понеделник, 30 април 2018 г.

Ягодова супа с моцарела


Сезонът на ягодите тази година започвам с идея нещо свежо и солено, въпреки /или защото/ един сладък ягодов десерт изчаква удобно време за повече описание и презентация… Рецептата е за студена Ягодова супа с моцарела /soupe froide de fraises à la mozzarella/, в основата на която има домати. Нежният вкус на моцарелата допълва общия баланс и нюанс с лека препратка към класическата салата „капрезе” /caprese/ от домати, моцарела и босилек. Ягодите, със своята естествена плодова сладост в тази рецепта имат роля да намалят киселинността на доматите, техният аромат приятно да изненада вкусовите рецетори, а уханието на пресен босилек да сублимира вкуса и на двата плода. За финал: хубав зехтин, уханен босилек и хрупкаво запечени ароматни багети – свежа и копринено нежна, чудесна за топлото време, ето я:  


Ягодова супа с моцарела


Продукти за 4 порции:
   350 гр. домати обелени и пасирани*
   250-300 гр. зрели ягоди**
   160 гр. моцарела, използвах LOVILIO Mini-Mozzarella /125гр./
   6-8 листа босилек пресен
   200 мл. студена вода
   2 с. л. балсамов оцет, бял
   2 с.л. зехтин
   сол и черен пипер на вкус

* може да се използват и консервирани
** количеството зависи от сладостта на доматите и ягодите
Доматите и ягодите се нарязват на парчета и пасират,  долива се студената вода до желаната гъстота и доовкусяват с балсамов оцет, бял, ароматен зехтин, сол и черен пипер на вкус. Подправя се със сол и черен пипер, преди да супата да се разлее в 4 студени купи, чието дъно е натрито с листа босилек.


Сервира се студена,  гарнирана с настъргана моцарела, 
използвах LOVILIO Mini-Mozzarella и още листа свеж босилек.


Вече споменах, че нежният вкус на моцарелата допълва общия баланс и нюанс с лека препратка към класическата салата „капрезе” от домати, моцарела и босилек.


Една добра компания към супата са хрупкаво запечени ароматни багети. 


В по-близък план:



Опитайте…

събота, 21 април 2018 г.

Споделено отново..., сега в нежно розово



Нашата нова радост!
Този път е облечена в нежно розово...  
и избра да се роди на слънчевия 21 април с манекенски размери.
Още едно малко човече, малка госпожица,
което заедно с чаровния Александър
даряват безкрайно щастие, любов и пълнота,
подчиняват мислите и дейностите на всички ни.
Природата я е отредила с прекрасни родители – 
грижовен татко, всеотдайна майка и добър батко, 
които избраха за нея красиво и нежно име Мила


И отново симисля за онази поема и чудото на майчинството....
Ще я наричаш Мамо...
/в съкратен превод/
Един ден преди да се роди бебето се среща с Всевишния: 
- О, мой Създателю, ще отида на земята, а не знам какво да правя там?
- Аз създадох за теб един ангел, който ще бъде до теб. 
- Но Създателю мой, аз не разбирам техния език. Как ще се разбирам с тях? 
- Ангелът, който създадох за теб, ще те научи на езика им. 
- Всевишни, доколкото чух на земята има много злини. Как ще се предпазя от тях? 
- Не се притеснявай! Ангелът, който създадох за теб, ще те пази с цената на живота си. 
- Създателю, как ще се върна отново при Теб? 
- Ангелът, който създадох за теб, ще те научи как да се върнеш при мен. 
Тогава дошли ангелите и казали, че е време да го заведат на земята. Бебето попитало Всевишния: 
- Всевишни, как е името на ангела, който си създал за мен? 
- Ангелът има много имена... ... ти ще я наричаш Мамо!
 


Бъдещето е пред нея...

Чакаме я с нетърпение, с много обич и благопожелания:

Да бъде здрава, силна и щастлива …

Благословена,

с късмет, с успехи и с талант - умна, чаровна и нежна...

Винаги усмихната, весела и красива - новата,

втора радост на мама и  гордост на татко !


петък, 20 април 2018 г.

