Атон - градината на Богородица

Струва ми се най-подходящо, в следващата публикация след рождество на Богородица и дни преди тържествения християнски празник Кръстовден, да разкажа за пътуването ми до
Атон - градината на Богородица
и част от лятната ми ваканция до Халкидики. Харесвам Гърция още от моята първа екскурзия там през 1983г. Оттогава многократно съм изучавала и посещавала нейните земи, а благословеното място Атон е поредното ми пътуване.


Трите полуострова /Касандра, Ситония и Атон/ на Халкидики проникват навътре в Егейско море и образуват дълга крайбрежна ивица от над 550 км. с редуващи се скали и заливи, пясъчни брегове /46 от тях са наградени с "Син флаг"/ и борови гори. Гърция не се нуждае от специално представяне:
Естествената красота на полуострова, богатата история, традиционната архитектура и гостоприемството на хората са в основата на успешното развитие на туризма на Халкидики напоследък. Интересно е, че туристическите справочници определят около 300 слънчеви дни в календарната година за Гърция, но при всяко мое посещение, уцелвам по някой мрачен и дъждовен.


Някои сутрини изглеждат и така.


Полуостров Касандра (античното му име е Палини) - първият ръкав на Халкидики, предлага лазурни плажове, минерални извори, красива природа и безброй туристически обекти. Имах възможността да разгледам полуострова до най- южните му точки, да се установя в селището Полихроно /източната част на прекрасна брегова линия/, да се насладя на чудесния плаж в Неа Каликратия, /малко курортно градче на около 40 км. южно от Солун/.
Красиви двуетажни къщи с изглед към морето, в свежи цветове на фасадите, с мраморни стъпала и веранди в специфичното средиземноморско архитектурно оформление. Изобилие от маслинови насаждения, смокини и характерна иглолистна растителност.


Впечатляващо оформени градини с цветни лехи, палми и много зеленина. Малки семейни хотелчета, вили на заможни гърци, а в последните години и на такива българи. Многобройни кафенета с меки диванчета, рибни ресторанчета и таверни по крайбрежните алеи, изкушаващи с морски и гръцки специалитети – храната великолепна, обслужването също.
Хармония, спокойствие и уют, предразполагащи към почивка и релакс /обединих в обща снимка/.


Вторият ръкав Ситония се определя като място за романтика - пустинни плажове, малки заливи, много зеленина и кристални води. Морето е тюркоазено синьо и зелено. Тук е най - луксозният на Халкидики и претендиращ за най-голям СПА център на Балканите - Порто Карас. Курортът носи името на гръцкия магнат и корабособственик Янис Карас. По южните склонове на планината Мелитон са терасирани 475 хектара лозя на "Домейн Порто Карас”. Това са едни от най-големите и най-живописни лозови масиви, създадени през 1965 г., с идеята за радикални промени на лозаро-винарския сектор в Гърция.


От малко живописно пристанище в източната страна на ръкава - Ормос Панагиас /носи името си от църквата Панагиа (Вси светии), съществувала от византийско време, тръгват и круизите около Света гора. Кокетни и красиви са малките семейни хотелчета, тук може да се купи и прясно уловена риба.


Атон (Άθως) е планински полуостров, дълъг 57 км и широк 7-10 км. Общата му площ е 389 км2. В началото теренът е равен с ниски хълмчета и малки равнини, но по- надолу образува множество върхове, все по-високи , докато се стигне до голия и отвесен Атон /почти винаги в облаци/, чиято височина се отчита на 2033 м. Думата "Атон" произхожда от името на тракийски гигант, водил битка с Посейдон. Най-източният ръкав на Халкидическия полуостров /Атон/ от IХ в. насам е средище на православни монаси от всички народности. Наричат го "Градината на Света Богородица", както и "Земният жребий на Божията майка".



Света Гора е най-почитаното свято място на Богородица в целия православен свят.
Преданието разказва, че след Възкресението на Христос Богородица и Йоан Богослов тръгнали по море към Кипър, за да навестят апостол Лазар. Корабът им обаче бил застигнат от силна буря, която го захвърлила при източните брегове на Атонския полуостров. Запленена от красотата на това място, Дева Мария го благословила: "Нека това място бъде Моят жребий, даден ми от Моя Син и Бог. Божията благодат да пребъде над него и над живеещите тук. А аз ще бъда застъпница за тях и за тази земя пред Бога!" Предание от средните векове забранява достъпа на жени в Света Гора - единствената жена, която има властта и правото невидимо да присъства тук, е Божията майка. Вярва се, че в нейната земна градина градинари са светогорските монаси, а уханните цветя - нейните чудотворни икони. Във всеки едни от 20-те манастира има поне по една нейна чудотворна икона. Център на светогорския култ към Божията майка е иконата "Св. Богородица - Достойно Ест".


