събота, 16 март 2019 г.

Бързи и постни бадемови сладки с овесени ядки


Съботният ден от първата седмица на Великия пост е и църковен празник, в памет на

И първата рецепта за великденските пости е с идея за нещо сладичко за десерт или във времето на следобедно кафе. бързи бадемови бисквити с овесени ядки: Schnelle vegane mandel haferflocken kekse. Кокосов „маслен„ вкус, в комбинация с бадеми и овесени ядки и ябълково пюре за свързващ елемент. За начало - ролята на ябълковото пюре, явяващо се  еквивалент на яйцето в постните и веган печива и осигуряващо по-сочна и влажна структура, /в повечето рецепти се препоръчва една четвърт чаша неподсладено ябълково пюре вместо едно яйце/. Безспорен акцент в рецептата са бадемите - богати на хранителни вещества, се считат много полезни за здравето с високо съдържание на диетични фибри, протеини и органични витамини и минерали като калций, калий и магнезий. Другата основна съставка са засищащите овесени ядки - съдържайки добро количество протеини, фибри, витамини, минерали и антиоксиданти, с обща характеристика на „бавен“ въглехидрат и нисък гликемичен индекс, спомагат за по-бавно усвояване от организма и постепенно отделяне на въглехидрати в кръвообращението. Отдавна вече не се налага да се правят убеждения за вкуса на постните сладкиши: семпли и лесни за изпълнение, но с чудесен резултат – сладките са меки и фини, с деликатна текстура, хрупкав бадемов топинг и нежен ванилов аромат. Бисквитката има 131 калории.


Бързи и постни бадемови сладки с овесени ядки


Продукти за около 30броя
¾ ч.чаша /100 гр./  пшеничено брашно
½ ч.чаша /50 гр./ овесени ядки, фини
2 ч. л. бакпулвер
½ ч.чаша /75 гр./ бадеми, нарязани
120 гр. кокосово масло или  веган маргарин
1 оп.ванилия аромат Dr. Oetker
2 с.л. /40 гр./  ябълково пюре
½ ч.чаша /100 гр./ захар
По желание още ¼ ч.чаша нарязани бадеми за поръсване.
1 ч.чаша =240мл.
Фурната се загрява на 180С. тава за печене се покрива с пекарска хартия. Използвах силиконови форми.
Видео рецепта: Поставят се в купа нарязаните  бадеми, фините овесени ядки и брашното с бакпулвера. Отделно се разбиват мекото кокосово масло или веган маргарин със захарта и ябълковото пюре и ванилията. Постепенно се добавя сухата смес към влажната и се обединяват до хомогенизиране. От сместа се оформят малки топчета с ръце или лъжица за тесто. По желание се поръсват с нарязани бадеми.
Поставят се загрятата фурна /на лист за печене или формичка/ и пекат около 10 минути. Изваждат се и след леко охлаждане се преместват от тавата към решетка за окончателното им изстиване. 


Вече споменах: семпли и лесни за изпълнение, но с чудесен резултат – сладките са меки и фини, с деликатна текстура, хрупкав бадемов топинг и нежен ванилов аромат.


Чудесно допълнение към чаша горещо какао 


И разчупени:


Опитайте...

понеделник, 11 март 2019 г.

Великденски пости 2019

Време е за пости ... спасителните дни на Великия пост. за 2019 година...
"Отново сме пред прага на светата Велика Четеридесятница – време за по-интензивен духовен живот, изразен в пост, молитва, покаяние и добродетели.
 И тъй постът е време за проявяване на християнска добродетелност и покаяние. Той има две страни - външна формална и нормативна и вътрешна- духовна, нравствена. Формалния пост се състои от въздържане само от определен вид храна и питие, а духовния – в духовно бодърстване, въздържание от лоши мисли и дела и във вършене на богоугодни дела. Постът не е самоцел, а средство за постигане на една цел – да смирим себе си пред Бога , да укротим възбужданията на плътските страсти, да станем способни за истински..."
Така започва посланието на Западно и Средноевропейски митрополит Антоний за началото на поста.


