Солени бисквити с чедър и дюлево желе

Наскоро четох, че диетолози обявили традиционното английско сирене чедър /Cheddar/ сред най-полезните сирена заради неговото високо съдържание на протеини и калций /100 гр. доставят 72% от необходимата дневна доза/. Обикновено с масленост 48%, в състава му има още витамини А, К, B12, а от микроелементите по-значителни количества са на цинк, селен, холин, фосфор, магнезий ... Специалистите препоръчват да се включва във всекидневното меню, без значение дали това сирене ще бъде в натурален вид, в сос или супа. Чедър се произвежда във варианти с различен вид, цвят и аромат и освен като най-популярно сирене в Англия, е и едно от най-предпочитаните ароматни сирена в цял свят. Попада в класацията на 10 от най-известни видове сирена, а в доброто му съчетаване с подходящи храни и напитки се крие тайната за отключването на мекия вкус, с нюанси на ядки, масло и мляко. Избрах чедъра за едни солени маслени бисквити със сметана, във вид на малки хапки сандвичи, гарнирани с ароматно рубинено дюлево желе. Подобни на хапките "формаджи", но и не съвсем, сервирах в компанията на ядки, сушени плодове и нежно бяло вино /за подходящи вина се считат шардоне, совиньон блан, ризлинг, каберне совиньон и пино ноар/. Ето ги:

Солени бисквити с чедър и дюлево желе

                                                                                  /по рецепта от Cheddar Cheese Crackers/

Продукти /за около 4 дузини малки бисквитки/

60 гр. масло, безсолно, стайна температура
1 ч.чаша сирене чедър*, настъргано
¾ ч. чаша брашно
½ ч.л. едра сол
1 с.л. сметана, използвах заквасена

1 ч.чаша желе от дюля 

1 ч.чаша = 240 мл.

* използвах зрял отлежал чедър с 48% масленост -  Valley Spire Mature Cheddar Cheese от Лидл.

В кухненски процесор се пулсира маслото с настърганото сирене, брашното и солта докато сместа прилича едри трохи. Добавя се сметаната и отново се разбива само до поемане. Изважда се и оформя тесто, което се разделя на две, загъва в плик и охлажда в хладилник за около 30 мин.   

Фурната се загрява на 160°C. и тава за печене се покрива с пекарска хартия.

Върху леко набрашнена повърхност всяка част се разточва до дебелина 3-5 мм. Изрязват се форми по желание, аз избрах двойни сандвичи с пълнеж, така че едните са цели, а другите с „прозорче”. Прехвърлят се в тавата за печене на разстояние една от друга и охлаждат отново /по рецепта около 20 минути в хладилник, аз използвах фризер за около 5мин./ 
Пекат се, до бледо златисто, според дебелината около 12-15 минути, след което изваждат от фурната, леко охлаждат в тавата и прехвърлят върху решетка за окончателно изстиване.  

Сглобяват се по двойки и преди сервиране в „прозорчетата” се пълнят с дюлево желе.

Вече споменах, че гарнирах с ядки, сушени плодове и нежно бяло вино,

още кубчета сирене чедър и ябълкова розичка:

 Опитайте....

Ликувай по Сурва 2017

Този уикенд, 27-29 януари, вече традиционно е запазена територия за Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник. Това e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Поредното издание на най-старият фестивал за маскарадни игри в България - „Сурва – 2017” тази година се чества 26-тото издание в 50-годишната история на фестивала.

Близо 7000 души са заявили участие за Сурва 2017, което е с около 1000 души повече от миналата година.  44 групи ще се включат от Пернишка област, 57 от страната и 17 групи от чужбина. Популярността на Международния фестивал на маскарадните игри Сурва в Перник расте със всяка изминала година. Това се дължи и на международното признание - Българската традиция е вписана в ЮНЕСКО като нематериално културно наследство, а Перник е обявен за Маскарадна столица.

Програма

Петък

Събота

Неделя
 

 

И още много настроение, емоции, забавления и автентичен фолклор - Сурва!...

Снимки събота и още, и още... .

Цветен, весел, шумен и богат на емоции - Фестивалът "Сурва 2017" завърши!

