неделя, 3 май 2015 г.

Неделна разходка: Клисурски манастир “Света Петка Параскева”

и с още библейски цитати и текстове, с ярки изрисувани външни стенописи,   
колоритен, тих и уютен -  гостоприемно посреща, още от входа,
Клисурският девически манастир “Света Петка Параскева.


Скътана в полите на Люлин планина и на около 8 км. от курортния град Банкя, Клисурската девическа Света обител "Света Петка" е считана за една от перлите на софийските манастири. Прекрасно място за отдих и зареждане с енергия - красива природа, чист и уреден манастир, построен и поддържан с много любов и вяра, от мили и сърдечни монахини. 



Клисурският манастир е впечатляващ с красивите яркоцветни външни стенописи и библейски текстове върху църквата, монашеските части, външните стени и портата, което подсилва усещането за духовност и святост, излъчвано от това място. 


Света Петка Българска Епиватска -
покровителка на България, брака и плодовитостта; при телесни болести, покровителка на дома и семейството.  На 14 октомври, Петковден е и храмовият празник на манастира.

Света преподобна Параскева Епиватска, наричана Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. тя е родена в гр.Епиват, на Мраморно море, в семейството на богати българи. От малка проявявала склонност към усамотение и размисъл. Когато родителите й починали, тя раздала цялото си богатство на бедните и се отдала на монашески живот. Погребана била в родния си град Епиват. Светите й мощи били пренесени от цар Иван Асен II в Търново през 1238 г. и останали там, в църквата "Св.Петка" до 1393 г. След дълги странствания те били положени в катедралата в Яш, Румъния, през 1641 г., където се намират и досега.


Клисурският манастир „Св. Петка” е построен на древен път, свързващ София с Брезник. Манастирският комплекс, който се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради, е разположен на открито възвишение над село Клисура, на няколко километра от град Банкя. Едно от преданията за възникването на манастира разказва, че през 1238 г. при пренасянето на мощите на св. Петка Българска в тогавашната ни столица Търново по време на българския цар Иван Асен ІІ, литийното шествие, което пренасяло нетленното тяло на светицата, спряло за почивка и така преподобната осветила със светото си тяло това място. Върху него построили църква, а след това и манастир. Той бил част от Софийската Мала Света гора. Малко се знае за историята му, тъй като в пожар в средата на 20 в. архивите и библиотеката му изгорели. 
 

През 1954 г. старата манастирска църква, строена преди повече от 300 години, внезапно рухнала от само себе си. Само за две години тогавашната игуменка на манастира, майка Мария Магдалина - рускиня по произход, родена в Киев през 1896 г. - събрала дарения и построила новата църква. На иконостаса са подредени запазените икони от старата църква, вътрешното пространство е цялото изписано.


В най-ново време, през 90-те години, започва основно обновяване на светата обител с изграждането на нови монашески сгради на мястото на полуразрушените стари. Строежите и облагородяването на манастирския комплекс продължава и днес, при игуменството на сестра Филотея и сестринството. 


 В двора се вижда и новата църква, която е построена вече, но още не е отворена.



Старата къща за живеене на монахините, вече e неизползваема.


Входът към старата действаща малка църква - 
въпрос на етика е да не се снима вътре и да не се смущава молитвата на присъстващите там хора.



Нова чешма и красиво подредените и поддържани цветни градини са част от уюта на това място.



И още външни стенописи по църквата и жилищните сгради: 


Има специално обособено място за хранене /магерница/, но манастирът не предлага храна и спане /в град Банкя, известен със своите лековити минерални води, има богат избор от хотели и ресторанти/. 

 
 
До манастира води тесен асфалтов път, /добре е обяснен тук, а и местните жители са много любезни/, в не особено добро състояние, но характерно за подобни маршрути; лесно откриваем, сред красива природа с много възможности за пикник и почивка. Приветливите монахини и помощнички посрещат гостите с внимание, а и с готовност да покажат манастира и разкажат житието на Света Петка. 


И една подсказана друга дестинация в този регион - Дивотински манастир.

 

И да припомня, че на 5 май  Православната църква почита паметта на Св. мъченица Ирина.

 Опитайте...


7 коментара:

С Драгомирова каза...

Дори не съм чувала за този манастир. Благодаря, че сподели за това място, Дианче. За Дивотинския ми казаха, че било много хубаво, но и там още не съм ходила. И едно уточнение - Брезник е град, не село (нали си ми е роден :)).

Габриела Георгиева каза...

Надявам се скоро да имам възможността да го посетя. Прекрасни снимки! Благодаря за чудесната разходка!
Поздрави!

Pavlina Petkova каза...

Ех, че хубаво! Много живописно и красиво е това място и си личи, че някой се грижи много добре! Аз също не знаех за този манастир, а много обичам такива места! Прегръдка!

Elena Dimitrova каза...

Дианка,
рядко съм виждала толкова добре поддържан манастир, с много красиви външни стенописи, изрядно поддържани сгради и двор.Чувала съм за този манастир и ти благодаря сърдечно, че ни го представяш.Много живописно и красиво място.Дано да даде Бог още много рухнали манастири и църкви да се възобновят.Така и България с Божията помощ и воля ще тръгне напред.
Поздрави !

Dani каза...

Много красиво място ни показваш, Дианка!
И със сигурност е зареждащо!
радвам се, че има кой да се грижи и поддържа тези свети места!
Сърдечна прегръдка и много усмивки!

Candy каза...

Много ти благодаря за тази разходка, за красивите снимки и за зареждащата публикация! Обичам ги тези места, зареждат по особен начин. Прегръдки!

Rumiana Dimova каза...

Манастира е затворен за посетители в понеделник.