събота, 1 юни 2019 г.

Празничен и православен календар за месец юни

Месец Юни започва с усещане за настъпващо лято и много празнични дни:

 
 1 юни -
 В почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата
на различни дати и по различен начин свързан с традицията на отделните държави. 
Международният ден за защита на децата ние честваме  на 1 юни, 
с пожелания за слънчево, щастливо и безгрижно детство.


Честит празник, деца!
Следва
2 юни -
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.


143 години от гибелта на Ботев - Ден на всенародна почит и преклонение към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Тази година на 6 юни и винаги в четвъртък ,40 дни след Великден

ден за ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН


Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника "Спасовден", дума, която произлиза от "спасение". 
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. И още: Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.

На 11 юни Православната църква чества празника
"Св. Богородица - Достойно есть".
Достойно есть е химн във възхвала на пресветата Богородица.  
„Достойно есть яко воистину блажити тя, Богородицу“ -
“Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице...“
За първи път с него е възпята Божията Майка през 431 г. сл. Хр. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам архангел Гавриил е възвестил думите на молещ се монах. Това чудо се случва пред икона на Богородица, която от тогава носи същото име „Достойно есть“. Сега празникът е  посветен на чудотворната икона от българската кeлия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия. И още...

На 16 юни тази година,на Петдесетия ден от Господното възкресение
 Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици 
и ги обдарил с благодатните дарове,  
а Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.


Всяка година - тази  на 15 юни, в съботата преди големия християнски празник Петдесетница, се предхожда с Черешова задушница, която няма фиксирана дата.
 След Петдесетница следва празникът на Свети дух - винаги в понеделник.

Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината.Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  
“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 
казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

Неделята, /тази година 16 юни/ е един от най-големите християнски празници - Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Празникът се нарича и Света троица – символ на световната хармония, представена от Бога отец (безкрайното първоначало), Бога син (абсолютния смисъл) и Светия дух (животворящото начало). На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.
„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.
„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.
По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията
Храмов празник отбелязва на Петдесетница   и Дивотински манастир "Св. Троица"


Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух.  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 
любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 
милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

На 23 юни тази година се чества още един голям празник - Неделя на Всички светии.

В понеделника на следващата седмица съвпадат:
първият народен летен празник Еньовден /24 юни/
-  честването на Рождение на св. Йоан Кръстител,
- и началото на  вторият за годината православен пост преди празника на св. апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски".


Еньовден /24 юни/ е празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене и е познат още и като "сред лето", който в началото е бил чисто езически празник, а Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител.  По народна традиция, тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце, и още много вярвания, обединени от три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.


Тази година от 24юни започва вторият за годината православен пост преди празника на св.апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски". Петровият пост, до 29 юни включително, е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
За Петровия пост: Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година.Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.


Седмицата и постът завършват с деня на светите равноапостоли Петър и Павел, един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Всяка година на 29 и 30 юни /тази са събота и неделя/. Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.


Светли празнични, усмихнати и слънчеви летни дни! 

вторник, 7 май 2019 г.

Майски православен календар

С продължение към църковния календар за пролетния месец май - 
богат на празници и дни за чествания и почит:


След вчерашното празнично начало на седмицата и винаги на 6 май, големият празник на Свети Георги Победоносец, майските православни празници в църковния календар продължават за тази година така:
На 9 май се отбелязва т. нар. летен Никулден - честват Св. прор. Исаия. Св. мчк Христофор и пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец. Православната църква прославя за втори път през годината един от най-почитаните светци от Христовата църква - Свети Николай Мирликийски Чудотворец на 9 май като чества Пренасянето на светите му мощи.
На 10 май - Възстановяване на Българската патриаршия - С многовековната и превратна история на Българската православна църква, респективно на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. официално е провъзгласена Българската православна църква за патриаршия, а за патриарх е избран с вишегласие Пловдивският митрополит Кирил.
На 11 май - православната църква тържествено чества паметта на Солунските братя - Светите братя Кирил и Методий, тяхното равноапостолско и просветителско дело и още:
Имен ден празнуват всички, които носят името Кирил (означава - господарски), Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи (означава - изследващ).  
В богатия празничен майски календар за тази година следват да се отбележат още няколко големи  християнски празника. 
На 21 май - специален ден за почит на император Константин и майка му – Елена.  Свети Свети Константин и Елена, на­ри­ча­ни “рав­но­а­пос­тол­ни” за­ра­ди из­к­лю­чи­тел­ни­те им зас­лу­ги за ут­вър­ж­да­ва­не­то и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра. 


