години. За началосе приема навлизането на подправки от Близкия изток през 11 век и използването им в печивата с мед, като постепенно се разпространява като обичайна коледен сладкиш в швейцарските земи. Един любопитен момент е, че с производството им през1660 г. се оформя като нова професия - пекар на сладкиши. Популярна е и легендата, че Leckerli сасъздадени по време на Съвета Базел(1431-1449), за поддържане и подслаждане на събралите се архиереи. Каквото и тогава да са оценили, скоро става световноизвестен сладкиш.

През 1903 г. младият хлебар и сладкар André Klein, по време на престой в Базел, се свързва с Leopold Mosetter, който търсисътрудник за свой сладкарски си магазин. Решението на А. Klein да се присъедини катопартньор, а година по-късно и като едноличен собственик, може да се види и днес - компанията Läckerli Huus - специализирана впроизводството на популярния Basler Läckerli, както и редица други сладкарски и шоколадови деликатеси.

Коледни лакомства от Базел, basler leckerli

/ Leckerli по Pierre Hermé/

Продукти: за тава с размер 20х20 см.,/ но дозите обикновено са по-големи/

1/3 ч.чаша мед

½ ч.чаша захар кристална

1 с.л. ликьор или портокалов сок

1 ч.л. канела

½ ч.л. лимонова кора

¼ ч.чаша захаросани цитрусови кори

1 / 3 ч.чаша бланширани бадеми,ситно нарязани

1 -1¼ ч.чаша бяло брашно

½ ч.л. бакпулвер

по 1 щипка индйско орехче,карамфил и джинджифил, бял черен пипер

Захарно покритие:

¾ ч.чаша пудра захар

ванилия

1с.л. ликьор

2 с.л. вода

1 ч.чаша =240мл.

Смесват се мед, захар, канела и поставят в съд на котлона,като се загряват бавно, до разтопяванена захарта, след което се отстранява от печката..

Добавят се захаросанипортокалови и лимонови кори, смленитебадеми и лимоновата кора. Разбърква се , докато се смеси равномерно.

Налива се ликьора или портокаловия сок и поръсва брашното сбакпулвера.

Омесва се до оформяне на меко тесто.

Докато тестото е все още топло, се разточва върху лист харияза печене приблизително 5 mm дебелина или повече.

Оставя се да почива за около 5 до 6 часа, или за нощ вхладилник.

Фурната се загрява предварително на 200 °C и се пече за около 15 - 20 минути, до златисто

През това време се подготвя захарното покритие, чрезсмесване на захарта и водата, сароматите.

Веднага след изваждането на сладкишът се маже с глазурата .

Нарязват се още топли, се се оформят лекерли намалки парчета напр. (5 х 3 см.), махат се от тавата и оставят да се охладят. Избрах ромбоидни, като останаха и по-малки триъгълни.

Съхраняват се в затворени кутии за няколко седмици.

Аз увеличих количеството на глазурата.

Някъде четох за възможността лекерли да се сервират с греяно вино /Glühwein/ и когато стане време , ще направя и аз:)

Опитайте:

9 декември - Зачатие на Св. Анна

2011-12-09T09:00:00.000+02:00

Денят 9 декември - православната църква чества
Света и праведна Анна, майка на Пресвета Богородица и
като празник на майчинството.

Света Анна (означава - благодат), като майка на Пресвета Богородица, е смятана покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина.

Празникът "Анино зачатие" се пада на 9 декември по стар стил, но по нов стил е на 22 декември в най-малкия ден и най-дългата нощ в годината. Около 21 декември в северното полукълбо настъпва зимното слънцестоене - началото на астрономическата зима, когато слънцето се намира най-ниско над хоризонта и тогава е най-дългата нощ през годината. След този момент дните започват да стават по-дълги, а нощите - по-къси. В тази връзка, освен с майчинството денят се е свързвал и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте. “Зачатие” означава начало изобщо.

Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.

Нашият народ казва “От тогава вече замирисва на Коледа”,

И тази година, преди традиционните меденки са готови вече някои сладки, щолен кексчетата и едни "снежни " медени гевречета.

Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!". След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм.
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
* на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители - свв. Иоаким и Анна,
* на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
* на 25 юли - денят на успението (смъртта) й.