Лимонови пайчета с крем от лимоново масло



Топлото слънце и пролетното настроение провокират към цветни, ярки и леки десерти, в по-малки количества и размери… С такава посока е и идеята ми в един свеж десерт за любителите на силно лимоново ухание - лимонов пай с крем от лимоново масло в малки бисквитени формички. Лимоновият белтъчен пай /Lemon Meringue Pie/ попада в категорията на десертите класика – със своята простота, но със силен и запомнящ се вкус. При него е запазено правилото за комбиниране на текстури: нещо хрупкаво, нещо меко и нещо, топящо се в устата, както и препоръчителният контраст на аромати: мощна цитрусова киселинна свежест, обгръщаща сладост на меренга и балансирано тесто. В същото време позволява и различни варианти, не само като нюанси във вкуса, но и като различна форма на оформяне. Лимоновият маслен крем, по-популярен като 'lemon Curd', има много вариации, сегашният е малко по-различен и насочен по-специално за пълнеж на торти, тарталети и пайове - гладка, маслена и стегнатата консистенция. И още: купичките са от обикновено бисквитено тесто /sugar cookie/, с нежен ванилов аромат и чудесно се съчетават с наситено лимоновия вкус на крема. Традиционният разбит белтък за покриване замених с изпечен френски меренг, малки безе сладки, /т. наречените „целувки”/, а за финал щрих гарнирах с нежни ментови листенца. Това са: мини лимонови пайчета с крем от лимоново масло:


Лимонови пайчета с крем от лимоново масло
/по идея от lemon meringue cookie cups/



За начало крема 'lemon Curd:


Крем лимоново масло
  Продукти: 
    2 големи яйца
    1 яйчен жълтък
    ½ ч.чаша захар /100гр./
    1/3 ч.чаша лимонов сок, прясно изцеден (около 1 ½  лимона - 80 мл.)
    1 с.л. лимонова кора (от 1 голям, измит и подсушен лимон)
    1 ½ ч.л. царевично нишесте
    4 ½ с.л. студено, несолено масло, нарязано на парчета (60 гр.)
1 ч.чаша=240мл.
Първо се подготвят лимоните, с грижливо почистване, измиване и подсушаване на лимоните, като кората – само жълтата част, на един от тях /по-голям/ се рендосва на много фино ренде.  Следва изцеждането на 1/3 ч.чаша лимонов сок, от около 1 ½  лимона - 80 мл..
В купа за разбиване се поставят  2 –те големи яйца и 1 яйчен жълтък  с ½ ч.чаша кристална захар /100гр./ и разбиват до сгъстяване и изсветляване на сместа. Поръсва се царевичното нишесте и разбива до поемането му. Тенджера с дебело дъно се поставя на котлона и в нея се излива 1/3 ч.чаша прясно изцедения лимонов сок и 1 с.л. настъргана лимонова кора. Към тях се добавя захарно-яйчната смес и с непрекъснато разбъркване на средно-ниска температура се уплътнява до гъстотата на крем. На части се прибавят се парчетата студено масло с непрекъснато разбъркване, а след тяхното поемане  - консистенцията да стане гладка, се проверява и окончателната готовност на крема - 170F, проверена с кухненски термометър, или на око за плътен и гъст крем. Премахва се съда от котлона и още топъл се прецежда през фина цедка, след което разпределя в буркани. Изчаква се, да се охлади и съхранява в хладилник за съответната употреба, без предварително аклиматизиране на стайна температура.


Тарталетки от захарно тесто:
Продукти за 24 малки формички
   1 ¼  ч.чаши брашно
    ¼  ч. л. бакпулвер
    ¼   ч.л. сол
    ½  ч. чаша масло, несолено на стайна температура
    ¾  ч. чаша гранулирана захар
    1 голямо яйце на стайна температура
    1 ч.л. ванилов аромат
Видео:
1 ч.чаша=240мл.
Първо се разбива маслото с кухненски пасатор или миксер, следва захарта с непрекъснато разбиване по поемането й. Добавя се яйцето и ванилов аромат с ново разбиване по хомогенизиране на сместа. Смесват се сухите съставки: брашно, сол и бакпулвер и на ниска скорост се обединяват и замесват като тесто. Бързо и на ръка се оформя топка, която се поставя да стегне в хладилник за няколко часа. От тестото се късат топчета с големина на орех, около 20 грама – леко заоблена супена лъжица; поставят се в намазнени малки формички за мъфини и с ръце се разстилат около стените. Фурната се загрява на 175С и се пекат около10-15 минути до златисто, след което изважда формата за мъфини. Още горещи, в общата форма, всяко едно гнездо се притиска с малка цилиндрична форма в центъра и се дооформя, а след леко охлаждане изпечените бисквитени формички се изваждат. Прехвърлят се върху решетка за окончателното им изстиване и напълване с крем.


