петък, 28 април 2017 г.

Шоколадов мока мус по Гордън Рамзи



Когато става въпрос за популярна рецепта на шеф готвач от висок ранг, се прокрадва съмнение, дали е и така лесна за изпълнение. Що се касае за рецептите на Gordon J. Ramsay /Гордън Рамзи/, един от най-известните майстор-готвачи в света, се характеризират с два ясно изразени стила на готвене - впечатляващо сложни и изтънчени ястия в ресторантите му, и много по-достъпна и бърза за приготвяне храна за дома, която е също толкова вкусна. Така стои въпросът с шоколадовия кафе мус Mocha Chocolate Mousse – малко съставки, лесна технология и страхотен резултат. Дълбок и наситен вкус на плътен, с добро качество тъмен шоколад, маслено маскарпоне и ефирна сметана, с лек и нежен кафе аромат. Маскарпонето много добре се обединява с вкуса на експресо, в комбинация с коняк или десертно вино при желание, още амарети или други бисквити по препоръка на шеф Рамзи. Чудесна идея за фин десерт, позволяващ разнообразни възможности на съчетаване и поднасяне, а избирайки по-различен от „капучино стил” поднасяне си позволих малки импровизации в презентацията.


Шоколадовият  мока  мус  на  Гордън Рамзи 
GordonRamsay’s coffee and chocolate mousse cups


Продукти за 4 малки порции:
100 гр. тъмен шоколад ( 60-65% какао, използвах 74%)
125 гр. маскарпоне
2 с.л. пудра захар, увеличих на 3с.л.
4 с.л. силно еспресо кафе, охладено
150 мл. сметана, използвах течна с 30% масленост
Още за гарниране и поднасяне:
4 с. л. сметана*
малко настърган шоколад
няколко Amaretti бисквити
* замених с по-плътен крем от маскарпоне, сметана и нотка амарето аромат
Натрошава се шоколадът на малки парченца и стопява на водна баня или в МВ, след което се разбърква до изглаждане и оставя да се охлади.
Разбиват се сиренето маскарпоне и пудрата захар до получаване на хомогенизиране и смесват с еспресото и разтопения  шоколад.
Отделно се разбива течната сметана, докато се сгъсти и започне да оформя меки върхове и прибавя към крема с внимателно и леко разбъркване, до обединяването им. Порционира се в четири капучино чаши или други, и охлажда за няколко часа или през нощта.
Непосредствено преди сервиране, леко се разбиват  4 супени лъжици сметана, докато се уплътни и гарнира над мусовете,  аз замених с по-плътен крем от разбити маскарпоне, сметана и нотка амарето аромат.


Поръсва се настърган шоколад и натрошени бисквити аmaretti отгоре и сервира веднага.


Вече споменах, че е чудесна идея за фин десерт, позволяващ разнообразни възможности на съчетаване и поднасяне, и избирайки по-различен от „капучино стил” поднасяне си позволих някои импровизации.


Опитайте...


сряда, 26 април 2017 г.

Креп бюрек с тиквички и козе сирене със сос от ментова рикота



Със затоплянето на времето и едно свежо, пролетно предложение за палачинки - пълнени с чесново- сотирани тиквички, козе сирене и ядки, загънати като бюрек и запържени в ароматно масло, гарнирани със сос от ментова рикота. Получи се дълго и обяснително наименование, имах идея да взаимствам италианското креспеле, в оригиналната рецепта се определят като блини /Goat cheese and zucchini blintzes with cilantro cream sauce/, но технологията на приготвяне съответства повече на балканския/турски бюрек. Замисъл на пълнежа е комбинация от задушени тиквички с пресни подправки кремообразно козе сирене, което замених с саламурено натрошено и хрупкави ядки /орехи, кредрови/. Тестото за палачинките е препоръчително да престои около час в хладилник, за да опусне глутенът и е малко по-плътно, като обуславя наситен цвят, еластичен и удобен за загъване вид. Финален момент в приготвянето на палачинките е претоплянето и запържването им за кратко, в разтопено ароматно масло. В млечния сос от сметана добавих рикота, а за акцент при овкусяването му, вместо кориандър, заложих на свежи листа мента, които придават специфичен, но успешно допълващ се аромат. Ето ги:


