Горещници, Св. Марина - 17 юли

В традиционния народен календар от днес започват т. нар.

Горещници 15, 16 и 17 юли.

Празниците имат езически произход и са свързани с култа към огъня.
В средата на лятото има 3 дни, които маркират най-високата температура и затова те се наричат горещници. Горещниците са едни от най-тачените сред старите българи празници за предпазване от огън.
В седмицата след летни Св. Атанас /5 юли/ — жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници".
Първият - 15 юли е Чурута,
вторият - на 16 юли е Пърлига, а
третият — на 17 юли е Марина Огнена.
Хората вярвали, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.
На Чурута угасвали огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън" му думали, „жив" огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света.

Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Светицата била и лечителка.
Имен ден имат Марина, Марин, Маринела.

На деня й, 17 юли - Света великомъченица Марина в Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче край извора нишан връзвал болният: я конец, я парцалче от дрехата, за да се „върже" и болестта.


Този ден е празник и за занаятчиите, що боравят с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет.

Позабравени са тези отколешни празници, но са останали спомените за тях като старинни култове, свързани с почитането на слънцето и огъня — негов земен еквивалент.