Великденският пост /тази година от 11 март до 27 април, вкл./ е най-строгият и продължителен  в цялата година. Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.  Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. Но постът не е самоцел /доброволно въздържание от блажна храна/, а само средство за нравствено очистване и за цялостно извисяване. Постът е съставен от две части – Светата Четиридесетница и после Страстната седмица - време за усърдна молитва и покаяние, с които да се измоли прошка за греховете. Друго важно условие за правилно провеждане на поста - това е готовността на постника да разтвори широко сърцето си за излъчване дух на опрощение, както да се пости със смирено съзнание, че това не е някакво дело, което ни отличава от другите човеци или ни прави нещо повече. Съдържанието на всеки пост се свежда до самоограничението, т.е. до доброволния отказ от нещо, което представлява значителна част от нашия земен чувствен живот. Постът не е самоцел, а средство, което ни води до смирение и покаяние и съответно до Бога.
Има и други становища относно степените на строгост за 
 Велик пост или Света Четиридесетница.
Първа седмица: *
От понеделник до събота включително - строг пост
(растителна храна без олио и вино) В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
 
Втора седмица:
Сряда и петък - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
Трета седмица (Кръстопоклонна):
От понеделник до петък включително - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
На Благовещение се разрешава и риба.
Четвърта седмица:
Както втората
Пета седмица:
Както втората

 Шеста седмица:
Както втората.

(Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни. 
Страстна седмица:
От понеделник до събота включително - строг пост.
Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
 

ПРАВОСЛАВНИЯТ  ПОСТ  И  НИЕ: "... Основното в поста е доброволното въздържание от блажна храна (месни, млечни продукти), при умерена употреба на постни видове храни (с растителен и зеленчуков характер), но и не само това...  Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко.


Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;
не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".



Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос.  Постът се предхожда от две подготвителни седмици: Месни заговезни и Сирни заговезни.  

Първи шест седмици на Великия пост:
Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос.  Постът се предхожда от две подготвителни седмици: Месни заговезни и Сирни заговезни. 
Първата седмица на Великия пост /11-16 март/, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност. В петък на светата литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан. Тази година на 16 март, съботният ден от първата седмица, Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. След строг пост - растителна храна без олио и вино, се взема Св. Причастие. В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. В съботния ден от първата седмица на Великия пост, както и на 17февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон, празнува се Тодоровден.  В първа неделя от Великия пост се чества светото Православие в спомен на възтържествуването му над всички лъжеучения и ереси - Неделя Православна, или „Тържество на Православието". Свързана е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес, което е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).
Втората  неделя на Великия пост е посветена на св. Григорий Палама /Неделя на св. Григорий Палама./ - учител на Православие. Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор.  
Третата неделя на Великия пост е Кръстопоклонна.
В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста. След Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат "кръстопоклонни".
Тази година в понеделника третата седмица /25 март/ се чества големия празник Благовещение
Четвъртата седмица на Великия пост  През тази седмица Църквата припомня стълбата "Лествица" на християнското съвършенство, по която приканя верните, с молитвите на свети Иоан Лествичник, да се изкачват по пътя на духовното съвършенство. Свети Иоан Лествичник в списаната от него "Лествица" представя 33 степени или стъпала на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне. Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост. 
Пета неделя на Великия пост  е посветена на св. преподобна Мария Египетска,
която се чества  на 1 април - жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта. Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преподобна Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост - неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски
Следват Шеста седмица на Великия пост - Предпразници на Възкресението и Страстната седмица - седмица на Христовите страдания. Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. По време на Великденските пости не трябва да се консумират храни от животински произход: месо, риба, яйца, млечни продукти. Разрешени са плодовете, зеленчуците, зърнените култури и растителните продукти.


 Относно постните ястия, както и някои предложения за:  Постни ястия  и идеи Постни сладкиши и сладки Постен хляб и печива 




Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/
  Горещо препоръчвам един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи - КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.  

 


„Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11). 
  
Пояснения за поста  ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ.


И една част от обръщението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за поста: „Бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение“...

Леки, спасителни и спокойни...

събота, 9 март 2019 г.

Сирна неделя и дни за прошка


Сирна неделя е - 
това е седмицата между двете заговявания пред Великденския пост,
 а в неделя са Сирни заговезни  - 
Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 
 
„Прощавайте и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37). 

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост /11 март - 27 април вкл., за тази година/ и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Красив и затрогващ смисъл в този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.
“Защото, 
ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15 
ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!   
 
Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости


Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).


Дни за прошка,  в която искаме и даваме прошка!   
„Прощавайте, и простени ще бъдете!"
(Лука. 6:37)