Ябълкови чийзкейк бисквити

Ябълкови чийзкейк бисквити – с крем сирене, ухание на масло и канела, меланж от ябълков чипс и орехова поръска. Сладките наподобяват фин ябълков пай от маслено тесто, с крема сиренето и нещо като чийзкейк, пълни с ароматите на есента - разпръснати парчетата ябълка, канела и хрупкави орехи по периферията.  

Акцент в тези ябълкови чийзкейк бисквити е не толкова използването на крем сирене в маслени бисквити по аналогия с чийзкейка, /има подобни рецепти/, а ябълковият чипс. 

Традиционно сушените плодове се свързват с късната есен, зимата и ошава. Сушените плодове като концентрирани хранителни продукти, съдържат много малко вода и са богати на прости захари (глюкоза и фруктоза), което само по себе си ги прави  висококалорични, но калориите им не са “празни”, а съдържат жизненоважни хранителни вещества. Съвременните технологии за естествено изсушаване не само запазват витамините и минералите в сушените плодове, но те дори са с по-висока концентрация на тези вещества. Сушените ябълки са богати на витамини от групата В, С и Е, минералите желязо, магнезий и фосфор, пектин и фибри. В 100 г сушени ябълки се съдържат около 244 ккал; 0,9 г белтъчини; 0,3 г мазнини и 66 г въглехидрати. Сушените ябълки активизират мозъчната активност, предпазват от сърдечносъдови и простудни заболявания, укрепват венците и подобряват храносмилането. Четох за едно интересно изследване:  Ако се приложи режим с похапване по 12 колелца сушени ябълки на ден, в рамките на три месеца ще се отчете значителен спад в нивата на холестерола. Дванайсете ябълкови пръстенчета са еквивалент на изяждането на две пресни ябълки на ден. Удобството при сушените ябълки е, че може да се хапват навсякъде и по всяко време, защото не се налага да се мият, белят или да се изхвърля огризката. framar.bg

Ябълкови чийзкейк бисквити

/с изменения от Apple Cheesecake Shortbread Cookies/

 

Продукти: около 3 дузини

11/3-1 ½  ч. чаша брашно
2/3 ч. чаша масло, стайна температура /150гр./
60 гр. крема сирене, стайна температура

2/3 ч. чаша захар на пясък

1 ч. л. канела на прах
¼   к. л. прясно смляно индийско орехче
¼  к. л. сол
1 ванилия
1/3 ч.чаша сушени ябълки, ситно нарязани
½  ч.чаша орехи, ситно нарязани/едро смлени

По желание: разполовени орехови ядки за гарниране

Смесват се брашното със солта, канела и индийско орехче в средно голяма купа и оставя настрана. В купа с миксер се добавя маслото, крема сирене, захар и на средна скорост се разбива до блед пухкав крем, или около 2 минути.
В купата с миксера на ниска скорост, се поръсват сухите съставки само  докато се съчетаят. Прибавят се  сушените ябълки и ванилия,  и разбъркват до обединяване.
На лист хартия за печене се оформяне тестото като цилиндър около 5-5 ½ см. диаметър. Увива се в пергаментова хартия и се замразява, докато се стегне, или най-малко един час.

Тук промених рецептата, за да се обединят по-добре вкусовете и да омекне ябълковият чипс,, оставих оформените рула за една нощ в хладилник. Преди печенето поставих за около 30 мин. във фризер.
Загрява се фурната до 175 С. Изважда се тесто от фризера и овалва в нарязаните орехи. Нарязва се на около 5-6мм. резени (ако е необходимо се облепват отвън с още орехи отново след нарязване,) и отново поставят във фризера за около 10-на минути. Пекат се  в тава, покрита с лист за печене до златисто кафяво около ръбове, или около 12 минути. Около 7-8 -та минута от печенето, върху сладките може да се постави и по една цяла орехова ядка. Охлаждат за 2-3 минути върху тавата, преди да се извадят, след което поставят върху решетка, за да се охладят напълно. А както повечето маслени бисквити омекват с времето, ако останат:)

Чудесно допълнение към чаша горещ ябълков чай.

И разчупени:

Опитайте...

Честваме Свети Димитър Солунски

Димитровден е -26 октомври 

и честваме един от любимите български светци 
 Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец 

Св. великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е роден  в Солун през 3 век, неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. 

Има една интересна особеност в иконографията на Свети Димитър - изобразява се като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса — седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян,който бил обсадил града, в Русия - татарин — т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Също на масата се слага варена царевица,  пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

 

И още...

