Великденски пости 2017

Време за пости...

Великденският пост /тази година от 27 февруари до 15 април, вкл./ е най-строгият и продължителен  в цялата година. Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.  Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. Но постът не е самоцел /доброволно въздържание от блажна храна/, а само средство за нравствено очистване и за цялостно извисяване. Постът е съставен от две части – Светата Четиридесетница и после Страстната седмица - време за усърдна молитва и покаяние, с които да се измоли прошка за греховете. Друго важно условие за правилно провеждане на поста - това е готовността на постника да разтвори широко сърцето си за излъчване дух на опрощение, както да се пости със смирено съзнание, че това не е някакво дело, което ни отличава от другите човеци или ни прави нещо повече. Съдържанието на всеки пост се свежда до самоограничението, т.е. до доброволния отказ от нещо, което представлява значителна част от нашия земен чувствен живот. Постът не е самоцел, а средство, което ни води до смирение и покаяние и съответно до Бога.

Католиците и протестантите празнуват Великден през 2017 година на същата дата – 16 април 2017 година.

 Има и други становища относно степените на строгост за  Велик пост или Света Четиридесетница.
Първа седмица: *
От понеделник до събота включително - строг пост
(растителна храна без олио и вино) В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

Тази година в първата седмица на поста, на 3 - март празнуваме 139 години от Освобождението на България от Османско робство и скланяме глави пред подвига и саможертвата на знайни и незнайни герои, дарили свободата ни. 

  Втора седмица:
Сряда и петък - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
Трета седмица (Кръстопоклонна):
От понеделник до петък включително - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
Четвърта седмица:
Както втората
На Благовещение се разрешава и риба.
Пета седмица:
Както втората
Шеста седмица:
Както втората. На (Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни.
Страстна седмица:
От понеделник до събота включително - строг пост.
Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

ПРАВОСЛАВНИЯТ  ПОСТ  И  НИЕ: "... Основното в поста е доброволното въздържание от блажна храна (месни, млечни продукти), при умерена употреба на постни видове храни (с растителен и зеленчуков характер), но и не само това...  Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко.

Постите в Православната църква

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен". 

Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос. 
Постът се предхожда от две подготвителни седмици: 

Месни заговезни и

Сирни заговезни  

Първи шест седмици на Великия пост: 

Първата седмица на Великия пост /27 февруари-5 март/, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност. В петък на светата литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан.
Тази година на 4 март, съботният ден от първата седмица, Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. След строг пост - растителна храна без олио и вино, се взема Св. Причастие. В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. В съботния ден от първата седмица на Великия пост, както и на 17февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон, празнува се Тодоровден.   
В първа неделя от Великия пост се чества светото Православие в спомен на възтържествуването му над всички лъжеучения и ереси - Неделя Православна, или „Тържество на Православието". Свързана е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес, което е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).

Втората  неделя на Великия пост е посветена на св. Григорий Палама /Неделя на св. Григорий Палама./ - учител на Православие. Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор.   
Третата неделя на Великия пост е Кръстопоклонна.

В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста. След Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат "кръстопоклонни".
Четвъртата седмица на Великия пост  През тази седмица Църквата припомня стълбата "Лествица" на християнското съвършенство, по която приканя верните, с молитвите на свети Иоан Лествичник, да се изкачват по пътя на духовното съвършенство. Свети Иоан Лествичник в списаната от него "Лествица" представя 33 степени или стъпала на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне. Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост.
 Тази година в съботата на четвъртата седмица се чества големия празник Благовещение.
Пета неделя на Великия пост  е посветена на св. преподобна Мария Египетска, 
която се чества  на 1 април - жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта.
Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преподобна Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост - неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски. 

Следват Шеста седмица на Великия пост - Предпразници на Възкресението и Страстната седмица - седмица на Христовите страдания. 
Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. По време на Великденските пости не трябва да се консумират храни от животински произход: месо, риба, яйца, млечни продукти. Разрешени са плодовете, зеленчуците, зърнените култури и растителните продукти.  
 

Пости ... и не само

Постни сладкиши

И още относно постните ястия, както и някои предложения за: 
Постни ястия  и идеи
Постни сладкиши и сладки
Постен хляб и печива 

Постни ястия с картофи. 
Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови. 

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/

  Горещо препоръчвам един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи - КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.
 

„Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11). 

  

Още пояснения за поста  ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ.

Постът – начин на употреба

Леки, спасителни и спокойни...