7 важни въпроса в края на годината

В края на годината сме. Всички кулинарни блогове изобилстват от празнични предложения и изкушения - една коледна фиеста от пъстрота, старание и кулинарно майсторство. Всичко това е гарнирано с чудесни коледни пожелания за късмет, успехи и много щастие.
Е, искам да избягам от тази кулинарна магия. Не, че и у дома не шестват богати трапези и празнично изобилие, семеен уют и топлина. Те са повод за разсъждения и равносметки, поглед назад към изминалата година и може би, цели за идващата.


Наскоро четох статия за здравословната порция храна и ме впечатли един анонс - да отделим 30 минути за себе си. Хареса ми. Ще го споделя, като цитирам въпросите дословно, а самото проучване lifehackerbg.

7 важни въпроса, които да си зададем в края на годината

"Препоръчвам ви да останете 30 минути само със себе си и да използвате това време, за да си отговорите искрено на тези въпроси. Това може би ще бъде едно от най-важните упражнения, които ще сте направили през цялата година.
Вижте въпросите, направете си равносметка:

1. По скалата от 1 до 10, колко сте удовлетворени от 2010?

2. Защо се оценихте точно по този начин?

3. Какви са най-големите ви постижения тази година?

4. Кои са най-големите изводи, най-големите уроци, които научихте през тази година?

5. Помислете, какви са вашите най-големи цели, които искате да постигнете през следващата година?

6. Какви нови навици искате да култивирате в себе си?

7. Кои са вашите незабавни стъпки, които ще предприемете, за да постигнете целите, които си поставихте току-що?

...
Един важен съвет:
Започнете веднага! Направете летящ старт още сега, дори и преди да е дошла новата година! Гарантирам Ви, че ще се почувствате пред всички, а и вероятно ще бъдете над тях. Направете го за себе си, за живота си-веднага. И ще видите положителната разлика в него."

И още една гледна точка към максимата -Успехът води до щастие.

Пожелаваме късмет, успехи и много щастие...
Кое идва първо щастието или успехът?
Опитайте...

Първият мъченик за Христос – Св. Стефан

На третия ден след Рождество — 27 декември се чества Стефановден -
денят на Свети Стефан.
Култът към този светец е голям, почитта към него — също.
От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.


Свети Стефан Първомъченик (на гръцки: Πρωτομάρτυρας Στέφανος) е първия християнски мъченик, великомъченик за християнската вяра. Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон. Убит с камъни пред стените на Йерусалим през 35 г. (33-36 г.). Основен източник за службата и мъченичеството на свети Стефан са деянията на светите апостоли от Новия завет. Свети Стефан се тачи като първомъченик - великомъченик за вярата, архидякон и един от Седемдесетте апостоли.

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле,
и си изобличил нечестието на мъчителите,
с камъни убит от ръцете на беззаконници,
венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил,
като си казал: Господи, не им зачитай този грях.
Тропар

През 415 г. мощите на Свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.
В превод името означава “ венец”. Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга” на старата година. Семействата се събират на обща трапеза с местни ястия; пеят песни и се веселят. Някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители.
Имен ден днес имат всички, които носят името:
Стефан, което значи венец, Стефана, Стефания, Стефка, Стамен, означаващ - постоянен, Венцислав, Запрян, Соня, Цанка, Цонка, Цонко, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава.

Честит празник на всички празнуващи!

/използвани са снимки от интернет галерии/

Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово!

“Слава във висините Богу,
и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14)

Скъпи приятели,

Желая ви тази Коледа да бъде най-красивата за вас,-
да се сбъдне всичко, което сте си пожелали до сега,
и най-важното -
винаги да ви съпътства здравето, късмета и любовта! Бъдете щастливи!

Честито Рождество Христово!

Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка. На 26 декември се празнува Събор на св. Богородица - празник в чест на св. Дева Мария, удостоила се да бъде Майка на Господа Иисуса Христа.

Весели празници!