Морковена мозайка с бисквити

Морковените сладкиши попадат в категорията на модерни десерти с неочакван, специфичен и неповторим вкус. Морковите, освен по-деликатната сладост, допринасят и ефект на свежест, яркост и ефирност. В своята мъдрост природата е избрала топлия оранжев цвят за представител на радостта, светлината и смеха в света, така полезен за студените зимни дни. Вече са много популярни различни морковени торти и кексове, на нас също ни харесват, но това е идея за сладкиш без печене – от типа на шоколадовите мозайки. Вкусен, лесен и бърз за приготвяне, не успях да открия подобна рецепта в нашата кулинарна блогсфера, а много разпространена в турската кухня като Havuçlu Mozaik Pasta… Основата е от бисквити, орехи и моркови, задушени в масло, обединени с традиционни топли аромати на канела, портокал и щипка шафран за повече разкош. Харесах възможността за изпълнение в постен вариант, но за него някога по-късно. Бисквитите и орехите се натрошават на едро за по-отчетлив ефект на мозайка, или по-ситно, за получаване на хомогенна и фина маса. Вариантите за оформление могат да бъдат различни – като торта с покритие от крем, като руло с кокосова поръска, аз избрах триъгълна пирамида, гарнирана с „конец” от бял шоколад и финален щрих от сметанов крем по ръба. Удачни възможни комбинации за сервиране са с още крем, кандирани моркови и портокалови кори, запечени орехови ядки, уханна канела и свеж портокал, въпрос на личен избор. Това е моята  морковена мозайка с бисквити:

 

Морковена мозайка с бисквити

Havuçlu Mozaik Pasta

 

Продукти:

4 големи моркова, рендосани - около 3-3 ½  ч.чаши

¼ ч. чаша портокалов сок
1пакет (200 г) petit beurre бисквити*

¼ - ½  ч. чаша захар, според сладостта на морковите
60 гр. краве масло
½  ч. чаша смлени орехи
½  чаена лъжичка канела

1 ч.л. портокалова кора

1 щ. шафран

За гарниране:

50 гр. бял шоколад, разтопен на МВ или водна баня, за покриване

1 ч. чаша разбита сметана или с крем сирене

кандирани моркови и портокалови кори

запечени орехови ядки,  канела и свеж портокал

* количеството на бисквитите може да се намали, според получения обем моркови и желаното съотношение моркови – бисквити

1 ч.чаша =240 мл.

Морковите се почистват обелват и настъргват на ситно ренде, след което се поставят в широк тиган на котлона, поръсват се със захарта и заливат с портокаловия сок. Оставят се на средна температура да се задушават до омекване на морковите и извиране на течността /напълно/. Има варианти с варене и пасиране. Към получената гореща каша се добавят настърганата портокалова кора, шафрана, канелата и маслото, и след неговото разтопяване, се маха от котлона. Бисквитите и орехите се натрошават на едро за по-отчетлив ефект или по-ситно, за получаване на хомогенна и фина маса. Забърква се обща смес, която се прехвърля върху двойно стреч фолио и оформя по желание - като торта с покритие от крем, като руло с кокосова поръска, вече споменах, че избрах триъгълна пирамида.

Поставя се в хладилник за няколко часа да стегне, след което се изважда, освобождава се от опаковъчното стреч фолио и гарнира по желание. Избрах „конец” от разтопен бял шоколад и финален щрих от сметанов крем по ръба. 

Вече споменах, че подходящи възможни комбинации за сервиране са с още крем, кандирани моркови и портокалови кори, запечени орехови ядки, уханна канела и свеж портокал, въпрос на личен избор. 

По-отчетливият ефект на мозайката се получава при едро натрошени бисквити и орехи, а при по-ситната част се създава хомогенна и фина маса.  Поглед на разрязана и разчупена "мозайка" .

 

Опитайте...