Традиционната храна за деня на Св. Анна е постна - варено жито и царевица, баница със зеле, праз с ориз и маслини.

Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.
Днес празнуват: Анна, Ана, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Ани, Анабел, Янко, Янка

Честит празник!

Коледни щолен кексчета

2011-12-07T09:00:00.000+02:00

Една нетрадиционна форма на традиционния немски коледен сладкиш щолен – индивидуални малки порции въвформа на кексчета. От години у дома приготвяме фруктов хляб за празника с многосушени плодове, ядки и зимни аромати. Рецептите са много, макар и сходни, но характерно за щолена е и неговото оформление. Изпечената коричка е намазана с масло и покрита с пудразахар, която да наподобява сняг и обгърнато в пелени бебе. Да, но ... закъснявайки с приготовленията за Коледа, /в противовес с амбициозно набелязаната ми програма :)/, харесах идеята да оформя мини щолени, с надеждата, че ще им бъде необходимо по-малко време за отлежаване. В последствие избрах такива коледни кексчета, които мога да сервирам към чаша мляко или нещо друго. Или както се клиширано се казва „традициите не са това, което бяха!“...

Интересна е историята на stollen. За първи път печенето наколедния сладкиш щолен е отбелязано през 1329 г. в Наумбург. Приготвен бил катоколеден подарък за местния пастор, който не бил сладкиш, а тип хляб заколедните пости от вода, овес и олио, извлечено от цвекло. Едва през 1491 г.папа Инокентий VIII разпространява т.нар. маслено писмо, с което позволявавместо олио от цвекло да се употребява прясно масло. Но при едно условие –вярващите, използващи масло за щолена, е трябвало да платят обезщетение, катосредствата се събират за построяването на катедралата във Фрайберг. Идеятапредколедният хляб да се използва за празничната трапеза на самата Коледа,принадлежи на Хайнрих Драздо, пекар в двора на Саксония, като слага втестото много сушени плодове и така го променя завинаги. Днес за най-прочут се счита дрезденският щолен, което е и запазена марка, въпрекиче там сладкишът се споменава за първи път 150 години след Наумбург, наречен еХристов хляб или още щрицел.

Коледни щолен кексчета

/По Christmas Stollen Cupcakes/

Продукти за 12 кексчета

1 ч.чаша сушени плодове

( използвах малко повече стафиди,и по-равно сущени кайсии, фурми, сини сливи и ябълки/

1 с. л. вишнев ликьор

2 с. л. коняк

½ пакетче активна суха мая /опаковка д-р Йоткер от 7 гр./

¼ ч.чаша топла вода

½ ч.чаша мляко

½ ч.чаша захар

¼ к.л. сол

½ ч. л. бадемов аромат

1 пак. ванилова захар

2 ½ ч.чаши брашно

½ ч.чаша ядки, едро нарязани /микс от бадеми, лешници, орехи слънчогледови семки/

1 с.л. настъргана кора от лимон и портокал

¼ ч.чаша захаросаницитрусови кори, захаросан ананас и череши

1 яйце

½ ч.чаша масло, стайна температура

½ к.л. канела

1 щипка смляно индийско орехче, или на вкус

50 гр. бадемов марципан

още

1 с.л. масло /извадена от общото количество/

1с.л. захар

1к.л. канела

1 щипка кардамон, или на вкус

*малко масло и брашно за подготвяне на формите за печене,ако е не с незалепващо покритие или не се използват хартиени кошнички подложки.

още

2 с.л. масло

½ -1 ч.чаша пудра захар за поръсване

1 ч.чаша = 240 мл.

За няколко часа, или най-добре за ден, сушени плодове сезаливат с ликьора и 1 с. л. коняк, за да се напоят и обединят вкусовете.

Млякото се затопля на котлона, заедно със захарта и солта, катосе разбърква, докато захарта се разтвори. Отстранява се и добавя останалата 1 с.л. коняк, ароматите от ванилия и бадем, след което оставя да изстине.

Разтваря се маята във водата и изчаква да се запени изадейства за около десетина минути.

Смесват се ½ ч.чаша брашно, маята и млякото, като серазбърква до хомогенизиране. Гъстотата е като по-рядко кексово тесто.

