Празник на Христовите апостоли Петър и Павел

Петровден е ... един от най-почитаните летни празници в традициите ни - на светите равноапостоли Петър и Павел. Всяка година на 29 и 30 юни. Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

Наречени са още "стълбове на православната вяра", трудили са се за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (12 юли стар стил) Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел. 
 

                          Свети апостол Павел                                  Свети апостол Петър

Според схващанията в народния календар, на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. С Петровден завършва и Петровския пост, по традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. "Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино." В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Празнуват носещите имена:
Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо,Пламен

Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

А след тези празници на 1 юли отбелязваме деня на Свети Безсребреници Козма и Дамян. Това е църковен празник влязъл в народния календар с името "Свети Врач" в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това. Няколко снимки от Гигински манастир "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян".

На същата дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.

И още празници през юли:

Хубави, слънчеви и честити празнични дни!

Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча"

За празника 24 юни, почитайки рождеството на Йоан Кръстител и народния Еньовден, избрах една идея за разходка, и не само, до Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча":

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и дело на майстор Лило и днес това е третата по големина манастирска църква в България.

В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират. А в нейната съвременна история се добавя и откритата преди няколко години /2014/ в църквата зазиданата икона на Света Богородица, на повече от 320 г., която най-вероятно е скрита там през 1688 г. Иконата на Дева Мария с Младенеца има сребърен обков,  означавайки, че е много почитана. и нейното намиране се свързва с пророчески сън на мирянка:

През 2013година, когато архимандрит на Лопушанския манастир е епископ Сионий, получава телефонно обаждане. „... Присъни ми се чудотворна икона. То не беше сън, а Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, скрита и незнайна от никого. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата черква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне!", казва на 28 декември 2013 г. Мария от София. "Това е духовен паметник, свързан с родовите корени на нашия народ, със съхраняването на нашата православна българска идентичност и с едно съновидение на една обикновена българска жена. И всичко това стана възможно благодарение на доверието. Жената дори не е посещавала манастира, а й се е явил храмът с прозореца", разказва тогавашният игумен Сионий.

Разположен на 300 м н.в. (на 105 км от София през прохода Петрохан) в Чипровския дял на Стара планина, манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. В периода 1850-1853г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи - Славинската.

Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета, с интересен факт, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение. 

Църквата на манастира представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков.

Вече споменах, че манастирът съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират, както и наскоро откритата зазиданата икона на Богородица.

Лопушанският манастир е бил любимо място и на писателя Иван Вазов, който споменава в дневниците си, че тъкмо тук му е хрумнала идеята за написването на романа "Под игото". Част от произведението е написана при пребиваването на Патриарха на българската литература в светата обител.

Съхранена и до днес е построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура в двора на светата обител. За богослужение през студените месеци се използва малката черква "Рождество Богородично", наричана още "зимна". Тя е и параклис костница, в който се съхраняват много кости на загинали в Чипровското въстание местни хора.

На входа на църквата има огромна секвоя гигантея, посадена през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис Трети - Симеон. През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран и ремонтиран, благодарение усилията на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. По негово време е построена нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари Съборното честване  на Св. Йоан Предтеча.

 И още много зеленина, цветя и уханни магнолии...

Опитайте...

Еньовден и рождество на Йоан Кръстител

Еньовден е...

Чества се на 24 Юни /по нов стил/, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен , Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Исус Христос, син на свещеник Закария – от рода на Аарон и праведната Елизавета – от рода Давидов.

В българската народна традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с дните около лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "обличал калшника (кожуха) и отивал да донесе зима", "Свети Еньо започвал да си кърпи кожуха и се стягал за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

В народния календар е посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина, за 77 болести има цяр, само за половината болест - няма, като и за нея имало половин билка, която обаче само определени билкари /не мога да пропусна Лечителят - Петър Димков/ можели да намерят и използват.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо.
Разрешава се и риба.
Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, съветва Иванка Лилова-
"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."

Хубав, слънчев и усмихнат празник и едно прекрасно лято!

Лятна салата с череши и черна леща

Първи дни на лятото за тази година☺ и предложение за лятна салата със свеж вкус, лек плодов нюанс и питателна черна леща. В активния сезон на черешите, все по-често се акцентира не само върху вкусовите, но и върху много полезните свойства на черешите. Червените плодове са изключително полезни, тъй като са богати на провитамин А, витамини от група В, витамин С и Р, желязо, калий, натрий, магнезий, калций и фосфор. Следващ компонент е черната леща белуга - особено подходяща за балансирано и диетично хранене, богата на много фибри и протеини, и имаща 2 пъти повече желязо от другите бобови култури. Няма да пропусна и листните салати лоло росо съдържащи сто пъти повече антиоксиданти от обикновената маруля, а японски учени са направили ново откритие за ползите от консумацията на червен лук. За финал - семена от тиква и кедрови ядки. Обикновена и базисна салата, но с възможности за разнообразяване с киноа, тиквички, червено цвекло, като в същото време впечатляваща с колорит, свежест и добри здравословни качества:

Лятна салата с череши и черна леща /белуга/

 /по идея от cherry lentil salad/

Продукти за 4 порции:

голяма салата лоло росо

1 ч.чаша черна леща, сурова

1 ч.чаша червени череши, почистени

1 глава червен лук

½ ч.чаша микс салатни ядки /тиква, кедрови или други/

 1 ч.чаша =240 мл. 

