Велика и свята, начало на страстната седмица

Броени дни ни делят от Великден. От днес, понеделник започва т.нар. Страстна седмица, посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всичко в църковната традиция за този период се стреми да усили вниманието на вярващите, да им помогне да осмислят според силите си случилото се преди 2000 години в Йерусалим.

В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят .

В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

Велики понеделник

/Изгонване на търговците от храма - Ел Греко/

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение

Седемте добродетели:  
целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
Евангелската притча за Десетте девици
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.

/Седемте смъртни гряха от Йеронимус Бош/

В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени. Мъжете работят на полето и избират от пролетния приплод бялото агне за курбана на самия Великден. И още...Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.

Велика сряда - МИРОПОМАЗВАНЕТО НА ИИСУС

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.


В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.

/продължение в четвъртък, когато започват и скръбните събития от последните дни на Христос и най-тържествените служби -
от четвъртък , петък до събота/

Лазарица и Цветница - празници на пролетта и цветята

Лазарова събота сме- Лазаровден,

първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, 

следван от Цветница и Великден:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: 
ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле,
 син на подяремница (Зах.9:9).

С Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.
Православието отбелязва паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.
В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - празникът е подвижен, /отбелязва се в православната, католическата, и в протестантската/ една седмица преди Възкресение Христово, в шестата неделя на Великия пост. Посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

В българските обичаи Лазаровден е свързан с ритуала лазаруване, с който подрастващите момичета вече стават моми за женене. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазарица и Връбница са празници на младостта, на пукналата пролет. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на Цветница. На този ден в храмовете се благославят върбови клонки, които вярващите отнасят до дома си за здраве. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. А българите изпълняват ритуали за здраве, благополучие и късмет. 

В къщи поставяме осветената върбовата клонка над иконата, която вече е свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка е за благословение на дома ни и напомня, че сме посрещнали Спасителят.

Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Харесам идеята да се сплитат пролетни венчета.Този път за празниците приготвих постни пролетни бонбони с локум и кокос, ядки и стафиди.

Вече съм писала по-подробно за тези красиви пролетни празници Лазаровден и  Цветница

На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети. И естествено в зелено, снимах този пролетен букет като поздрав към всички мои приятели.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Постни бонбони с кокос и локум

В края на седмицата се честват Лазарова събота /ЛАЗАРОВДЕН/ и Връбница /ЦВЕТНИЦА/ - винаги в последните събота и неделя преди Великден, като предпразници на Христовото възкресение. На Лазаровден се откъсват върбови клонки, които се благославят следващия ден /Цветница/ в храмовете,  а вярващите отнасят до домовете си, за да окичат вратите си за здраве. Това са едни от най-обичаните християнски празници, които народът ни свързва със здравето и дълголетието, благоденствието и плодородието. Носещи полъха на пролетта и уханието на цветята, са сред най-цветните и жизнерадостни празници, които символизират възраждащата се природа, любовта и красотата. Повече за тях след няколко дни. 

Избрах последното постно предложение за този сезон,
като за празник - нещо сладко, цветно и ароматно:

Постни бонбони с кокос и локум
/по идея, но с мои изменения от Kuglice od kokosa i rahat lokuma/

Продукти за 20 бонбона

1 ч.чаша локум, обикновен и накъсан на дребно  /около 200-250 гр./*

1 ч.чаша кокосови стърготини

1 ч.чаша пудра захар или на вкус

2-3 с.л. цитрусов сок/ лимон и/или портокал

капки сладкарска /хранителна боя, по желание

За пълнежа:

2 с.л. стафиди

2 с.л. кандирани цитрусови корички

2 с.л. бадемови трохи и други ядки

½ ч.чаша кокоси стърготини за овалване

* наличните аромати на локума са разнообразни – зеленият избрах да бъде със свеж ментов вкус
1 ч.чаша = 240 мл.