Покрива се и оставя да втаса на топло място за най-малко двачаса, докато се е удвоил обема,

Когато тестото се е надигнало,/ при мен бе необходимо около2 ¼ часа/, към него се прибавят сушените плодове, ядките, захаросани цитруси и лимоново-портокаловатанастъргана кора.

Добавят се яйцето, маслото, без една супена лъжица, канелатаи инд. орехче.

Разбърква се с още 1 ½ ч. чаши брашно и се омесва тестото,след което се прехвърля върху набрашнена повърхност за работа. Замесва се с останалата ½ ч. чаша брашно, докато тестотосе изглади.

Разделя се равномерноза 12 формички, като във всяка се поставя по парченце бадемов марципан. Оформятсе, аз се опитах да придам вид с леко прихлупване отгоре и поставят се въвподготвените форми за печене*.

Разтопява се останалата супена лъжица масло и с нея сенамазват отгоре суровите кексчета. Поръсват се със смес от 1 к.л. канела и 1с.л. захар, и кардамона.

Покриват се и оставят да втасват още 1 ½ часа, или докато се увеличат двойно по обем.

Пекат се на 175С за около20 -22 минути, до зачервяване и проба за суха клечка.

Изваждат се от фурната и след няколко минути се освобождаватот формата.

Намазват се с разтопено масло и поръсват обилно с пудразахар.

Аз ги оставих да изстинат напълно и опаковах в домакинскостреч фолио.

Силно ароматни и апетитни, някои вече ги хапнаха топли и многоодобриха. Ще се опитам да ги опазя и да допълня по- късно и за вкуса на„отлежалите”. Ако не, ще има следваща доза. Прокрадва ми се идеята, ако намеря подходящи кутийки, да изпека още и да оформя малки подаръчета.

В разрез, така и не успях да попадна на топчето бадемов марципан, може би в следващото…

Опитайте...

Три последователни християнски празника - Св. Варвара, Св. Сава и Св. Никола

2011-12-04T10:30:00.000+02:00

Днес е денят на Св. Варвара, с който започва началото на трите последователни християнски празника-

Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) и на зимните празници.

У нас се почитат с преплитане на езическите и християнските обичаи, с популярната поговорка:

„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Варена царевица и медени питки за Св. Варвара, пържени мекици за Св. Сава и

пълнен шаран за Никулден са сред традиционните храни за иначе постната трапеза.

В народните представи Варвара е сестра на св. Никола. А утре /5. 12./, е честван Св. Сава, като сестра или като неин брат, мъж светец – Свети Сава, в източноправославната църква. От тях Сава е по-добрият персонаж, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.

Безспорна кулминация в празничните дни е денят на един от най-почитаните християнски светци,

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец .

В православната и в католическата църква Света Варвара е християнска великомъченица. Паметта ѝ се почита на 4 декември.

Света великомъченица Варвара е родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.

Света Варвара е родена през времето на император Максимиан в семейството на аристократ от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник, но я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато той научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. На Варвара жените подготвят обредно вариво, обреден хляб. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла, в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове, да се губите."
По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярват, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив живота.

На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин.

На 5 декември се чества Св. Сава Освещени.

Преподобни Сава Освещени - от Кападокийската област, живял през VI век в семейство на богати и знатни родители. На осем години отишъл в манастир, на 18 години - в Иерусалим станал монах. Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници - една в Йерихон, а другата при пещерите, която се обособила като Велика лавра или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си, която му посочил на сън един ангел, на 94-годишна възраст в 533 година.

На неговия ден в народната традиция се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема обаза на смок, т. е. змия. На деня– Свети Сава, по традиция се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясна налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.

На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка

Последен, но най-тържествен е 6 декември, денят на

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец .

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Свети Никола Мирликийски Чудотворец е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Никола Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. Свети Никола е роден през втората половина на 3 век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии.
Умира през 342 г. в гр. Мира, Анталия, Турция.През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега /Basilica di San Nicola/ . По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София.

"Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието
яви се за твоето "стадо", показвайки им
истината! Със смирението си получил величие,
с бедността - богатство! Отче,свещеноначалниче
Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!"

