Днес, по народния календар е Тодоровден, или още Тодорова събота, Конски великден, Тудорица съботата от Тодоровската неделя (съботата след Сирни Заговезни).
Съботният ден от първата седмица на Великия пост е и църковен празник, в памет на
св. великомъченик Теодор Тирон. „Теодорос" идва от старогръцки и значи „Божи дар".
Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.
Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава /както и на 17 февруари/ паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца).
Вярва се, че на този ден свети Тодор съблича деветте си кожуха, забива гореща главня в земята да я затопли и отива при Господ да го моли за лято.В народния календар е Ден на коневъдството и конния спорт. Празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се здравето на конете. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна.
Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне – кушията, в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите ги награждават - конят получава юзда, а стопанинът му – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
Обредната трапеза за празника е постна и включва пита с мая, леща, супа от гъби.Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава /както и на 17 февруари/ паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца).
Вярва се, че на този ден свети Тодор съблича деветте си кожуха, забива гореща главня в земята да я затопли и отива при Господ да го моли за лято.В народния календар е Ден на коневъдството и конния спорт. Празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се здравето на конете. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна.
Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне – кушията, в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите ги награждават - конят получава юзда, а стопанинът му – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
Имен ден празнуват Божидар, Богдана, Найден, Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
Хубав празник!
5 коментара:
Хубав празник и на вас, Дианка :)
С пожелания за усмихнат ден в очакване на пролетта!
Прегръдки,
Дани
Честит празник!
Честит празник,Ди!
Хубави и усмихнати почивни дни от мен,сърдечни поздрави!
Дани,
Цвети,
Ива,
Благодаря ви от сърце!
Честит и слънчев да е,
много усмивки и пролетно настроение ви желая, Диана
Честит празник, Диди!
Хубава неделя!
Публикуване на коментар