Готовите лимонови пайчета могат да се гарнират с разбита сметана или разбит белтък, но предпочитам вместо суров/темпериран белтък, варианта френски меренг с изпечени "целувки", като могат да се използват и готови, както и вегански /затова ги нареждам последни/:


Безе, целувки, френски меренг (french meringue)
2 белтъка
½  ч.чаша кристална захар
1 с.л. царевично нишесте
1 ч.л. бял винен оцет
1 щ. лимонена киселина за начало
ванилия за аромат
Загрява  се фурната до 100С /75С
1 ч.чаша=240мл.
Важното условие за сполучливи целувки е в белтъците не бива да има никакви остатъци от жълтък; бъркалките на миксера и съдът, в който ще се разбиват белтъците да бъдат идеално чисти и сухи; а за да се получи максимален обем, белтъците трябва да престоят на стайна температура поне 1 час, покрити с прозрачно фолио. Белтъците с щипката лимонена киселина се разбиват в купата с електрически миксер до форма на меки върхове. се добавя захарта, и разбива, докато сместа стане твърда и лъскава. Накрая се ръси царевичното брашно и ванилията, капва се оцета и разбива, докато се хомогенизира. Сместа се шприцова на малки „целувки” в тава за печене, облицована с незалепваща хартия за печене.
Намалява се фурната до 75 C и се пече в продължение на около час за малки формички, или докато при почукване е твърдо и сухо. Фурната се изключва и оставя сладкишчетата  за да се охладят напълно в нея за няколко часа или нощ.


Вече споменах, че готовите лимонови пайчета могат да се гарнират с разбита сметана или разбит белтък, както и че предпочитам вместо суров/темпериран белтък, варианта френски меренг с изпечени "целувки", като могат да се използват и готови. Могат да се сервират веднага или  след леко изчакване, за да се обединят добре вкусовете, но трябва да се отчете, че и хрупкавата структура на сладките безе "целувки" омеква от крема - един удачен вариант е да се гарнират непосредствено преди поднасяне, освен ако мекият меренг е търсен ефект към вкусовият баланс на сладкиша.

Вариант за сервиране в един от най- често аранжираните десерти в актуалния деконструктивен стил:


Опитайте:

понеделник, 16 април 2018 г.

Пролетна салата с киноа, яйца и куркума



Пролетна идея за слънчева салата, вегетарианска, витаминозна, с високо белтъчно съдържание - съчетание на свежи салати, авокадо и пастет от киноа с яйца, и добавка на така актуалната в последните години златна куркума. За полезните свойства на киноата споменавам често, но сега иде реч за  чудотворната куркума /turmeric/, която не е чак толкова застъпена в нашата кухня.  Използва се с голяма популярност от народната медицина на Изтока, която й преписва много лечебни свойства. Счита се, че е богата на важни за човешкия метаболизъм вещества и притежава противовъзпалителни свойства, подобрява храносмилането, ускорява обмяната на веществата. Освен билка куркумата е и много добра подправка в случая към салатен дресинг, но се препоръвча обилно към ястия с карфиол, леща, ориз, бъркани яйца, печени картофи, сотиран лук и други. Не случайно подправката куркума често е наричана кралицата на подправките - вследствие на  пигмента куркумин, който се съдържа в корена, подправката има специфичен леко парлив вкус и силно оцветяващ в жълто ефект, в същото време е главен източник на природни антиоксиданти, а според изследванията имат около 5-8 пъти по-силно действие от водоразтворимите витамини С и Е, и 3 пъти по-ефективни и силно действащи от гроздовите семена и боровата кора. И без да задълбавам в подробности, все пак е важно и да се отбележи, че не се препоръчва  употребата на куркума в големи количества, които е възможно да създадат проблеми и дразнене със стомаха. А сега и въпросната салата, в компанията на микс зелени листни салати, авокадо и слънчева радика:


Пролетна салата с киноа, яйца и куркума
/по идея от turmeric quinoa egg salad/

 
Продукти  за пастета:
     1 ч.чаша предварително сварена и охладена киноа
     3 големи твърдо сварени яйца    
     ¼ ч.чаша магданоз
     1 стрък пресен лук или див
     ¼ - ½ ч.л. куркума
     3 с. л. кисело мляко
     1 ч.л. лимонов сок
     1 с.л. зехтин 
      ½ ч.л. сол
     чесън и черен пипер, на вкус
Още:
микс зелени листни салати
1 авокадо
радика
1 ч.чаша =240 мл.
В кухненски пасатор и на ръка се нарязват на ситни твърдо сварени и обелени яйца, ¼ ч.чаша магданоз и стрък пресен лук или няколко див. Смесват се със сварената и охладена киноа, разбъркват и овкусяват с киселото мляко, зехтин, куркума, сол, чесън и черен пипер на вкус, а последно се подкиселява допълнително с лимонов сок. Отгоре се поръсва с още малко сварена киноа, рендосан сварен жълтък и малко див лук.


