Календар православни празници и постни дни през 2020 година

Химнът на Любовта

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

Календар 

 Православни празници и постни дни през 2020 година

 

Относно постните ястия, както и някои предложения за:

Постни ястия  и идеи

Постни сладкиши и сладки

Постен хляб и печива

Постни ястия с картофи.

Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови.

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/

И още много полезни и здравословни рецепти при Елена -
 КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО.

Още празнични дни  и

Църковен календар за 2020 година

Именни дни и празници през 2020 година

 

Почитаме Божията Майка

Света Богородица се почита като покровителка на майчинството и на жените,

 като пазителка на семейното огнище. От най-древни времена църковното предание я нарича Божия майка, Богородица, Пречиста, Всесвята...

В началото на месец август, както всяка година, от 1-ви, започва двуседмичният Богородичен,  

Успенски пост в чест на Пресвета Богородица - Успение Богородично на 15 август.

Учението на Православната Църква за пресветата Дева Мария проповядва няколко основни истини и вярвания, че пресветата Дева е:
1. Майка на Господ Иисус Христос и затова – Богородица в собствения смисъл на думата.
2. Приснодева, тоест до раждането на Господа, по време и след него тя остава Дева.
3. Стои по-високо от всички небесни сили и светии: “по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите”.
4. Първа след Христа пред Бога наша застъпница и помощница. 

Богородичният пост е един от четирите големи поста в годината. Установен е от Църквата като време на духовна подготовка за честване празника Успение Богородично. Православната Църква отдава дължимата почит на Божията Майка, като тържествено празнува както деня на нейното рождение (Рождество Богородично – 8 септември) така и блажената й кончина (Успение Богородично – 15 август), която тя нарича не смърт, а „успение”, т.е блажено заспиване.

Присъствието на Пресвета Богородица в света

Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва.

Успението на Пресвета Богородица е един от 12-те големи празници в българския православен календар, отбелязван от християнската църква на 15 август и наричан още Голяма Богородица. Макар точната дата на възникването му да е неизвестна, той е един от най-древните Богородични празници.   И още за поста ...   През Богородичния пост, постът се състои в ядене само на растителна храна с олио - отказ от блажни храни /месо, мляко, яйца и техните производни продукти/, но някои устави са по-строги-през целия пост не се употребява вино и елей (олио, зехтин) с изключение на събота и неделя. “ Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовен пост. Счита се, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.”

 В средата на Богородичните пости, на 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници Преображение Господне или Сотировден.

Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях:

 „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“  "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5)  Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.  Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва.  

Следват

ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, 

нейното всеблажено Успение и Възнесение!

 
Някои кулинарни предложения:
Идеи за постни ястия
Идеи за постни сладки и  постни сладкиши
Идеи за постни печива
И един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи - КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.

Денят Успение на Пресвета Богородица / 15 август (28 август ст. стил)/ или Голяма Богородица на е един от 12-те християнски празници, чествани и от православни, и от католици и най-големият светъл летен християнски празник у нас. 

В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.

Повече за тях тук:

Из песнопенията за празника:

При раждането си съхранила девството,
при успението не си оставила света, Богородице.
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

/В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша../

На 15 август имен ден празнуват: Мария; Мариана; Мариела; Мариета; Марио; Марияна; Преслава

Леки и спокойни пости, светли и благословени празнични дни!

Великденски пости 2019

Време е за пости ... спасителните дни на Великия пост. за 2019 година...
"Отново сме пред прага на светата Велика Четеридесятница – време за по-интензивен духовен живот, изразен в пост, молитва, покаяние и добродетели.
 И тъй постът е време за проявяване на християнска добродетелност и покаяние. Той има две страни - външна формална и нормативна и вътрешна- духовна, нравствена. Формалния пост се състои от въздържане само от определен вид храна и питие, а духовния – в духовно бодърстване, въздържание от лоши мисли и дела и във вършене на богоугодни дела. Постът не е самоцел, а средство за постигане на една цел – да смирим себе си пред Бога , да укротим възбужданията на плътските страсти, да станем способни за истински..."
Така започва посланието на Западно и Средноевропейски митрополит Антоний за началото на поста.

Великденският пост /тази година от 11 март до 27 април, вкл./ е най-строгият и продължителен  в цялата година. Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.  Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. Но постът не е самоцел /доброволно въздържание от блажна храна/, а само средство за нравствено очистване и за цялостно извисяване. Постът е съставен от две части – Светата Четиридесетница и после Страстната седмица - време за усърдна молитва и покаяние, с които да се измоли прошка за греховете. Друго важно условие за правилно провеждане на поста - това е готовността на постника да разтвори широко сърцето си за излъчване дух на опрощение, както да се пости със смирено съзнание, че това не е някакво дело, което ни отличава от другите човеци или ни прави нещо повече. Съдържанието на всеки пост се свежда до самоограничението, т.е. до доброволния отказ от нещо, което представлява значителна част от нашия земен чувствен живот. Постът не е самоцел, а средство, което ни води до смирение и покаяние и съответно до Бога.
Има и други становища относно степените на строгост за 
 Велик пост или Света Четиридесетница.
Първа седмица: *
От понеделник до събота включително - строг пост
(растителна храна без олио и вино) В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие. 
Втора седмица:
Сряда и петък - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
Трета седмица (Кръстопоклонна):
От понеделник до петък включително - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
На Благовещение се разрешава и риба.