Начупените на малки парченца  локум се поставят в купа и леко затоплят в МВ, за да омекнат. Добавят се кокосовите стръготини и пудрата захар. Постепенно се налива цитрусовия сок – първо 2 с.л. и ако е необходимо още малко. Разбърква се, докато се обединят съставките и се получи хомогенна смес. С леко навлажнени ръце се оформя топка. Разделих я на две и оцветих в различни цветове. Късат се парченца от сместа, леко приплескват и върху тях се поставя от пълнежа – бадемови трохи, стафида, кандирани корички. 

Загъва се и оформя между леко навлажнени длани на топче. 

Овалват се в предвидените кокосови стърготини и поставят в книжни капсулки.

Много са трайни и могат да се съхраняват в кутия, на сухо и хладно място.

Правя ги вече няколко пъти.

Опитайте...

Таханови гризини

Имах идея за друго предложение, като продължение на темата за орехите, но тези таханови гризини, които пекох в почивните дни, изпревариха… Още повече, че в списъка на постните рецепти напоследък преобладават ястията и сладкишите, а почти нямам печива. Една от емблематичните вкусотии за южната ни съседка са сусамовите гевречета. Едва ли има турист посетил Гърция, да не се е очаровал и да им се е насладил. Наричат ги κουλούρι - с кехлибарен цвят и поръсени с много сусам. Правя ги често, със сходни, но различни рецепти, но въпросните  Κριτσίνια са сходна категория соленки: не са оформени във вид на геврек, а нещо като гризини и разликата не спира до тук -  тестото е постно, включва мед и сусамов тахан /за тях избрах светлия сусамов тахан/. Приготвят се лесно и бързо, и също така бързо изчезват:) - хрупкави отвън и мекички отвътре, леко сладка нотка, с ароматен вкус на сусам и мед.

Таханови гризини 

Kritsinia (Κριτσίνια)

Продукти за около 20 по-големи пръчици или 40 тънки

1 ч. л. инстантна мая /използвах на д-р Йоткер/

2 с. л. мед
3/4 ч.чаша вода, леко топла 
1/4 ч. чаша сусамов тахан

3/4 ч.л. морска сол

1 3/4 до 2 ч.чаши  брашно

За овалване:

2 с. л. петмез (гроздова меласа), разтворена в 1/4 чаша вода 

(или само вода, ако не може да се намери или замяна с 1 с.л. мед)

1 1/3 ч.чаша бял сусам

1/4 ч.чаша черен сусам, или други семена
  

1 ч.чаша =240 мл.

Смесват се в голяма купа мед, сусамов тахан, мая и хладката вода. Сместа се разбърква и оставя да престои продължение на 5 минути. Добавя се сол и 1 1/2 ч. чаши брашно и да започва месенето с ръце или кухненски робот. Омесва се тесто – меко и еластично, но не лепкаво,  като се добавя още брашно, ако е необходимо,  в порядъка на 2 ч.чаши. Премества се в омазнена купа,  покрива се с найлоново фолио и оставя да втасва, за да се удвои в обем (час  - час и половина време). Фурната се  загрява предварително на 175С.

 

Втасалото тесто се поставя върху леко набрашнена работна повърхност и изравнява с ръцете. Късат се от тестото 20 –на парчета, с големината на орех и всяко едно се оформя на топка. Разточват се на фитили – напр. с около 11-12 см в дължина и с дебелина на молив или друго... Нарязват се на половина по желание и навлажняват със сладкия сироп, след което овалват в сусамената смес. Поставят се в тава, покрита с хартия за печене и пекат в продължение на около 20-на минути, до златисто, като времето зависи от дебелината им.

Изваждат се от фурната, леко се охлаждат и са готови за сервиране.

Консумират се свежи, за да не загубят хрупкавостта си.

Опитайте...

