Андреев ден / Св. Андрей Първозвани / - готвят се варива, за да наедрява всичко през годината

30 ноември е Андреев ден, в който Православната църква чества
Светия всехвален апостол Андрей Първозвани -
един от дванайсетте апостоли, брат на апостол Петър и ученик на Христос.
Св. Андрей е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.


Житие :
"Андрей бил рибар и заедно с баща си и братята си по цял ден хвърлял мрежите за риба. На река Йордан той особено обичал да слуша какво говори Йоан Предтеча. Случило се така, че когато Иисус влязъл във водите на р. Йордан, за да бъде кръстен, Андрей бил на брега и станал свидетел на това събитие. От този момент нататък той не се отделил от Христос.
След като Свети Дух слязъл над учениците и били благословени да проповядват словото Божие на всички езици, те се отправили към различни краища на света. Апостол Андрей тръгнал към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по бреговете на Черно море той стигнал до някои от бреговете на днешна Русия. По време на своите пътешествия, с много търпение и упоритост, понасяйки гоненията на езичниците, апостол Андрей се посветил на Божието слово и с поведението си и чудесата, които извършвал, спечелил много последователи.
Загива с мъченическа кръстна смърт. Кръстът, на който бил разпнат апостол Андрей, имал формата на буквата Х и по – късно става известен в средновековното изкуство и иконографията като „Андреев кръст”(лат. Crux decussata), последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра." При император Констанций (337-361) мощите на светеца били пренесени в Цариград и поставени в църквата "Свети апостоли". Когато кръстоносците завладели града през 1208 година, пренесли светите мощи в италианския град Амалта. Там почиват те и досега. "

/Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани, Мозайка от VI в. от Равена/

Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. За Русия тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също така, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници.

/Св. aп. Андрей Първозвани с житийни сцени, Икона от 1831 г. от Йоаникий папа Витанов./

Андреевден се почита и под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи.В българската народна митология, както в фолклора на много евразийски народи, мечката е символ на женското начало и на плодовитостта.
По южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей наравно със св. Никола като господар на морските ветрове и бури; в района на Петрич има поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.

Андреевден е пряко свързан в представите на народа ни с прехода от есента към зимата. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден”. Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”. Всеки се стреми да подхване някаква работа на Андреевден с вярата, че тя ще бъде спорна, дори рискови начинания - заради храбростта, която носи Първозваният те ще бъдат увенчани с успех.
Трапезата за Андреевден не може да мине без варено жито, боб, леща, грах, просо и ечемик.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.