Предколедно очакване

В очакване сме на Рождество,
граница във времето и празник на празниците за християните.
Иска ми се тези дни да ги оставя спокойни, в предколедно очакване ...
Очакване сиянието на Божията звезда и смисълът на новото начало. Независимо в какво вярваме, очакваме да завещае доброта, хармония и здраве, с които да направи света по-добър и съвършен.
Наскоро ми прочетоха една притча. Когато правих моите "еко снимки" /в една малка борова горичка/ на коледните бисквитени камбанки, си спомних за нея.


Това е тя, популярна, красиво поднесена и много мъдра

" Бог и човек "

Един човек прошепвал: "Господи, разговаряй с мен!"
И в ливадата тревите запяха .

Но човекът не чувал!

Човекът после извикал: "Господи, разговаряй с мен!"
Гръмотевица със светкавица преминали по небето.

Но човекът не чувал!

Мъжът се огледал наоколо и казал: "Господи, позволи ми да те видя!"
И звездите ярко заблестели ...

Но човекът не виждал.

Човекът отново извикал: "Боже, покажи ми видение!"
И новия живот се родил през пролетта.

Но човекът и това не забелязaл!

Човекът от отчаяние заплакал:
"Докосни се до мен, Господи, и ми дай знак, че си тук!"
След това Господ се спуснал и се докоснал до човека!

Но човекът махнал от рамото си пеперуда и си тръгнал огорчен ...

Какво виждаме, в какво вярваме и какво очакваме...?

В очакване сме на Рождество,
нощта на най - семейният празник,
който ни връща към непреходните човешки ценности, прави ни по-добри, по - мъдри, по - близки.
Дава ни възможност за едно ново начало...

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.
Светлина, мир и любов за всички в Коледната нощ!
Очакваме я…

С Игнажден започват коледните празници

Днес е Игнажден -
денят, от който, според народните вярвания, започват коледните празници. Празникът се нарича още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден".
Чества се Предпразненство на Рождество Христово - 20 декември


Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".
Колкото до самия Св. Игнатий Богоносец, той е роден и живял през ІІ век.
Св. Игнатий бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.

Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източно-православни народи. Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата България, и закономерно е разпространен под най-различни названия.

В Северна България денят на Св. Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак), в Южна България бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз, или Полязовден, (Котленско).

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.
"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги. Българските вярвания обаче не се изчерпват с чистата символика. Важен е ритуалът. Когато сполазникът влезе в двора, той задължително поздравява с новата година. След това влиза в къщата и взима от дръвника пръчка. Започва да разбърква огнището и реди следните думи: "Колкото искрици, толкова яренца, теленца, кончета...".

Друга част от поверието задължава гостът-сполазник да седне най-напред върху донесени му от домашните пръчки или слама. Посяда върху тях за известно време, а символиката в тези действия е да се мътят квачките през годината.Подир това на сполазника му се дават сито и пшеница, той поръсва къщата и благославя: "Да се роди дето рало ходи, дето ходи или не ходи!".От своя страна, за тази добрина, която им се прави, домашните не остават длъжни. Те обсипват с пшеница и сушени плодове сполазника за плодородие. В някои райони пък му се дарява риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Със сполазника Игнажден не свършва. Този ден обозначава приближаването на едно ново начало. В този ред на мисли денят е добър за гадаене, казват хората. На Св. Игнат момите гадаят за кого ще се омъжат.Ритуалът е следният: момата сяда на дръвника и се посипва с ечемик, като нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". След това момата взема в едната си ръка трески, а в другата - ечемик, и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемикът поставя под възглавницата. Този, който й се присъни през нощта, е бъдещият й съпруг.

На 20 декември традицията повелява жените да не работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко. На Игнажден жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това се прави, за да се запази благополучието от недоброжелателството на магьосниците. На този ден започват родилните мъки на Богородица.

В този ден се събират и коледарите, за да заучават коледарските песни. Една от тях гласи: "Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога".

Друго българско поверие тълкува деня така: на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през годините работата ще върви по-леко.

Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година.


На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета за всеки член на семейството, има забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо.

Да си пожелаем добри гости да прекрачат прага ни,
да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!

