четвъртък, 28 април 2016 г.

Пролетни захарни бисквити с кокосово масло /веган/




Още една алтернатива: Пролетни ванилови бисквитки с кокосово масло във веган стил, малко по- различни от традиционните празнични сладки, но в същото време по-леки, ароматни и фини. Лесни и бързи за приготвяне, позволяващи варианти за оформяне и декориране, а логично избрах и естествени оцветители - нежно зелено от спанак с лек ментов нюанс и слънчево жълто с шафран.  
Тази идея е вдъхновена от любезната покана на био магазин Spirala
и обезпечена с натурални био храни, за което благодаря най-сърдечно!   
Беше ми интересно и да прочета повече: мисията на био магазин Спирала е да насърчава здравословния начин на живот и да предаде вълнението от откриването на нови продукти в пазаруването. Впечатляващо  разнообразие от хранителни и нехранителни био продукти за всеки вкус - широк асортимент от чисти и органични продукти: био и натурална козметика, супер храни и хранителни добавки, билки, чайове и пресни био плодове и зеленчуци. А защо Био: приемайки повече био продукти, се ограничава количеството на химикалите, генно-модифицираните организми и оцветителите в организма, което ще намали стреса върху главните органи при преработката на токсините. Био храните съдържат повече хранителни вещества: витамини, минерали, незаменими мастни киселини и антиоксиданти и така се получава повече енергия и повече ползи за здравето. Изследванията показват, че органичната храна е с по-добър вкус от конвенционалната. Ето и моят опит:


Пролетни захарни бисквити с кокосово масло /веган/
/по идея от vegan coconut oil sugar cookies/


Продукти: /за около 3 дузини бисквитки/
½ ч. чаша меко, но не разтопено кокосово масло за готвене
½ ч. чаша пудра захар
1 ¼ ч. чаши брашно*
1 с. л. царевично нишесте
2 -3 с.л. неподсладено кокосово мляко, /соево мляко/ бадемово мляко/
1 с.л. био сироп от агаве
8 гр. био ванилова захар с 10% бърбън ванилия
1  ч.л. бакпулвер**
1 щ. сол

*още малко брашно за разточване
** може да се използва био бакпулвер в съответната пропорция

Глазура:
1 ч.чаша пудра захар
3-4 ч.л. кокосово мляко
1 ч.л. течна глюкоза
ванилия
захарни перли за декориране
цветове: нежно зелено от смлян, пресован и прецеден бланширан замразен спанак и лек ментов нюанс, или в слънчево жълто с щипка шафран
1 ч.чаша =240мл.
В купа се смесват пудрата захар с  ванилията и мекото кокосово олио, като се размесват до пълното им хомогенизиране. Отделно се разбъркват брашното, нишестето с бакпулвера и солта, след което прибавят към маслената смес. Добавят се кокосовото мляко и сиропа от агаве и омесва гладко /не ронливо/ тесто. Ако е необходимо се варира в малки граници с добавяне на още мляко или брашно. Покрива се със стреч фолио и поставя в хладилник за около час.
Фурната се загрява на 175С. Тава за печене са покрива с пекарска хартия.
Тестото се изважда от хладилника и оставя леко да се отпусне. Разточва се върху набрашнена повърхност на дебелина около 5 мм. и се изрязват фигурки. Оформените бисквити могат да се поставят във фризер за около 5 минути, след което да се прехвърлят вухру тавата за печене на разстояние една от друга.
Пекат се 7-8 минути, до леко златисто, изваждат се и след леко охлаждане прехвърлят върху решетка за окончателно изстиване.


По желание, могат да се декорират със захарна глазура, за която се смесват 1 ч.чаша пудра захар с 1 ч.л. течна глюкоза, ванилия и на части 3-4 ч.л. кокосово мляко.


За повече пролетно настроение и колорит, глазурата може да се оцвети в нежно зелено от смлян, пресован и отцеден замразен спанак и лек ментов нюанс, или в слънчево жълто с щипка шафран. В духа на предстоящите празници, една част оформих с идея за великденска декорация:


 И ще идеи за получаване на натурални бои тук:


Опитайте:

понеделник, 25 април 2016 г.

В очакване на Великия ден - Страстната седмица

От днес, в очакване на Великия ден  започва т.нар. Страстна седмица - посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят, а всеки ден е отбелязан с особени възпоменания.
Православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

 
В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио, петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Страсти Христови  /анонимен художник XV век, Нидерландия/

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение
Седемте добродетели:  
целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.
В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени.
В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.
В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. Според някои народни поверия на Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.
  
Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.
Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:
Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.
На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.


Този ден е познат - Разпети петък,  Велики петък, Петък на Великата седмица -
най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
 По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.
Слизането на Иисуса Христа в ада На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42). Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.  
На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.


Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.

Със съботата завършва Страстната седмица - в очакване на празника на празниците –

неделя, 24 април 2016 г.

Постна морковена бабка с портокалов аромат



Идеята е една алтернатива - Постна морковена бабка с портокалов аромат...
Бабка /babka/ е типично полско козуначено печиво – с характерна висока форма, много жълтъци, ядки, захаросани плодове, малко ром и глазура. Историята й се свързва с полския крал Станислав Лешчински - приготвена е по негова идея, защото се оплакал, че хлябът му е сух, затова го полял с ром - харесало му и накарал готвачите така да приготвят десерт по неговата рецепта. А легендите разказват, че името идва от Али Баба, тъй като кралят асоциирал получената импровизация на  козунак с вкусове от арабските страни.
Освен постния вариант /babka drożdżowa wegańska/ акцент в случая е наличието на морков и щипчица шафран /като проба за великденския козунак/- резултатът е пухкав, мек, лек и не твърде бързо изсъхващ сладкиш, а цветът говори сам…Финалният щрих се оформя от нежната компания аромати - кокосово мляко, бутер ванилия и финес портокал на д-р Йоткер.
Рецептата е продължение за използването на големия празничен подарък с любезното съдействие на др. Йоткер за темата „С аромат на ванилия” и годишните номинации на Блоговодител в тази категория. Вече споменах за впечатляващо изобилие от продукти с високо качество, ароматни подправки, добавки за печене, ценна приложимост и красива декорация за едно голямо пролетно кулинарстване... И още, много вдъхновяващи идеи, с гаранция за качество и успешен резултат във всяко кулинарно начинание. Приготвих я за днешния цветен празничен ден в компания на върбови клонки и слънчева маргаритка. Сега е и моментът отново да благодаря и представя:


Постна морковена бабка с портокалов аромат
/по идея от  babka drożdżowa wegańska/


Продукти за форма с диаметър 23 см.
1 голям морков /около1/3 ч.чаша/*
1/3 ч.чаша захар с лек връх
1 ч.л. мед или агаве сироп    
2/3 ч. чаша кокосово или соево мляко
2 1/2  ч.чаши брашно
7 гр. суха мая д-р Йоткер
4 с. л. растително масло /кокосово масло   
1 ампула бутер ванилия д-р Йоткер
1 опаковка Финес портокал на д-р Йоткер
щипка сол
на върха на ножа шафран на прах

И още:
Портокалова  глазура
    сок от ¼ - ½ портокал
    2/3 ч.чаша захар на пясък
портокалови кори и кокосови стърготини за декорация
1 ч.чаша =240мл.
* опция е използването на тиква
Кокосовото мляко се затопля и към него се прибавя шафрана на прах.
Морковът се обелва, нарязва на шайби и с щипка захар се задушава в малко вода до омекване /около 15 – минути/, след което отцежда и пасира до гладко пюре. Смесва се с кокосовото мляко, меда /агаве сироп и захарта.
В купа за замесване се пресява брашното със солта, поръсва се с маята и разбърква. Добавя се морковената смес, ароматите и се замесва тесто, /използвах миксер с бъркалки за тесто/ като постепенно се налива мазнината. Омесването продължава до  изглаждане и оформяне на мека и еластична топка, която се покрива и поставя на топло място да втасва около 1 час.
Фурната се загрява на 175С.
 Формата за печене се омаслява и поръсва с брашно/използвах силиконова, която само леко омазних/. Втасалото тесто без да се размесва допълнително се разтегля на фитил и поставя във формата – количеството не трябва да превишава повече от половината обем по височина. Изчаква се още около ½ час за второ втасване и поставя в затоплената фурна. Пече се около 30 минути, до златисто и проба за суха клечка.
Изважда се от фурната и оставя почти да изстине във формата, след което се обръща върху решетка за окончателното оформяне и заливане с глазура..
За глазурата се смесват захарта и на части към нея портокаловият сок, като се разбърква до хомогенизиране и получаване на плътна, но позволяваща да се разлива глазура.
Декорира се с портокалови кори и кокосови стърготини по желание.


Опитайте: