сряда, 14 септември 2011 г.

Кръстовден

Точното наименование на днешния празник е - 
Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен
Кръстовден

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. 
По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст


Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
На този ден 14 септември /(27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.


Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. 
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът. 

Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Вярва се, че на Кръстовден деня и нощта се кръстосват – стават равни. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. 
На Кръстовден се спазва строг пост.

Според запазено предание част от Светия Кръст бил заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора. Масово религиозно събиране се случва веднъж годишно - в нощта на 13 срещу 14 септември (Кръстовден) в Кръстова гора. Хиляди вярващи се събират на хълма за нощната литургия в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато лъчите му докоснат върха на големия метален кръст. 
На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

Честит празник!

5 коментара:

Мъх каза...

Честит празник, Дианка!

DSdiva каза...

Я, не знаех, че и Ставри празнува днес ...
Честит празник и от мен, Ди!

Dani каза...

Дианка, честит празник!
В Бургас в най-големия ни храм има частица от Светия кръст и днес беше изложен за поклонение!
Прегръдки!

rusanka каза...

Благодаря за чудесната беседа, Диди! Научих много интересни и нови неща!
Да ни е честит Кръстовден!

di_ani каза...

Благодаря ви,
Мъх,
Дива,
Дани,
Роси!
Този празник не се отличава с много голяма известност, но има своята сила и значение за християнското учение. Все пак прави впечатление стремежът той да се популяризира, а и поклоненията към частица от Светия кръст в Бургас, Кръстова гора разширяват познанията за неговата същност.
Сърдечни поздрави и пожелания за благоденствие, Диана