24 юни - Еньовден

Еньовден е.



Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 Юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен , Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.


Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето.Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят - Петър Димков/ могат да намерят и използват.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо.
Разрешава се и риба.
Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, съветва Иванка Лилова-
"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."


Снимките са взаимствани от интернет галерия.