Вкусни алтернативи с орехово мляко

Време е за пролетно прочистване - не само у дома, навън, но и в нашият организъм, който също очаква своето сезонно освежаване и тонизиране. Пролетта е времето, когато се активират обменните процеси, а в същото време тялото е в дефицит откъм желязо, макро- и микроелементи, калций, цинг, селен. Знае се, колко полезни са ядките, тяхното детоксикиращо действие и благотворно влияние не само върху дейността на мозъка, а и за целия организъм.

По-конкретно, идеята ми е да припомня силата и уникалността на ореховите ядки, за които се счита, че са сред най-съвършените готови храни на природата. Обобщено те се нареждат на първо място пред всички видове ядки като здравословен природен продукт. Въпреки че орехите са събирани през есента, успешно запазват  ценните си вещества /когато са съхранявани правилно/ и могат да бъдат консумирани през цялата година и особено ефективно през пролетта. Не случайна е познатата сентенция за шепа орехи или „празник за ума”, оказва се и не само за него:

Всички видове ядки съдържат много витамин А, Е и витамини от трупата В, както и много микроелементи. Орехите обаче са уникални заради  високото си съдържание на витамин С. По съдържанието на витамин С, орехите превъзхождат  касиса и дори цитрусовите плодове.  Орехите са богати на Омега-3 мастни киселини, витамини (А, С, Е, Р и от групата В), минерали (магнезий, йод, мед, калций, манган, фосфор, цинк, желязо), висококачествени белтъчини с голямо съдържание на аминокиселината триптофан, елагова киселина (антиоксидант и фитохимикал) и фибри.  Освен витамините, минералите и аминокиселините, в орехите е открито и наличието на мелатонин, чието  набавяне  подобрява качеството на съня.
Хранителни стойности на 100 г орехи: 654 ккал, 65 г мазнини, 15 г белтъчини и 14 г въглехидрати.  Нещо повече, ядките, дори  с високо съдържание на мазнини, не е задължително да доведат до увеличаване на теглото. Особено полезни за хората с понижен имунитет,  притежават антибактериално, укрепващо и противовъзпалително действие,  идеално балансираща храна за поддържане на протеиновия баланс в организма. Продължителната топлинна обработка отнема от качествата на антиоксидантите в ядките.

Конкретното ми предложение е за домашно приготвено орехово мляко и няколко вкусни алтернативи с него. Имах идея и за едни постни кюфтенца с булгур и орехи, но явно ще останат за друг път. Ние харесваме и оризовото мляко, но сега избрах да се доверя на силата от орехите. Технологията е достъпна и лесна, резултатът, ако обичате орехи - леко бежовият цвят и осезаем орехов аромат, мляко ще ви задоволи. Ореховото мляко е и отличен източник на витамин Е, антиоксиданти, омега-3 мастни киселини и манган.

Това, което ми се стори важно в подготовката е накисването на ядките за няколко часа - аз от вечерта. Четох, че орехите отделят големи количества токсини по време на накисване и е хубаво да се изплакнат много добре, а дори неколкократно. Различните рецепти предлагат различни пропорции на орехови ядки и вода, което предполага съответно и различна гъстота, „масленост” на полученото мляко. Има предложения за 1:3; 1:4, 1:5 и повече, но за нас оптимално съотношение се очерта 1:3,5 ядки и вода.

Орехово мляко:
/пропорции от walnut milk/

1 ч.чаша почистено орехови ядки

3 ½  ч.чаши студена вода*

 * количеството на водата може да се увеличи при желание
Ядките се накисват за няколко часа в студена вода, колкото да ги покрие. Отцеждат се, водата се изхвърля и измиват неколкократно. Поставят се в кухненски пасатор или блендер, налива се около 2 -2½  ч.чаши вода и на няколко пъти с кратки почивки пасира фино. Получената смес се прецежда през марля или цедка. До разрежда се с вода на вкус, налива се в подходящ съд и съхранява до 4 дни в хладилник.

Сервира се студено, овкусено или натурално.

