Седмицата започва с празник - Андреевден

 В последният ден на ноември се чества Андреевден -

Светия всехвален апостол Андрей Първозвани, 

Св. Андрей, брат на апостол Петър, е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.

В народната традиция се препоръчва всеки да се стреми да подхване някаква работа на Андреевден с вярата, че тя ще бъде спорна, дори рискови начинания - заради храбростта, която носи Първозваният те ще бъдат увенчани с успех.

Още за неговото житие  и народни предания

Андреевден,  народният календар нарича "Мѐчкинден", е пряко свързан в представите на народа ни с прехода от есента към зимата. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” "Мѐчкинден". Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.

Трапезата за Андреевден не може да мине без варена царевица, жито, боб, леща, грах, просо и ечемик. Особено популярна е варената царевица, като една от традиционните храни за този ден.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.

Хубав празник!