Основна предпоставка за посещение на манастирите е извършване на поклоничество. Като е необходимо разрешение /”diamonitirio"/, издавано от Светото предстоятелство. С указ, който се спазва и до днес, византийският император Константин Мономах забранява достъпа на жени и деца в Света Гора. За всички, които искат да се докоснат до това вълшебно място, разходката с кораб около бреговете на Атон е една добра алтернатива. Круизите със туристически шхуни Menia Maria предлагат панорамна обиколка покрай западните брегове на Атон, с възможност да се наблюдават осем от манастирите и танцова програма при връщане. Споменах, че тръгва от рибарското селище на Ормос Панагиас/ Ситония/ и в продължение на 4 часа, плава между двата ръкава до южните склонове на Атон, след което тръгва на север към пристанището Уранополис. Гледката към манастирите е уникална, магнетична и силно въздействаща, а атракцията на скачащи делфини усилват емоциите.


Поради подходящото си разположение Атон събира още в ранно византийско време много монаси. През IX век влиза вече официално в историята като монашески център. През XIв. утвърждава названието ‘Света гора” със златопечатна грамота на император Константин IX Мономах. За основател на „Великата Лавра” /най-големият и най-стар манастир, с най- богата библиотека / се приема Атанасий Атонски с финансовата подкрепа на Никифор Фока.
От всички монашески общности в историята на православната църква само монашеската държава на Светогорския полуостров продължава да съществува, представлявайки най- яркият символ на източното християнство. Духовна и мистична традиция, съществуваща повече от 100 години, преминала периоди на разцвет и упадък, но продължаваща да е жива и да се развива.


Света гора днес се обитава от около 1400 души в 20 манастира, от тях 17 гръцки, по един сръбски, български и руски, и съгласно Атонската харта се забранява построяването на 21-ви. Столицата е Карея, построена около IX век. И се предполага, че носи името си на множеството орехови дървета, изобилстващи в района от древността. Всеки един манастир има самоуправление, защото се подчиняват само в духовно отношение и то само на църковната власт на Вселенската патриаршия. Управлението на Света гора се урежда през 1924 г. с Учредителна харта и упражнява от Светото събрание /Иера синаксис”/.
От западната страна са разположени десет, манастира, осем от тях видни от морето. Удивително ярко синьо море, планински и горски склонове, маслинови дръвчета, манастири по крайбрежието, по труднодостъпни хребети или направо в скалите по брега. Мир, благодат и покой струи отвсякъде – гледки или усещане, което е трудно да се опише.

За по-качествени снимки и подробна информация давам линкове към всеки един от манастирите. Ето ги в последователността им на разглеждане от кораба в естествената си непристъпна красота и изключителна архитектура.
Манастирът "Свети Павел" е разположен в западното подножие на планината Атон на двадесет минути от морския бряг и пристанището. За неговото съществуване се споменава за пръв път в документи от 972 година, а по-късно и от 1259 година. Смята се, че негов основател е преподобният Павел Ксипоротамски (Pavlos Xeropotaminos). През вековното си съществуване манастирът е бил разрушаван многократно и е претърпял множество промени и пристроявания, което обяснява голямото разнообразие на архитектурни стилове в него. Манастирът съхранява свети мощи, множество старинни икони и църковна утвар, а библиотеката пази около 500 ръкописа и около 12 500 старопечатни книги, от които 174 - славянски.
Манастир Дионисис е построен на отвесна стръмна скала на 60 м. над морето и датира от втората половина на XIVв. Носи името на Пр. Дионисий от района на Костур. Манастир с висока степен в йерархията на Света гора. Изглежда горд над морето с внушителни висящи балкони на манастира.