Сервира се с още микс зелени листни салати, радика и резени авокадо по желание.


Няколко филии ръжено пшеничен хляб са едно чудесно допълнение към този пастет и салата.


Опитайте…


вторник, 10 април 2018 г.

Бриоши с течен шоколадов център Nutella



Сред впечатляващо многообразие от великденски козунаци, плетеници и венчета, тази година "на мода" са и бриошите.  При нас празникът бе отново подсладен от страхотния класическия козунак на Марианка Г, но избрах за начало да представя една тематична импровизация заимствана от идеята на шоколадовата лава: тесто бриош с течен шоколадов център. Рецептата Nutellastuffed brioche buns на Chef-Development ме впечатли не само като разнообразяване на популярното оформяне на бриош тесто в индивидуални козуначени порции, но и с допълнителния богат пълнеж от мек шоколадов крем тип „нутела”. Комбинацията на леко, нежно маслено и не много сладко бриош тесто се съчетава много успешно с наситения и ароматен шоколадов крем Nutella и заедно се получава по-различен, балансиран и с нотка на празник десерт. Технологията за приготвяне изисква предварително замесване на тестото /препоръчва се използването на кухненски миксер със стойка, но и с ръчно замесване би се получил задоволителен резултат/, както и отлежаване на втасалото вече тестото в хладилник за около 12 часа, което помага на маята да може да се развие бавно, да подобри вкуса и структурата, и да се фиксира маслото, превръщайки мекото лепкаво тесто в по-стабилна маса. Облекчавайки финализиращия етап и онагледени с поетапно видео, рецептите за Nutella stuffed brioche buns, са лесни и бързи за изработване. За повече пролетна пъстрота и настроение гарнирах с още шоколадов крем, свежи ягоди, резен портокал и топка сладолед.


Бриоши с течен шоколадов център „Нутела”
  

Продукти за тестото:/за около 20 броя. всяко по 45 грама тесто/*
440 гр. бяло брашно
30 гр. прясна мая
60 мл. прясно мляко
30 гр. захар / ¼ ч.чаша (4 с.л.)/***
8 гр. сол /1 ч.л./ 5-6 гр./***
4 големи яйца
200 гр. масло, охладено
Аромати: портокалова кора /1 ч.л./ или ванилия
Още:
240 гр. шоколадов крем тип „Нутела”**
1 яйце за глазура
2-3 с.л. едра захар
2-3 с.л. филирани бадеми

* в оригиналната рецепта се пояснява, че от това количество тесто могат да се изпекат 2 по-големи бриоша във форма 15 x 9 cm
** 1 с.л. Нутела = 20 гр. ориентировъчно
*** изменение в моето изпълнение
Приготвяне на тестото:
Както вече споменах, първо се приготвя тестото:  Прясната мая се размива с млякото, докато се разтвори напълно. В купата на стоящ миксер се поставят яйцата, захарта и сместа от мая-мляко заедно.С помощта на приставка за бъркане се разбърква заедно в продължение на 2 минути, докато захарта се разтвори напълно. Смесва се с ниска скорост, постепенно към яйчната смес се добавя бяло брашно. Смесва се с ниска скорост в продължение на 2 минути, докато тестото се събере. Сменя се приставката с кука за тесто и продължава да се меси тестото със средна скорост в продължение на 10 минути, за да й се даде еластичност. Маслото се нарязва на малки, приблизително 20 грама парчета и добавя към тестото, като между всяко добавяне се изчаква поемането му. Добавя се солта и продължава да разбърква тестото със средна скорост в продължение на 5 минути, докато останалите бучки масло напълно изчезнат. Тестото се прехвърля в намазана купа и оставя да се втасва на топло място, докато се удвои по обем. Втасалото тесто, се покрива със стреч фолио и поставя в хладилник най-малко 12 часа или през нощта, за да укрепи и да стане по-лесно за оформяне.
Още нещо, което е препоръчително да се направи предварително: Поставя се шоколадов крем Nutella в плик с накрайник /пош/ и се разпределят по 15-20 гр. /около 1 с.л./  на порция в силиконови форми или кутии за лед. Поставят се силиконовите форми във фризера в продължение на два часа или докато шоколадовият крем тип „нутела е замръзнал твърдо, което ще помогне да се работи много по-лесно!
Оформяне:
 Втасалото и добре охладено тестото се нарязва на порции от 40-50 /45/ грама и всяко се омесва на гладка топка. Върху леко набрашнена повърхност, всяка топка се разточва в 10см кръг. Изважда се замразената Nutella от поставя в центъра на всеки кръг тесто. Внимателно се издърпва тестото около крема, като се внимава да не се разтегне тестото твърде тънко, прищипват се краищата заедно, за да се „запечата”шоколадовия крем в тестото, след което отново се оформя  в гладка топка. Може да се оформят и класически малки плитки /използвах 60гр. топчета тесто с 3 лентови плитки от по 20 гр. тесто/. Поставят тестените топки в омаслени форми, за по-класически вид, или се поставят върху леко намазан лист за печене. Покриват се със стреч фолио лепкава лента и оставят да втасват за около 2 часа или до удвояване на размера. Непосредствено преди печене се намазват с разбито яйце с 1 ч.л. вода, поръсват се със захар, филирани бадеми и се пекат в предварително загрята фурна при 200°С в продължение на 10 минути, след това намалена температура до 180°C за още 10 минути, а ако започнат да прегарят се покриват с фолио. Готови се изваждат от фурната и след леко охлаждане се поставят върху решетка за окончателно изстиване. 