Кубчета полента с горгонзола гратин

Мекият вкус на полентата е много гъвкав и успешно се съчетава със силни сирена. Комбинацията им е доста популярна във вид на коктейлни закуски, хапки и с много вариации. Сиренето горгонзола /gorgonzola/ също добре партнира с полента като създава леко ястие със специфичен вкус и фини нотки на сиренето, което когато е неузряло е по-меко и маслено, а с времето вкусовите му и ароматни качества се засилват. Като основен замисъл, днешното предложение за запечена полента със заливка от горгонзола е в типично италиански стил, но и променено с визия, и резултат от опитите ми да намирам по-различни начини за приготвяне и поднасяне на харесваната от нас полента. В оригиналната рецепта Palenta kockice sa gorgonzolom в топинга се смесват горгонзола с краве сирене, което замених с класическа "рикота" и с не само италиански сирена от типа на "бри" и "ементал". Това предястие отнема известно време, но напълно си заслужава, за да има вид на добре оформени кубчета, макар че и топло кремообразно е също така вкусно. За един по-добър баланс може да се гарнира с няколко листа свежа салата и нотка на сладко-кисел вкус от резени чери домати.

Кубчета полента с горгонзола гратин

/по идея от Palenta kockice sa gorgonzolom/

Продукти за тава с размери 20x30cm. около 45 парчета

200 гр. инстантна полента /царевичен грис/
800 мл. зеленчуков бульон или вода
1 ч. л. сол
/може да се приготви и по друга рецепта за твърда полента/
Заливка:

2-3 с.л. от сварената полента
300 гр. краве сирене/ замених с микс от сирена тип "бри", "ементал" и "рикота"/
100гр. горгонзола  долче /Gorgonzola/ или друго синьо сирене
1 яйце, голямо

За декорация:
фино крем сирене, магданоз, листа свежа салата и резени чери домати

Зеленчуков бульон или вода с една чаена лъжичка сол се поставят да заврят, след което се понижава температурата на котлона, добавя полентата и с непрекъснато разбъркване, се готви в продължение на няколко минути, до уплътняване и сгъстяване. От сместа се отделят 2-3 супени лъжици, а останалите се разпределят в малка квадратна тава, около 20х30 см. Изравнява и изглажда, докато полента е топла и оставя леко да се охлади.
Подготвя се заливката от сирена, като се смесват заделената част от полената, заедно със сирената /рендосан ементал, ситно нарязано бри и рикота/, добавя се яйцето, и намазва по повърхността на полентата. По-късно може отгоре да се поръси с настърган ементал. Пече се във фурната за около 20 минути при 175°С, до стягане и запичане до златисто. Изважда се от фурната и оставя да се охлади напълно, след което се нарязва на малки кубчета, около 3х3см.
 

Гарнира се с розичка от фино крем сирене и малък стрък магданоз.

Вече споменах, че за един по-добър баланс може да се гарнира с няколко листа свежа салата и нотка на сладко-кисел вкус от резени чери домати. 

Опитайте...

Антоновден, Атанасовден и още зимни празници в народния календар

В народните вярвания на 17 и 18 януари се тачат двама братя, ковачи, светците Свети Антоний  и Свети Атанасий, съответно Антоновден и Атанасовден и честването им е вързано с предпазване от болести, а с властта на Свети Атанасий  над снеговете и ледовете - "Среди зима" - след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно". На този ден по народна традиция се смята,че зимата започва да отстъпва и да си тръгва,  защото Атанасовден се отбелязвал по стар стил - на 31 Януари, което е в средата на зимата.

Православната църква почита на 17. януари, паметта на
Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден,

на следващия ден, 18.януари - Св. Атанасий Велики -  Атанасовден.

В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена. Смята се за основател на християнското монашество.

На 18. януари християнската православна църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като "закон на православната вяра".

Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата.

Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като 

празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

„Иди си зимо, идвай лято!"

Българите наричат зимния Атанасовден „среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"

В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве. Празниците са популярни и с общо название  "сладки и медени", като жените правели и раздавали питки, намазани с мед.

След тях, на  20 януари е  денят на  Свети Евтимий, 
който се чества заедно със Св. патриарх Евтимий Търновски.

Преп. Евтимий Велики - от Мелитин, Армения, син на благочестиви родители. Възведен в свещенически чин от Мелитинския епископ, отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.  Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.

  „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак. И още

Именници:
На 17 януари, Антоновден - Антон, Антония -(старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони , Тоня.
На 18, януари, Атанасовден - Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
Следват:
20 Януари - Евтимовден, Евтим
21 Януари - Агнеса, Максим
22 Януари - Tимoтeй, Тимофей
24 Януари - Аксения, Ксения
25 Януари - Григор, Григории

Здрави, честити и благословени именни дни!

