Почитаме Свети всехвален апостол Андрей Първозвани

 В последният ден на ноември се чества Андреевден, 
-

Светия всехвален апостол Андрей Първозвани, 

По народно му се  вярва, че "на Едрей всичко наедрява" - 

здраве, богатство, включително денят.

Св. Андрей, брат на апостол Петър, е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.

Още за неговото житие  и народни предания

Андреевден,  народният календар нарича "Мѐчкинден", е пряко свързан в представите на народа ни с прехода от есента към зимата. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” "Мѐчкинден". Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”. Всеки се стреми да подхване някаква работа на Андреевден с вярата, че тя ще бъде спорна, дори рискови начинания - заради храбростта, която носи Първозваният те ще бъдат увенчани с успех.

Трапезата за Андреевден не може да мине без варена царевица, жито, боб, леща, грах, просо и ечемик. Особено популярна е варената царевица, като една от традиционните храни за този ден.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.

Хубав празник!

Постна орехова "тиквеник" пита

Наскоро четох един затрогващо хубав разказ за разкошния ни традиционен български десерт. Много обичам нашия тиквеник, повече от баницата с тиква и за мен разликата е в приоритетно приложеното количество тиквена плънка, за сметка на корите. Някъде бях срещнала като определение, че „тиквеник . . .е  сладка есенна версия на "баница" пълнена с тиква”. Сега, класическият тиквеник няма да бъде на дневен ред, но ще поясня присъствието на думата „тиквеник” в наименованието. Една гръцка рецепта - вариант и също претендент за „тиквеник”,  която имам запазена в графа „да се опита”, е нещо като кекс и ме впечатли именно с използването на сурова тиква. Ето такава бе и идеята ми - комбинация между баница и пита, с лека подложка от кори за баница /използвах тънко охладено многолистно тесто/ и кексова заливка от сурова тиква. Резюмирах постния сладкиш  като „тиквеник” пита – банична основа и плънка от сурова тиква, с добавка на орехи и стафиди, мед и портокалов сок. Очаквах използването на термично не обработена тиква да придаде аромат сходен с тиквеника … и се получи. Оформлението е по желание – натурално, поръсено с пудра захар или, покрито със сладко от тиква.

Постна орехова "тиквеник" пита

Продукти:

2  ч.чаши брашно

1 ч.чаша захар
1 бакпулвер
½  к.л. сол
1 ч.л. канела
2 ч. чаша сурова тиква рендосана
½  ч.чаша растително масло
3-4 с. л. портокалов сок/ вода
3 с. л. мед
½ ч. чаша едро смлени/нарязани орехи

½ ч. чаша стафиди

1 ч.чаша =240 мл.

лист охладено фино /тънко постно многолистно /"бутер"/ тесто за основа

Още орехи за декориране, пудра захар или сладко от тиква, по желание

Първо се подготвя тиквата, която се рендосва или аз използвах кухненски блендер – на ситно. Стафидите могат да се накиснат в портокалов сок/или коняк.

Фурната се загрява на 175С.

Тава с диаметър ф26 се омаслява леко и на дъното й се поставя изрязан кръг от лист охладено фино /тънко „бутер” тесто за основа. /Имах намерение, както при ябълковите тарти, да запека първо основата от многолистното тесто за около 10-на минути - до изсъхване, но остана като идея за следващия път./

В купа се смесват брашното със солта, бакпулвера и канелата, добавят се захарта, тиквата, олиото, меда с портокаловия сок и всичко се разбърква до хомогенизиране. Към тях се прибавят отцедените стафиди, разбъркани с 1 с.л. брашно, за да не потъват много и едро смлените или нарязани орехи. Полученото тесто се излива върху основата от кори за баница.

Поставя се във загрятата фурна и пече за около 45 минути, с проба за суха клечка.Изважда се от фурната и след леко охлаждане се прехвърля на решетка за окончателно изстиване. 

Вече споменах, че покрих тиквеника пита със сладко от тиква и едро смлени орехи,
но може и натурално или поръсено с пудра захар

Сервирах с допълнение на захарна глазура.

