Начало на пролетния мартенски календар

Честит първи март! Честита Баба Марта!

С месец март започват пролетните празници и обичаи, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот, подчинени на идеята за възкръсването на природата. 

За начало днешния празник  на Баба Марта, 

мартениците в червено и бяло,

като символ на пролетта и носещ пожелание за здраве и плодородие, 

късмет, радост и благополучие.

Нека мечтаната пролет бъде красива, вдъхновена и много щастлива!
Честита Баба Марта!

На 3 март, всяка година благодарна България поставя венци и цветя на паметниците на загиналите за освобождението й. Отбелязвайки 141 години от Освобождението на страната ни от османско владичество  избрах да прикача отново Самарското знаме - българско бойно знаме, национална светиня на българската свобода, един от най-важните военни символи на Българската армия, емблематично за българската история, защото е дадено от руското висше командване на българското опълчение.

Създадено от монахини от град Самара (Русия), знамето е трицветен плат (бял, син, червен) с размер 1,85 на 1,90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий.

 И още за Освобождението

Съботата, /тази година 2 март/, е денят на първата за годината голяма Задушница, 

когато извършваме помен в чест на мъртвите. 

 Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), 
една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

В неделя, тази година на 3 март се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка в неделята на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Още тук и тук...

Хубави, слънчеви и усмихнати пролетни дни!