Празнуваме Лазаровден и Цветница

Празнуваме двуединен, двудневен празник, два лъчезарни празнични дни - Лазаровден /Лазарова събота/ и Цветница /Връбница/, отбелязват се на подвижни дати, но винаги са една седмица преди Светлия Великден. Тази година това са 8 и 9 април: Лазаровден /в съботата преди Страстната седмица/ - първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. С Връбница след него, в шестата неделя на Великия пост, започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея и Връбница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.  Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.

Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза, постни ястия, сладкиши и хлябове.  

Тази година имаме празнични постни бонбони с ядки, свеж лимонов аромат и поръска от "златен" сусам.

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!