И разчупена:

Опитайте...

Седмицата започва с празника на Св.Екатерина

На 24 ноември се почита Св.Екатерина:
Света великомъченица Екатерина (на гръцки: ἡ Ἃγια Ἃικατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς) е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. 

У нас празникът се свързва с това, че тя е покровителка на майките.

Знае се, че: Св. великомъченица Екатерина - от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Екатерина се отличавала с изключителна красота и мъдрост, макар и едва 18-годишна тя познавала добре тогавашната философия и поезия, изучила била и лекарското изкуство. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост. Тя била удостоена да види насън Божията Майка и Богомладенеца. Като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва. Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир. Паметта на Света Екатерина се чества от всички православни в света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се създават църкви, много манастири са наречени на нейно име, много православни и инославни християнки носят името й. На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия. 

Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, 

което е известно като „колелото на Екатерина“.

В народния обичай жените приготвят пресни питки и намазани с мед ги раздават на близки хора -

за предпазване от болести, за здраве и благополучие.
Моите са постни ябълкови тарти с мед, бадеми и ванилия

На 24 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Екатерина (означава - вечно чиста), Катерина, Катя, Тинка и Тина.

Честит празник и имен ден, 
Катя,  Екатерина,  Катя и на всички празнуващи!

Ще спомена и утрешният /25 ноември/ празник - един от дните на Свети Климент Охридски - средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква тачи Св. Климент Охридски като един от светите Седмочисленици.

И последващият, на 26 ноември празник Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител, който знаел, че децата имат ангелски души. Колкото и плесници да им зашлевява баща им, те пак се връщат при него. Приятелчето да ги удари, те пак ще го потърсят, без да таят и най-малка злоба. Затова и св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.

 

Последен в календара за месеца на 30 ноември е Андреевден, в който Православната църква чества Светия всехвален апостол Андрей Първозвани - един от дванадесетте апостоли и ученик на Христос. За него ще напиша повече на самия празник.

Успешна нова седмица и хубави празници!

Топла супа за хладните дни

Уикендът се очертава хладен, може би типичен за късна есен, студен и мрачен. Избрах една топла супа на тема пащърнак - белият морков с магданозени листа. Бидейки на вълна приказки и мъдрости, си мислех да вмъкна онази стара френска приказка за "супата от камъчета", но въпреки поучителното си послание е твърде обемна за цитиране и достатъчно позната... Така предпочетох да припомня отново и повече за пащърнака /parsnip/ - често пренебрегван на нашата трапеза, а много полезен зеленчук. Чела съм, че замествайки сегашния картоф, в миналото на всяка трапеза е имало пащърнак, а след последващото забвение, в днешно време като че ли отново излиза на кулинарната сцена и все по-често бива използван, дори определян за “модерен”. По своя произход той е кореноплодно растение, прилично на морковите и целината, с лек, приятен аромат и също така мек, сладникав вкус. Основно се използват корените му, но понякога и листата, а освен да се консумира в сурово състояние, може и да се изсуши. В себе си съдържа белтъчини, въглехидрати, целулоза, калий, калций, фосфор, магнезий, натрий, цинк, мед, манган, витамини A, B, C, E, PP и фолиева киселина. Интересен факт - зимният зеленчук е по-богат на витамините C и К дори от моркова, в корена на пащърнака е установено завидно количество ниацин (витамин В3) важен за нервната система, много диетичен и е чудесен източник на фибри, и още...

Бързо и лесно, вкусно и ароматно сезонно предложение за сгряваща супа, макар и постна - чудесен избор за мрачно, хладно и дъждовно време. 