Българското име на светеца е Никола. В България се празува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Николай Летни), Николай Мирликийски Чудотворец, като покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода, с преплетени черти на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. На този ден задължително се яде риба с люспи и най-вече шаран /разказва се как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран/, символизиращ силата и добротата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
Освен за покровител на моряците Свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки.
Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.
На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията е на празничната маса да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Нашият шаран е вече уловен, а плънката е традиционна.

Светли и честити празници!

/снимката е взаимстван от интернет галерия/

Сладкиш с конфитюр ала “Medeno srce”

2011-12-03T17:00:00.000+02:00

Като съм започнала тематаза познатите, но разнообразно модифицирани десерти, не мога да пропусна и ощеедна класика – сладкиш с конфитюр. Колкото домакинства, мисля и толкова рецепти.Аз имам цяла колекция: от мама, от колежката, от времето на кризата, отготварски книги и списания, за пости илине, и още… Доказал се е, макар и непретенциозен, винаги е вкусен и ароматен,бърз и лесен за приготвяне. Избрах един сръбски вариант ”POSNO MEDENO SRCE”, /домашна разновидност на популярнисладки MEDENOSRCE , производство PIONIRООД Белград/, като логично и намерих подобни хърватски и унгарски модификации.
Получава се сочен, макар без яйца, /а и без мед/ с чудесен вкус и възможности от една смес да се оформят два принципно различни сладкиша.По – „засуканият” се пече два пъти: първо се излива половината тесто, изпича седо полу готовност, намазва се топъл с конфитюр и поръсва обилно с настърган шоколад;а отгоре се излива останала част, като се пече отново. По-опростеният начине, да се изпече цялото тесто, след коетода се намаже още топло с конфитюр. И двата случая се завършва с шоколадоваглазура. Може би това уточнение би било по-удачно да приложа към технологиятана приготвяне, но реших да опиша различията още в началото. Аз го правя веченяколко пъти – с фин кайсиев конфитюр и ванилия, и по-едро смлян сливов сканела, предвидила съм и с шипков мармелад. Течността може да бъде мляко иливода, ако е постен. Видът на шоколада, също трябва да се съобрази или замести спостна какаова глазура.

Сладкиш с конфитюр ала “Medeno srce”

Продукти:
     1,5 ч. чаши брашно
     1 ч. чаша захар
     3 супени лъжици олио
     1 ч. чаша мляко или вода, за постен вариант
     5 с. л. конфитюр (по-рядък, например кайсии, сливи илидр.)
     1 ч. л. бакпулвер

1 с.л. ваниловазахар или 1 ч.л. канела

покритие:
4 равни с. л. конфитюр

100 грама настърган шоколад за готвене, само при двублатовия сладкиш.

глазура:
100 грама шоколад за готвене, /съобразен като съдържание при пости/

80 гр. маргарин

3-4 капки олио

1 ч.чаша =200 мл.

Фурната се загрява на 180С.

Смесват се всички съставки за тестото и разбъркват дохомогенност.

Ако ще се използва двублатовият вариант на сладкиша, сместа се разделя на две части. Излива се предвидената ½ част тесто поръсва се с предварително рендосания 100 гр. шоколад. Отгоре се излива останала ½ от тестото и връща във фурната, да се допече за около още 25 мин. Изважда се и оставя да се охлади.

Ако ще се използва едноблатов, общ вариант на сладкиша, сместа не се разделя, а излива цялата в намазана с олио тава за печене или покрита с пекарска хартия. Пече се около 30 мин. до суха клечка. Изважда се от фурната и още топъл се намазва с 4 с.л. конфитюр и оставя да се охлади.
Ако ще се избере вариант малки кексчета, сместа не се разделя, а излива в намазани с олио, или покрита с пекарска хартия форми за кексчета Пекат се около 15-20 мин., според големината на гнездата, до суха клечка. Изваждат се и още топли се намазват с конфитюр, и оставят да се охладят.

Приготвя се глазурата:

Маргаринът и натрошеният шоколад се поставят на котлона и се разбъркват, докато шоколадът се топи напълно.Добавят се няколкокапки олио за гланц на глазурата и излива върху сладкиша. За постен вариант, може да се използва само лека какаова заливка.

Оставя се няколко часа да се стегне видът ида се обединят вкусовете.

Нарязва се на парчета.

Много ми допадна идеята и вкуса за гарниране със захаросани корички.

Опитайте...

Хляб руло с маслини, орехи и сушени домати

2011-12-01T09:00:00.000+02:00

Малко закъснях с тази публикация, но избрах да започна празничния месец декември отново с рецепта за хляб. Споменавала съм, че обичам да замесвам и чувствам пластичността на тестото в ръцете си. Обожавам уханието на прясно изпечен хляб и усещането за топлина, дом и уют....
Още повече - при нас хлябът е уважавана, почти основна и надявам се, полезна храна. Осланям се и на тезата, в която диетолози го определят като важен и достъпен източник на ценни растителни белтъчини, витамини от група В, растителна целулоза и минерални вещества - калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо.
В последните седмици приготвянето на домашен хляб, негови сладки и солени вариации в печива и малки хлебчета превзе кулинарните блогове с пълна сила. Много, разнообразни и вкусни предложения - Дани, Елена, Зори, Зиче, Ина, Катерина, Лети, Мария, Мони, Роси, Роси, Руми и сигурно изпускам още ...Наистина богато и впечатляващо изобилие!

Моята идея е за постен хляб от микс брашна - лимец, пълнозърнесто, типово или бяло,
с пълнеж от маслини, орехи и сушени домати, и оформен на руло.

Хляб с маслини,орехи и сушени домати

/по Батон с оливками и грецкими орехами/

1 ½ ч.чашатипово или бяло брашно

1 ч.чаша лимецбрашно

½ ч.чашапълнозърнесто брашно

1 ч.чаша топлавода

20 гр. свежа мая

1 с.л. зехтин

1 ч.л. захар

1 ½ к.л. сол

1 к.л оцет

½ ч.чашанарязани маслини

1/3 ч.чашанарязани орехи, запечени

1 с.л. нарязанисушени домати

1-2 с.л. зехтин занамазване

Маята се размива с 50 мл. вода и захарта, поръсва се с 1 с.л. брашно и оставя за 10-на мин. да задейства, до леко запенване.
В съд се смесват брашната и солта, налива се шупналата мая, останалата вода, оцет и зехтин.
С миксер /приставка за тесто/ се разбива в продължение на няколко минути до получаване на хомогенно, но меко тесто.
Оставя се да втасва около час -1 ½ часа в затворен съд.

Разтегля се или разточва внимателно на кора, намазва се със зехтин и поръсва с нарязаните маслини и орехи. Завива се и оформя руло, което се поставя в намазнен съд за печене /или кухненска хартия/. Втасва отново около още 30 мин., до двоен обем.
Преди печене, повърхността се прорязва на няколко места и намазва с малко зехтин. Пече се в предварително нагрята фурна на 175-180С за около 30-35 мин.

Изважда се, може отново да се намазни леко и охлажда върху решетка, след което нарязва.

Като за пости - още орехи и маслини, ароматен зехтин и див лук
могат да придружат хлебчето за сервиране.

Комбинацията от маслини, орехи и сушени домати се допълва и добре обогатява вкуса на хляба.

Харесах много идеята на Дани, рулото да се нареже предварително и да се опекат индивидуални питки, както и варианта за ароматна плънка. Следващия път...

Опитайте...

Денят на Свети апостол Андрей Първозвани

2011-11-30T08:00:00.000+02:00

30 ноември е Андреевден, в който Православната църква чества

Светия всехвален апостол Андрей Първозвани -

един от дванадесетте апостоли и ученик на Христос.

В народния календар наричат празника “Едрей”, “Едринден” и се вярва, че

"на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят.

Св. Андрей, брат на апостол Петър, е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.

