сряда, 1 октомври 2014 г.

Есенна разходка - „Водата с желязно сърце”


 
Уникален, по своя химичен състав лековит извор, събиращ поклонници от векове се намира в лесопарк “Бърдото” над град Брезник от южната страна на хълма в местността “Лесков дол” /само на около 50 км от София/. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически свойства желязната вода притежава лечебни качества издигнати в култ, а в миналото я наричали “Светата вода”


„Водата с желязно сърце” на цвят е жълтеникаво-ръждива,  а относно вкуса - обикновено и с право се съветва „пийте, без да спирате, защото после няма да ви се иска да повторите!” - силно изразен метален, стипчив вкус и не особено приятен аромат. Това, което има тя, а другите води нямат, е наличието на железни йони, на разтворимо двувалентно желязо.


Желязната вода не само е полезна, но е необходима при някои видове анемии. Богата на железни йони, на калций и магнезий, тя има положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания, и противовъзпалително действие върху кожата. Подходяща е за питейно лечение и профилактика при: анемии, възстановяващи се болни, състояния с увеличени потребности (бременни жени, подрастващи), притежава и диуретично действие. 


Водата е много силна и е най-добре да се употребява по лекарско предписание, но четох "рецепта" за 3 пъти по 100 мл дневно половин час след ядене и задължително съхранение в тъмни бутилки, защото за 24 часа променяла качествата си. Имало и малка тайна, че с витамин С може да се стабилизира, както и препоръка да се пие със стъклена тръбичка или сламка, за да се избегне контактът на водата със зъбите.


Беше ми интересно да науча, че уникалната желязна минерална вода в Брезник е достоен конкурент на Карлови Вари. Сулфатните йони в нея били около два пъти повече, отколкото в прочутата чешка вода и успешно съперничела по качества на водите в известни курорти Пираварт в Австрия, Арттейхо в Испания, Левико в Италия, Авейрон във Франция и др. 
Брезник е един от петте български града, основани от цар Петър, заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Най-високата част на Брезнишката котловина е Бърдото, разположено до самото населено място, където именно се намира минерален извор на прочутата вода.  Преди повече от 40 години Петко Асенов пише за тази местност в своята творба „Бащино огнище”: „Бърдото цялото е желязно и водите му малко или повече са все железни. Има някаква магия в това Бърдо с желязно сърце и с толкова нежност. Пролет от всеки дол се разнася упоителен мирис на борова смола, теменуги, билки и треви. Ръждивите води разливат здраве и ведрина”


В подножието на Бърдото е разположен средновековният православен храм „Св. Петка",  обявен за архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. Съществува предание, според което в града е имало средновековен манастир – “Бреза манастир”, който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото “Брезнишко седмопрестолие”. Върху основите на “Бреза манастир е построена църквата “Света Петка” . От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана. 


Наблизо е и модерният хотел-ресторант "Бърдото", който предлага добри условия за почивка, басейн за през лятото и красива природа. Около вълшебния извор е направен красив парк  с места за отдих и забавления, беседки, гори и поляни.


Може да се стигне с кола или пеш, пътят е лек, приятен и живописен.


Има и по-кратки пътеки сред брезовите горички.


 А също и други интересни обекти в околността...


Красиво и колоритно е радомирското поле в началото на есента.



Опитайте...

Отбелязваме празника Покров Богородичен

Всяка година октомври започва с голям православен църковен празник,
празнуваме закрилата на Божията майка  -


В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Празникът Покров на Божията Майка се чества само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. Събралите се на молитва хора видели Богородица да разстила покривалото (покрова) си над присъстващите в знак на защита. 

1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911). Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица. В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха.Тя била съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Вярва се, че по молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. Благочестивият император Лъв и св. патриарх Тарасий, като видели това чудно събитие, постановили то да бъде празнувано всяка година. Много църкви в България са наречени „Покров на Света Богородица” и на 1 октомври е техният храмов празник.
 

Пресветата Дева Мария - 
на Нея се уповаваме, към Нея прибягваме, с умиление Я призоваваме и Й се молим:
Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.
Светата Православна църква е определила днешния ден, за да си спомним за покровителството, застъпничеството и закрилата на Божията майка върху всички, които с искрена молба се обръщат към нея за помощ. Затова и днешният празник се нарича Покров на Пресвета Богородица.