Крем супа от пащърнак с ябълки

 /по идея от  Apple, parsnip and potato soup/

Продукти:

4 корена пащърнак

1 морков

2 -3 картофа

1-2 ябълки

1 скилидка чесън

1/2 глава лук или стрък пресен

2 с.л. зехтин

1 с.л. ароматни подправки или тип „вегета”

черен пипер и сол, на вкус

За гарниране:

1 морков, нарязан на кубчета и сотиран

1 с.л. магданоз, нарязан

1 с.л. див лук нарязан на ситно

Зеленчуците се почистват – обелват се картофите и остъргва се кората на пащърнака и моркова и  нарязват, след което се задушават в мазнината за 2-3 минути под капак. Добавя се нарязаният на дребно лук. Картофите се нарязват на кубчета и се слагат при останалите зеленчуци. Долива се вода, колкото да ги покрие, поръсват се ароматните подправки /ако са сухи/ и оставя да ври до пълното им омекване /около 15-20 мин./. Няколко минути преди кулинарната им готовност се прибавя обелената и нарязана ябълка и ароматните подправки /ако са свежи/, сол и черен пипер на вкус. След снемането от котлона следва пасиране до желаната гладкост. 

Крем супата се поднася поръсена със сотиран морков, малко наситнен див лук и  магданоз. Допълних с пържени хлебни топчета и гевречета от постно тесто, по желание - с орехови ядки и козе сирене /извън пости/.

Опитайте... 

Въведение Богородично

Днес почитаме големия християнски празник  Въведение Богородично -
 въвеждане на Пресвета Богородица в храма и
Ден на християнската младеж и семейство

Въведение Богородично е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминация - Католицизъм и Източноправославие. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празника. Според православната традиция  се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората". Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Иерусалимския храм и отдадена в служение Богу. Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от православната църква и като Ден на християнското семейство. 

Празник - и риба се разрешава.

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. денят се чества и като ден на християнското семейство, на православната християнска учаща се младеж,  и според първоначалния замисъл - ден за християнизиране. 

Семейното ходене на черква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. След това семейството се събира около масата на чаша вино, топла пита и вкусна гозба. Честват освен празника и здравата връзка помежду си. И една сладка тиквена постна пита за празника:

По времето на Въведение Богородично народът ни гадаел какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево - зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата.

Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта,
да си хапне и да благослови дома.

«Днесь благоволения Божия предображение и человеков спасения проповедание: 
в храме Божии ясно Дева является и Христа всем предвозвещает. 
Той и мы велегласно возопиим: "Радуйся, смотрения Зиждителева исполнение!"»

Честит празник!

Пикантен хумус с тиква и червена леща

С продължение на тазгодишните тиквени истории е и първото ми солено, тематично и постно предложение:  Хумус с тиква и червена леща. В кулинарното Интернет пространство могат да се намерят много идеи, със сходни рецепти /butternut squash tahini spread/ в различни пропорции и съставки, но моето е с адрес Бързо, лесно, вкусно и е на Ути Бъчваров. 

Като впечатляващ кулинар и шоумен Ути Бъчваров е гарант за качество на представяните рецепти, но новината за него е свързана с още едно скоро полученото признание и приз. За четвърта поредна година Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите връчи престижните награди „Пазител натрадициите” в общо 7 категории – „Занаяти”, „Фолклор”, „Художествено изкуство”, „Кулинария”, „Личност”, „Организация” и „Селище-пазител на традициите” . Целта на инициативата е да обедини и да съхрани всички пазители на старите бългаски традиции с мотива, че лице на всеки народ са именно запазените във времето занаяти, самобитен фолклор и кулинарни особености. Призът в категория "Кулинария" - пазител на традициите отиде при кулинарния спец и водещ на предаването "Бързо, лесно, вкусно" по БНТ Ути Бъчваров. Приятно ми е да допълня, че Перник спечели приза в категорията „Селище-пазител на традициите 2014”, с номинацията си за като „Европейската столица на маскарадните игри” с обичая “Сурва” и международният фестивал на маскарадните игри “Сурва”...

И така, рецептата не е регионална, но чудесно съчетание на богати есенни вкусове и аромати - печена тиква, сварени нахут и червена леща, сусамов тахан в компанията на горчица, още пикантни добавки и подправки в количество и интензивност - на вкус. Свежа есенна салата и хубав хляб са чудесно допълнение.

