Опитайте ...: Третомартенски празници

3 март -

Ден за национален празник на България.

И 134 години от онзи Трети март /3 март 1878/, с подписването на Санстефанския мирен договор, с който се ознаменува края на Руско-турската война и прекратяването на османското владичество, като дава началото на Княжество България и раждането на българската свобода. Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска.

/Свободна България; литография на Георги Данчов/

За Освобождението

Днес, по народния календар е и Тодоровден, / като подвижен празник/

или още Тодорова събота, Конски великден, Тудорица съботата от Тодоровската неделя .

Съботният ден от първата седмица на Великия пост е и църковен празник,
в памет на Св. великомъченик Теодор Тирон

„Теодорос" идва от старогръцки и значи „Божи дар". Почитането на християнският светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица или жито се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Тодор Тирон, който по чудесен начин предупредил вярващите постници да не вкусват от осквернената с кръв от идолски жертви постна храна през първата седмица на Великия пост. За благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава /както и на 17 февруари/ паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца). В събота, на Тодоровден се взема Св. Причастие.

Обредната трапеза за празника е постна и включва варено жито, обреден хляб с мая, леща, супа от гъби.

„Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”

Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него, а самият светец влиза при Господ, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята. Народните ни традиции устройват конни кушии в чест на Свети Тодор и за здраве на конете /конски великден/.