Манастирът „Св.Йоан
Предтеча" с. Жабляно може би е по-популярен като производител на чиста
и неподправена храна от собствена мандра, в която сами отглеждат животните и приготвят
кисело мляко (краве, овче и смес от овче
и краве), сирене и кашкавал - без никакви добавки, сухи вещества или
консерванти - качеството е без
компромис, вкусът на домашното сирене на баба …; и като част от
братството на православния манастир “Благовещение” с.
Копиловци .
Понастоящем Жаблянският манастир е постоянно действащ и
изпълнява християнските обязаности по старостилния православен календар.
Особено впечатляващо е разположението му в живописна тераса в близост до 10-15 метрова скала, обрасла с храсти и бръшлян.
Особено впечатляващо е разположението му в живописна тераса в близост до 10-15 метрова скала, обрасла с храсти и бръшлян.
Манастирът „Св.Йоан
Предтеча", по стара традиция е скрит в горите на най-югоизточните склонове на
Рудините планини, на десния бряг на р.Струма, на около 3 км от с.Жабляно в
югозападна посока. Манастирът е действащ, старостилен, мъжки. До манастира се стига пеша по коларски път за
около 35-40 мин. след железопътния прелез.
Нагоре в планината, далеч от хората, с трудно обработваема и
неплодородна земя, всичко се строи без никакви дарения, игуменът и монасите
сами изкарват парите за градежа на храма, като произвеждат и продават мляко и
млечни продукти, зеленчуци и овошки от близо 1000 дка земя.
Манастирът е много стар, съществувал преди османското
нашествие. Унищожен при нахлуването на завоевателите през XVIII век., той бил
отново възстановен. Църквата е окончателно завършена през 1884г. През първата
половина на XIX век при манастира се открива килийно училище от монаха Аверки Попстоянов.
В двора му се съхраняват две гранитни колони, които свидетелстват, че тук е имало антично светилище или селище. На мястото на стара църква има аязмо с светена вода, казват лековита за очите.
Прекрасно място, тихо и спокойно, където
духовниците отделят време на миряните, посрещат те като гост, смирено разговарят, разказват историята
на манастира, по ръцете им личи селскостопанският труд, а за изпроводяк те благославят сърдечно.
Нали вече споменах за възможността да се закупят екологични млечни продукти директно от мандрата към манастира - и още за него...
Опитайте...
Много красиво ни го поднасяш с тези снимки, Дианче!
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Голяма красота, Дианка! такова спокойствие лъха от снимките, сякаш там вемето е спряло. Благодаря ти, че сподели!
ОтговорИзтриванеДианка,
ОтговорИзтриванечудесен е този старостилен манастир.Прекланям се пред труда на тези монаси, намерили в тези трудни и тежки времена възможност за самоиздръжка и прехрана в манастира.Но не навсякъде е така, има много западнали и занемарени манастири за жалост.Така е било навремето по всички манастири, стига хората живеещи там да не са много възрастни.С упорит труд и желание всичко се постига.
Чудесна разходка сте си направили.Поздрави !
Голям урок за всички ни! Но кога ли ще се завърнем към това, което ни е най-близко... И би било по-смислено, предполагам. Благодаря, Дианка!
ОтговорИзтриванеСърдечни прегръдки!
Красиво място и истински божи люде.
ОтговорИзтриванеКоито постигат всичко с много труд и смирение!
Жалко, че не навсякъде е така.
Прегръдки!
Благодаря за приятната разходка, Диди! А това, което правят монасите там, за да съществува тази светиня е пример за всеки, който иска да запази подобни места, съхраняващи вярата българска.
ОтговорИзтриванеПоздрави и хубава вечер на теб!
Толкова години слушам от баба за Жабляно, но само като референция за нейни роднини там. На път за дядовото село пресичаме Жабляно, но само веднъж спряхме, за да се видим с братовчед на баба. Не знаех за този манастир. При следващо ходене натам, ще знам за това кътче. Благодаря ти за хубавата разходка, Ди!
ОтговорИзтриванеПрегръдка :)
За пореден път се присъединявам към думите на Гери, замислих се как ли би се живяло на подобно място - без суетата на цивилизацията...?
ОтговорИзтриванеПрекрасна природа, красиви снимки и завладяващ разказ ! Научих нещо ново !
ОтговорИзтриванеНе бях чувала за този манастир, но след като прочетох публикацията, вече ми се иска да го посетя :)
ХУбав ден, Диди и благодаря за увлекателния разказ !