Може да се овкуси –подслади и ароматизира – мед, захар, ванилия лимон или нещо друго…

 

На логичния въпрос – за какво да се употреби останалата от прецеждането смляна орехова маса – навсякъде, където се използват смлени орехи:

• добавяне към мюсли, овесна или друга каша;
• изсушаване във фурна /върху хартия за печене/ и употребяване при приготвяне на сладкиши или поръсване;
• добавяне към плодови или зеленчукови салати;
• използване при приготвяне на дипове, сосове или песто с орехови ядки
• смесване с тахан и мед, още други идеи или директно похапване

Първо, с идея за нещо солено:

След като в много рецепти традиционният таратор с краставици се поръсва със смлени орехи за допълнителен вкус е удачно използването на ореховото мляко за приготвяне и на такъв таратор:

В течността може да се добави и от гъстата орехова смес, по желание.

Таратор с орехово мляко

Намерението ми бе да направя десерт с орехово мляко. Избрах това да бъде млечен пудинг по подобие на оризовия /Rice pudding/, с булгур и амарант, подходяща и в дни на ограничения откъм млечни и животински продукти, т.е. тази рецепта е постна. Правила съм сходни по вкус жито и елда с бадеми, както и плодово ашуре, така че очаквах и тази комбинация да ни хареса... и с право!

 Орехов  млечен пудинг с булгур и амарант

Продукти за 4-6 порции

½  ч. чаша булгур

½  ч. чаша амарант

2 ч.чаши орехово мляко

1 ч.чаша вода/сок от портокал

¼  ч.чаша захар или мед на вкус

¼ ч.чаша стафиди

1 с.л. смлени орехи или бадеми, по желание

канела, ванилия, портокалова кора

Булгурът и амарантът се накисват /поотделно/  във вода за няколко часа /4-6h./. Изцеждат се, измиват и поставят заедно в съд с 1 ч.чаша вода и 1 ч.чаша мляко, в случая орехово – течността трябва да ги покрие. Може да се постави пръчка канела, която след 10-на минути да се извади. Оставя се на средна температура да ври около 15 минути, с периодично разбъркване, ако течността изври се долива още.  Добавя се останалото количество орехово мляко около 1 ч.чаша сместа ври още 10–на минути, до желаната степен на омекване! Подслажда се, ароматзиира и овкусява със стафидите и смлените ядки. Покрива се и изчаква 10-мин. леко да стегне.

Порционира се,след няколко чaса вече е по-стегнат и може дори да се обърне. 

При поднасяне се гарнира с пресни плодове и/или ядки,
аз поръсих с изсушената орехова смес от млякото

 

Опитайте...

Мини пайове с хрупкава поръска

Пролетта, някак забързана и преродена, вече се е разлистила в цялата си прелест – нова, зелена и свежа, омайващо пъстра и цветна. Тези дни, с добавката на слънчево време, тонизиращо залива с хубаво настроение и желание за повече разходки, споделена красота от нежни звуци и очарование. И логично, едни малки сладкишчета чудесно биха се вписали като част от подготовката за първия пролетен излет. След като се хареса ‘масленият” вкус на ваниловите сладки, избрах вариант тарти, /а според кулинарната класификация – пай/, с пълнеж от сливов конфитюр хрупкава поръска. Паят е по-семпъл десерт, но с много възможни вариации за вид, вкус и оформление. Бързо и лесно се получава в компактна форма, фин и ронлив, с аромат на любими плодове. Без много предисловия, но с много пролетно вдъхновение, направо към рецептата по идея, но с мои изменения на pravmir.ru.:

Мини пайове с хрупкава поръска

Продукти за 12 малки пая

2 ч.чаши брашно
1 ч.л. бакпулвер
2/3 ч.чаша захар
½ ч.чаша мазнина* /масло в оригинал или заместител за постен вариант/

1 ванилия

1 щ. сол
1 с.л. кокосови стърготини
2 с.л. овесени ядки, фини
бурканче конфитюр от сини сливи,

няколко сушени сливи и орехови ядки, по желание

1 ч.чаша =240 мл.

