вторник, 14 август 2018 г.

Голям празник - Успение на Пресвета Богородица

Всяка година на 15 август  

всички православни и католически църкви почитат

  Успение на Пресвета Богородица - Голяма Богородица! 





На този ден  15 август (28 август ст. стил) почитаме
Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените 
и като пазителка на семейното огнище. 



При раждането си съхранила девството,
при успението не си оставила света, Богородице.
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
/В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша../

Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва. 




В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.



Пред нейната свята икона просим Божията милост с думите:
„Пресвета Владичице Богородице, 
погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, 
и ни избави от нещастия, скърби, изкушения 
и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"
На обредната трапеза обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна питка, тиганици, мед. Разрешава се риба, ако Успение Богородично се падне в сряда или петък. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве, за здраве се приготвят курбани и се правят събори, обикновено където Св. Богородица е патрон на местната църква. 


Честит имен ден на всички именници- Мария, Мариана, Мариан.

Честит празник!
 




 На 16 август се отбелязва Пренасянето на Неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол, което е станало през 944 година.


                                                                                      Светият Убрус
/неръкотворният образ на Христа/


Кърпата, с която Господ Иисус Христос
избърсал  лицето си
и я изпратил на княз Авагар
да се излекува от болестта си;
и на всички,
които с вяра
се докосват и молят пред нея

А на 18 август, Българската православна църква чества Успението на Свети Иван Рилски. 
Иван Рилски Чудотворец е смятан и за покровител на българския народ и покровител на миньорите. 






Той е патрон и основател на най-големия манастир у нас - Рилския манастир, където по традиция се отслужва тържествена литургия в негова памет,където се събират хора от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски. Богомолците разглеждат и пещерата, в която е живял светецът и минават през тесен отвор - поверието е, че който успее да излезе на светло е праведен.
Още за светеца, скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител  тук.
Германският манастир „Св. Иван Рилски"


На 18 август е празникът на чудотворната икона на света Богородица „Всецарица


Светли и благословени празнични дни!


сряда, 1 август 2018 г.

Богородичен пост 2018

От тази сряда, както всяка година, на 1 август, започва двуседмичният Богородичен,  
Успенски пост в чест на Пресвета Богородица - Успение Богородично на 15 август.




Богородичният пост е един от четирите големи поста в годината. Установен е от Църквата като време на духовна подготовка за честване празника Успение Богородично. Православната Църква отдава дължимата почит на Божията Майка, като тържествено празнува както деня на нейното рождение (Рождество Богородично – 8 септември) така и блажената й кончина (Успение Богородично – 15 август), която тя нарича не смърт, а „успение”, т.е блажено заспиване. 




Успението на Пресвета Богородица е един от 12-те големи празници в българския православен календар, отбелязван от християнската църква на 15 август и наричан още Голяма Богородица. Макар точната дата на възникването му да е неизвестна, той е един от най-древните Богородични празници  И още за поста ...   През Богородичния пост, постът се състои в ядене само на растителна храна с олио - отказ от блажни храни /месо, мляко, яйца и техните производни продукти/, но някои устави са по-строги-през целия пост не се употребява вино и елей (олио, зехтин) с изключение на събота и неделя. “ Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовен пост. Счита се, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.”

 В средата на Богородичните пости, на 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници Преображение Господне или Сотировден.



Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях:
 „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“  "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5)  Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.  Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва.  


Следват

нейното всеблажено Успение и Възнесение!


Някои кулинарни предложения:
Идеи за постни ястия
Идеи за постни сладки и  постни сладкиши
Идеи за постни печива
И един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи -
КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.


Леки и спокойни пости, светли и благословени празнични дни!

вторник, 31 юли 2018 г.

Няколко идеи с камамбер

В дните на лятната блогова ваканция 😉, минавам само, за да запазя едно интересно видео, насочено към любителите на меки сирена от типа на camembert /камамбер/, предлагащо компилация от 15 рецепти с меки сирена, които провокират интереса и вкусови предпочитания към малко по- калорична храна:





Някои сред тях са много популярни, други познати, но са умело събрани в обща колекция, лесни и бързи за приготвяне, много детайлно и нагледно представени, едно чудесно допълнение към  моята секция с тематични рецепти.