Креп бюрек с тиквички и козе сирене със сос от ментова рикота 


Продукти за 6 бр. ф26см. или 8 по-малки палачинки
1 ч.чаша брашно
1 с. л. захар
1 щ. сол
3 яйца
1 ч.чаша прясно мляко
1 с. л. олио
Пълнеж: 
2 с.л. зехтин/олио
1 стрък пресен лук, нарязан 
1 скилидка чесън
3 бр.средни  тиквички, нарязани на ситни кубчета*
 ½ ч. л.сол
 ¼  ч.чаша настърган пармезан /или друго подобно/
 1 с.л. свежа мента
  черен пипер и капки лимонов сок на вкус
 * в основната рецепта са рендосани и отцедени  
За сос от ментова рикота : 
250 гр. рикота, използвах Granarolo
¼  ч.чаша заквасена сметана
1 -2 с.л. свежа мента
1 с.л. див лук
сол, черен пипер и капки лимонов  сок на вкус
Още:
100 гр. козе сирене
 60 гр. краве масло
 ¼ ч. чаша кедрови ядки, запечени
1 с.л. див лук

1 ч.чаша =240 мл.
Първо се подготвя сместа за палачинките, която е препоръчително да престои около час в хладилник. Смесват брашното със захарта, сол, следват яйца, олио и по малко от млякото, докато стане гладка смес с гъстота на боза. Покрива се и съхранява в хладилник за поне 1 час, ако сместа се е сгъстила много, се долива още малко мляко.
Подготвя се и плънката: В затоплен тиган се налива зехтин/олио и запържва скилидката чесън, след което, изважда, а в ароматизираната мазнина се задушват бялата нарязана част от лука заедно с тиквичките на умерена температура до желаната степен на омекване. Маха се от котлона, поръсва с нарязаната зелена част от лука, сол, черен пипер. Към още топлата зеленчукова смес се добавя настърганият пармезан и разбърква, ароматизира се с ментовите листа и няколко капки лимонов сок.
Подготвя се и соса, чрез смесване на рикотата със сметана, до получаване на гъст сос, който се овкусява със сол, черен пипер и капки лимонов сок, нарязани листа свежа мента и див лук.
Затопля се тиган за палачинки /ф26см./ с незалепващо покритие на средна температура. Изсипва се тесто и бързо се накланя във всички посоки, така че тесто да облее тигана с тънък слой. Пече се около 1 минута. Внимателно се повдига краят на палачинката с шпатула, за да тества за степента на готовност. Палачинката е готова да се обърне, когато може да се раздвижи свободно от дъното на тигана - желателно е от едната страна палачинката да не е много изпечена, защото ще се пържи допълнително след навиването с плънката в масло. Пече се и от другата страна до готовност. Съхраняват се с восъчна хартия или стреч фолио между тях, за да се предотврати залепването им.
За оформянето на палачинките, по около 2-3 с.л. от сместа с тиквички се разпределя в единия край на палачинката /откъм по-изпечената им страна/, поръсва се с натрошено козе сирене и ядки, след  което загъва като пощенски плик и прегъва още веднъж.
Затопля се маслото на средна температура и всяка загъната палачинка се запържа за около 1-2 минути до златисто, изважда се и е готова за сервиране.


Може да се полеят със соса, но ми допада идеята да бъде сервиран отделно, за да не овлажнява повърхността на палачинките и количеството да се дозира по желание.


Още свежи листа мента, ядки и див лук за гарниране.


И близък разрез:


И още една идея за  Палачинки с тиквички

Опитайте...





събота, 22 април 2017 г.

Двойно печени шоколадови тортички с уиски шоколадов сос



Богат и наситен шоколадов вкус; с влажна, наподобяваща мус текстура, в същото време и ефирна, като при суфле; не прекалено сладки, допълнено обогатени с кадифен сметаново - шоколадов сос с ароматно уиски. Малки тортички,  Double Baked Chocolate Soufflés with Whiskey Chocolate Sauce - кексчета или сладкишчета, близки, но и различни от суфле /макар в оригиналната рецепта да са  класифицирани като такива/, не са и аналог на шоколадовия фондан с течен център, тип „лава”. И без да съм привърженик на алкохола, малкото количество уиски, засилва уханието и вкуса на шоколада, но може да се подмени с кафе, слаб ликьор или изцяло да се пропусне. Според специалистите, културната традиция на „течното злато" познава невероятни комбинации, които все повече набират популярност, като уиски с шоколад се счита за прекрасна комбинация. За особено подходящ се определя тъмният шоколад, на принципа: колкото повече какао, толкова по-добре, така избрах шоколад на Линд с 85% какао. 
И както се споменава в наименованието, интересна особеност представлява технологията на приготвяне – в съставки и начална фаза на подготвяне наподобява почти класическо шоколадово суфле, но идват особеностите: изпичането се осъществява на водна баня /по-рядко използван начин/, след което се охлаждат. Непосредствено преди сервиране следва нов момент за затопляне, заливане със сос и сервиране. Имам опит от подобно солено суфле с двойно печене и ми допада този тип на удобството с частично предварително подготвяне. Още повече, отпада необходимостта от обслужване на момента, обуславяно с характерния спад на суфлето, след изваждане от фурната.  "Гостите чакат за суфлето, но суфлето не чака никого!" - в случая ни хареса тази идея за фин шоколадов десерт, сходен със суфле, но улеснен за приготвяне и поднасяне.


