понеделник, 20 октомври 2014 г.

Бутер тарт с картофи, праз и козе сирене



Пътувайки есенно, като естествена част от сезонния крайградски пътен пейзаж се открояват множеството чувалчета с картофи, разположени на импровизирани сергийки и малки пазарчета. Подканящо изобилие на едри, големи, по-малки, червени или жълти картофи, въпрос на избор и желание... А в тази връзка и с нарицателния израз "чувал с картофи", тези дни се появи и асоциацията за една хубава популярна приказка за картофената любов, която намерих и в по-различен вариант:  Притча за торбата с картофи.
Веднъж ученик попитал Учителя:
- Учителю, ти си толкова мъдър. Ти винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачна, найлонова торба.
- Когато се ядосаш на някого, вземи този картоф и напиши от едната му страна твоето име, а от другата – името на човека, който те е обидил. После го сложи в торбата. – поръчал Учителя.
- И това ли е всичко? – недоумяващо попитал ученика.
- Не. Трябва винаги да носиш торбата със себе си. И всеки път, когато някой те обиди, да слагаш картоф в нея.
Ученикът приел да следва съвета му и си тръгнал. Минало известно време, торбата на ученика се понапълнила и станала тежка. Вече не му било удобно да я носи навсякъде. Освен това, първите картофи, който бил сложил в нея, започнали да гният. Тогава ученикът отново отишъл при Учителя и казал:
- Повече не мога да разнасям този товар навсякъде със себе си. Торбата стана много тежка, а и започна да вони. Посъветвай ме нещо друго! – помолил той.
Учителят обаче отвърнал:
- С торбата става това, което и с твоята душа. Всеки път, когато се обидиш на някого, в душата ти се появява един тежък камък. Ти не го усещаш веднага. Но с времето, камъните стават все повече и все по-тежки. Постъпките се превръщат в навици, а навиците в характер, който ражда порок. Животът ти ще стане много по-лек, ако просто изхвърлиш торбата с гнили картофи час по-скоро.
 ...

И без ненужен коментар следва картофеният тарт - бутер тесто за основа, картофи, праз и козе сирене за плънка, и не разцъфнали пъпки каперси за акцент. В оригиналната рецепта Buttery Mashed Potatoes and Leeks in Puff Pastry Pie се използва сицилианско сирене с чили вкус, но рецептата позволява добавянето и на друг тип.


Бутер тарт с картофи, праз и козе сирене


Продукти:
1 килограм картофи
1-2 стръка праз
50 гр. масло
30 гр. меко крем сирене или топено
1-2 с.л. мариновани  каперси
1 с.л. зеленчукова подправка
1 с.л. мазнина /масло, зехтин или олио
сол и индийско орехче на вкус
1 ч. л. прясно смлян черен пипер
1-2 стръка розмарин
100 гр. козе сирене
1 лист (около 300гр) бутер тесто, /използвах тънко, охладено/ 
¼ ч.чаша настъргано твърдо сирене или твърд кашкавал
1 яйце

Картофите се обелват, нарязват на едро и поставят във вряща вода, овкусена със зеленчуковата подправка, мазнината и стрък розмарин. След завирането им се оставят за около 5 мин. да врят и към тях се прибавя ситно нарязан праз. Готвенето продължава около 15-20 мин., до омекване и кулинарна готовност. Отцеждат се от бульона, който се запазва за супа и  разбъркват с масло, сирене, сол, черен пипер и индийско орехче на вкус. Сместа се остава да изстине. Добавят се каперсите, още малко прясно смлян черен пипер, наситнен розмарин и яйцето /като малка част от него се оставя за намазване/  и хомогенизира.
От същата смес, след завиране и пасиране може да се приготви и картофена крем супа с праз и сирене.


Фурната се загрява на 175-180С.
Бутер тестото /домашно приготвено или закупено готово/ се разточва върху хартия за печене и поставя в тава. Може да се изреже и тънък втори пръстен, който да се постави върху основата, за да се осигури по-голяма височина /като предварително се намаже с белтък мястото на допир между двете/. Тестеният лист се покрива с картофеното пюре, добавят кубчета козе сирене, каперсите и поръсва с рендосаното твърдо сирене.
Поставя се в предварително загрята фурна и пече  в продължение на 20 -25 минути, до златисто.


Изважда се от фурната и след леко охлаждане се прехвърля върху решетка, за да изстине напълно. 
 

Разрязва се хладък или студен, по желание.


Опитайте...

неделя, 19 октомври 2014 г.

Чудотворец и небесен покровител на българския народ

Чудотворец и небесен покровител на българския народ 


Всяка година, на 19 октомври, православната църква отбелязва празника на един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир и патрон на българските лекари - скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител

 


Знае, се че: Иван Рилски, Рилският чудотворец е живял в зората на християнството в България - роден е през 876 г., по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести  и дава силата на манастира в като духовно начало, завещано от него - отшелника и светеца Иван Рилски. Умира на 18 август 946г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“, и оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941г. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явява на сън на своите ученици и им заповядва да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Иоан Рилски от Търново в Рилската обител.Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец.

Основа на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!


Заветът на Свети Иван Рилски Чудотворец е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.


Честит празник

сряда, 15 октомври 2014 г.