Медено-горчичен дресинг 

1½ с.л. дижонска горчица

1½ с.л. ябълков оцет

1½ ч.л. мед

няколко капки лимонов сок

сол и черен пипер на вкус

1 с.л. нарязан копър
Начин на приготвяне:

За черната леща

1 ч.чаша черна леща сурова

1 дафинов лист, малък

1 с.л. зехтин

босилек или мащерка на вкус
сол и черен пипер на вкус

1 с.л. зехтин

Предварително почистена и измитата леща се приготвя в съотношение 1:2 (1 част леща към 2 части вода) приблизително за около 20-30 минути,  някои кулинари препоръчват да се накисва за няколко часа преди готвене, както и да се поставя във вряща вода,  а осоляването да бъде в края. Лещата се почиства, измива и се изсипва в тенджера с вряща вода в съотношение 1:2 (1 част леща към 2 части вода). Намалява се температурата, добавя се 1 с.л. зехтин и лещата ври на тих огън 15-25 минути, до омекване, след което се осолява. Сварената леща се прецежда, и изсипва в купа за допълнително овкусяване.

За медено-горчичен дресинг: Съставките за медено горчичния дресинг се разбъркват заедно и подправят със сол, черен пипер и лимонов сок на вкус, последен е нарязания ситно копър.

Сварената леща може да се залее с приготвения медено-горчичен дресинг или той да се сервира отделно, след като се съберат всички продукти за салатата, поръсват се със запечени или сурови ядки и семена и сервира.

Салатата се залива с дресинга в момента на поднасяне или отделно, като всеки овкусява по свое желание.

Вече споменах, че това е една обикновена и базисна салата, с възможности за разнообразяване с киноа, тиквички, червено цвекло:

Опитайте...

Полента тарти с чеснов дип от бял боб и печени домати

Макар, че топлото време предразполага към по-леко хранене, с повече свежи салати и зеленчуци, тази постна идея, би могла да бъде подходящо разнообразие: полента тарти с чеснов дип от бял боб и печени чери домати. Позната комбинация, всеки един компонент сам по-себе си предполага вкус, аромат и полезни за постите качества, но съчетанието им създава обща композиция с лятна визия и цветен щрих. Оригиналната рецепта /polenta tart with garlicky white bean spread and roasted cherry tomatoes/ има като оформление голяма тарта, която се разрязва на секторни парчета при сервиране, но имайки подобна,  избрах индивидуални по-малки тарти с оформено дъно и странична декорация /сладкарски силиконови форми/. Подчертан акцент в тази комбинация е бобеният дип, овкусен със сусамов тахан и печен чесън, при който острият аромат на суровия чесън  се олекотява към по-мек и леко сладък вкус. За финал – печени чери домати, свежи билки и подправки с нежни ухания на мащерка, босилек, риган... И както в повечето постни храни се съчетават по-обикновени съставки, но резултатът е повече от чудесен, ето ги:

Полента тарти с чеснов дип от бял боб и печени домати

 /по идея от polenta tart with garlicky white bean spread and roasted cherry tomatoes/

Продукти за полента тарти 6 порции

4 ч.чаши зеленчуков бульон /вода*

1 ч.чаша полента /царевичен грис

1 с.л. зехтин/олио

1 с.л. сушени зеленчуци/много ситно нарязани пресни

1 ч.л. свежи подправки мащерка/ босилек/ риган

щипка куркума за цвят, по желание

сол и черен пипер на вкус

* количеството на водата зависи от  препоръчителното съотношение на производителите за сваряване на царевичния грис указан на опаковката

Продукти за дип от бял боб с печен чесън:

400 гр. сварен бял боб, може и  консерва

1 глава печен чесън, или на вкус

1 с.л. сусамов тахан

2 с.л.  зехтин

1 ч. л. прясно изцеден, цедено лимонов сок**

сол, червен и черен пипер на вкус

1 ч.л. листа прясна мащерка

2-3 с.л. вода

** количеството на киселинността може да се регулира на вкус

1 ч.чаша =240 мл.

Продукти за печени чери домати:

500-600 гр. чери домати

1-2 супена лъжица зехтин

4 скилидки чесън, небелени

1 с.л. свежи листа от розмарин/ босилек

щипка захар, сол  и черен пипер на вкус

Първо се подготвя полената: кипва се зеленчуковият бульон, заедно със зеленчуците след което се изсипва полентата, подправките и с непрекъснато разбъркване се сгъстява.  Добавят се зехтин, щипка куркума за цвят, по желание, сол и черен пипер на вкус. Силиконови форми за тарти, се намазват леко и в тях се изсипва сварената полента. Оставят се в хладилник да стегнат, може и за нощ. Преди сервиране се запичат  на 200С за 15 мин. до златисто, изваждат се и след леко охлаждане се гарнират с чесновия бобен дип и печените чери домати.