Предколедни колачета

Утре, 20 декември е Игнажден. С него започват коледните и новогодишни празници. Игнажден е ден, с особена значимост в народния календар. Празникът се нарича още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година. "Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Има забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо. Повече за празника - утре.
По традиция се месят колачета, кравайчета за всеки член на семейството. С такава питка се посреща и гостът, раздават се и на съседите – за здраве, а един колак остава за Бъдни вечер. В Западна България домакинята приготвя специални колачета като кукли. Аз си спомням оплитането, което правеше моята баба – за момченца и момиченца, като подкови, усукани гевречета, или завити като двойни кравайчета. Е, аз малко измених традиционните, но запазих основата. Изпъстрих ги със семена, по идея на хлебные палочки с кунжутом и маком. Игнажден е все още ден за пости, така че и колачета са от постно тесто, някъде ги наричат "игнатови кравайчета"..

Предколедни колачета

Продукти за 12 бр.
3 ч.чаши /от 200 мл./ брашно /типово/
200 мл. вода
13 г прясна мая или 1 с.л. суха /аз ги правих и с двата вида/
1 ½ ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 с.л. олио /зехтин
3 с.л. маково семе
3 с.л. сусамово семе/ или друго/
1 с.л. ленено семе

още малко мазнина за омазняване на съда за втасване

Маята, ако е прясна се поръсва със захарта, след което тя се втечнява, добавя се малко вода - да се получи смес с гъстота на боза. Ако маята е суха - разтваря се със захарта и малко вода. Оставя се на задейства за около 10 мин. Налива се останалата вода към маята и заедно с брашното се замесва еластично тесто. Накрая на месенето се добавят солта и мазнината. Месенето продължава около 10 мин., след което се поставя в намазан съд и оставя на топло място да втасва около час.
През това време леко се запичат на котлон семената и охлаждат.


Втасалото тесто се разточва на правоъгълник с размери 25х35 см. Поръсва се с половината от семената и се прегъва на три части към центъра /като за многолистно тесто/. Отново се разточва на правоъгълник с размери 25х25 см. Леко се навлажнява и от двете страни и поръсва с остатъка семена. Оставя се да втасва още 20-30 мин.
Изрязват се ивици, леко се усукват и оформят колачета.
Поставят се върху хартия за печене и втасват до двоен обем, около 20 мин..
Фурната се загрява на 200 С. пекат се до зачервяване – 15 мин.


Изваждат се и охлаждат на решетка.

Независимо, че са постни, са вкусни и много ароматни.



 И още една идея тук.
Добри гости утре и опитайте...

Направи си снежен човек

Едно от от най-големите удоволствия на зимата и любима детска атракция - снежният човек, има своя "история", а от 18 януари т.г и специален ден. Чаровната фигура, популярна навсякъде по света, ще се приема като покровител на творческите дейности, социалните връзки и приятелството. При нас обаче, повече се свързва с игри, забавления и с коледно-новогодишните празници. Трябва сняг, много настроение и подръчни материали, е не винаги...


И малко статистика: Най-малкият снежен човек в света е направен в началото на декември м. г. от изследователи от Националната лаборатория по физика в Западен Лондон. Човечето е с размер от 0.01 мм в диаметър (около една пета от дебелината на човешки косъм) и е сглобено с инструменти за работа с наночастици. Състои се от две миниатюрни калаени зрънца, споени с платина, които обикновено се използват при калибриране на електронни микроскопи. Очичките и усмивката на мъничето са изваяни с фокусиран йонен лъч, а морковчето за носа му е заместено с издатък от платина.

Рекордът за най-големият снежен човек е поставен 2008г. в градчето Бетел, щата Мейн /САЩ/. Става въпрос за снежен гигант от женски пол с височина 37.21 метра. Снежната дама има клепачи от ски и яркочервени устни, направени от пет автомобилни гуми, и дървета за ръце. Кръстена е на щатския сенатор Олимпия Сноу.