Четвърта седмица:
Както втората
Пета седмица:
Както втората
 Шеста седмица:
Както втората.
(Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни. 
Страстна седмица:
От понеделник до събота включително - строг пост.
Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода. 

ПРАВОСЛАВНИЯТ  ПОСТ  И  НИЕ: "... Основното в поста е доброволното въздържание от блажна храна (месни, млечни продукти), при умерена употреба на постни видове храни (с растителен и зеленчуков характер), но и не само това...  Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко.

Постите в Православната църква

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос.  Постът се предхожда от две подготвителни седмици: Месни заговезни и Сирни заговезни.  

Първи шест седмици на Великия пост:

Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос.  Постът се предхожда от две подготвителни седмици: Месни заговезни и Сирни заговезни. 

Първата седмица на Великия пост /11-16 март/, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност. В петък на светата литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан. Тази година на 16 март, съботният ден от първата седмица, Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. След строг пост - растителна храна без олио и вино, се взема Св. Причастие. В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. В съботния ден от първата седмица на Великия пост, както и на 17февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон, празнува се Тодоровден.  В първа неделя от Великия пост се чества светото Православие в спомен на възтържествуването му над всички лъжеучения и ереси - Неделя Православна, или „Тържество на Православието". Свързана е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес, което е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).

Втората  неделя на Великия пост е посветена на св. Григорий Палама /Неделя на св. Григорий Палама./ - учител на Православие. Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор.  

Третата неделя на Великия пост е Кръстопоклонна.

В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста. След Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат "кръстопоклонни".

Тази година в понеделника третата седмица /25 март/ се чества големия празник Благовещение

Четвъртата седмица на Великия пост  През тази седмица Църквата припомня стълбата "Лествица" на християнското съвършенство, по която приканя верните, с молитвите на свети Иоан Лествичник, да се изкачват по пътя на духовното съвършенство. Свети Иоан Лествичник в списаната от него "Лествица" представя 33 степени или стъпала на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне. Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост. 

Пета неделя на Великия пост  е посветена на св. преподобна Мария Египетска,
която се чества  на 1 април - жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта. Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преподобна Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост - неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски. 

Следват Шеста седмица на Великия пост - Предпразници на Възкресението и Страстната седмица - седмица на Христовите страдания. Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. По време на Великденските пости не трябва да се консумират храни от животински произход: месо, риба, яйца, млечни продукти. Разрешени са плодовете, зеленчуците, зърнените култури и растителните продукти.

Пости ... и не само

Постни сладкиши

 Относно постните ястия, както и някои предложения за:  Постни ястия  и идеи Постни сладкиши и сладки Постен хляб и печива 

Постни ястия с картофи.  Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови. 

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/
  Горещо препоръчвам един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи - КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.  
 

„Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11). 

  

Пояснения за поста  ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ.

Постът – начин на употреба

И една част от обръщението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за поста: „Бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение“...

Леки, спасителни и спокойни...

Кръщение Господне, Богоявление, Водици, Йордановден

В навечерието сме на светлите християнски празници Богоявление,  

популярен като Кръщение Христово, Йордановден и Водици -

 Богоявление на 6 януари и следващият Ивановден /на 7 януари/

Кръщение Христово, Богоявление, Йордановден, Водици – какво празнуваме?

Едно пояснение от свещеник Йордан Аврамов: 

"...Същността е онова събитие, което се е случило и което носи в себе си спасителен характер – явяването на Иисус Христос и кръщаването му от Йоан Кръстител в река Йордан. Този акт е бил засвидетелстван от Бог Отец, чийто глас се чува от небесата: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”, и от Дух Свети, който се спуска във вид на гълъб върху Иисуса, кръщаващ се във водите на реката. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление. Така самият Бог свидетелства, че този Иисус, който току що се е кръстил във в река Йордан, е Месията, Той е Спасителят, Той е примирителят между Него и човеците. Това е най-важното, което трябва да се знае за този празник и основна част на празничния ритуал е освещаването на водите. Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така сега, и ние, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, освещаваме водата...."

Православната църква отбелязва Кръщението Господне, а предшестващият празник Водици води началото си още от преди Христа и е бил приеман като символ на живота и сътворението. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата и на този ден, в строг пост, преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.

"И ето, отвориха Му се небесата, 

и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 

И ето, глас от небесата, който казваше:  

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"   

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител./

Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Три са празниците, които на този ден се отбелязват – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден, така изказани са като в редица, но всеки е колкото другите главен по старшинство.

 Кръщение Господне - Йордановден или Богоявление 

Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и до изваждат.  Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Счита се, че водата на Богоявление лекува всички болести. 

Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка. С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие. 

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден. 

Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.  

Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен или Ивановден

 

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна  

На този ден се поглежда напред към бъдещето,

с пожелания да се сбъднат очакванията за добро здраве, 

плодородие и щастлив живот !
 

 
И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден.  А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

 

И още църковни празници през 2019

Светли, честити празници,
с пожелания за здраве, благоденствие и радост!