А аз ще почерпя виртуално с нещо сладко .... Плодово шоколадово сабле, 
/още снимки и рецептата скоро/ 😊


И снимка от средиземноморското ни лятно пътуване до Лазурното крайбрежие:



Хубаво и усмихнато лято!  😘


петък, 20 юли 2018 г.

Илинден и още църковни празници в края на юли

Честваме Илинден ...
 На 20 юли /по нов стил и на 2 август по стар стил/ 
почитаме паметта на Свети пророк Илия
един от най-почитаните светци както в Православната, така и в Католическата църква 
и един от най-известните хора в историята на човечеството

Св. Илия, името на светеца означава Сила Господна и се свързва с огнена колесница от четири коня по небето, измолващ от Бога здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Св. Илия носи дъжд и влага, и закриля живота. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. 


Отбелязва се като имен ден на носещите имената Илия, Илин, "Илина", Илинка, Илиян, Илиана, Личо, Лина и др.

Ден след него, на 22 юли, се почита  Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна
 


Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна е вярна и предана последователка на Иисус Христос, християнска светица, мироноска, следваща Христа, споделяща неговите страсти до разпятието и свидетелка на възкресението му. 
Народът почита първата вестителка на Възкресението като сестра на Св. Илия. На нея се приписва първият възглас „Христос възкресе!”.
А на 25 юли се възпоменава Успение на света Анна
 майката на Дева Мария и баба на Иисус Христос.


И още един християнски празник през юли - на 27 се честват
Свети Седмочисленици
- Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий
и Успение на св. Климент Охридски,

Св. великомъченик Пантелеймон - светия лечител.

Из проповедта в деня на светиите "С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,


Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог."
Така светата Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на много молитвени храмове.
Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани в Българската православна църква като създатели и разпространители на българската азбука (глаголица и кирилица)- Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий. Оценила по достойнство делото им църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен ден.
И още православни празници за месец юли:



Хубави, празници, слънчеви и усмихнати летни дни!
/ И време за лятна блогова ваканция 😊/

неделя, 1 юли 2018 г.

Страчатела афогато с череши



Първо предложение за юли... Изчаквах първите, наистина по-топли летни дни, да представя тази идея за мocha аffogato. Италианската напитка афогато /affogato/, модифицирана вече и като десерт на кафееена основа, афогато обикновено се предлага като комбинация на топка сладолед, покрита или "удавена" от горещо еспресо. Някои вариации вече включват ароматни ликьори, разбита сметана, хрупкави ядки и бисквити, свежи плодове и разтопен шоколад. Видно е, че възможностите за разнообразие и композиции са повече от многобройни – въпрос на въображение и вкус, граничещи с категории „арт” и „гурме”. Все пак, основен компонент, освен силно кафе, е хубавият сладолед - ванилов, шоколадов, сорбет или друг. Успешно може да се използва и пъстрото семифредо с рикота и какао – една по- различна комбинация, която прави вкуса на напитката по-плътен и своеобразен. Освен сметановата страчатела /stracciatella/ добавих плодов нюанс с късните, последни череши за сезона, и още дребни акценти на шоколад, ядки и бисквити. За още страхотни идеи може да се почерпи вдъхновение от тук:


Страчатела афогато с череши

Продукти за 2 порции:
     ½  ч.чаша течна сметана (разбита, студена)
     2-4 топки страчатела сладолед или друг
     1  ч.чаша силно кафе /горещо еспресо/
     2 ч.л. амарето ликьор, по желание
     череши и черешов сироп (за сервиране)
     бадеми, нарязани и препечени (за сервиране)
     шоколад и бисквити (за сервиране)
1 ч.чаша=240 мл.
В купа се разбива течната сметана докато се оформят меки върхове. Поръсва се с 1 с.л. пудра захар и разбиването продължава до уплътняване. Поставя се в хладилник на студено до момента на сервиране. В две малки купички се поставят по 1-2 топки сладолед. Внимателно се излива горещото еспресо (или кафе, смесено с амарето ликьор ) около ръба на чашките (така че, да не се топи твърде бързо). На върха се гарнира с бита сметана, череши, сироп и нарязани ядки. Сервира се незабавно!