* растителен постен маргарин - отново да спомена: 'за" ИЛИ "против" неговото използване, както и за проблемните наситени и трансмазнини. Важен показател за биологичната им стойност е ниското съдържание на транс-мастни киселини, гарантирано от модерните технологии на производство, а и в рафинираните растителни масла също има трансмастни киселини, макар и в по-малко количества. В последно време като че се залага повече на умереността, но всеки има свое мнение, аргументи и лично решение по дългогодишния спор масло срещу маргарин.

Сушените сливи могат да се накиснат в чай или сок и се нарязват на ситно, орехите се смилат и смесват заедно с конфитюра.
Пресява се брашното с бакпулвера и добавя захарта, нарязания на дребно маргарин и ароматизира с ванилия. Правят се трохи и замесва тесто. Отделя се ¼ от него. По-голямото количество се поставя в малки формички /тарталетки/, аз използвах гнездата на форма за печене на мъфини. Уплътнява се по дъното и с малък борд около стените. Може да се приготви и с общ блат в тава, покрита с хартия за печене.
Получената празнина се запълва с конфитюрена смес, по 1 ч.л. за мини формите.
Оставената част от тестото се обърква с овесените ядки, кокосови стърготини – отново се оформят трохи и с тях се поръсват сладкишчетата или цялата основа, ако сладкишът е компактен.
Печенето се извършва в нагрята на 200 º С фурна за около 25-30 мин., до златисто.

Формата се изважда се от фурната и изчаква да изстине.

Може да поръси с пудра захар или захарна глазура, по желание.

Конфитюрът може да бъде различен, но сливовият ми се стори тематичен :)

За финал ми се иска да пресъздам и запазя частица пролетното настроение



 и нежното очарование на крехкия бял цвят :)

Опитайте...

Картофени рьощи със задушено червено зеле

Новото ми предложение е отново с картофи, но и червено зеле, като лесно може да се допълни в два варианта – постен и не. Основната идея е за комбинация на ароматно задушено червено зеле със сладко кисел вкус и хрупкава швейцарска картофена палачинка, тип рьощи. Добавката на ябълки, орехи, червени боровинки и подправки обогатяват неговите питателни качества, а с опцията за включване на пикантно синьо сирене и рохко запържено яйце може да се оформи в колоритно и засищащо предястие или леко вегетарианско ястие.

Тематично и пролетно:), скоро четох забавна статия за ползите от консумация на  червено зеле: Червеното зеле съдържало толкова много полезни вещества, че американски учени стигнали до интересен извод – за жените този зеленчук можел да замени кремовете против бръчки, защото в него имало много антиоксиданти, които стимулирали процеса на регенерация на клетките на организма. Редовната му употреба подмладявала кожата и я правела сияйна. Потърсих и още: Червеното зеле е много полезно, тъй като е богато на витамини, захари, соли на желязото, калиеви и магнезиеви соли. Съдържа протеини, целулоза, ензими и летливи вещества. В червеното зеле има два пъти повече витамин С и четири пъти повече каротин, отколкото в обикновеното зеле. Зелето с червеникаво-лилав цвят съдържа най-много селен сред зеленчуците. Благодарение на добрата му съхраняемост, през цялата година можем да имаме този зеленчук с голяма хранителна и лечебна стойност.

Споменах, че червеното зеле се комбинира със считаното емблематично за Швейцария ястие – рьости или рьощи /Rösti / Röschti/,  аналог на не по-малко популярния наш специалитет пататник. Не се наемам да правя детайлна съпоставка между тях: почти навсякъде в Родопите предлагат рецепти на автентичен пататник – печен, пържен, с кори или без, с яйца, сирене, лук или натюр. В цялото разнообразие от рецепти, най-общо се изпълняват с настъргани картофи, златиста и хрупкава коричка с нежна и мека вътрешност, така както се приготвят и рьощи, но се очертава една отличителна особеност за пататника в овкусяването, с типичната за региона подправка – джоджен. Аз избрах обикновен начин за приготвяне, но с „по-европейско” наименование и заради съчетанието им в леко баварски стил :):