Сервират се топли с все още течния шоколадов крем, но могат и да се притоплят.


Гарнирах с още шоколадов крем, свежи ягоди, резен портокал и топка сладолед.


Вече споменах, че могат да се оформят и класически малки плитки - 
използвах 60 грамови топчета тесто с 3 лентови плитки от по 20 гр. тесто.


Разрязани:


Могат да се приготвят и двата варианта, в индивидуални формички, 
а в оригиналната рецепта се пояснява, че от това количество тесто могат 
да се изпекат 2 по-големи бриоша във форма 15 x 9 cm.


Опитайте...


неделя, 8 април 2018 г.

Благословен, честит и светъл Великден!

Христос воскресе! Воистина воскресе!  

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.  
Христос възкръсна от мъртвите, 
със смъртта смъртта победи и на нас ни дарува живот вечен.
 
Христос воскресе! 


Небето и земята ликуват. В утрото на Пасха отново присъединяваме молитви към ангелския хор, за да възпеем всички, заедно с цялото творение, деня на живота!
Да въздадем благодарност, "да се зарадваме и да се развеселим" (Пс. 117:24) в деня, когато Христос Бог ни преведе от смърт към живот.


Първата седмица след Възкресение Христово е наречена Светлата седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя, е записан като Светъл. Тя се нарича още празна, заради забраната да се работи каквото и да е работа , както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.


В дните на Светлата седмица се благославят Божията майка и светите апостоли: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

 
И тази година, в петъка на Светлата седмица след Великден, се отбелязва един от най-хубавите празници на Божията Майка, и се почита чудотворната икона на 


В Светлата седмица славим Христовото Възкресение
Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят, а да се радва във вечността.

Харесах това послание от неизвестен автор: 

На този Великден, простете на някого. 
Кажете на някого, че го обичате. Запалете светлината в себе си...

Честито Възкресение Христово!


На най-светлия християнски празник да си пожелаем здраве,


мир, любов и светлина в сърцата, радост, благоденствие и щастие в домовете ни!

Благословен и светъл Великден!

понеделник, 2 април 2018 г.

Велика и Свята - седмицата преди Възкресение Христово

От днес, понеделник, в очакване на Великия ден  започва т.нар. Страстна седмица - посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят, а всеки ден е отбелязан с особени възпоменания.



Православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

/Леонардо да Винчи. Тайната вечеря, 1495—1497/
В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио, петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Страсти Христови  /анонимен художник XV век, Нидерландия/

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение
Седемте добродетели:  
целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.
В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени.
В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.
В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. Според някои народни поверия на Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.
  
Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.
Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:
Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.
На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.
Този ден е познат - Разпети петък,  Велики петък, Петък на Великата седмица -
най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
 По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.

Слизането на Иисуса Христа в ада На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42). Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.


Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.
Със съботата завършва Страстната седмица - в очакване на празника на празниците –
 Пасхата, Възкресение Христово