Празнуваме Игнажден

В народната ни празнична традиция с Игнажден се свърза с 

предпразненството на Рождество Христово  и започват коледните празници, 

считан за начало на новата година, наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"

По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал:   "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - при гоненията на римския император Траян срещу християните загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.
 

Знае се, че Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.

Друга част от поверието и още за Игнажден в народния календар.

На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета или кравайчета  за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

И днешните "игнатови колачета" са естествено постни, сърцевидно оформени, с аромат на канела и замесени с нахутена вода в тестото.

И тази година, пак да си пожелаем хубав празник,   

добри гости да прекрачат прага ни,  

да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!