Ноември започва с празник

Честит празник!

Novem, Груден, Елнем - от днес започва поредния есенен месец - ноември,
името му произлиза от латинското Novem (девети),
/девети месец според римския календар, с начало от март/,
по старославянски е Груден,
/тъй като през този месец земята се сковава от студ и става на грудки (буци)/, 
а  прабългарите го наричали Елнем.

Ноември започва с празник, първи ноември е ден,

в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, дело на хиляди българи - книжовници, наставници и просветители, вдъхвали вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност. 

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.

"Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, 

в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."*

*През 1922 г. 19-то Обикновено Народно събрание приема предложението /направено от Правителството на Александър Стамболийски/ 1 ноември - (денят на светеца Иван Рилски /стар стил/) за Ден на народните будители.

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.

 

На 1 ноември светата православна Църква почита светите лечители

 безсребърници и чудотворци Козма и Дамян.

Свв. безсребърници Козма и Дамян Асийски

Двамата родни братя Козма и Дамян се родили в провинцията Асия Речник, Мала Азия и от ранна възраст се стараели да изпълняват божиите закони, а когато пораснали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници". И още от легендите за тях.
 Преданието разказва, че частици  от частните мощи на двамата свети лечители и безсребреници се покояват в недрата на планината около Църногорския манастир над брезнишкото село Гигинци. На това и на Божията благодат по молитвите на двамата светии  се дължи и целебната сила на водата от манастирското аязмо. Манастирът чества своя празник на 14 ноември, когато свв. Козма и Дамян се почитат по староотеческия календар. Четох, че по народна традиция за празника се замесват питки за здраве.

А тази година, на следващия ден, 2 ноември, е една от най-големите и последна за годината задушница - Архангелската, наричана от народа ни още “Рангелова задушница”, “Хрангеловото одуше” или просто “голяма задушница” (за душата). Тя започва от петък вечер и в събота, винаги преди Архангеловден. Архангеловата задушница е израз на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите.
На Архангелската задушница особено значение има църковният ритуал и прекадяването с тамян, защото се вярва, че “дяволът бяга от тамяна”. На задушница върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите, тамянът пък символизира чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Обикновено се носят коливо (жито), вино, плодове и други храни /между, които такива любими на починалия, за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости/. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки.

 /Църногорски манастир/