С усещане за настъпващата есен

Септември вече напомня за настъпващата есен - първият хлад, есенен полъх в цветовете, багрите и ароматите, краят на ваканцията и първи учебни дни... Преплитат се и народните ни обичаи и празници за края на лятото и началото на есента. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни /по стар стил е на 27 септември/. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. 

Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден, 

Точното му наименование е - Всемирно въздвижение наСветия и Животворящ Кръст Господен

Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

На този ден 14 септември (27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. 

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

 

След последният ден на ваканцията следва  и 15 септември,

с познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!

И след ден,  на 17 септември,

Честваме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София,

които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,

ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание 

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 

 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.
 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".

Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!