Времето омекна, снегът започва да се топи, такива са и моите предложения за малко разтопени, но много свежи

Снежни човечета 2 в 1,
двойно удоволствие от бисквитка и бонбон

Базова идея, с моя адаптация:
Основата е бисквитка, тип меденка, или с бадемово тесто. Покрита е със слой бял захарен фондан. Главицата и шапката са от бадемов марципан, покрити съответно с фондан и маково семе. Очите, усмивката и "метлата" са от темпериран шоколад, резен сушена кайсия за нос.


Декорациите - от захарна блазура. Въпрос на фантазия...


За весело настроение и усмивки, в компанията на чаша ароматно какао.


Опитайте...

Домашни Ferrero Rocher - златни моменти

Ferrero Rocher е сравнително нова марка бонбони, въведена през 1982г. и само за няколко години става любима на милиони хора, като се счита за световен лидер в своята категория. Тези бонбони нямат нужда от представяне - фин шоколад, мек "нутела" крем с хрупкави вафлени корички, център от цял лешник... Впечатляваща иновативна форма на сфера, но не гладка, с множество издадени лешникови ръбчета. Rocher идва от френски и означава "камък". Характерната златиста опаковка с намек за стил и елегантност, като са разработени и други разновидности, и колекции с тази марка. Прекрасното съчетание на вкус и аромат се допълва от ефектни рекламни кампании, а последната озвучена с божествено изпълнение на Андреа Бочели и Сара Брайтман .

Семейство Фереро /Ferrero/, като чудесен пример на италианско предприемаческо семейство, е номинирано тази година с престижна награда на Италианската асоциация за бизнес семейна собственост /AIdAF/. Техни продукти са още Raffaello; Mon Chéri, Nutella, Kinder Surprise, Kinder Chocolate, Kinder Bueno, Kinder Pinguì, Tic Tac.
В производството на бонбоните се използва ценен за сладкарството сорт лешници /Tonda Gentile, с ароматна, едра и добре оформена сферична ядка/ и се приема, че нежният лешников крем в бонбоните е Nutella. Повече за Nutella, в неговия световен ден - 5 февруари.

Домашният вариант на бонбони Ferrero Rocher, бе предложен като тема за месеца в хърватските кулинарни блогове. Изпълненията и творческите допълнения на всички бяха чудесни. Още тогава ги харесах във вкусния блог на Nada. И аз имах своите изменения, но в основата са много лесни и бързи за направа, почти като детска игра. А резултатът е повече от чудесен...


Много идеи за поднасяне - опаковани в малки кутийки, с компания на ароматно вино или направо от подноса..., гладки или "рошави".


Домашни бонбони Ferrero Rocher

Адаптирано от Domaći Ferrero Rocher. Thanks, Nada! Great idea!
Продукти /за около 30-40 бонбона, според големината/:
100 гр. вафла с аромат на лешници
150 гр. лешници /сурови/
200 гр. крем Nutella
150 гр. черен шоколад или млечен
4,5 с.л. олио ?
още лешници, ако ще се поставя цяла ядка в средата

Загрява се фурната до 180 C. Ядките са запичат върху хартия за печене за около 8-10 минути или до зачервяване. Почистват се от кожичките, аз използвах обелени. Нарязват се по-едро, или пожелание.
Начупват се вафлите, добавят се нарязаните лешници и крем Nutella. Разбърква се всичко добре. Ако сместа е твърде мека се поставят за 15-30 минути в хладилника преди оформяне.
С лъжица се взема от сместа и в дланите се формоват малки топчета, аз ги харесвам по-едри. Подреждат се в съд и поставят в хладилник за 45 минути.

Всяка топка се топи в разтопен шоколад /млечен или натурален, аз използвах и от двата/. Оставят се глазурата да се стегне.


Допълнително декориране и поднасяне, по желание.


Моето предложение:
От разтопен шоколад се оформят малки шоколадови капсулки /като за бонбони/. След тяхното напълно охлаждане за няколко минути в хладилник, с почукване се изваждат от формите. Пълнят се с леко затоплен крем "нутела". Събират се по двойки, като в средата се поставя цяла лешникова ядка, може и малко натрошена вафла. Съединяват се, леко се намазват с разтопен шоколад и овалват в смес от начупените вафли и едро нарязани лешници. Дооформят се с ръце и изчакват да се стегнат в хладилник.


