неделя, 17 май 2015 г.

Неделна разходка: Дивотински манастир "Св. Троица"


След подсказката в Клисурския манастир, ето и новата идея за неделна разходка - Дивотински манастир "Св. Троица":


В живописните северни склонове на Люлин планина, между Дебели и тънки рид, на десетина километра от с. Дивотино и на 4 км. от кв. Михайлово на Банкя се е сгушил един от най-старите запазени манастири в Софийско – манастир Св. Троица,   Дивотинският


До последно манастирът „Света Tроица“ остава скрит сред пейзажа на зелените широколистни дървета и след това ... грейнал в своята в белота, манастирът впечатлява със спокойствието и тишината /въпреки новите строителни работи/, красотата и пъстротата на цветните лехи, високи смърчове, неизменната манастирска чешма, и  усещането за уют и  ред, гостоприемност, святост.

През последните години животът в светата обител отново се възражда, заедно с игумена архимандрит Пахомий в братството на Дивотинския манастир вече се подвизават петима монаси; манастирът е обявен за паметник на културата, основно ремонтиран, сега /2015, май/ се строи нов параклис "Св. Седемдесет апостоли" и аязмо; 


Храмовият празник се отбелязва всяка година на Петдесетница 
(50 дни след Великден, тази година на 31 май/). 


На този ден от олтарните двери монасите хвърлят орехова шума към богомолците, напомняща огнените езици, в които се е бил превъплътил Светият дух, когато се явил на апостолите 50 дни след Възкресение.

Според преданието за основаването на Дивотински манастир, обителта е построена от праведно християнско семейство, които намерили гърне с жълтици докато орали нивата си. Съпрузите решили да построят манастир с имането, като натоварили гърнето на едно магаре и казали, че ще започнат строежа на място посочено от Бог. Не след дълго магарето легнало и не пожелало да стане на сенчеста поляна между два бързи потока. Строителството започнало там през 1046г, сто години след смъртта на Св. Иван Рилски. Местността, където е било открито гърнето с жълтиците и до днес е известна като “Имането”.


По време на кърджалийските набези в края на 1806г., манастирът не е пощаден и стадата му овце, крави, коне и волове са заграбени. Тогава игумен на светата обител е йеромонах Петър, който оставил преписка за случилото се: "Да се знае кога седеха кърджалиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник дошъл с двама сеймени та взема стадото, овце, волове и коне от манастира". Съществува легенда, че възмездието дошло, грабителите били застигнати от буря, гръм ударил и убил предводителят на кърджалийте Хасан Ходжа, уплашените кърджалии го погребали на място и побягнали, а добитъкът сам се върнал в манастира. И до днес мястото, където Хасан Ходжа е бил погребан се нарича “Ходжи гроб”.


Дивотинският манастир „Св.Троица” е известен сред местните хора и като Царски манастир, заради честите му посещения от Цар Фердинанд по време на неговото управление. Знае се, че Цар Фердинанд подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Едната каляска била за представителни нужди, а другата – за наглеждане на обширните манастирски имоти.


Както повечето манастири по това време, и Дивотинският манастир през турското робство бил средище на българската писменост и поддържал килийно училище. Манастирът подпомагал и освободителните борби, като е приютявал и Васил Левски/ запазена и вратичка, през която той е излизал от манастира/.


Сегашният храм и манастирските сгради са построени през 1902г. след като три пъти са били опожарявани по време на турското робство и за съжаление, окраден и в днешно време - през 2005 г. манастирът е сполетян от нещастието да му бъдат отнети двете най-ценни икони, смятани за чудотворни – тази на Света Богородица и на Света Троица. 


Сегашните стенописи в манастира са нови и впечатляващо колоритни, по време на посещението отец Никодим ни разказва не само историята на манастира, но обяснява и какво символизират изображенията на Светите Новомъченици /разрешиха ни да снимаме вътре, без иконостаса/.

Отвън и вътре:
 
В стенописите са изобразени и няколко жени: Света ЗлатаМъгленска; Св. Петка Българска (Търновска); Св. преподобномъченица Елисавета




 Над входа:

И една по-рядко срещана иконография  -“Недреманное око”: Икона  Спас Недреманное Око

До Дивотинския манастир се  стига лесно - Пътят към Манастира започва в покрайнините на Банкя – квартал Михайлово, намиращ се в противоположния край на Банкя спрямо София Настоящият проблем за май 2015 е ремонтът на ул. А.Стамболийски и налагащият се обходен маршрут. Но в по-горната част към манастира пътят е удобен с ново покритие асфалт и с указателни табели. 


Още снимки:


Не мога да пропусна и цветната феерия:


Актуалните магнолии:
 Различни сортове лалета



Проектът на новия параклис "Св. Седемдесет апостоли":



Опитайте...



9 коментара:

Irma каза...

Още едно красиво и спокойно местенце си намерила, Дианка! Някой ден и до него ще стигнем, а сега мога само да се наслаждавам на красотата му през обектива ти. Благодаря, че ни просветляваш и споделяш с нас разходките си!
Приятна вечер и спорна седмица от мен!

Dani каза...

Благодаря за чудесната разходка, Дианка!
Красиво, свято място, което виждам е много добре поддържано!
Прегръдки и хубава седмица!

traiana каза...

Какво разкошно място, Дианка! Ето това все още ни крепи и кара да се гордеем с родината си!

Elena Dimitrova каза...

Дианка,
сърдечно ти благодаря, че ни показваш и увлекателно ни разказваш за още едно чудесно местенце в България.Учудена съм, защото манастирите, които са мъжки обикновено са по - бедни на цветни градини.А този манастир освен, че е чудесно поддържан отвътре има и разкошни цветни градини.Дано го посетя някой ден с Божията воля и помощ.
Поздрави !

Svetlana D каза...

много спретнато местенце! легендите ме впечатлиха

Candy каза...

Много обичам такива места, спокойни, зареждащи. Лаленцата са много красиви, а снимките прелестни! Поздрави, Дианка и прекрасна нова седмица!

Мъх каза...

Някой ден... и аз. Задължително.
Поздрави, Дианка.

Роси каза...

Все по-поддържани,цветни и гостоприемни стават тези молитвени места,радва ме това!Благодаря за разходката,Дианка и честит празник!

di_ani каза...

Благодаря ви и горещо препоръчвам - силата, сятостта и спокойствието са несравними.
Ирма,
Дани,
Траяна,
Елена,
Светле,
Кате,
Мъхче,
Роси,
Сърдечни поздрави и хубави майски дни, Диана