Успение на Пресвета Богородица

В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

/В рождеството си съхранила девството

и в успението не си оставила света, Богородице,

представила си се пред Живота, Майка станала на Живота

и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души./

Днес, 15 август честваме Голяма Богородица - Успение на Пресвета Богородица!

На този ден  всички православни и католически църкви почитат 

Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените 

и като пазителка на семейното огнище.

Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога.

В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. В църквата “Успение Богородично” в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят - чудотворната икона Св. Богородица Йерусалимска". Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление.

В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Те се подразделят на два основни типа — Одигитрия — на гръцки Οδηγήτρια „Пътеводителка“ — Богородица държи малкия Иисус и го сочи като „Пътя, Истината и Живота“), или Елеуса — Ελεούσα — „Милостива“, „Милваща“, в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като „Умиление“. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.

Повече за тях тук.

На обредната трапеза обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна питка, тиганици, мед. Разрешава се риба, ако Успение Богородично се падне в сряда или петък. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве, за здраве се приготвят курбани и се правят събори, обикновено където Св. Богородица е патрон на местната църква.

Честит имен ден на всички именници-
Мария, Мариана, Мариан.

Марианка, Мария, Мария , Мария, Мими, Марияна -
за всяка от вас!

Честит празник!

 А на 18 август Българската православна църква чества Успението на Свети Иван Рилски. 

Иван Рилски Чудотворец е смятан и за покровител на българския народ и покровител на миньорите. 

Той е патрон и основател на най-големия манастир у нас - Рилския манастир, където по традиция се отслужва тържествена литургия в негова памет,където се събират хора от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски.Богомолците разглеждат и пещерата, в която е живял светецът и минават през тесен отвор - поверието е, че който успее да излезе на светло е праведен.

Св. Йоан (Иван) Рилски е роден около 876 година. С живота и делата си оказва влияние върху целия православен свят през Средновековието. Живял е в години, когато християнската вяра бързо се разпространява в пределите на българската държава.

Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

Св. Йоан Рилски е основател на Рилския манастир. Погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са пренесени в София и той е канонизиран. След освобождението византийско владичество цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г.С разрешение на султан Мурад II през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са предмет на преклонение.

 

 

 На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.