Всяка топка се топи в разтопения шоколад. Оставят се глазурата да стегне.
Допълнително декориране и поднасяне, по желание - аз поръсих с още лешници и златен сладкарски прах. Някои поставих в "кошничка" от шоколад. Мой вдъхновител за кошничките и още бонбонени фантазии е невероятната им майсторка - Марианка.

Весели и щастливи празници! За златни моменти...

Опитайте...

Медени къщурки

Да, вече постепенно се настройвам за коледни приготовления, вали и рехав сняг. Изпекох меденките - звездички, камбанки, елхици... Меденките изискват време, за да се наситят откъм вкус и аромат. Уханието на мед, канела и портокал създава приятно усещане за топлина, уют и празник. Някои от тях вече са декорирани, но голямата "забава" тепърва предстои, с айсинг, шоколад или фондан - всяка една различна и по свой начин красива.
Тази година направих малки медени къщурки, за сладко допълнение към чаша с горещо кафе, шоколад или какао. Помня очарованието на миналогодишите коледни къщички на Ирина и Мария /в екип с нейните талантливи момичета/.
В историята на атрактивните коледни къщички се прави препратка към приказката Хензел и Гретел /"Hansel and Gretel"/ на братя Грим, и горската ядлива къща от сладкиши и захарни прозорци - /Lebkuchenhouse/. Има някакво пленяващо вълшебство в тях. Създават много настроение, усмивки и радост, не само при децата и напълно заслужават труда си.
Идеята за прикачени към чаши 3D къщурки не е нова, много популярна още миналата година, но тогава не успях да ги направя. Харесах малките им кокетни форми и изчистен дизайн, по чудесната идея и поетапно обяснение на Megan в нейния сайт Not Martha.

Ето ги строени в малко, сладко зимно селце /от готовата вече част/, а има и още за сглобяване и допълване.

Медени къщурки

Тестото е по рецептата за моите меденки, но може и с бисквитено или маслено.

Използвах шаблоните, които предлага Megan, конструктивно изпълнени така, че да компенсират извивката на чашата.

Освен тънкото разточване /2-3 мм./, е важно изрязаните бисквитки да се поставят във фризер за около 10 -15 мин., което ще попречи по време ма печенето да се надигнат много.

За да не се изкривяват прорезите при преместване, е удачно да се изрязват елементите директно върху хартия за печене, като излишното тесто се отстрани.

При сглобяването, поизравних прилепящите страни, за да се получи по-пътен допир. Е, при мен някои "пирони не паснаха".

Това, че са малки и крехки, предполага и работа с по-голямо внимание. Хубаво е да се предвидят няколко резервни панелчета, за всеки случай или да се залепят счупените части с белтъчна глазура.


Логично е, че глазирането с разбития белтък и захар, трябва да се направи, след окончателното изсъхване и стабилизиране на къщурките /напр. от вечерта за другия ден/.
Допълнителното декориране е по желание, детските ще бъдат по- пъстри и весели.



Ако не ви се правят медени къщички, приказката е тук.
Опитайте...

Сладко копче

„Едно седефено копче се бе скрило в кутията …”,
така започва приказката - „Седефеното копче“ от Калина Малина.
Необходимост, аксесоар, а и мода, копчетата са неразделна част от ежедневието. Освен функционален елемент, се прилагат като декорации към облекла, портфейли и чанти, пана и накити… Наскоро четох за музея на копчето в Римини, Италия и ценната колекционерска стойност на някои от тях. Най-старите намерени копчета в района на днешна Индия, датират от времето на бронзовата епоха и са били правени от раковини. Съвременните се изработват от много и разнообразни материали - слонова кост, раковини, дърво, стъкло, пластмаса, метал... А защо не и от тесто; вече някой е "открил" и този вкусен материал. Тази година, преди традиционните коледни меденки, приготвих първите сладки от маслено пясъчно тесто. Избрах за оформянето им вида на копчета - цветни и шоколадови, с по-изчистена декорация, но вариантите са многобройни.