Името Димитрий означава "посветен на Богинята Деметра", "земеделец". Цветята се увиват с ален конец за да са здрави именниците цяла година. На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Честит Димитровден!
Специален празничен поздрав и красиви благопожелания към Дими
  и всички празнуващи
за здраве, късмет и много щастие!

 И две кратки истории за чудотворно изцеление, свързани със застъпничеството на светеца войн - разказите са от книгата „Нашите светии“ на Солунската света митрополия.

На следващият ден -27 октомври се почитат

св.Нестор който е свързан с житието на св.Димитър, заедно със св. Димитър Басарбовски. От 18-и век в патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена”в Букурещ се пазят мощите на този свят българин - Св. Димитър Басарбовски. 

 

Румънците го тачат като небесен покровител на своята столица. Те вярват, че българският светия ги пази в най-критичните моменти, че е спасил града от бомбардировките през Втората световна война, а мнозина пък са получавали изцеление, докосвайки се до нетленните му мощи. 

 

 

 /снимките са от  посещението ми в Патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена”в Букурещ/

 

Честит Димитровден!

 

 

Бутер тарти с медени круши, синьо сирене и орехи

Има някаква тенденция да не организирам добре и не успявам да публикувам много от новите ми рецепти, но ще им дойде ред... Затова избрах тези бързи и лесни бутер тарти от глазирани медени круши напълнени с крем сирене и боровинки, и запечени в компанията на синьо сирене и орехи. За любовта между крушите и синьото сирене сме коментирали много, харесваме ги в различни комбинации - салати, кексчета, сладолед, а сега... едно много лесно и вкусно предястие в есенен стил. По-различен момент е пълнежът на крушите и лекото им глазиране в  медено маслен сос. Тартите също са предварително запечени до полуготовност, което запазва хрупкавостта и на вътрешността. Следва обединяване в преди сервиране и окончателно запичане до размекване на сиренето, хрупкавост на ядките и гланцов загар на крушите... За индивидуален баланс на комбинацията сладко-солено има още сирена, плодове и ядки. Ето ги:

Бутер тарти с медени круши, синьо сирене и орехи

Продукти за 4 порции:

275 гр. охладено бутер тесто

2 круши, по-твърд сорт

60 гр. крем сирене /тип маскарпоне или друго

60 гр. меко сирене тип "бри" или друго

1 яйце

2 с.л. червени боровинки

100 гр. синьо сирене

1/2  ч.чаша орехи, едро нарязани

сол и черен пипер, на вкус

лимонов сок

1 с.л. масло 

1 с.л. мед

2 с.л. бяло вино

Фурната се загрява на 200С. Охладеното бутер тесто се разточва и изтънява допълнително върху набрашнена повърхност. Разрязва се на 4 порции, от които се изрязват ленти с дебелина около 1,5 см. Периферията на основите се намазва с леко разбит белтък и отгоре се поставят като борд отделените ленти и притискат да се залепят - аз ги леко усуках. Основата се перфорира с вилица, за да не се надигнат много, намазват се с разбит жълтък, след което се пекат в продължение на 10-на минути -  до запичане и изсушаване. Изваждат се от фурната и охлаждат.

Крушите се разполовяват и почистват от семенна част, но по-дълбоко, за да има място за повече плънка. Без да се белят, повърхността се набраздява и поливат с лимонов сок. Смесват се крем сиренето, мекото сирене /без кора/ остатъка от яйцето, сол и черен пипер на вкус. В широк тиган се кипва виното, добавя маслото и след неговото стопяване се налива меда и поставят крушите. На тих огън и с обръщане се задушват до леко омекване, след което изваждат. Отделеният сос се сгъстява още малко като сироп и маха от котлона. Крушите се оставят да изстинат напълно и с приготвената вече смес от сирена се пълни вътрешността им.

Фурната се загрява на 180С.

Във всяка една полуизпечена основа за тарта се поставя по половин напълнена круша /с пълнежа надолу/, отстрани се поръсва натрошено на едро синьо сирене и орехи. Запичат се до размекване на сиренето, златист загар и стягане на пълнежа около 10-12 минути.  Изваждат се и поръсват със струйка от сгъстения сироп. Могат да се поднесат веднага, но са хрупкави и свежи  хладки, дори и студени.

Още сирене, избрах и британското "стилтън", 

плодове и ядки балансират степента на вкус за сладко-солено. 

