"Животът е комбинация от магия и паста"

“Life is a combination of magic and pasta...”-
този популярен израз на великия Федерико Фелини /Federico Fellini/ обобщава в себе си всякакви уводи на тема паста. Тя е символ на ценности, култура и традиции, в почти всички италиански филми, а и в живота "играе" главна роля. Става въпрос за вкус, в пряк и преносен смисъл. Филмите на Фелини от своя страна, също могат да се обрисуват с магично въздействие, а шедьовърът La Dolce Vita „Сладък живот” /с известната сцена Мастрояни и Анита Екберг/, превърна фонтана Треви, Рим в едно от най-популярните и романтични места.


Макар и макаронените изделия да се считат за китайско изобретение, разпространено с Марко Поло, едни от най-обичаните фигурки в Италия са ригатони. Тази класическа паста /италианската дума за паста, като комбинация от брашно и вода/, сред изобилието от над 600 вида форми е муза на легендарния режисьор Федерико Фелини, който създава телевизионна реклама за Barilla през 1985 година. Тръбовидни, с достатъчно големи дупки, които им позволяват да задържат парченца месо, зеленчуци или сосове. Вече споменах за вкусовите предпочитания - обичаме всякаква паста, но в тази група на мен по ми допада формата пене /penne/, идеални за зеленчуци и сосове, за печени ястия, приготвени със сосове и сирена. Не се наемам да определя кой е сладкият живот на пастата, но комбинацията ни хареса - макарони и спанак обединени с крем бешамел сос и микс стопени сирена, доовкусени с ароматни чери доматчета.

Паста пенне гратин със спанак, сирена и чери

Продукти за 4 порции:
300 -400 гр. паста пене
1 ч.чаша спанак, бланширан /замразрен
1-2 стръка пресен лук, нарязани на ситно
2-3 скилидки чесън, ситно накълцани
30 гр. масло, нарязано на кубчета
1 с.л. зехтин
1 ½ -2 ч. чаши прясно мляко
2 с.л. брашно
1 ч.чаша микс от италиански сирена*
1 с. л. босилек, нарязан
¼ ч.л. черен пипер, прясно смлян
сол и индийско орехче на вкус
50 гр. пармезан или гауда за поръсване
дузина чери доматчета

* от по-широко достъпните в нашите търговски вериги -
фонтина(или гауда), горгонзола(или друго синьо), качота(или кашаквал), моцарела, настъргано грана падано, пармезан или други, по избор

1 ч.чаша = 240 мл.

Загрява се фурната до 200 ° С.
Пастата се сварява във вряща, подсолена вода до готовност „ал’денте”, за време, според указанието на производителя. Отцежда се от водата и запазва в голяма купа на топло място, като 1 ч.чаша от водата се оставя за резерв на соса.
В тиган се поставя зехтина и загрява, овкусява се с чесъна до горещо, след което се изважда. Поставя се нарязания на ситно лук и леко задушава. Маха се от котлона и към него се добавят отцедената паста. Разбърква се и изсипва отново в купата, като се държи на топло.
Приготвя се по-рядък сос бешамел, като се запържват леко 2 с.л. масло с 2 с.л. брашно до златисто. Налива се 1½ ч. чаша мляко и сместа завира до изглаждане, като се бърка непрекъснато. Поставят се нарязаните сирена и след тяхното разтопяване, ако е необходимо се добавя още мляко или от водата на сварената паста. Накрая се добавя и бланшираният /във вряща, подсолена и подсладена вода само до омекване/ и нарязан спанак. Овкусява се със сол, черен пипер и индийско орехче.
Тава за печене се намазва с малко зехтин. В купата с топлата паста се налива млечният сос и нарязания босилек, леко се обединява в обща смес и излива в приготвената тава.

Поръсва се с настърган пармезан или друго сирене, поставят се доматчета .
Пече се до зачервяване около 15 мин.


Изважда се от фурната , леко охлажда и сервира топло.


Споменах, че обичаме паста:

Най-обикновените спагети, със запечени чеснови домати, зехтин и босилек, поръсени с настъргано твърдо италианско сирене.


Иска ми се да спомена и "Милфьой" спагетите, по идея от италианския блог на Стефания, чиято чудесна рецепта представи Мария.

И за финал се колебаех между телевизионна реклама за Barilla и култовата сцена от La Dolce Vita, избрах класиката:

Опитайте...