Пикантен хумус с тиква и червена леща

  /по идея и рецепта на Бързо, лесно, вкусно/

 Продукти:
1 ч.чаша нахут, сварен и отцеден
½ ч. чаша пюре печена тиква

½ ч.чаша червена леща, сварена и отцедена

1-2 с.л. тахан*
1-2 с. л. вода**

1 ч.л. горчица

1 ч.л. лимонов сок

1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер, може и лют***

1 ч. л. чили сос
джинджифил,  кимион и сол на вкус
1 стрък пресен лук

* може да се замени и с фъстъчено масло

** в оригинал е майонеза,  може и кисело мляко за не веган вариант
*** количеството на пикантните подправки зависи от желаната интензивност и наситен вкус

Още:

1 ч.л. сусамово семе

1 ч.л. балсамова редукция

1 с.л. зехтин

В блендер се смилат нахута, червена леща, тахан, печената тиква, чесън, горчица, чили и лимонов сос и вода, ако е необходимо. Добавят се подправките сол, зехтин, червен пипер, джинджифил,  кимион и сол на вкус. Нарязва се на ситно пресен лук и смесва с хумуса. При сервиране се полива с малко балсамова редукция, зехтин и поръсва със сусамови семена.

Сервира се с хляб, питки или друго /при мен пълнозърнести кифлички/, свежа и сезонна салата:

Есенна зеленчукова салата - познатите сезонни зеленчуци, сурови: малка глава цвекло, морков, краставица, зеле тънко нарязано, ябълка, глава целина по желание, овкусени с лимоново-зехтинов дресинг и свежи подправки. 

Едно впечатляващо изобилие от сезонни, диетични и много полезни салати /и не само!/ могат да подберат при Елена в нейния специализиран КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО.

Опитайте...

Храна за душата - „Спящата красавица”

Храна за душата - харесах идеята за този надслов при Траяна, а моята неделна тема е споделената емоция на един от най-известните балети от световния класически репертоар „Спящата красавица”, премиерно поставен от примата  Мария /Маша/ Илиева на сцената на Софийската опера и балет, под диригентството на маестро Григор Паликаров.

"Вечният конфликт между доброто и злото в образите на фея Люляк и фея Карабос.Копирано от standartnews.com

„Спящата красавица” се счита за най-красивата балетна музика, написана от Пьотр Илич Чайковски и се превръща в един от най-известните балети от световния класически репертоар.  Поставен през 1890 година за първи път на сцената на Марийнския театър-Санкт Петербург, до днес балетът „Спящата красавица” е сред най-любимите на малки и големи. Казват, че вместо поздрав хората в Петербург са питали: „Гледахте ли „Спящата красавица ”?

Режисьорът Маша Илиева е танцувала като балерина в петербургската версия на спектакъла през 1993 г. и 2005 г. в образите на Аврора и Фея Люляк. Днес над 100 танцьори, от които 40 деца от Националното балетно училище, танцуват близо два часа във версия, която е най-близка до оригинала на композитора Пьотр Илич Чайковски. В сегашната постановка Илиева си позволява една голяма промяна – в образа на феята Карабос, която според автора се изпълнява от мъж.

Много красива, богата и пищна постановка, по приказката на Шарл Перо, с основната драматургична линия за вечния конфликт между доброто и злото в образите на фея Люляк и фея Карабос - безспорно събитие в балетния афиш за този сезон.
Гледах разкошно представление в изпълнението на: Аврора Марта Петкова, Дезире Емил Йорданов,Фея Люляк Веса Тонова и Фея Карабос Венера Христова... Вълшебно ...!

  /надявам се скоро към Софийската опера и балет да има актуално видео, но сега едно друго - Вальс из балета "Спящая красавица" 

Започва Рождественският пост

Днес е първи ден от Коледния пост - 15 ноември до 24 декември, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. 

Идеята на постенето е, чрез лишаване на тялото да се смири душата. 

Но по - важното е казано така:

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова,  
що излиза от устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11).

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. Приемайки постът като лишение, всеки сам би могъл да доопредели забраните за целия период.
* В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения.