"Св. Григорий” е в югозапдната част меджу Симонопетра и Дионисис и е посветен на Св. Николай.Построен е през XI век и както повечето манастири след пожар е въстановен в края на XIX век. Чела съм, че в библиотеката му се пази изключителен ценен ръкопис, забележителен иконостас и множество преносими икони.
Манастир Симон Петра седем етажен манастир се води за една от най- дръзките постройки на света гора и едно чудо на монашеската архитектура. Извисява се внушително с гледка към морето. Основан е от блажения Симеон в средата на XIIIвек и съгласно поверието, построяването му се дължи на чудо. В началото се е наричал новият Витлеем”, но по-късно е преименуван на своя създател и камъкът, от който е изграден. Въпреки, че е загубил голяма част от съкровищата си, вследствие множество пожари, той излъчва достолепие и спокойствие.
Манастир „Ксиропотам” върху тих склон, между пристанището Дафни към Карея. Един от най-старите манастири в Света гора. Името на манастира (Суха река) идва от мястото с дълбок дол, пресъхващ през летните горещини, но дълбок и пълноводен през зимата. Ксиропотамският манастир е разположен на западния бряг на полуостров Атон, над пристанището Дафни. Предполга се, че е основан от монаха Павел Ксиропотамски, съвременник на Атанасий Атонски през Xв.Пазител на ценни реликви и дарения.


Руският манастир „Св. Пантелеймон” доминира над околният пейзаж със своите големи шестетажни крила, многобройни сгради и цветни куполи. Отдалече манастирът прилича на цяло монашеско селище, „Русико” датира от 1765г. В началото на XX век е можел да приюти освен 100 монаси и 200 посетители. Изключително внушителна е камбанарията на трапезата, където могат да се нахранят над 800 души. Чела съм, че изключително богатата на гръцки и славянски ръкописни и печатни книги библиотека е разположена в самостоятелна двуетажна сграда.
Манастир "Ксенофонт” непосредствено малко възвишение край морето. Правят впечатление камбанарията и неговите кули и малкото пристанище на входа. Основан е през Xв. от блажения Ксенофонт. Притежава ценна колекция от икони, мощи на светии, свещени съдове и одежди.
Манастир „Дохиар”, разположен е на склон отвесно към морето и празнува в деня на св. Арх. Михаил и Гавраил. Съгласно преданието е основан през X век от Евтимий, ученик на Атанасий Атонски. Манастирът притежава чудотворната икона на Богородица Горгоепикоос /Скоропослушница/- една от най-известните и почитани икони в Света гора.


От морето се виждат пристанът и покривните постройки на българската национална светиня „Зограф”. Манастирът "Св. Георги Зограф" в Света Гора води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света такъв свят човек като св. Иван Рилски.
Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна черква.
Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
Изключителен ценен ръкопис /след една цяла одисея/, е черновата на "История славянобългарска" - първото произведение на българската историография, от Паисий Хилендарски започнато в Хилендарския манастир и завършено в Зографския манастир в периода 1760–1762 г.


Туристическият кораб акостира в пристанището Урануполис /Ouranoupolis/, входът към Света Гора, а времето, предвидено за разглеждане е крайно малко.


Малко, живописно селце, благословено с мек климат, ясно синьо море с пенливи вълни и безкрайни златни плажове.


Eдин наистина забележителен град, който се намира на границата на човешкото с божественото, Урануполис” /Ouranoupolis/на гръцки език означава градът на небесата, градът на рая; градът, който ви отвежда в рая. Първата забележителност на град Урануполис е така наречената Кула на Андроникос, извисяваща се над пристанището на площада на градчето. Кулата е един вид “охранител” на градчето от векове, построена през 1344 год. от манастира Ватопеди като предпазител от пиратите.Внушителна каменна постройка с тесни процепи, вместо прозорци отвън, уютна и приветлива отвътре, сега музей на християнски антики от Халкидики в т.ч.и старият параклис.


Наоколо примамват малки пустеещи острови, само по-големият Ammouliani (фин пясък) е единственият обитаем остров на Халкидики и традиционно рибарско селце, с прекрасни пясъчни плажове. Хармонично се съчетава планина и море, а на брега впечатлява красив малък параклис на свети Николай. Пред него, както и пред всеки от многобройните храмове в Гърция, се развяват задължителните две знамена: гръцкият национален флаг и този жълт флаг с черен двуглав орел, на Вселенската патриаршия.


От този пристан се отправят и поклонниците, получили своето разрешение /един вид виза/ "diamonitirio" за пътуването си към Дафни и манастирите, защото достъпът до Света гора е възможно само по море.


Няма да завършвам с обобщения за незабравими гледки, мигове на благовение, размишления и преклонение, мистика или екзотика. Това място е необикновено, уникално и вярвам в неговите святост и безвремие.


Иска ми се да допълня с детайлни гледки от Зографския манастир, запис и още снимки тук.