И разрязани:

Опитайте

Свети преподобни Иван Рилски Чудотворец

Свети Йоан /Иван/ Рилски – 

Чудотворец и небесен покровител на българския народ 

Всяка година, на 19 октомври, православната църква отбелязва празника на един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир и патрон на българските лекари - скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител

Иван Рилски, Рилският чудотворец е ....  

Основа на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Заветът на Свети Иван Рилски Чудотворец е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание. 

 Една идея за тематична и не само, разходка - Германски манастир

Честит празник 

Есенна разходка - Старостилен манастир „Св.Йоан Предтеча" с. Жабляно

Манастирът „Св.Йоан Предтеча" с. Жабляно може би е по-популярен като производител на чиста и неподправена храна от собствена мандра, в която сами отглеждат животните и приготвят  кисело мляко (краве, овче и смес от овче и краве), сирене и кашкавал - без никакви добавки, сухи вещества или консерванти -  качеството е без компромис, вкусът на домашното сирене на баба …; и като част от братството  на  православния манастир “Благовещение” с. Копиловци .

Понастоящем Жаблянският манастир е постоянно действащ и изпълнява християнските обязаности по старостилния православен календар. 

Особено впечатляващо е разположението му в живописна тераса в близост до 10-15 метрова скала, обрасла с храсти и бръшлян.

Манастирът „Св.Йоан Предтеча", по стара традиция е скрит в горите на най-югоизточните склонове на Рудините планини, на десния бряг на р.Струма, на около 3 км от с.Жабляно в югозападна посока. Манастирът е действащ, старостилен, мъжки.  До манастира се стига пеша по коларски път за около 35-40 мин. след железопътния прелез.

Есента е много колоритна и красива там и една чудесна възможност за по-дълга разходка.

Нагоре в планината, далеч от хората, с трудно обработваема и неплодородна земя, всичко се строи без никакви дарения, игуменът и монасите сами изкарват парите за градежа на храма, като произвеждат и продават мляко и млечни продукти, зеленчуци и овошки от близо 1000 дка земя.

Манастирът е много стар, съществувал преди османското нашествие. Унищожен при нахлуването на завоевателите през XVIII век., той бил отново възстановен. Църквата е окончателно завършена през 1884г. През първата половина на XIX век при манастира се открива килийно училище от монаха Аверки Попстоянов.

В двора му се съхраняват две гранитни колони, които свидетелстват, че тук е имало антично светилище или селище.  На мястото на стара църква има аязмо с светена вода, казват лековита за очите.

Нашият сърдечен и гостоприемен домакин Отец Антоний.

Прекрасно място, тихо и спокойно, където духовниците отделят време на миряните, посрещат те като гост, смирено разговарят, разказват историята на манастира, по ръцете им личи селскостопанският труд, а за изпроводяк те благославят сърдечно.

Нали вече споменах за възможността да се закупят екологични млечни продукти директно от мандрата към манастира - и още за него...

Опитайте...

Света Петка Българска

На 14 октомври почитаме 
Света Петка Българска-

една от най-почитаните и обичани светици в целия православен свят

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)

 

Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата.

На Петковден се месят пити колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми

Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

И една идея за разходка до Клисурският девически манастир “Света Петка Параскева

Честит, слънчев и хубав празник!

Пълнен камамбер със сушени плодове и заливка от ядки с карамел

Бързам да благодаря и споделя разкошния комплимент подарък от пекарната на Лидл, една част от който вече е оползотворена, а като се замисля и другата не остана:)  Вкусният хляб не стига цял до вкъщи: продукти с такова високо качество сами по себе си са достатъчни… От семплите, но класически двойки на хрупкав хляб с фино меко сирене или ароматно масло с маслинова чабата, многолистен френски кроасан с чаша кафе или топъл сандвич с бекон и разтопено сирене "ала Дали"; към термично обработени и по-засукани комбинации. Вдъхновяващите рецепти на шефове Манчев и Шишков допълнително затрудняват избора на конкретно решение. А като всеки добър камамбер е чисто бял и кадифено нежен от външната страна и гладко мек - от вътрешната. Макар по-често, а и ние го харесваме, мекото сирене камамбер се поднася топло, леко разтопено, аз се спрях на една по-различна идея за кулинарно представяне. Избрах есенен привкус в съставки и цветове с усещане за есенно изобилие. Това е комбинацията от затоплени в масло сушени плодове за пълнеж в средата на сиренето, микс сурови ядки отгоре и топинг от кехлибарен карамел. Рецептата бърза и лесна, съчетание е от подобни, но все пак различни и ще я напиша в моя вариант:

Пълнен камамбер със сушени плодове и заливка от ядки с карамел

Продукти:

