Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил”

В духа на празника на будителите, следва това продължение: страната ни е богата с множество манастири, които като свети обители са били стожери и защитници на българщината, убежище за революционери, твърдини на вярата, книжнината и духовността. Скътани в тихи и усамотени кътчета сред красива природа,  някои запазени в цялото си достолепие, други напомнящи само с руини, днес те привличат множество поклонници и туристи. 

Едно такава място,  разположено в пазвите на Предбалкана е Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил”, издигащ  терасовидно над река Малък Искър и изненадващ с красивия си външен вид и старателно поддържане.

На 8 ноември светата Православна Църква чества деня на светите ангели и най-вече на св. архистратиг Михаил. На тази дата отбелязва своя храмов празник и древната Чекотинска света обител, носеща името на вожда на небесните сили. Счита се, че празникът на св. архистратиг Михаил е всъщност празник и за всички православни християни, тъй като на всеки от тях със светото Кръщение се дава ангел-хранител, който се радва на добрите дела и който скърби, когато се вършат грехове.

 

Йоромонах Михаил разказва, че в днешния си вид Чекотинският манастир е възстановен през 1991 година. Триетажната сграда напомня архитектурата на българските възрожденски къщи. Всеки посетител може да приседне на огромните чардаци и да се полюбува на подредения двор, да се наслади на тишината, в която се чува само ромонът на реката или просто да си почине далеч от всичко светско и суетно. 

Като препратки от едно време, когато манастирът тъкмо е бил възстановен, са и безбройните орнаменти на цветя по стените на сградата. В манастирския двор има и аязмо, за което се знае, че цар Иван Шишман го прави

Чекотинският манастир се намира на 15 км от Правец, на 20 км северно от Ботевград и на 70 км североизточно от София. Името на манастира идва от едноименната махала в близост до него, а до него води добър асфалтов път от магистрала Хемус, който е обозначен с табели.

Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава. Съществуването на манастира е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. В подножието на крепостта е имало също църковен комплекс по това време и двата манастира са поддържали тесни връзки, но при падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14в. Чекотинската обител е разрушена.

Най-ранните писмени сведения датират от 1646 година в псалтир, преписван от Калиник, вероятно от манастира Варовитец, където е упоменато, че Чекотинският манастир е възстановен. Над манастира е имало крепост с дебели стени, скална църква и подземия, които с манастира са разрушени към края на XIV век от турците. По-късно идват монаси от Света гора, които възстановяват светата обител. И както пише монах Калиник там е имало българско слово и писменост. Преписвали са се книги, имало е книжовност, макар и скромна. 

През 17в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. По време на кърджалийските набези в края на 18в. манастира отново е разрушен, за да възкръсне за живот към средата на следващия век с усилията на местното население. Те намират пустия манастир, чието съществуване не е личало, а църквата е била затрупана от камъни и пръст, вероятно за да бъде запазена. Тогава е възстановена и са направени иконите и иконостасът.

В годините на робство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, където се е съхранявало значително книжовно богатство. Някои от монасите на Чекотинския манастир са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети. В манастира са се преписвали книги, най-вече църковни и е имало много томове, които са били тук на съхранение, а след 1944 година много от тях са били премествани в музеи. За съжаление 1991 година изгаря старата част на обителта, а заедно с нея и голяма част от библиотеката. Преданието гласи, че много книги са били преписвани покрай Етрополския манастир Варовитец, който е бил книжовна школа.

Манастирите са били строени на такива места, където има вода. Аязмос от гръцки означава благодат. т.е. там където има вода има живот. В средата на двора се издига Църквата „Св. Архангел Михаил”, която датира от ХІІ век.

Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради, както и параклис "Св. Генадий", обградени от внушителен зид. От средновековните манастирски сгради е оцеляла частично само църквата, която е еднокорабна,  базилика с интересни вентилационни изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура. По предание атриумът с каменните зидове е построен някъде през XV век. 

От двете страни на базиликата има две издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, водещ до битова сграда, която до 1943 г. се е извисявала на скалата до църквата. През тази врата е излизал Васил Левски, когато е намирал убежище в манастира.

Има предположение, че иконите са изписвани в началото на XIX век от Димитър Зограф и Йоан Иконописец от Самоковската школа. Дърворезбите са от Тревненска школа, пак по същото време. Една икона, на Св. Мина е изписвана по-късно от хаджи Иванчо от Габрово, за която макар че няма писмени сведения, се предполага, че тя е чудотворна.

Чекотинският манастир е недвижима културна ценност със статут на археологически паметник на културата (писмо № 4665/6 от 10.08.1987 г. на НИПК). Понастоящем Чекотинският манастир е действащ.

 

Архангел Михаил е защитник на всички православни християни от видимите и невидимите врагове и зли духове. Той е крепка помощ за православните християни в неговата помощ за всички беди, скърби и нужди. Към него се обръщат с молитви за изцеление, на него също се молят при влизане в нов дом и при освещаване на дома, също и при природни и стихийни бедствия.

  Всяка година в съботата, преди прославата, която Православната църква отдава на водача на небесното войнство Св. Архангел Михаил се прави един от най-големите помени за душите на нашите покойници - Архангелова  задушница.