Двойно печени шоколадови тортички с уиски шоколадов сос
 
Продукти за 8 малки форми или 6 по-големи
40 гр. масло
3 с. л. брашно
2 с. л. тъмно какао на прах
300 мл. мляко
70 гр. фина захар
120 гр. тъмен шоколад, нарязан на малки парченца
4 яйца, разделени белтъци от жълтъци
1 щ. сол
аромат ванилия или ром д-р Йоткер
Уиски шоколадов сос
100мл. сметана
120 гр. тъмен шоколад, нарязан на малки парченца
20 мл. уиски*
*може да се подмени с кафе, слаб ликьор или изцяло да се пропусне 
Фурната се загрява на 180°С.
Маслото се поставя в тенджера да се стопи на ниска температура и над него се пресява брашното и какаото, разбърква и налива млякото със захарта. Изкачва се до получаване на плътен сос, маха се от котлона и добавя шоколада. Сместа се хомогенизира, след което се добавят жълтъците и ароматите, и разбъркват до поемането им. Белтъците със щипка сол се поставят в дълбока купа и разбиват до получаването на оформени върхове. Няколко лъжици от разбития белтък се прибавят към шоколадовата смес, а след тяхното хомогенизиране се обединяват изцяло. Полученото тесто се разпределя в порционните форми - 8 малки форми или 6 по-големи, които предварително са намазани с масло и много фино поръсени с какао. Съдчетата се поставя в по-дълбок съд за печене на водна баня, в който се налива гореща вода с ниво до половината от височината на формичките.
Пекат се в продължение на 17-18 минути за малките и 20-23 за големите, докато суфлета са се надигнали и започват да се разпукват по повърхността. Изваждат се от фурната и се охлаждат в продължение на час. Преди сервиране, с нож се освобождава повърхността около горната част на формата и изваждат.


За соса: сметаната се загрява в малка тенджера, докато почне да закипява. Махна се от котлона, добавя се ситно нарязания шоколад и се оставя да престои една минута. Смесва се до гладка смес, след което добавя уискито и отново да се разбърква.


Преди сервиране, тортичките се претоплят при температура около 180 ° С в продължение на 5 минути, или микровълнова всяка една в продължение на 20-30 секунди. Имат чудесен вкус и студени.


Поднасят се с шоколадов уиски сос, могат да се  поръсят с морска сол, още шоколад, сметана или сладолед.


Опитайте...



вторник, 18 април 2017 г.

Козуначена плетеница с мармалад и бадеми



Сред цялото пищно изобилие от козунаци и козуначени изкушения, в третия ден на Великден, допълвам нашите празнични козуначени вариации: плетеница на двойка сплетени рула с пълнеж от мармалад и бадемова поръска, и един разкошен класически козунак по рецепта на Марианка Г., за който заслужава самостоятелна публикация и сърдечно й благодаря. Но първо за козуначената плетеница с мармалад и бадеми – харесах идеята за wieniec drożdżowy z powidłami, с неговите красиви очертания и цветен контраст. Особеност в това предложение е по-скоро технологията на сплитане: двойка тънки, дълги рула с пълнеж от мармалад, които не се усукват, а кръстосват, имитирайки обемна четворна плетеница. Именно този начин на релефно оформяне, обуславя при разрез да се получат ефектни спирални линии и завъртулки на няколко нива.  Вариант за моделиране е и обикновената тристранна плитка.
Изпълних рецептата с незначителни промени, тестото е  тип „козуначено”, но не подчертано маслено и наситено сладко, податливо и удобно за работа,  като позволява да се навият и така популярните в последните години круфини. Ароматите са комбинация от уханието на самото козуначното тесто с нежна ванилия, свеж плодов на ябълковия мармалад и филиран печен бадем за финал. Ето я, в компанията на тематичните великденски яйца и цветен пролетен съпровод, а след нея и няколко мъфино-кроасанчета /cruffin/ с шоколад и чаша еспресо.


Козуначена плетеница с мармалад и бадеми
/по идея от wieniec drożdżowy z powidłami/

Продукти за една голяма плетеница
200 мл. хладко мляко
42 гр. прясна мая
500 гр. брашно
50 гр. захар
2 яйца /по рецепта е 1/
1 капсула ванилия аромат др-Йоткер
50 гр. меко масло
щипка сол
Пълнеж:
350 гр. ябълков мармалад /от калъп/
1 с.л. бадемов ликьор /ябълков сок/
За намазване:
1 жълтък
1 супена лъжица мляко
филирани бадеми и едра захар за поръсване
захарен сироп за глазиране /по желание/
Начин на приготвяне:
В по-дълбока купа се натрошава маята, налива се хладкото мляко и се разбърква докато се разтвори напълно. Извън препоръките в оригиналната рецепта добавих 1ч.л. захар и 1с.л. брашно, след което се оставя да задейства маята /„шупне”/.
В голям съд се пресява 500 гр. брашно, следват захарта, щипка сол, аромат ванилия и яйцата, добавя се втасалата мая с млякото и маслото. Започва омесването на тестото – продължително, може да се използва кухненски робот с приставка за тесто, докато тестото се оформи на топка с лек блясък и еластичност. Поставя е тестото в купа, покрива с кърпа и оставя на топло място за около 40 минути, да удвои обема си. 
Втасалото тесто се разделя на две равни части, които се разточват върху леко набрашнен плот на тънки, тесни и дълги ивици, / дебелина около 4-5 мм./ Всяка една от тези ленти се намазва с разбития с ликьор/сок конфитюр - ако е много гъст, оставяйки ивица от едната дълга страна приблизително 3см. свободна-не намазана. Краищата много леко се навлажняват с вода и се завиват дълги тънки рула откъм намазана страна, а свободната леко се притиска, за да прилепнат. Следва сплитането: двете тънки и дълги рула се преплитат в центъра по дължина на 90°. Видео: Последователно всяка срещуположна двойка се кръстосва до изчерпване на дължината. Краищата се притискат и прилепят, а цялата плетеница  леко се разтегля и оформя окончателно. Поставя се върху хартия за печене и покрита с кърпа се оставя на топло място около 20 минути за второ втасване.
Загрява се фурната до 175 ° С и под скарата за печене се поставя термоустойчив съд с гореща вода, който да овлажнява козунака по време на печене.
Разбива се 1 яйчен жълтък с 1 с.л. вода и се намазва повърхността на козунака, поръсва се с филираните бадеми и захар.
Пече се общо около 35-45 минути с проба клечка, но след леко запичане отгоре се покрива с лист алуминиево фолио, за да не се препекат прекалено бадемите. Изважда се от фурната и поставя върху решетка за окончателно охлаждане и изстиване. Може да се глазира с фин слой захарен сироп по желание. 


Опитах възможността да поставя вече втасалото тесто в хладилник /в плик/ за през нощта, а преди работа му дадох време около час да отпусне. Вариант за оформяне е и класическата тристранна плитка.
В разрез:


Вече споменах, че избрах да я представя тематично: в компанията на тематичните великденски яйца и цветен пролетен съпровод:


Следват козуначените круфини с шоколадов топинг,  като всяко едно е с тегло около 90 -100 гр. сурово тесто - отделих от общата маса за рулото около 300 гр. тесто, от което изпекох 6 броя.


Тестото е еластично и лесно за  тънко разточване и получаване на характерните за круфините многослойни очертания. Технологията на оформяне е аналогична на постните.


Вместо с популярният начин на поднасяне със захарна поръска, ги харесваме с фина глазура от захарен сироп, шоколад и чаша ароматно кафе.


 Последно: разлистеното тесто в близък план:


 И още идеи за Великденски козунак,  козуначено руло и козуначени сладки .
Опитайте...




неделя, 16 април 2017 г.

Христос воскресе!

Христос воскресе! Воистина воскресе!  

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.  
Христос възкръсна от мъртвите, 
със смъртта смъртта победи и на нас ни дарува живот вечен.
 
Христос воскресе! 



Небето и земята ликуват. В утрото на Пасха отново присъединяваме молитви към ангелския хор, за да възпеем всички, заедно с цялото творение, деня на живота!
Да въздадем благодарност, "да се зарадваме и да се развеселим" (Пс. 117:24) в деня, когато Христос Бог ни преведе от смърт към живот.

Първата седмица след Възкресение Христово е наречена Светлата седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя, е записан като Светъл. Тя се нарича още празна, заради забраната да се работи каквото и да е работа , както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.
В дните на Светлата седмица се благославят Божията майка и светите апостоли: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

И тази година, в петъка на Светлата седмица след Великден, се отбелязва един от най-хубавите празници на Божията Майка, и се почита чудотворната икона на 


В Светлата седмица славим Христовото Възкресение
Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят, а да се радва във вечността.

Честито Възкресение Христово!