250 гр. френско сирене камамбер пита

½ ч.чаша кубчета микс от сушени плодове*

1 с.л. масло

1 с.л. бяло вино

1 ч.чаша сурови ядки**

За карамеления топинг***

½ ч.чаша захар

1 с.л. мед

1 с.л. бяло вино

2 с.л. вода

* използвах готов микс от екзотични сушени плодове, стафиди, смокини, боровинки

** използвах микс от бадеми, кашу, лешници, орехи, шамфъстък, бразилски орех

*** може да се използва и маслен карамел, но той има по-плътен и матов отенък

Сиренето се охлажда в хладилник, за да се стегне и питата се разрязва по средата, най-добре със специален нож за сирене.

На средна температура се разтопява маслото и към него се добавят кубчета сушени плодове, разбъркват се и налива бялото вино. Изчаква се да се изпари течността и се маха от котлона. С топлата смес се застила едната част от сиренето и покрива с другата, като се притиска. От топлината сиренето в средата леко се стопява и хомогенизира с плодовете. Отгоре се подреждат суровите ядки.

На по-слаба температура се стопява захарта с виното и водата, а след тяхното завиране, сгъстяване и оцветяване в светъл кехлибар се маха от котлона и охлажда /съд в студена вода/. Изчаква се малко карамелът да стегне /горещ не е пластичен/  и се излива на ТЪНКА струйка над ядките. Може да се оформи и декорира с „конец” от карамела. Тънката струйка желателна, особено ако сиренето ще се поднася веднага – плътният карамел е плътен и по-твърд при консумиране, а тънката нишка е по-крехка. Ако ще се поднася след няколко часа, ще омекне, но не напълно. Вече споменах, че може да се използва и маслен карамел, с по- лесно трошлива структура, но и по-матов оттенък.

При сервиране се реже на сектори, а резен хрупкав хляб със семена и чаша вино 

оформят една богата вкусова комбинация в есенен стил. 

И с още френски сирена за повече разкош:

Ето и подаръка, който ни поднесе Lidl - със стил и внимание, 

апетитен комплимент деликатеси от френската тематична седмица 

и специална селекция от прясно изпечени продукти от фурната.  

Благодаря, Lidl!

Опитайте…

Печено козе сирене със сушени домати, каперси и сладко от маслини

Не е новост в кулинарията смесването на несъвместими на пръв поглед вкусове в стила на сладко и солено-най-често сирена с плод, шоколад с бекон и редица други. Не са изненадващи и конфитюрите направени от цветя и зеленчуци - специфични, малко екзотични, но много вкусни. Към тази категория разновидности попада и сладкото от маслини, което впечатлява с десертния си вкус, нямащ нищо общо с реалния на маслините. Някъде четох, че се използват специален сорт маслини „каламон/каламата”, но и не намерих категорично потвърждение. Деликатно ароматизирано с канела и едва доловима нотка карамфил, а по цвят, консистенция и усещане леко наподобява на сладко от зрели смокини.

Логично, с акцент към маслиновото сладко и линията сладко-солено, идеята ми бе за комбинация от сирене с по-остър вкус. Имам подобни предложения, но скорошната екскурзия до Земенския манастир и натуралното козе сирене, което закупихме от там предопределиха избора. Няма да пиша за полезните свойства на козето сирене, но ще допълня съчетанието класически - сушени домати, каперси и ароматни билки. Пече се във фолио на грил, а за финален щрих се сервира с още маслини ароматното сладко.

Печено козе сирене със сушени домати, каперси и сладко от маслини

Продукти/ориентировъчни/

плочка козе саламурено сирене
1-2 резена сушени домати

1 ч.л. каперси, мариновани
1 с.л. зехтин от доматите или друг ароматен
черен пипер и сол на вкус
няколко листа босилек, риган и/или мащерка

1 к.л. сос сладко от маслини
листа алуминиево фолио
сладко от маслини за гарниране

Загряват се грил скара или фурна -на 220-250С.
Върху фолиото, което е  намаслено със зехтин и поставя саламуреното козе сирене. Отгоре се подреждат резените сушени домати и каперсите. Поръсва се с сиропа от сладкото, черен пипер и сушен риган. Отгоре се поръсва с малко зехтин и поставя пресния босилек.  Фолиото се загъва се като пакетче и пече едностранно около 10 -на минути.

 

Сервира се топло, без фолиото,
върху "подложка" сироп от сладкото и гарнира с още захаросани маслини.

Селско хлебче с натурални  маслини /купено или домашно изпечено/ се съчетава чудесно.

Опитайте…