Сладки "копчета"

Идея и етапно онагледяване kanela y limon/buttons/, с мои именения.

Продукти: за 50 бисквитки
1 ¾ ч.чаши /от 240 мл./ брашно
¼ ч.чаша царевично нишесте*
1 ч.чаша захар
1 щ. сол
½ к. л. бакпулвер
125 гр. масло
1 жълтък
1 с.л. какао
аромат на лимон, ванилия и друг, по желание
по една - две капки безвредна сладкарска боя /аз ги харесвам с по-нежен цвят/
1 леко разбит белтък за намазване
шоколад за глазура /по желание/

* в основната рецепта няма нишесте, а само брашно, но аз поставям в почти всички маслени теста, за да бъдат с по-крехка структура.
В кухненски пасатор се пулсира няколкократно брашното с царевичното нишесте, солта, бакпулвера и захарта. Добавя се маслото и сместа се оформя на трохи. Прибавя се жълтък и ароматите. Разбива се до хомогенизиране.и и изважда върху набрашнена повърхност. Оформя се тестена топка, която се разделя на няколко части. В едната се поставя какао, а в другите по 1-2 капки безвредна сладкарска боя. Отново се оформят топчета и оставят в хладилник за около час.


Разточва се кора с дебелина около 3-5 мм. /по-тънките са по-хрупкави/, отрязват се дискчета, а всяко едно се маркира и натиска, без да се изрязва до основата, с шаблон с по-малък диаметър. Прорязват се и няколко дупчици в средата, за да се оформи ‘копчето’. Поставят се във фризер за около 10-на минути.
Технологията може и да се смени, относно изстудяването – първо да се охлади разточеният блат, след което да се изразяват и оформят. Идеята е, масленото тесто да е студено преди печене.


Фурната се загрява на 180С.
Бисквитките се поставят върху хартия за печене и пекат около 10 мин. в загрятата фурна. Изваждат се веднага от тавата, заедно с хартията, намазват се с тънък слой разбит белтък и оставят да се охладят. Докато са топли, може да се дооформят дупчиците и контура. Украсата е по желание. Съхраняват се в плътно затворени кутии.


Подозирам, че тези с шоколадовата глазура няма да останат за дълго, чудесни били към чаша горещо какао.

Имам идея моите копчета да не се "скриват", а да ги използвам при опаковане на малки коледни подаръци.
Или да взаимствам мотото от Рос - " Просто копчета за щастие " :)


Опитайте...

9 декември - Зачатие на Св. Анна. Празник на майчинството.

На днешния ден, 9 декември - православната църква чества
Света и праведна Анна.
Празник на майчинството.

Св. Анна (означава - благодат) е смятана покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина.
Празникът Анино зачатие се пада на 9 декември по стар стил, но по нов стил е на 22 декември в най-малкия ден и най-дългата нощ в годината. Около 21 декември в северното полукълбо настъпва зимното слънцестоене - началото на астрономическата зима, когато слънцето се намира най-ниско над хоризонта и тогава е най-дългата нощ през годината. След този момент дните започват да стават по-дълги, а нощите - по-къси. В тази връзка, освен с майчинството денят се е свързвал и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте. “Зачатие” означава начало изобщо. Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.
Нашият народ казва “От тогава вече замирисва на Коледа”, а тази година преди традиционните меденки са готови вече нашите първи сладки, оформени като "копчета'.

Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!".
След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус.
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
* на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители - свв. Иоаким и Анна,
* на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
* на 25 юли - денят на успението (смъртта) й.

Традиционната храна за деня на Св. Анна е постна - варено жито и царевица, баница със зеле, праз с ориз и маслини.

Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.
Днес празнуват: Анна, Ана, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Ани, Анабел,Янко, Янка

Честит празник!