Картофени рьощи със задушеното червено зеле  

Започвам първо с колоритното задушено червено зеле със сладко кисел вкус по баварски стил. Червено зеле е едно от популярните немски ястия, като традиционно си подхожда повече с месни ястия, но и само по себе си е много вкусно. Rotkohl, Apfelrotkohl са алтернативни имена за задушено в оцет и подсладено червено зеле с ябълки. Използването на киселина като оцет, спомага да се запази красивият наситен цвят. Счита че, че колкото по-дълго се приготвя, резултатът би бил по-добър, особено ако престои малко, за да могат да се обединят и обогатят взаимно вкусовете и ароматите. И тъй като разбирането за баланс между сладко и кисело е индивидуално, то посочените пропорции на съставки и аромати са насочващи и ориентировъчни.

Задушено червено зеле: 

/по идея на Klassischer Apfelrotkohl/ 

Продукти за 4-6 порции:
2 супени лъжици олио или масло за непостен вариант
1 малка червено зеле, нарязано тънко, около 600 -800 гр.
½ ч. чаша вода
1/3 ч. чаша червено вино*
1-2 с. л. червен винен оцет*

1 с.л. балсамов оцет*
1 с. л.  захар

1-2 с.л. сладко от боровинки*

1 с.л. мед
½ к.л. кимион

щипка канела
сол и черен пипер на вкус

¼ ч.чаша сушени червени боровинки

1 ябълка

¼ ч.чаша запечени орехи

* това са примерни и ориентировъчни пропорции, както и за ароматите, 

количествата могат да се прецизират на вкус!

1 ч.чаша = 240 мл.

Почистеното зеле се нарязва на тънко, посолява се, наръсва се с пипера. Затопля се олиото, в него се поставя нарязаното зеле и задушава леко, като се разбърква. Почти веднага се наливат се водата, виното, оцета, поръсва се със захарта и продължава да се задушва още 10-на минути на средна температура. Ябълката се обелва, нарязва се на кубчета и се добавя към зелето заедно с боровинковия конфитюр, лъжицата мед, сушените боровинки,  поръсва се кимион и щипка канела. Разбърква се и готви още за около 20 минути, според желаната твърдост на зелето. Поръсва се със запечените орехи и сервира. Може да се съхрани за няколко дни в хладилник.

Допълнението с по-острият вкус на синьото сирене е удачен вариант за съседите по маса,
ако не спазват ограничения за животински продукти :)

Идва ред на картофената палачинка Има много, разнообразни и хубави рецепти, и в нашето кулинарно пространство - със сурови картофи, настъргани и отцедени, със сварени и намачкани или пък нещо по-средата, с вкусни добавки, но повечето са не постни. Прочетох различни мнения и препоръки, всяка една технология има своите особености и в получения резултат. Исках да ги направя най-обикновени - избрах полусваряване на картофите, задължително пълно охлаждане и последващо рендосване, пържене в тиган с незалепващо покритие.

Картофени рьощи
/по Felicity's perfect rösti/

Продукти за 4 като гарнитура, или 2 като основно ястие

2 картофа,  средни по големина
1 -2 с. л.  олио или масло за непостен вариант

сол и черен пипер на вкус

Картофите леко се подваряват в подсолена вода, около десетина минути, /зависи от сорта картофи/, но да не стига до омекване. Оставят се да изстинат и охладят в продължение поне на няколко часа, може и за цяла нощ. Рендосват се на едро и овкусяват със сол и черен пипер на вкус. Част от мазнината се затопля в незалепващ тиган, изсипва се овкусената картофена смес, заравнява се и леко притиска, така че да се оформи подобна на палачинка. Пече се на умерена температура, докато отдолу се получи златиста коричка, около 10-на минути, като зависи от големината в диаметър и дебелина. Освобождава се по края, разклаща, покрива се с плитка чиния и се обръща в нея. В тигана се слага отново мазнина и картофената палачинка /обърната от към суровата страна/ се приплъзва обратно, за да се запече. Продължава да се готви за още около 10 минути до златист и свеж цвят, отстранява се от тигана върху абсорбираща хартия /ако мазнината е била повече/. Сервират се горещи. 

