Танчовица и южните склонове на Витоша

Днешният ден статистиката отчита като най-горещият за това лято и ни енусиазира идеята, да потърсим прохлада в планината.
Избрахме Витоша.
За Витоша и нейният природен феномен е писано много. Красива, висока планина, а и толкова близо.
По-различен и интересен подстъп към нея е по югозападните склонове /или обратната на София нейна страна/, например през село Кладница. Разположено върху двата бряга на река Танчовица, макар и малко, то е много старо селище и се споменава в турски регистри от 1576 и 1728 г. под името Кладниче.
На около 3 км. от селото, по павиран път се намира хижа Селимица. Строена е през 1930 г. на 1305 м. надморска височина върху югозападния склон на едноименния връх. Покрай хижата минава популярна пешеходна алея, която води до х. Острица, хижа Рудничар и останалите обекти, разположени в местностите Офелиите и Златните мостове.
Хижа Селимица е и изходен пункт за един много красив и малко познат район –
Танчовица и южните склонове на Витоша.
Естествено, впечатляващ е уникалният природен феномен каменна река - "морените". Има ги в и цялата местност.


Високо горе в планината водят началото си реките Матница и Струма, текат потоци Зла река и Вировете, образуващи заедно с река Танчовица Кладнишка река, може би има и много други.


За там се тръгва се по старото шосе, което минава над Механата /сега голям строеж/и стига до стария ученически лагер Танчовица /като дете съм била там/, от където продължава коларски път.


Съвсем на близо е местността Сопа, където има заслон. На този заслон, както и на много места се четат табелки - философски изповеди на Бичи. Ето една от тях;
"Колкото човек е по-алчен,
толкова е по-нещастен...
Гората и планината за мен са всичко..." - Бичи


През тунел от дървета край пътя, ако се продължи нагоре към седловината Могилата, /където се намира преливния резервоар на водопровода/ има чудесни поляни. От местността се разкрива поглед към яз. Студена, Дупнишкото поле, Верила и западните склонове на Рила.


По този маршрут, с добре указана маркировка, разстоянието от хижата до Черни връх се взема за около 3 часа. Гледките по пътя са разкошни и не е много посещаемо.


Гората е предимно иглолистна, папрат, а по южните склонове, съчетание с широколистни дървета.


Има много диворастящи гъби, потоци, поляни, цветя и билки. Мащерка, много мащерка с упойващо ухание.


Събрахме букет от горски ягоди, малини и боровинки, и им се насладихме с овче мляко и мед.

Не мога да пропусна удоволствието от красотата и пируетите на много пеперуди. Зная, че пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Снимах и снимах - на воля.


В горещия ден не стигнахме до върха, но се насладихме изцяло на спокойствие, красота и прохлада. Много впечатления и снимки.
Като че, остана и посланието на Бичи:
Пари,
алчност,
имоти,
Не, приятелю,
поклони се на великата майка природа...