Опитайте ...: Цветоносна неделя и върбови клонки

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/.

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах.9:9).

"Повече от четиристотин години преди събитието Божият пророк Захария произнесъл пророчество за събитието, което днес си спомняме и празнуваме. Нашият Господ Иисус Христос, след като завършил Своята проповед на земята, извършил тържествено влизане в царствения град Иерусалим, в града на поклонението на истинния Бог, в града, който бил Божий. Господ извършил това влизане като Цар и Победител, за да увенчае Своето служение с решителен подвиг: поразяването на смъртта със смърт, със снемане на клетвата от човешкия род посредством приемането на тази клетва върху Себе Си. Той извършил влизането в царствения град на осле (Иоан. 12:14), което никой човек никога не е възсядал (Лук. 19:30), за да върне на човечеството изгубеното от нашия праотец човешко достойнство, да върне това достойнство чрез възлизането на кръста."

Честваме този красив и светъл ден като Връбница или Цветница в неделята преди Възкресение Христово. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар.
Така с Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.

Цветоносна неделя /Връбница, Цветница/ -
посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.
Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки.
Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата.

Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата. Върбовото венче /“четената върба”/ на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.
В къщи поставяме осветената върбовата клонка над иконата, която вече е свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка е за благословение на дома ни и напомня, че сме посрещнали Спасителят.
На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

И естествено в зелено, снимах този пролетен букет като поздрав към всички мои приятели.
Честит празник!