понеделник, 29 септември 2014 г.

Есенно, с надежда за циганско лято в шоколад, мента и малини



Споделяла съм, че обичам есента... След нейното дъждовно начало се наслаждаваме на няколко приятно топли и слънчеви дни, носещи крехката надежда, за едно късно, циганско лято… Циганско лято има навсякъде по света, но го наричат по различен начин: Северна Америка  – „Индианско лято”; Германия – „Лято на стариците”; Холандия – „следлято”; Франция и Италия – „лято на свети Мартин”; Русия – „Марфино/женско/ лято”;Чехия – „паешко лято”. Независимо от различното име си мисля, че всички еднакво се радват на всеки топъл ден и всяка слънчева усмивка, осъзнавайки, че есента и зимата вече приближават. Има много поетични слова посветени на есента, но най-красивите редове за нея без съмнение принадлежат на самата природа: преливаща в топли цветове, богати багри и нюанси - от бледо жълто и топло оранжево, през тъмно зелено до опушено кафяво, с акценти от златно медено и есенно червено. Излъчваща колорит, изобилие и щедрост. Успокояваща с мекотата на есенно слънце, с изобилието от вкусове и аромати. Изпълнена с усещане за хармония, уют и спокойствие. Неизменна част от живота.
Исках нещо в аналогичен синхрон на "лято в есента" и избрах комбинация от нежен кадифен шоколад, наситена свежа мента и плодов букет от късни малини /с изобилие на пазара Ситняково/ в сладкото изкушение на една бисквитена тортичка. Шоколад, мента и малини – класика, дори и през есента.


Бисквитена тортичка с шоколад, мента и малини

Основа:
300 гр. какаови бисквити
100 гр. масло
100 гр. черен шоколад
2 с.л. мед
1 с.л. ликьор, шоколадов или коняк

Ментов слой*:
60 гр. крем сирене, /не сирене тип "крема'/
20 гр. масло, меко
2 ч.чаши пудра захар
½ к.л. ментов екстрат, количеството зависи от силата на концентрата
¼ -1/3 ч.чаша подсладена течна сметана
зелен цвят хранителна боя
* може да се приготви и в по-голяма доза, като с от сместа се оформят "ментовки"

Шоколадова глазура:
200 гр. шоколад
60 гр. масло
1/2 ч. чаша течна сметана
¼ ч.чаша захар, по желание
1 с.л. ликьор, шоколадов или коняк

Декориране:
½  ч.чаша малини
¼ ч.чаша бял шоколад за декориране
½ ч.чаша черен шоколад за странично декориране
свежи ментови листа

1 ч.чаша =240 мл. 

Приготвяне:
За основата:
Разтопяват се в МВ или на водна баня маслото с шоколада. Какаовите бисквити се стриват или смилат по-едро и към тях се прибавя разтопения с масло шоколад. Подслажда се на вкус и ароматизира с ликьора. Сместа се хомогенизира и разпределя на дъното на незалепваща форма за торта ф20. Поставя се в хладилник да се охлади и стегне.

За ментовия слой:
Мекото маслото се разбива с крем сиренето до гладкост и въздушност. Започва добавянето на пудрата захар, на части и разбиване с миксер, до поемането й. Следва постепенно добавяне на течната сметана, до получаване на гъст крем и ароматизиране  с ментовия аромат, и хранителната боя, по желание. Получената смес се разстила върху охладената бисквитена подложка и поставя  за около 20-30  минути в хладилник, да стегне. 

За шоколадова глазура:
Кипва се сметаната със захарта, добавя се начупеният шоколад и на слаб огън, се бърка до стопяване. Маха се от котлона и добавя маслото. Разбърква се до хомогенизиране, ароматизира  и изчаква 10-на мин, да се охлади. Ако стегне много, отново леко се загрява. С получената глазура залива тортата върху добре охладеният и стегнат ментов слой. Окончателно се охлажда в хладилник, най-добре за нощ. 


Преди поднасяне се декорира по желание – 
с пресни плодове, още шоколад и свежи ментови листа.


За акцент избрах нежното ухание на късни ароматни малини:


Получи се съчетание от фин ментов крем между маслена ронлива текстура на основата и гладка шоколадова плътност на глазурата. В допълнение едва доловим тръпчив вкус с приятно сладък аромат на малини и едва доловим полъх на вече прегоряла от слънцето мента.

Опитайте...