Маковите хапки бейгъли на Анна Олсън

Едно предложение от кухнята на звездите ... Маковите хапки бейгъли на Анна Олсън /Anna Olson's Easy Poppy Seed Bagel Bites/. Знаменитата канадска сладкарка няма нужда от специално представяне - благодарение на ФИЕСТА ТВ, нейния личен сайт, новата и книга Bake With Anna Olson, може да се открие подходяща рецепта за всеки повод и вкус, като приготвянето им е подчинено на точна и прецизна, лесна за следване технология. Споделяйки максимата, че една от най-сигурните терапии срещу униние и лошо настроение е похапването на сладки неща, вдъхновено ни напомня всичко онова, което обичаме в сладкишите – аромата, сладостта, връщането към детските спомени и най-вече усещането за празник. Анна Олсън предлага много домашни рецепти – от онези, предавани от майка на дъщеря и маковите бейгъли хапки са точно такъв тип. Характерна особеност на тази идея е, че за разлика от обикновените гевреци, които първо се варят, тези хапки за начало са изпечени и след това омекотени в горещ сироп с маково семе. И без заливка, питките са мекички и вкусни, а с топинга получават лек сладък нюанс, без да доминира - чудесни самостоятелни, към чаша чай или комбинирани с пушена сьомга, както предлага Анна Олсън. Избрах съчетание с горгонзола долче и свежи малини.

Маковите хапки бейгъли на Анна Олсън

/Anna Olson's Easy Poppy Seed Bagel Bites/
 

Продукти:

   1 ч.чаша прясно мляко
    ½  ч.чаша безсолно масло
    1 яйце
    ¼  ч.чаша захар
    1 ½  ч.л. инстантна мая
    3 ½  ч.чаши брашно
    ½  ч. л.  сол
   Топинг:*

    2 с. л. маково семе
    ½  ч.чаша мляко
    ¼  ч.чаша захар
    1 с.л. масло
* количеството може да се удвои
   1 ч.чаша =240мл.
Технология за приготвяне онагледена в стъпки:
Затопля се маслото с млякото до разтопяване и леко загряване /телесна температура/. Смесват се яйцето, със захарта, маята, брашното и солта и към тях се налива затопленото мляко с разтопено масло. Замесва се г;ласко и еластично тесто, което се прехвърля в намазнена купа, покрива се с найлон и оставя около 1 час да втасва. Преди употреба се прехвърля върху набрашнен плот за работа и разделя на 4 части. По инструкциите от оригиналната рецепта, всяка една част се оформя на фитил с дължина около 30 см., от който се се режат шайби /около 2.5 см.; 1 "/ и овалват като малки топчета.  Опитах и вариант, директно да късам парчета от тестото, които да оформям като топки, с големината на орех. Получените топчета се подреждат в тава, покрита с пекарска хартия на разстояние едно от друго, покриват се с кухненска кърпа и оставят още 15 минути за второ втасване.
Фурната се загрява на 175С и втасалите вече топчета се пекат за около 15-20 минути, до златисто.
    Докато хапките се пекат, се подготвя и маковият млечен топинг:

В касеролка се налива млякото и добавя маковото семе, като на средна температура се оставя да заври. Следват захарта и маслото, които се смесват само докато се  разтворят.

Изпечените бейгъл хапки се изваждат от фурната и още топли се прехвърлят в купа, където се заливат с  малко от топинга. Изваждат се и оставят върху решетка да се охладят напълно.

Вече споменах, че и без заливката питките са мекички и вкусни – леко сладък нюанс, без да доминира.

Анна Олсън предлага комбиниране с пушена сьомга, но аз избрах горгонзола долче и свежи зимни малини /от Метро/.

