събота, 19 януари 2019 г.

Гарниран хумус по гръцки


Дните в края на януари са познати като ”среди зима” и свързвани с православния празник посветен на св. Атанасий Велики, /представян в народните вярвания като властелин на снеговете и ледовете/, който облечен с копринена риза отивал в планината на своя бял кон и се провиквал: „Иди си, зимо, идвай, лято!”Такава лятна препратка носи и днешното ми предложение: свежо, цветно и колоритно, за хумус с чушки, млечен сос с копър и свежа гръцка салата или по-кратко хумус по гръцки. С кремообразна текстура, приятен и засищащ вкус и  здравословни ползи, хумусът като че се превръща в една от предпочитаните вегетариански храни, обуславян от характерният му състав: нахут, тахан, лимонов сок, чесън, зехтин.  Известно е, че по своя състав белтъкът в нахута е много близък до животинския: съдържа голям брой на ненаситени мастни киселини, мазнини и витамини А, В1, В2, В6; богат е на микроелементи, минерали, антиоксиданти; добър растителен източник на желязо, а в допълнение, нахутът съдържа и витамин С, който спомага на организма да усвои по-лесно желязото от приетата храна. Таханът, като смлян сусам е истинска съкровищница от витамин Е, магнезий, калций, мед, желязо и цинк, с богато съдържание на омега-3 и омега-6 мастни киселини, могъщ антиоксидант. Зехтин, чесън, лимон и в случая – червени печени чушки, обогатяват не само вкуса и аромата, но и допълнително повишават полезните качества на хумуса. Е, предимствата не спират до тук – гръцкият принос включва още и наслояване с типични вкусни гръцки гарнитури: фин млечен сос, типична салата свежи зеленчуци, копър за фин ароматен нюанс, и поръска от натрошено сирене „фета” разбира се…. Това съчетание определено отдалечава хумуса от традиционните представи, но  смесването на нахут с млечен сос и салата е добро и освежаващо попадение. И както повечето подобни идеи, разнообразието е ключов фактор за включване на повече продукти и лично въображение…


Гарниран хумус по гръцки

 

Продукти за 4 порции:
2 ч.чаши хумус, домашно приготвен или готов
1 ч.чаша гръцки йогурт, с висока масленост
½ ч. чаша натрошено сирене тип Фета
¼  ч.чаша маслини нарязани
¼ ч.чаша червен лук, нарязани на кубчета
½ ч.чаша домати, нарязани на кубчета, отцедени
1 малка краставица, нарязана на кубчета
2 с. л. пресен нарязан копър или риган

И още:
1 ч.чаша домати
½ ч.чаша цели маслини
1 ч.чаша натрошено сирене тип Фета
зехтин, лимон, стрък копър, чесън
гръцка пита, препечен или селски хляб

За хумуса:
2 ч.чаши сварен нахут /отцеден/, най-добре био
½  ч.чаша печени червени чушки
1 с.л. сусамов тахан, или на вкус
1 с.л. зехтин
1 с.л. вода
1 с.л. лимонов сок
1 скилидка чесън
сол, черен пипер и кимион на вкус
1-2 с.л. зехтин за поднасяне

1 ч.чаша =240 мл.
За хумуса: Смесват се лимоновият сок и водата, и отделно сусамовият тахан и зехтина. В кухненски робот се поставят отцедения нахут, чесъна и ароматите, след което се пасират до обединяване. Наливат се водата и лимоновия сок и след тяхното поемане – сусамовия тахан със зехтина. Последни са печените червени чушки. Разбиването продължава до желаната едрина за изглаждане на сместа, след което се прехвърля в купа и оставя за около час в  хладилник да се обединят вкусовете.
За гръцкия млечен сос се смесват 1 ч.чаша гръцки йогурт /висока масленост/ с 1 с.л. пресен нарязан копър, стрита скилидка чесън, сол и лимонов сок на вкус. Може да се добави и част от натрошеното сирене.
За поднасяне: в сервизна чиния се разпределя плътен слой хумус, една част се глазира с овкусения млечен сос и отгоре се разпределят нарязани на кубчета краставица, домати, лук и маслини. Завършващ елемент са поръската от натрошеното сирене, струйка ароматен зехтин и наситнен копър. 


Сервира се студен или със тайна температура, както ни хареса повече.


Както споменах, за допълнително гарниране могат да се предложат още домати, цели маслини, натрошено сирене, зехтин, лимон, стрък копър, чесън, като и гръцка пита, препечен или селски хляб.


Опитайте... 




четвъртък, 17 януари 2019 г.

Още зимни празници в народния календар - Свети Антоний, Свети Атанасий, Свети Евтимий

От днес, в няколко  последователни дни
Православна църква чества паметта на свои четирима велики синове -  
преп. Антоний (17 януари), св. Атанасий Александрийски (18 януари),  
преп. Макарий Египетски (19 януари) и преп. Евтимий (20 януари).



В народните вярвания на 17 и 18 януари се тачат двама братя, ковачи, светците Свети Антоний  и Свети Атанасий, съответно Антоновден и Атанасовден и честването им е вързано с предпазване от болести, а с властта на Свети Атанасий  над снеговете и ледовете - "Среди зима" - след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно". На този ден по народна традиция се смята,че зимата започва да отстъпва и да си тръгва,  защото Атанасовден се отбелязвал по стар стил - на 31 Януари, което е в средата на зимата.




