Свети Димитър се възнася на 26-ти октомври 306г. по време
на управлението на император Галерий, превръщайки се в един от най-обичаните и
почитани светци за гръцките православни християни. Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун, по това
време – огромен център на търговия, култура, ключов в политическо отношение за
Римската империя, а по- късно - за Византия. Затова той се смята и за закрилник
на града, често го срещаме и като Св. Димитър Солунски.
Наричат
Св. Димитър Мироточиви, понеже посичайки го с меч, от тялото му потекло
чудотворно миро. Добре познатите икони на Свети Димитър много си приличат с тези
на Свети Георги, когото народът смята за негов брат. Разликата е в това, че Св.
Димитър е на червен кон и с копието си убива военачалника Лий, а Св. Георги
убива змея. В народните вярвания Св.
Димитър се поставя наравно със Св. Георги, като двама братя, които си поделят
годината – зима и лято, което го издига високо в представите на обикновения
средновековен човек.
Св. Димитър е
важен и за българска история: В началото на 12 век Византия е в
много трудно политическо и икономическо положение – раздирана от вътрешни
борби, границите й постоянно се нападат, а и в българските земи става още по-размирно
заради надигащите претенции на двама братя Асен и Петър да са законните
престолонаследници. Самият Солун пада в тежка обсада и империята губи едно
много важно звено в политическо отношение. Двамата съобразителни братя виждат в
това добър повод за конкретни действия. Тук вече започва легендата /26 октомври 1185/: Екип „Българско наследство“:
"... Били години, когато византийци се разпореждали по нашите
земи. Бушувала неукротимата кръв на дедите ни, но все още цариградски владетели
държали сведени непокорните глави.
В една тъмна беззвездна нощ в Търновград мракът бил прорязан
от божествено сияние. Пред младия болярин Асен се явил сам Свети Димитър
Солунски и с огнения си меч посочил към Янтра под Трапезица и изчезнал. Цяла
нощ Асен не мигнал. Пребродил не веднаж и дваж ония места, където сочел огнения
меч, мислел за чудното предзнаменование, но никому не го доверил.
На сутринта Асен повикал майстори и им заповядал да съградят
храм в чест на Св. Димитър, там, гдето светията посочил с огнения си меч.
Градили майсторите денонощно, без почивка, и скоро храмът бил готов. Зографи
дошли тук от гънките на Хемус и го украсили богато вътре и отвън. Всички му се
дивели.
В един ден на 1185-та година се събрало мало и голямо –
епископи, боляри и народ да осветят новия храм „Св. Димитър Солунски“. Запели
сладкогласните камбани и екът им като зов будел смълчаните хълми. Денят днес
бил необикновен. Тясна била църквата да побере всички поклонници и множеството
изпълнило с пъстрите си облекла целия църковен двор, тясната равнина между
Янтра и склоновете на Трапезица.
От уста на уста се понесла вестта: чудотворната икона на Св.
Димитър напуснала Солун и по незнаен път дошла в Търново. А може би светецът е
напуснал коварните и жестоки ромеи и дошъл тук , за да бъде помощник на
българите!
– Небесният воин е дошъл да ни поведе!
– Той вече се връща от гърците!
– Не е истина, че солунския светец обича гърците и че той е поразил българите и убил цар Самуил с невидимото си копие!
– Той вече се връща от гърците!
– Не е истина, че солунския светец обича гърците и че той е поразил българите и убил цар Самуил с невидимото си копие!
Народът се раздвижил, за да стори път. С величествена
походка в златошити болярски дрехи се задал по стръмния път на Трапезица Асен и
минал да влезе в храма. Всички паднали на колене и притаили дъх, защото се чул
незнаен глас да казва:
– Този е божият избраник!
На прага Асен свалил златния си шлем, три пъти се прекръстил
и бавно пристъпил към олтара. И изведнъж и той се спрял. Погледът му срещнал
видението от онази паметна нощ. Свети Димитър със златна броня стоял пред него
и го гледал в очите, сякаш чакал от него свещен обет.
– Да бъде волята ти! – прошепнал Асен и коленичил.
В храма тоз час екнали тържествени песни, сребърните
звънчета на кандилницата тънко прозвънели. Царските двери се разтворили и там
застанал белобрадият български търновки епископ.
Настанало мълчание. В напоения с тамян полумрак запалените
свещи тихо пращели. Вдъхновено, архиепископът издигнал бледата си ръка и пред
всички се изповядал, че свети Димитър така му повелил:
– Бог спомни дома и рода на българските царе и ме изпрати на
помощ за обновление на българското царство. Затова постави Асен за цар на
българите и бог ще бъде с него да се въздигне българския скиптър.
Посред песнопения архиепископът наложил Асеню златна корона,
наметнал го с царска багреница, обул му сърмени сандали и го благословил, а
народът запял от радост велегласно:
– Да живее Асен! Многая лета Асеню, царю болгарскому!
И навън въодушевлението разтяло непрекъснато.
– Небето е с нас! Свети Димитър ни закриля! Нашето дело е
справедливо! Ще изгоним от нашата земя ромейските господари!
Като сърдита река се отприщило народното недоволство. Хората
се сбирали на групи, въоръжавали се кой с каквото може. Византийският
кастрофилак спокойно наблюдавал високо от крепостта многохилядния народ, но не
предприемал нищо, защото свети Димитър помрачил разсъдъка му.
Пред възбудения народ се изправили Асен и Петър. С голи
мечове в ръце те призовали всеки българин, който милее за своя род и Отечество
да грабне оръжие и да тръгне в бой срещу ромеите.
– България е за българите!
И смирените допреди богомолци се втурнали след Асен, който
сочел с меча си Царевец. Византийската стража била поразена. Крепостта паднала..."
Църквата “Св. Димитър” – Велико Търново, под североизточния склон на хълма Трапезица на
десния бряг на река Янтра е най-старата и точно
датирана средновековна търновска църква. Свързана с обявяването на въстанието
през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на
византийското владичество, в нея са коронясали първите владетели от
Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян, а по-късно в края на XVII или
началото на XVIII в., към църквата бил създаден и манастир.
