Сретение Господне

Сретение Господне, който се отбелязва на 2 февруари,


Зимна Богородица, Вълча Богородица - Сретение господне,
е един от 12-те големи християнски празници през годината и
един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена.
Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето.
Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
Прието е да се вярва, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акушират, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, която отправяла към нея молба за помощ и леко раждане.
Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. Жените не трябвало да пипат къщна работа, особено бременните. Забранено било да се отварят ножици, за да не се отваря устата на звяра. Месели се обредни хлябове, които се раздавали, а по това какво е времето на 2 февруари хората гадаели какво им предстои през годината.




Вторият ден на Малък Сечко се нарича Петльовден или Петеларовден /по стар стил/. Най-разпространен този празник е в Източната част на България. Той се празнува за здраве на момченцата, като майките на мъжки рожби колят петел за здраве на детето си. Легенда разказва, че в тежките години на турското робство майка спасила първородната си рожба - момченце от тежко яничарство като заклала петел. Кръвта на животното опръскала вратата на дома, така яничарите като минали помислили, че в този дом вече са влизали и са взели момчето и го подминали. Оттогава е обичаят и до днес с кръвта на петела да се направи кръстен знак на портата, както и на челата на момченцата. Перата на петела се запазват за украса и лек. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита се раздават по съседите за здраве.