Хареса ми опцията да се загъне като палачинка,

 или да се предложи като бургер, в компанията на синьо сирене и прясно рохко яйце:

Опитайте...

Ванилови пудинг сладки

Сутрешно, неделно… едно уханно стихотворение на Мария Донева: Ванилия. Канела.

Ванилия. Канела.
Кора от портокал.
Мирише на неделя.
До късно си стоял
и се събуждаш бавно.
Кафето е разкошно.
Денят потегля плавно.
Какво ти трябва още?

...

Малко ми е трудно да редя така умело думите след нея, но ще се постарая да презентирам тези ванилови сладки... Сред най-харесваните аромати в сладкиши са на ванилия, на канела, на портокал също – естествени, фини и нежно опияняващи. Успяват да се съчетаят в хармония с другите съставки, а в същото време деликатно напомнят за себе си. Тези сладки избрах да са с дъх на ванилия, но могат да се приготвят и с друго ухание, защото за приготвянето им се използва пудинг на прах със съответния избран вкус. Може да се направят и с масло, както в оригиналното предложение.  Това е рецепта от хърватския кулинарен сайт Coolinarika, за Vanila keks с впечатляващите 316 одобрителни коментара досега,  опитвана 131 пъти /с мен 132/, 206 приложени ”доказателства” и препоръчана от 117 потребители. Неведнъж съм изпробвала  техни рецепти, не се поколебах и сега. Тези бисквити са толкова леки и нежни, просто ме спечелиха с първата хапка. Мисля си, че дозата е малка и може да се удвои...

Ванилови пудинг сладки

/по рецепта на  Vanila keks/

Продукти за около 30 сладки

125 гр. брашно

50 гр. пудинг ванилия /прах/

50 гр. пудра захар

2 пакетчета ванилова захар**

1 ванилия прах

125 гр. мазнина* /масло в оригинал или заместител за постен вариант/

* растителен постен маргарин - Няма да пиша 'за" ИЛИ "против" неговото използване, нито за проблемните наситени и трансмазнини. Важен показател за биологичната им стойност е ниското съдържание на транс-мастни киселини, гарантирано от модерните технологии на производство, а и в рафинираните растителни масла също има трансмастни киселини, макар и в по-малко количества. В последно време като че се залага повече на умереността, но всеки има свое мнение, аргументи и лично решение по дългогодишния спор масло срещу маргарин, а ако не се употребява - едно предложение за  сходна рецепта  и съставки.

**   една от разпространените популярни опаковки в пакетче е 8 гр.

Разбъркват се сухите съставки и смесват с маргарина. Ароматизира се с ваниловата захар и ванилията прах. Омесва се тесто - използвах кухненски блендер – с няколко пулсации. Иважда се и оформя на топка, след което се оставя в хладилник да се охлади за около час. От тестото се късат и оформят топчета с големина на малък орех. Декорират се с дървено шишче или вилица. Както повечето маслени сладки, /а тези са и с маргарин/, отново ги охладих за стягане - само няколко минути в хладилник/фризер, без това да е упоменато в оригиналната рецепта.

Фурната се загрява на 180С.

Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и пекат за 6-7 мин, до порозовяване, без да се препичат!

Изваждат се от фурната, леко се охлаждат заедно с тавата, след което премахват и поставят върху решетка, до пълното им изстиване. Съхраняват се в плътно затворена кутия.

Могат да се поръсят с пудра захар или да се декорират по желание.

 

Могат да се приготвят и с какаов пудинг или някакъв друг аромат, напр. карамел,
както и красиво да се оформят по-друг начин.

Мирише на неделя.:) Опитайте...