Разходка из приказните Карпати с привкус на ябълки и канела



Пищно красива и колоритна тази есен провокира към дълги разходки и приятни екскурзии. А като съм подхванала въпросната тема, ще продължа с едно скорошно пътуване с приказен дух из „перлите на Карпатите”: православният манастир „Синая” и кралският дворец „Пелеш” /Castelul Peles/, мистичният замък Бран /Замъкът на Дракула/ и романтичният Брашов /Brasov/, и още съкровища в близка Трансилвания. Всичко това гарнирано с история, митове и легенди, впечатляващи гледки, красива природа с много цветя и алпийска архитектура, чист въздух, минерални води, добри условия за почивка и туризъм, естествено и традиционна румънска кухня...
За начало: сърцето на планинска Румъния - Mănăstirea Sinaia - През 1690г. влашкият благородник Михаил Кантакузино построява малък манастир в горното течение на р. Прахова. Нарича го "Синая", вдъхновен от своето скорошно пътуване до библейската планина Синай -„Света Екатерина“ на Синайския полуостров. Сградата била проектирана да служи едновременно като манастир и като укрепена крепост по пътя, свързващ Брашов и Букурещ. Скоро около манастира възниква селище. През 60-те години на XIXв., привлечен от дивата красота на района, първият румънски крал - Карол I Хохенцолерн, решава да построи тук своята лятна резиденция. Тя впоследствие се превръща в Замъка "Пелеш" /за него ми се иска да пиша отделно/. Скоро мястото става любим курорт на румънската висша класа, която започва да издига собствени луксозни вили в района. Не след дълго се появяват и впечатляващи хотели, казина, модерни ресторанти и магазини и така до края на XIXв. Синая се превръща от малко известно селище в неофициалната лятна столица на Румъния.







При неговото основаване са построени монашески корпус и църква (сега наричана "старата църква"). Първоначалният замисъл е била в манастира да живеят 12 монаси – по подобие на 12-те Апостоли, постепенно обаче тази цифра се увеличава. Манастирът е мъжки от основаването му до наши дни. Стенописите в старата църква са от 1795г. при реставрацията след пожар от времето на обсадата на манастира по време на Руско-турската война (1735-1739).


Новата църква на манастира е построена през 1842-46г., посветена на Светата Троица и придобива съвременния си вид след реконструкции. За запазване на единния ансамбъл новата църква е изпълнена в същия архитектурен стил, както и по-ранните постройки.Църквата е първата в Румъния с електрическо осветление.



В стария монашески корпус е запазена малка църква от времето на основаването. Нейните стени са покрити със стенописи с евангелски сюжети, с добре запазен цикъл от фрески, изобразяващи Страстите Христови.  







Камбанарията е построена през 1892 г. в съседство с манастирските врати, в нея е окачена камбана, тежаща 1700 кг.


И в края на тази разходка, едно от чудесните ни кулинарни попадения - румънски домашен ябълков пай, на който се насладихме ресторант в Синая и чийто привкус ме съпътстваше там. Ентусиазирана, потърсих рецепта, и намерих от раз Apple Pie Romanian-style и на румънски placinta cu mere. Разгледах различни варианти, но подбрах, който най-много се доближава до 'оригинала".


 Румънски ябълков пай
/по идея на RomanianApple Pie и placinta cu mere/

Продукти: за форма ф 24см. Дозата може да се удвои.
За блатовете:
1 яйце
5 с.л. захар  /1/3 ч.чаша/*
5 с.л. мляко /1/3 ч.чаша/
5 с.л. масло /70 гр.; 1/3 ч.чаша/
½  пакетче бакпулвер /около 6 гр./
1 опаковка ванилова захар
~ 300 гр брашно 2 -1/4 ч.чаша
За плънката:
~ 1 кг ябълки
1 ч.л. лимонов сок, или сок от лайм
2- 3 с.л захар на вкус и в зависимост от сладостта на ябълките, /¼ ч.чаша/
30 гр. масло
1 с.л. галета
½ ч.л. канела
* количества и пропорции в чаени чаши, които използвах аз, като 1 ч.чаша =240 мл.

Ябълките се обелват, почистват и рендосват на средна едрина. Поставят се в съд за готвене, заливат се с 1 ч.л. лимонов/лайм сок и на средна средна към висока температура с често разбъркване се задушават, докато се изпари течността им. Следва да се добави маслото и захарта, и оставят още малко на котлона, до стопяването на захарта и още течност, ако се отделила. Отстранява се, ароматизира с канелата, разбърква се с галета и оставя да изстине.
Подготвяне на тестото:
Разбива се яйцето със захарта, налива се разтопеното масло и млякото, след което разбърква. Смесват се 2 ч.чаши брашно с бакпулвера и ваниловата захар и заедно с течните съставки се замесва меко тесто, като постепенно се добавя останалата ¼ ч.чаша брашно, или повече, ако е необходимо, в зависимост от влажността на брашното. Получената тестена топка се загъва със стреч фолио и поставя да стегне в хладилник за около 30 мин.
Оформяне на пая:
Фурната се загрява на 175 С.
В кръгла тава или друг съд за печене /може и правоъгълна/ се поставя изрязана хартия за печене. Тестото се разделя на две части. Първата се разточва се на тънък лист и оформя на кръг с около 1,5 см. повече от диаметъра на дъното. Поставя се върху хартията за печене и оформя лек борд по стените на тавичката. Леко се пробожда основата с вилица, а отгоре се разстила равномерно ябълковата плънка. Следва разточване на втората част тесто с диаметър да покрие изцяло сладкиша. Кората се поставя върху плодовата смес, също се набожда диагонално с вилица. От останалите изрезки тесто може да се оформи някаква декорация  - за по стабилно слепване се намазва с остатъка от белтъка по яйчените черупки /нужно е съвсем малко/.


Поставя се в затоплената фурна и пече 35-40 мин. до златисто. След проба за суха клечка се изважда, леко охлажда в съда и освобождава от формата.


Поръсва се с пудра захар и разрязва – най-добре след окончателното изстиване, макар и хладък да е още по-вкусен.


И разчупен:



П.П. няма да пропусна да припомня и утрешния /16 октомври/ Световен ден на хляба.



Опитайте...