По -близък план

Опитайте…

Шоколадово „паве” със сушени сливи и канелено - ванилов сос

Празници продължават... Първата рецепта /като не броя трюфелите/ за тази година е естествено шоколадова, но с типични зимни вкусове и аромати. Шоколадово „паве” със сушени сливи и яйчен пунш сос... Dried plum chocolate pave. Десертът тип шоколадово „паве” е на основа шоколадов ганаш - наситен, кадифено гладък, по френски елегантен, с по-плътна, позволяваща стабилност структура и характерна паралелепипед форма. Семпъл и лесен за изпълнение, подходящ за празници-с предварително подготвяне и удобно технологично време за стягане. Позволява много разнообразни възможности за нюанси, гарниране и поднасяне. В случая, комбинацията е от черен шоколад и сушени сини сливи - двойка почти класика в съчетанията, а алкохолният елемент /арманяк/ е чудесно допълнение, но и въпрос на желание. Празничният зимен елемент е заливането с канелено - ванилов сос от яйчен пунш с бял шоколад. Няколко хрупкави бисквитки и запечени ядки завършват идеята и вкусовия баланс. Вече споменах, че възможностите окончателно оформяне могат да бъдат различни – в оригиналната рецепта се поднася с малинов сироп, харесахме го гарниран със сусамови макарони придаващ индивидуалност, цветен колорит и ароматен чар.

Шоколадово „паве” със сушени сливи и канелено - ванилов сос

 /по идея от Dried plum chocolate pave/

Продукти за 4 порции:

1 ч. чаша течна сметана, без 2 с.л. /около 200 мл./

250 гр. тъмен шоколад, едро нарязан
1/3  ч.чаша сушени сливи, без костилка

1 ванилия /канела
1 с.л. арманяк или коняк (по желание)

Вариант I  - Шоколадово „паве” със сушени сливи и канелено- ванилов сос
яйчен пунш сос:

1 ч.чаша яйчен пунш

1 с.л. нишесте

50 гр. бял шоколад
ванилия
ромова есенция, портокал, канела за поръсване

Вариант II - Шоколадово „паве” със сушени сливи и малинов сос

Малинов сос за гарниране

Подготвя се силикон или друга форма с размери 15х15см, като дъното и стените се омазняват и гладко покриват с хартия за печене или фолио.  Нарязаните сушени сини сливи се заливат с 1 с. л. арманяк или коняк и оставят да доомекнат.

В малка тенджера се налива течната сметана и оставя само да заври и към нея се прибавя едро нарязания шоколад, маха се от огъня и разбърква до хомогенизиране. В кухненски робот или пасатор, се разбиват гореща сметана със шоколада, нарязаните сушени сини сливи с арманяка. Получената гладка смес се изсипва в приготвената форма и заглажда равномерно. Покрива се с найлон и охлажда в хладилник за една нощ или докато стегне.
Преди сервиране, внимателно се отстранява хартията и с тънък нож , затоплен в гореща вода /нож за сирене/ се порционира в паралелепипедна  форма. Отново се поставя в хладилник, за да стегне окончателно.

Поднасянето е по желание ... канелено- ванилов сос; малинов сос или друг.

Канелено-  ванилов сос на основа яйчен пунш:

Продукти за 2-3 порции яйчен пунш и още за гарниране:

Яйчен пунш с бял шоколад:

Канелено- ванилов сос:

1 ч.чаша яйчен пунш се размива с 1 с.л. нишесте в малка тенджера на котлона и на слаб огън се уплътнява до леко сгъстяване. Следва нарязаният 50 гр. бял шоколад и се отстранява от котлона, а разбъркването продължава до разтопяване на шоколада и поемане му. Ароматизира се с  ванилията, ромова есенция, канела за поръсване и се съхранява в хладилник.
 Бисквитки, сметана и ядки да добро вкусово допълнение.

Празничният зимен елемент може да се подчертае с бисквитени "снежинки" и 

чаша топъл  яйчен пунш с бял шоколад.

Опитайте...

Зимни празници "Водици" - Богоявление, Ивановден

Тази седмица, /на 6 януари/ Православната църква отбелязва Кръщението Господне, големите християнски празнични дни - Богоявление и следващият Ивановден /на 7 януари/. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата.  На днешния ден, в строг пост, преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.

"И ето, отвориха Му се небесата, 

и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 

И ето, глас от небесата, който казваше: 
 Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител./

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица.

 Кръщение Господне - Йордановден или Богоявление 

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и до изваждат.  Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Счита се, че водата на Богоявление лекува всички болести.
 

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват 

Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.

С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие.

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден. 

Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

 

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна 

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат очакванията за добро здраве, плодородие и щастлив живот ! 

И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден. 

 А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

И още църковни празници през 2017 и календар на постните дни:

Светли, честити празници,

с пожелания за
здраве, благоденствие и радост!