Картофени спирали

Това не е толкова рецепта, колкото идея за различна и закачлива визия на пържени картофи. Веднага ще допълня, че пържените картофки в последно време се реабилитират и смятат за полезни, с доминирането на витамин С като мощен антиоксидант. Авторка на проучването е Фиона Хънтър, член на Британската диетична асоциация, консултант на свободна практика, диетолог. Впечатли ме с изчислението, че в 175 грама пържени картофи се съдържа витамин С, който е три пъти повече, отколкото в една ябълка, пет пъти повече, отколкото в чепка грозде и девет пъти повече, отколкото в парче пица. "Пържените картофи помагат да се контролира кръвното налягане, а съдържанието на фибри ги прави полезни за дебелото черво. Сравнявайки ги с други храни, те се оказват по-полезни от макароните и ориза например", допълва тя.
След като се опитах да защитя любимите пържени картофки ето идеята за пържени


Картофени спирали /Tornado Fries/

Технологията е много обикновена, без да е необходимо специално приспособление /преди години имаше такива/, но интересна, като резултат - хрупкави, закачливо оформени картофки на спирала. Картофите се почистват, аз ги беля. Пробождат се с дървен шиш през цялата дължина. С нож се оформя винтова линия, която се прорязва до центъра, където е шишчето. Колкото е по-тънка дебелината, по-ефектно ще се получи.


Помощно видео:

Леко се разтегля и поставя целият картоф за пържене на маслена баня. На умерена температура се пържат заедно с шишчето, до златисто.
Отцеждат се върху кухненска хартия и сервират.

Натурални, или с поръска от сол, черен пипер, пармезан лютиви и други подправки по желание.


Доматен пикантен кетчуп сос им пасва чудесно.Панирани гъби, също.


Опитайте...

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща

Днес е денят на Св. Варвара, с който започва началото на зимните празници. У нас празникът се почита с преплитане на езическите и християнските обичаи. В народните представи Варвара е сестра на св. Никола. А утре /5. 12./, е честван Св. Сава, като сестра или като неин брат, мъж светец – Свети Сава, в източноправославната църква. От тях Сава е по-добрият персонаж, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара (4 декември), Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка:
„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Кулминация в празничните дни е денят на един от най-почитаните християнски светци,

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец .

В православната и в католическата църква Света Варвара е християнска великомъченица. Паметта ѝ се почита на 4 декември.

Света великомъченица Варвара е родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.

Света Варвара е родена през времето на император Максимиан в семейството на аристократ от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник, но я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато той научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. На Варвара жените подготвят обредно вариво, обреден хляб. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла, в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове, да се губите."
По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярват, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив живота.

На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин.

На 5 декември се чества Св. Сава Освещени.

Преподобни Сава Освещени - от Кападокийската област, живял през VI век в семейство на богати и знатни родители. На осем години отишъл в манастир, на 18 години - в Иерусалим станал монах. Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници - една в Йерихон, а другата при пещерите, която се обособила като Велика лавра или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си, която му посочил на сън един ангел, на 94-годишна възраст в 533 година.

/Гробницата на св. Сава в манастира "Св. Сава Освещени" във Витлеем край Йерусалим./

На неговия ден в народната традиция се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема обаза на смок, т. е. змия. На деня– Свети Сава, по традиция се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясна налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.

На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка

Последен, но най-тържествен е 6 декември, денят на

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец .

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Свети Никола Мирликийски Чудотворец е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Никола Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. Свети Никола е роден през втората половина на 3 век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии.
Умира през 342 г. в гр. Мира, Анталия, Турция.През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега /Basilica di San Nicola/ . По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София.

"Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието
яви се за твоето "стадо", показвайки им
истината! Със смирението си получил величие,
с бедността - богатство! Отче,свещеноначалниче
Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!"

Българското име на светеца е Никола. В България се празува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Николай Летни), Николай Мирликийски Чудотворец, като покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода, с преплетени черти на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. На този ден задължително се яде риба с люспи и най-вече шаран /разказва се как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран/, символизиращ силата и добротата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
Освен за покровител на моряците Свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки.
Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.
На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията е на празничната маса да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Нашият шаран е вече уловен, напълнен с орехи и изпечен по семейна рецепта.

Честити празници!