„С това ще победиш!" - Цар Константин Велики известен с тези думи и видение на сияещ кръст в небето, се свързва въвеждането на християнството като официална религия във Византия и е първият християнски римски император. И още...
На 22 май /тази година/ Православната църква чества празника Преполовение, който е между Възкресение Христово и Петдесетница. Преполовение – това е средата на светата Петдесетница, разположен е между два големи празника – Великден и Петдесетница и като чели ги съединява в едно. На този ден по традиция в Асеновград се изнася чудотворната икона на Пресвета Богородица - Елеуса (Умиление), известна като „Златна ябълка”, и с тържествено литийно шествие се отнася до Бачковския манастир. Традицията се спазва от 1896 година.


На 24 май - Денят на Светите братя просветители Константин-Кирил Философ и Методий Славянобългарски

 
Всенародният 24 май, Денят на просвещението и



Текст: Стоян Михайловски. Музика: Панайот Пипков Русе, 
15 април 1882г
"Върви, народе възродени, към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета! В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч,
духовно покори страните, които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15

В края на месеца, на 30 май, Православната църква почита и паметта на Света Емилия - имен ден празнуват всички с име Емилия, Емил, Емилиян, Емилияна. Емилия.





понеделник, 6 май 2019 г.

Славен и светъл ден Гергьовден

Голям и славен ден e ... Гергьовден!


Празничните дни в месец май продължават -
след вчерашния ден на Св.мъченица Ирина, 


Безспорен апогей в празничната седмица, винаги на 6 май е големият празник на

 


 Посветен на един от най-почитаните светци Свети Георги Победоносец,  заедно с Великден  е считан за най-големият пролетен празник,и се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).
 
Светъл Божи ден Гергьовден!

 
В народния календар  празникът Георгьовден се отбелязва по три различни начина...
На Гергьовден още преди изгрев слънце, се закичват вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.. 
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галин, Галя, Галина, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.




Честити именни дни на именници и на празнуващи! 

Здрави, усмихнати и щастливи празнични майски дни!

неделя, 28 април 2019 г.

Честит благословен и светъл Великден!

Небето и земята ликуват...
Христос воскресе! Воистина воскресе!  


Христос воскресе из мертвих, 
смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.    
Христос възкръсна от мъртвите, 
със смъртта смъртта победи и на нас ни дарува живот вечен.



  В утрото на Пасха отново присъединяваме молитви към ангелския хор, 
за да възпеем всички, заедно с цялото творение, деня на живота! Да въздадем благодарност, "да се зарадваме и да се развеселим" (Пс. 117:24) в деня, когато Христос Бог ни преведе от смърт към живот.



Първата седмица след Възкресение Христово е наречена Светлата седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя, е записан като Светъл. Тя се нарича още празна, заради забраната да се работи каквото и да е работа , както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.
В дните на Светлата седмица се благославят Божията майка и светите апостоли: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

И тази година, в петъка на Светлата седмица след Великден, се отбелязва един от най-хубавите празници на Божията Майка, и се почита чудотворната икона на 

Светлата седмица завършва с Томина неделя и деня на Св.мъченица Ирина



В Светлата седмица славим Христовото Възкресение

Харесвам това послание от неизвестен автор: 
На този Великден, простете на някого. Кажете на някого, че го обичате. 
Запалете светлината в себе си...
Честито Възкресение Христово!

На най-светлия християнски празник да си пожелаем здраве,
мир, любов и светлина в сърцата, радост, благоденствие и щастие в домовете ни! 

Благословен и светъл Великден!

понеделник, 22 април 2019 г.

Страстната седмица - седмицата преди Възкресение Христово


От днес, понеделник, 22 април тази година, в очакване на Великия ден започва т.нар. Страстна седмица - посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят, а всеки ден е отбелязан с особени възпоменания.


Православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

/Леонардо да Винчи. Тайната вечеря, 1495—1497/
В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио, петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Страсти Христови  /анонимен художник XV век, Нидерландия/

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение
Седемте добродетели:  
целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.
В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени.
В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.
В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. Според някои народни поверия на Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.
  
Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.
Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:
Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.
На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.
Този ден е познат - Разпети петък,  Велики петък, Петък на Великата седмица -
най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
 По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.

Слизането на Иисуса Христа в ада На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42). Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.


Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.
Със съботата завършва Страстната седмица - в очакване на празника на празниците –
 Пасхата, Възкресение Христово