Пръв в поредицата, на 17 януари е
Преподобни Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден,
на следващия ден, 18.януари - Св. Атанасий ВеликиАтанасовден.



В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена. Смята се за основател на християнското монашество.




На 18. януари християнската православна църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като "закон на православната вяра".


Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата.


Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като 
 празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.


„Иди си зимо, идвай лято!"


Българите наричат зимния Атанасовден „среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"

В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве. Празниците са популярни и с общо название  "сладки и медени", като жените правели и раздавали питки, намазани с мед.



След тях, на  20 януари е  денят на  Свети Евтимий,  който се чества заедно със Св. патриарх Евтимий Търновски.



 

Преп. Евтимий Велики - от Мелитин, Армения, син на благочестиви родители. Възведен в свещенически чин от Мелитинския епископ, отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.  Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.

Именници:
На 17 януари, Антоновден - Антон, Антония -(старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони , Тоня.
На 18, януари, Атанасовден - Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
Следват:
20 Януари - Евтимовден, Евтим
21 Януари - Агнеса, Максим
22 Януари - Tимoтeй, Тимофей
24 Януари - Аксения, Ксения
25 Януари - Григор, Григории



Здрави, честити и благословени именни дни!

вторник, 8 януари 2019 г.

Карамелизирани кестени и круши със синьо сирене и шоколадов сладкиш



Това е един сезонен, сгряващ съставен десерт от типа, който харесвам: богат на вкусове, различни компоненти и текстури, топли цветове и фини аромати, с възможност за избор на нюанси и лично въображение. Основната идея е в комбинирането на няколко групи утвърдени вкусови класики: сладки поширани круши и пикантно десертно синьо сирене,  гарнирани с някакъв шоколадов  сладкиш, брауни, кейк или резен торта, макар и без централна роля със свое обединяващо, хармониращо и шоколадово присъствие. И безспорен акцент в десерта са карамелизираните кестени. Наричат кестените /chestnuts/хлябът на гората” - безкрайно вкусни и сговорчиви плодове, със забележителен леко наслаждащ вкус, със землисто-горски нотки на диви гъби и мъх, чудесни и в сладки, и в солени съчетания. Освен много полезни, когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари, кестените придобиват сладникав приятен вкус, типичен зимен аромат, а и се счита, че имат способността да зареждат тялото с позитивна енергия. Нежното ухание на свежа настъргана портокалова и лимонова кора, плътен кехлибарено карамелен сос и затоплена чаша бренди, /съвсем не задължителна:)/ допълват цялата композиция с лек финален щрих…


Карамелизирани кестени и круши със синьо сирене и шоколадов сладкиш
 /по идея, с изменение от Poached Pears with Caramelized Chestnuts with Roquefort Cheese/


Продукти за 4 порции
2 круши, твърди, почистени и разполовени
12 кестена термично обработени*
¼ ч. чаша мед
¼ ч.чаша захар
¼  ч.чаша вода
60 гр. несолено масло
2 с. л. бренди или друг портокалов ликьор
1 с.л. лимонова кора (фино настъргана)
1 с. л.  портокалова кора (фино настъргана)
250 гр. горгонзола, рокфор или друго меко, зряло десертно сирене
4 с.л. сирене рикота, по желание
4 порции шоколадов сладкиш по избор, най-добре без глазура
напр. браунис с  орехи или шоколадов  сладкиш, брауни, кейк или резен торта
още портокалова и лимонова кора за поръсване

*Може да се използват печени или варени /избрах варени/

Първо се подготвят кестените: С остър нож и много внимателно се цепват върховете на кестените. Варят се в тенджера, покрити с 2-3 пръста вода след като заврят.за около 20 -30 или повече минути, според сорта и големината. Счита се, че противно на очакванията, повечето варене не правят кестените по-меки и вкусни, напротив, преваряването води до тяхното разронване. Препоръчва се да се отцедят от водата и да обелват докато са още топли внимателно с нож. В голям тежък тиган се разтопяват захарта до нейното карамелизиране, поставя се маслото, след това разбърква с меда, водата и брендито/портокалов ликьор. Добавят се обелените кестени и оставят да заврят. Следват лимоновата и портокалова кора, почистените и нарязани круши, след това се намалява  силата на котлона и оставя да къкри около 15 минути или докато крушите са омекнат, без да се разваряват. Изваждат се крушите и кестените, а останалата течност се сгъстява допълнително, ако е необходимо до карамелен сос.


В чиния за сервиране се подреждат парчета поширани круши, карамелизираните кестени и  заливат с още ароматен сос. Гарнират се с парче шоколадов сладкиш, резен синьо сирене и /или лъжичка сирене рикота, по желание.


Отгоре се потърсват с фино настъргана свежа портокалова и лимонова кора, стрък прясна мащерка и десертът е готов за сервиране.


Вече споменах, че затоплена чаша бренди, /макар и не съвсем задължителна:)/ допълва цялата композиция с лек финален щрих…


Опитайте...