 Ето го в два варианта:


И в чаши, където сметаната е под сладоледа:


   Следва и рецептата за Семифредо с рикота и какао


 Семифредо с рикота и какао
Продукти:
    250 гр. фина рикота
    200 мл. течна сметана подсладена
    100 гр. кондензирано мляко
    50 гр. шоколадови капки
    Смесват се много добре фината рикотата с кондензираното мляко, след което се добавя разбитата на крем течна сметана и получената смес се хомогенизира. Последни са шоколадовите капки,а след тяхното разбъркване, сместа се прехвърля в затворен съд във фризер за замразяване, най-малко 3 часа. Преди сервиране, се изважда и украсява с още тъмен шоколад и/или глазирани плодове/череши.


В по-близък план:


За финал:


Опитайте…

петък, 29 юни 2018 г.

Празник на Христовите апостоли Петър и Павел

Петровден е ... един от най-почитаните летни празници в традициите ни - на светите равноапостоли Петър и Павел. Всяка година на 29 и 30 юни. Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.


Наречени са още "стълбове на православната вяра", трудили са се за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (12 юли стар стил) Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел. 
 
                          Свети апостол Павел                                  Свети апостол Петър

Според схващанията в народния календар, на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. С Петровден завършва и Петровския пост, по традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. "Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино." В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Празнуват носещите имена:
Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо,Пламен


Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.


А след тези празници на 1 юли отбелязваме деня на Свети Безсребреници Козма и Дамян. Това е църковен празник влязъл в народния календар с името "Свети Врач" в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това. Няколко снимки от Гигински манастир "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян".

На същата дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.

И още празници през юли:
Хубави, слънчеви и честити празнични дни!

неделя, 24 юни 2018 г.

Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча"



За празника 24 юни, почитайки рождеството на Йоан Кръстител и народния Еньовден, избрах една идея за разходка, и не само, до Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча":


По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и дело на майстор Лило и днес това е третата по големина манастирска църква в България.


В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират. А в нейната съвременна история се добавя и откритата преди няколко години /2014/ в църквата зазиданата икона на Света Богородица, на повече от 320 г., която най-вероятно е скрита там през 1688 г. Иконата на Дева Мария с Младенеца има сребърен обков,  означавайки, че е много почитана. и нейното намиране се свързва с пророчески сън на мирянка:


През 2013година, когато архимандрит на Лопушанския манастир е епископ Сионий, получава телефонно обаждане. „... Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата черква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!", казва на 28 декември 2013 г. Мария от София. "Това е духовен паметник, свързан с родовите корени на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а й се е явил храмът с прозореца", разказва тогавашният игумен Сионий.


Разположен на 300 м н.в. (на 105 км от София през прохода Петрохан) в Чипровския дял на Стара планина, манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. В периода 1850-1853г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи - Славинската.




Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета, с интересен факт, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение. 


Църквата на манастира представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков.


Вече споменах, че манастирът съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират, както и наскоро откритата зазиданата икона на Богородица.



Лопушанският манастир е бил любимо място и на писателя Иван Вазов, който споменава в дневниците си, че тъкмо тук му е хрумнала идеята за написването на романа "Под игото". Част от произведението е написана при пребиваването на Патриарха на българската литература в светата обител.


Съхранена и до днес е построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура в двора на светата обител. За богослужение през студените месеци се използва малката черква "Рождество Богородично", наричана още "зимна". Тя е и параклис костница, в който се съхраняват много кости на загинали в Чипровското въстание местни хора.


На входа на църквата има огромна секвоя гигантея, посадена през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис Трети - Симеон. През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран и ремонтиран, благодарение усилията на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. По негово време е построена нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.


Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари Съборното честване  на Св. Йоан Предтеча.

 И още много зеленина, цветя и уханни магнолии...





Опитайте...