Историята aquafaba /aqua - вода, faba - бакла, фасул,
боб/ започва с френския готвач на име Joël Roessel, който пръв
експериментира с течности от консерви в търсене на алтернативи на яйца през
2014г.. В последните години течността aquafaba стана много популярна, създавайки
нови възможности за различни веган и постни рецепти, като замяна на яйца и млечни продукти едва ли не във всичко: от меренг до майонеза. Aquafaba - това е водата, която се е получила при
варенето на бобови растения (нахут, леща, грах и фасул) или течността от
консервираните версии на тези продукти. За най - ценни се смятат
бульоните на боба и нахута. Когато се разбиват, с поетия въздух течната консистенция се
уплътнява, сгъстява и побелява, напомняща разбит яйчен белтък, разбита сметана
или млечна пяна. Aquafaba най-често се използва като заместител на яйца -
състои се от въглехидрати, протеини и други разтворими вещества, сухи растения,
семена, които проникват във водата по време на готвенето. Уникалната комбинация
от компоненти осигурява широка гама емулгираща
пяна, свързващи вещества, желиращи
и уплътняващи свойства, като общата препоръка за използване aquafaba в рецептите е да се замени яйчен белтък със
средно 30 мл (2 супени лъжици) aquafaba. Най-лесният начин да се получи aquafaba
е да се излее течността от консервирани
бобови растения, като грах, боб или нахут, но може да бъде направена чрез
класическо сваряване. Семената на бобовите растения се състоят главно от
въглехидрати (нишесте, целулоза и захароза), протеини и вода. Типичен хранителен
състав на нахута се състои от 19% протеини, 61% въглехидрати, 6% липид и 14%
вода. Поради способността си да имитират функционалните свойства на яйчения белтък
aquafaba може да се използва като директен заместител на яйчен протеин в някои
кулинарни рецепти – естествено най- провокиращи са решенията за белтъчни
десерти и фини сладки, майонези, кремове
и глазури , печива, хляб и сладкиши, масла, сладоледи, „сирена’ и много други…
Първите такива сладки видях при Бети, а това са моите експерименти - логично избрах есенен сюжет и определено се забавлявах, получиха се със задоволителен неразпознаваем вкус: Веган „гъбки” /и целувки/ меренг с aquafaba.
Първите такива сладки видях при Бети, а това са моите експерименти - логично избрах есенен сюжет и определено се забавлявах, получиха се със задоволителен неразпознаваем вкус: Веган „гъбки” /и целувки/ меренг с aquafaba.
Веган гъбки /и целувки/ меренг с aquafaba
Продукти:
½ ч.чаша концентрирана aquafaba* /течност от сварен на
нахут/
¾ ч.чаша кристална захар
¼ ч.л. лимонова киселина /следващия път ще опитам и без нея
1 щ. сол
ванилия
още разтопен веган шоколад за слепване и какао за поръсване
*течността от 1 консерва /400 гр./ сварен на нахут, най-добре био - около ¾
ч.чаша редуцирана чрез варене до ½ ч.чаша.
1 ч.чаша =240 мл.
Течността от 1 консерва /400 гр./ сварен на нахут, около ¾
ч.чаша се редуцирана чрез варене до ½ ч.чаша, след което леко охлажда. В чист
съд, без следи от мазни примеси се разбивана средно висока степен с миксер
течността с лимоновата киселина и щипка сол до стабилизиране на пяната и
получаване на меки върхове. Към захарта се прибавя и ванилия на прах и
постепенно, лъжица по лъжица се добавя към нахутената пяна. Разбиването без
прекъсване, продължава до пълното поемане на захарта и получаване на гладка,
лъскава и стегната маса – критерий за готовност е изтеглянето на устойчиви
върхове и стабилност на сместа при обръщане, като няма опасност от пресичане.Така изглеждаше белтъчният сняг /меренг от нахутена вода, снимах при недостатъчно добра светлина, но крайният резултат на плътността е показателен:
Фурната се загрява на 100С.
Технологията е идентична за оформление както класически меренг гъбки; аз потопих основата на пънчетата в разтопен шоколад.
Технологията е идентична за оформление както класически меренг гъбки; аз потопих основата на пънчетата в разтопен шоколад.
Тава за печене се покрива с пекарска хартия и отгоре се шприцоват малки или средни сладки - гъбки или целувки /големината определя и времетраенето за
печене/. За всяка серия сместа се разбива отново и оформя. Пекат се, по скоро изсушават, с завъртане
на тавата за около 2- 2 ½ часа, или докато са твърди на пипане и могат
лесно да се отделят от пергамента. Последният половин час на печене използвах опцията на обдухване с вентилатор във фурната. Могат да се остават в полуотворена фурна за
още час, за да изстинат напълно. Съхраняват се в сух и плътно затворен съд, за
да не омекнат.
Най-добре да се сервират в
рамките на деня или за няколко, но е задължително да се съхраняват на сухо място.
Сладки, крехки и хрупкави, със свежа нотка от лимоновата киселина и без никакъв вкус на нахут - наистина неразпознаваеми ...
Опитайте....
Красива публикация, Диани! Гъбките са като истински!Прегръдки!
ОтговорИзтриванеМного са красиви! Приличат на истински!
ОтговорИзтриванеПоздравления за старанието и красотата, която си сътворила!
Поздрави!
Просто перфектни!
ОтговорИзтриванеМного ми допадна идеята, Дианка и непременно ще се възползвам от нея! Благодаря, че я сподели!
Поздрави и прегръдки от мен!
Дианка,
ОтговорИзтриванеи аз за първи път научих за такива сладки с вода от варени бобови растения от Бети.Но все още не съм се наела да експериментирам.Чудесни снимки на истински гъбки.
Поздрави !
Интересно предложение. Благодаря.
ОтговорИзтриванеАко не дадеш описание, веднага бих ги взела за истински гъбки! Невероятни са, Дианка! Поздрави!
ОтговорИзтриванеМного ви благодаря, мили дами,
ОтговорИзтриванедраго ми е,че тази идея ви допада, ще се радвам да ги опитате:)
Ще потвърдя отново, че са неразпознаваеми...
Сърдечни поздрави за вас и хубав декември, Диана