Да припомня неговото житие :
"Андрей бил рибар и заедно с баща си и братята си по цял ден хвърлял мрежите за риба. На река Йордан той особено обичал да слуша какво говори Йоан Предтеча. Случило се така, че когато Иисус влязъл във водите на р. Йордан, за да бъде кръстен, Андрей бил на брега и станал свидетел на това събитие. От този момент нататък той не се отделил от Христос.
След като Свети Дух слязъл над учениците и били благословени да проповядват словото Божие на всички езици, те се отправили към различни краища на света. Апостол Андрей тръгнал към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по бреговете на Черно море той стигнал до някои от бреговете на днешна Русия. По време на своите пътешествия, с много търпение и упоритост, понасяйки гоненията на езичниците, апостол Андрей се посветил на Божието слово и с поведението си и чудесата, които извършвал, спечелил много последователи.
Загива с мъченическа кръстна смърт. Кръстът, на който бил разпнат апостол Андрей, имал формата на буквата Х и по – късно става известен в средновековното изкуство и иконографията като „Андреев кръст”(лат. Crux decussata), последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра." При император Констанций (337-361) мощите на светеца били пренесени в Цариград и поставени в църквата "Свети апостоли". Когато кръстоносците завладели града през 1208 година, пренесли светите мощи в италианския град Амалта. Там почиват те и досега. "

/Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани, Мозайка от VI в. от Равена/

Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. За Русия тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също така, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници.

/Св. aп. Андрей Първозвани с житийни сцени, Икона от 1831 г. от Йоаникий папа Витанов./

Андреевден се почита и под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. В българската народна митология, както в фолклора на много евразийски народи, мечката е символ на женското начало и на плодовитостта.
По южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей наравно със св. Никола като господар на морските ветрове и бури; в района на Петрич има поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.

Андреевден е пряко свързан в представите на народа ни с прехода от есента към зимата. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден”. Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”. Всеки се стреми да подхване някаква работа на Андреевден с вярата, че тя ще бъде спорна, дори рискови начинания - заради храбростта, която носи Първозваният те ще бъдат увенчани с успех.
Трапезата за Андреевден не може да мине без варена царевица, жито, боб, леща, грах, просо и ечемик.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.

В деня на Свети апостол Андрей Първозвани се присъединявам към инициативата:
Нека подкрепим и усмихнем Андрей в неговия имен ден!

Постни бисквитени пастички

2011-11-27T16:30:00.000+02:00

Неделният домашен десерт към чаша следобедно кафе. Много бърз и лесен. Постен е, но може да се изпълни и с масло. Имах колебания дали да го публикувам, защото е познатата комбинация от плътен вкус на бисквити, орехи и маргарин, с аромат на ванилия, и глазура със захарен фондан.
Преди време видях в прекрасния блог, La cuisine creative, събрани много варианти за постни сладкиши. Sitniposni kolaci. Те изглеждат и са овкусени по различен начин, но основно на тази класическа смес от бисквити, орехи и масло/маргарин. Впечатлиха ме - много красиво, разнообразно и ефектно оформени, както всички предложения там, затова и наделя решението да споделя тази идея и възможностите към нея. В къщи правя и се харесва популярният хърватски десерт "Баядера", а ето сега подобен и наподобяващ на него, в постно изпълнение:

Постни бисквитени пастички

/Bele štanglice (ili Marcipan stanglice) /

Продукти:

350 гр. захар

100 мл. вода

150 гр.смлени орехи

150 гр.постни бисквити

125 гр.маргарин

2 с.л. ром/сок
ванилия или друг аромат

Фонданова глазура:
250 гр. пудра захар
5-6 с. л. горещавода
1/2 - 1 с.л. лимонов сок
1 с.л. маргарин

Сварява се сироп от захарта и водата, като се вари в продължение на 2минути. Премества се от котлона и добавя маргарина, като се разбърква, докато серазтопи. След това се прибавят останалите съставки: смлени орехови ядки, смлени или натрошени бисквити и ароматите, ром или сок. Цялата смес се обединява и разбърква. Изсипва се в съд, който е покрит с фолио, за по-лесно изваждане. Сместа се изравнява и оставя са изстине и стегне.

Подготвя се фондановата глазура

В дълбока купа се изсипва пудра захар, налива сепостепенно топлата вода, като се разбърква с лъжица.Накрая се добавя 1/2 до1 с. л. лимоновсок и 1 с. л. маргарин.

Когато изстине и се стегне бисквитена смес, върху нея се разстила и изравнява захарната глазура. На следващия ден се реже с остър нож на порционни парчета.

Аранжира се по желание. С още захар или шоколад, декорациите могат да бъдат различни.

Чаша горчиво кафе е чудесен начин за балансиране на вкуса.

Опитайте...