На най-светлия християнски празник да си пожелаем здраве,


мир, любов и светлина в сърцата, радост, благоденствие и щастие в домовете ни!

Светли Великденски празници!

понеделник, 10 април 2017 г.

С Велики понеделник започва Страстната седмица преди Великден

От днес, в очакване на Великия ден  започва т.нар. Страстна седмица - посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят, а всеки ден е отбелязан с особени възпоменания.
Православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.


В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио, петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Страсти Христови  /анонимен художник XV век, Нидерландия/

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение
Седемте добродетели:  
целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.
В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени.
В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.
В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. Според някои народни поверия на Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.
  
Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.
Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:
Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.
На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.
Този ден е познат - Разпети петък,  Велики петък, Петък на Великата седмица -
най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
 По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.
Слизането на Иисуса Христа в ада На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42). Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.  

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.


Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.
Със съботата завършва Страстната седмица - в очакване на празника на празниците –
 Пасхата, Възкресение Христово



неделя, 9 април 2017 г.

Постни пролетни лимонови трюфели със „златен” сусам



Не може на такъв голям празник без бонбони, дори в постен/веган вариант. Празнуваме пролетта, природата се събужда за нов живот с огромно разнообразие от цветове, форми и аромати  в красиво тържество на живота. Благословен дар от природата, който през пролетта се разгръща в пълния си блясък… Избрах тематични, постни и енергийни бонбони - сурови ядки /кашу и бадеми/ с кокосови стърготини за основа, мед и сироп агаве за подслаждане, фино кокосово масло за свързване, отчетлив и свеж лимонов аромат, и ярък слънчев цвят от поръска със „златен” сусам. Ето ги:


Постни пролетни лимонови трюфели със „златен” сусам
/по идея, с изменения от Coconut Lemon Energy Balls и GoldenSesame Balls/


Продукти за 18-20 бр., според големината
1 с.л. лимонова кора /настъргана/
¼ ч.чаша сурово кашу, нарязани дребно
½ ч.чаша бланширани бадеми, нарязани дребно
1 ¼ ч.чаша кокосови стърготини
2 с.л. мед/сироп агаве
½ -1 с.л. лимонов сок, прясно изцеден
2-3 щ. шафран /за цвят/*
1 ½-2 с.л. кокосово масло, изп. Suma

* в оригиналната рецепта се използва куркума

За овалване:златен” сусам
¼ -½ ч.чаша сусам
¼ к.л. куркума**
** може да се използва по –малко количество, за получаване на нежен нюанс или повече за наситен златист оттенък.
1 ч.чаша =240 мл.
Технологията на приготвяне с обикновена и много лесна: сухите съставки са предварително нарязани на, дребно- сурово кашу, бланширани бадеми, кокосови стърготини се смилат, според желаната едрина/по-фино като бонбон тип трюфел, или по-едро/. Към лимоновия сок, прясно изцеден, се поръсват 2-3 щ. шафран /за цвят/.
Разтопяват се на водна баня кокосово масло и меда, ако е захаросан и смесват с лимоновия сок. Обединяват се всички съставки, ароматизират се с лимонова кора /настъргана/ и ½  капсула цитрон есенция д-р Йоткер. От получената смес, може леко да се охлади и стегне в хладилник, се оформят топчета с големина на орех. Поставят се  в хладилник за уплътняване и стягане.
Подготвя се т. нар. „златен” сусам за овалване – в сух тиган и на умерена температура се запичат семената сусам до златисто /5-8 минути/, с периодично разбъркване. Тиганът се отстранява от котлона и върху още горещия сусам се поръсва куркума – може да се започне с по –малко количество, за получаване на нежен нюанс или повече за наситен златист оттенък. След тяхното охлаждане се овалват вече стегнатите ядкови трюфели.


Близък поглед на "златния" сусам.


И в разрез


Здрави, красиви и вдъхновени празнични пролетни дни!
Опитайте…

събота, 8 април 2017 г.

Празнуваме Лазаровден и Цветница

Празнуваме двуединен, двудневен празник, два лъчезарни празнични дни - Лазаровден /Лазарова събота/ и Цветница /Връбница/, отбелязват се на подвижни дати, но винаги са една седмица преди Светлия Великден. Тази година това са 8 и 9 април: Лазаровден /в съботата преди Страстната седмица/ - първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. С Връбница след него, в шестата неделя на Великия пост, започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея и Връбница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.  Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.

Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!


Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.


На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза, постни ястия, сладкиши и хлябове.  


Тази година имаме празнични постни бонбони с ядки, свеж лимонов аромат и поръска от "златен" сусам.


 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,
с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!