Разходка из приказните Карпати с привкус на ябълки и канела

Пищно красива и колоритна тази есен провокира към дълги разходки и приятни екскурзии. А като съм подхванала въпросната тема, ще продължа с едно скорошно пътуване с приказен дух из „перлите на Карпатите”: православният манастир „Синая” и кралският дворец „Пелеш” /Castelul Peles/, мистичният замък Бран /Замъкът на Дракула/ и романтичният Брашов /Brasov/, и още съкровища в близка Трансилвания. Всичко това гарнирано с история, митове и легенди, впечатляващи гледки, красива природа с много цветя и алпийска архитектура, чист въздух, минерални води, добри условия за почивка и туризъм, естествено и традиционна румънска кухня...

За начало: сърцето на планинска Румъния - Mănăstirea Sinaia - През 1690г. влашкият благородник Михаил Кантакузино построява малък манастир в горното течение на р. Прахова. Нарича го "Синая", вдъхновен от своето скорошно пътуване до библейската планина Синай -„Света Екатерина“ на Синайския полуостров. Сградата била проектирана да служи едновременно като манастир и като укрепена крепост по пътя, свързващ Брашов и Букурещ. Скоро около манастира възниква селище. През 60-те години на XIXв., привлечен от дивата красота на района, първият румънски крал - Карол I Хохенцолерн, решава да построи тук своята лятна резиденция. Тя впоследствие се превръща в Замъка "Пелеш" /за него ми се иска да пиша отделно/. Скоро мястото става любим курорт на румънската висша класа, която започва да издига собствени луксозни вили в района. Не след дълго се появяват и впечатляващи хотели, казина, модерни ресторанти и магазини и така до края на XIXв. Синая се превръща от малко известно селище в неофициалната лятна столица на Румъния.

Manastirea Sinaia,  известен е и като "Катедралата на Карпатите":

 

При неговото основаване са построени монашески корпус и църква (сега наричана "старата църква"). Първоначалният замисъл е била в манастира да живеят 12 монаси – по подобие на 12-те Апостоли, постепенно обаче тази цифра се увеличава. Манастирът е мъжки от основаването му до наши дни. Стенописите в старата църква са от 1795г. при реставрацията след пожар от времето на обсадата на манастира по време на Руско-турската война (1735-1739).

Новата църква на манастира е построена през 1842-46г., посветена на Светата Троица и придобива съвременния си вид след реконструкции. За запазване на единния ансамбъл новата църква е изпълнена в същия архитектурен стил, както и по-ранните постройки.Църквата е първата в Румъния с електрическо осветление.

В стария монашески корпус е запазена малка църква от времето на основаването. Нейните стени са покрити със стенописи с евангелски сюжети, с добре запазен цикъл от фрески, изобразяващи Страстите Христови.  

 

Камбанарията е построена през 1892 г. в съседство с манастирските врати, в нея е окачена камбана, тежаща 1700 кг.

И в края на тази разходка, едно от чудесните ни кулинарни попадения - румънски домашен ябълков пай, на който се насладихме ресторант в Синая и чийто привкус ме съпътстваше там. Ентусиазирана, потърсих рецепта, и намерих от раз Apple Pie Romanian-style и на румънски placinta cu mere. Разгледах различни варианти, но подбрах, който най-много се доближава до 'оригинала".

 Румънски ябълков пай

/по идея на RomanianApple Pie и placinta cu mere/

Продукти: за форма ф 24см. Дозата може да се удвои.

За блатовете:

1 яйце

5 с.л. захар  /1/3 ч.чаша/*

5 с.л. мляко /1/3 ч.чаша/

5 с.л. масло /70 гр.; 1/3 ч.чаша/

½  пакетче бакпулвер /около 6 гр./

1 опаковка ванилова захар

~ 300 гр брашно 2 -1/4 ч.чаша

За плънката:

~ 1 кг ябълки
1 ч.л. лимонов сок, или сок от лайм

2- 3 с.л захар на вкус и в зависимост от сладостта на ябълките, /¼ ч.чаша/

30 гр. масло

1 с.л. галета

½ ч.л. канела

* количества и пропорции в чаени чаши, които използвах аз, като 1 ч.чаша =240 мл.

Ябълките се обелват, почистват и рендосват на средна едрина. Поставят се в съд за готвене, заливат се с 1 ч.л. лимонов/лайм сок и на средна средна към висока температура с често разбъркване се задушават, докато се изпари течността им. Следва да се добави маслото и захарта, и оставят още малко на котлона, до стопяването на захарта и още течност, ако се отделила. Отстранява се, ароматизира с канелата, разбърква се с галета и оставя да изстине.

Подготвяне на тестото:

Разбива се яйцето със захарта, налива се разтопеното масло и млякото, след което разбърква. Смесват се 2 ч.чаши брашно с бакпулвера и ваниловата захар и заедно с течните съставки се замесва меко тесто, като постепенно се добавя останалата ¼ ч.чаша брашно, или повече, ако е необходимо, в зависимост от влажността на брашното. Получената тестена топка се загъва със стреч фолио и поставя да стегне в хладилник за около 30 мин.

Оформяне на пая:

Фурната се загрява на 175 С.

В кръгла тава или друг съд за печене /може и правоъгълна/ се поставя изрязана хартия за печене. Тестото се разделя на две части. Първата се разточва се на тънък лист и оформя на кръг с около 1,5 см. повече от диаметъра на дъното. Поставя се върху хартията за печене и оформя лек борд по стените на тавичката. Леко се пробожда основата с вилица, а отгоре се разстила равномерно ябълковата плънка. Следва разточване на втората част тесто с диаметър да покрие изцяло сладкиша. Кората се поставя върху плодовата смес, също се набожда диагонално с вилица. От останалите изрезки тесто може да се оформи някаква декорация  - за по стабилно слепване се намазва с остатъка от белтъка по яйчените черупки /нужно е съвсем малко/.

Поставя се в затоплената фурна и пече 35-40 мин. до златисто. След проба за суха клечка се изважда, леко охлажда в съда и освобождава от формата.

Поръсва се с пудра захар и разрязва – най-добре след окончателното изстиване, макар и хладък да е още по-вкусен.

И разчупен:

П.П. няма да пропусна да припомня и утрешния /16 октомври/ Световен ден на хляба.

Опитайте...