След полентата се пекат доматите, тартите и чесъна: Печен чесън - главата чесън/без да се обелва изцяло, се разрязва, поръсва със зехтин/олио и загъва в алуминиево фолио. Пече се около 40 минути, до омекване и златист цвят. Може да се приготви предварително или да се използва времето за печене на полента тартите и на доматите.

Вече споменах, че полента тартите се запичат /преди сервиране/ на 180С за 15 мин. до златисто/, изваждат се и след леко охлаждане /10-15 минути/ се гарнират с чесновия бобен дип и печените чери домати.

За печените чери домати: разполовените чери домати се поръсват със зехтин и прехвърлят на един ред в тава, покрита с хартия за печене.Между тях се поставят няколко скилидки чесън и поръсват със сол, щипка захар и черен пипер, розмарин или босилек. Може да се пекат едновременно заедно с тартите и печения чесън, ако типа на фурната позволява на 180С за около 30 минути, или докато са леко карамелизирани и запекат по краищата.

Последен се приготвя дип от бял боб с печен чесън: В кухненски робот или блендер се поставят всички съставки, в това число и почистените от люспите печен чесън, и пюрират до желаната гладкост. Доовкусява се със сол и пипер, още вода или лимонов сок на вкус и разпределя върху тартите полента, като може да се използва и самостоятелно като алтернатива на хумуса.

Непосредствено преди сервиране се оформят в общ вид -когато всички компоненти са готови, кората от полента се покрива с около бобено пюре, подреждат се доматите и няколко листа розмарин или босилек. Свежа салата, овкусена със запечените чери домати е една идея за гарниране:

Опитайте...

Кайсиев крамбъл с кокосов топинг в чаши /веган/

Първото предложение за настоящите постни дни е за нещо сладичко, но по летному свежо, ароматно, лесно и бързо за приготвяне. Харесах идеята за crumble in a glass ... крамбъл - във веган вариант, с по-различно структуриране и поднасяне в чаши, но я измених малко по наш вкус: плодовете, основно слънчеви кайсии с добавка на няколко червени череши, са запечени самостоятелно с нотка канелено ухание. Традиционната технология за приготвяне на подобен тип десерти /crumble, crisp, cobbler, .../ предполага съвместно изпичане на плодовата и тестена част. В този случай обаче на crumble in a glass, хрупкавата маслена поръска също се приготвя отделно. При нея също промених някои съставки и пропорции за да се получи доминиращ кокосов вкус и аромат от кокосово брашно и кокосово масло, замених орехите със сурови бадеми и добавих фини овесени ядки. И след като отделните компоненти са приготвени /може и предварително/, остава окончателното подреждане в чаши и сервиране, по желание и с топка сладолед. Гарнирах с веган бананово–кокосов сладолед, но неговата рецепта ще запиша по-късно/, но би бил подходящ и друг постен сладолед: кокосов, бананов или шоколадово сорбе. За една успешна такава комбинация се препоръчва леко топъл плодов микс, крехък и ронлив топинг и за финал студена сметана или сладолед…

Кайсиев крамбъл с кокосов топинг в чаши /веган/

 /по идея, с изменения от crumble in a glass/

 

Кокосов топинг с бадеми

Продукти за 4 порции:

¼ ч.чаша кокосово брашно

¼ ч.чаша кафява захар

¼ ч.чаша бяло пшеничено брашно

2 с.л. фини овесени ядки

¼ ч.чаша натрошени бадеми

¼ ч.чаша кокосово масло

¼ ч.л. канела за поръсване

 1 ч.чаша =240 мл.

Фурната се загрява на 175С и тава за печене се покрива с пекарска хартия.

Разбъркват се кокосовото и бяло пшеничено брашно,  кафявата захар с канелата, овесените ядки  и натрошените бадеми и към тях се добавя кокосово масло. Цялата смес се стрива на трохи и разстила на тънък слой в подготвената тава.Пече се за около 10-15 минути до златисто, изважда се от фурната и оставя да се охлади. Може да се съхрани за няколко дни в затворен съд.

 

Запечени кайсии /с череши/:

500-600 гр. кайсии, почистени

дузина червени череши

½ ч.чаша кафява захар

1 с.л. кокосово масло

1 с.л. нишесте

¼ ч.л. канела

1 ч.л. лимонов сок 

Фурната се загрява на 175С и тава за печене се покрива с пекарска хартия.

Кайсиите се разполовяват и почистват от костилките,  поръсват с лимонов сок и заедно с черешите се поставят в приготвената тава за печене. Разбъркват се захарта с нишестето, канелата и кокосово масло, след което получената смес се разпределя върху плодовете. Пекат се за около 20-25 минути, според степента на зрялост на кайсиите, до омекване. Изваждат се от фурната и след леко охлаждане са готови за сервиране.

Сос:/за дъното на чашите/

¼ ч.чаша пасирани запечени кайсии или разтопен кайсиев конфитюр

Подреждането се прави непосредствено преди сервиране: сос, плодов микс, топинг и сладолед.

Вече споменах, че за една успешна комбинация се препоръчва леко топъл плодов микс, крехък и ронлив топинг и за финал студена сметана или сладолед…

Опитайте…