 

Рождественски пост (Филипов пост)

Не трябва да се ядат храни от животински произход –
месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Както и сряда, и петък без употреба на олио.*

15 - 22 ноември - само растителна храна с олио. 
21 ноември /4 декември ст.стил/ е Въведение Богородично - разрешава се риба.
От Андреевден до Никулден - разрешава се риба. 

23 - 29 ноември
30 ноември - 6 декември
6 декември /12 декември (ст. стил)/ - Никулден - разрешава се риба* 
7 декември - 13 декември - разрешава се риба

14 декември - 19 декември - разрешава се риба
20 декември - 24 декември - само растителна храна с олио
От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово

25 декември РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Относно постните ястия, както и някои предложения за:

Постни ястия  и идеи

Постни сладкиши и сладки

Постен хляб и печива

Постни ястия с картофи.

Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови.

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/

Още за постите, съвети и полезна информация при Цвети!

Хубави празници,
Спокойни, леки и пречистващи пости!

Тиквени истории с дъх на канела и ром

И тази година не мога да пропусна красивия оранжев разкош на есента, доказано вкусен и полезен дар – любимата кралица тиква. Поредната серия на "тиквени истории" са маслени бисквитки и бонбони тип "трюфели". В основата на двете предложения стои тиквен пълнеж с дъх на канела и ром. Тиквата чудесно умее да хармонира с други продукти, а в случая и с двата аромата – канела и ром, но няма да пиша за нея, нито за колата с изобилие :), на което имах възможността да се насладя...

Идеята се оформи, за да мога да експериментирам предоставените ми добавки за печене – канелена захар и ромова захар – нови продукти за българския пазар. Сърдечно благодаря! Утвърдена, марката Dr.Oetker върху даден продукт цели да бъде символ на първокласно качество, гаранция за превъзходен вкус и лесно приготвяне, и не случайно е избран водещ девиз за „Качеството е най-добрата рецепта”. Една неизменна част от ежедневието през годините, а ми е убягнала самата история на фирмата:  Всичко започва през 1891 година в Бийлефелд в малка стаичка на аптеката, в която младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер дни и нощи със своята аптекарска везна и хаванче експериментирал с различни продукти и съставки. Усърдната изследователска работа се отплаща и откритието на бакпулвера Бакин предизвика истинска революция в домашното печене и сладкарство! Той представлявал точното количество бакпулвер, необходимо за половин килограм брашно - заради правилното съотношение на сместа и качеството на използваните продукти Д-р Йоткер можел да гарантира, че печивото със сигурност ще бухне.Познатият дотогава бакпулвер, създаден от Юстус фон Либих, не можел да се съхранява и е имал специфичен вкус и именно затова бакпулверът на Д-р Йоткер бил така успешен. Той се превърнал в сензационно откритие, което бързо довело до увеличаване на печенето на домашни сладкиши. Д-р Йоткер бил новатор и по отношение на комуникацията като публикувал реклама във вестниците и отпечатвал рецепти на пакетчето с бакпулвер. 

Малко по-късно, през 1894г, на пазара вече е пуснат и продуктът ванилена захар, който също е задължителна съставка на всеки домашен сладкиш, следват и други нови продукти, така и до днес… с новите канелена захар и ромова захар Д-р Йоткер. Те са подобни на ванилената захар,  указанията за употреба са аналогични: една опаковка е достатъчна за сладкиш или печиво от 500гр. или десерт/напитка от 500мл. И двата продукта са подходящи за ароматизиране на сладкиши, кремове, сладки или за поръсване на печива. Първото ми възприятие бе за уханието - наситен и интензивен аромат, но бях приятно впечатлена от запазеното усещане и в готовите сладкиши. Вече споменах, че в основата на двете предложения за бисквити и бонбони стои тиквен пълнеж с дъх на канела и ром -  започвам с него:

Тиквен пълнеж с дъх на канела и ром

 

Продукти:

150 гр. бял шоколад

75 мл. течна сметана

30 гр. масло

¼ ч.чаша захар**

75 мл. гъсто пюре тиква /печена и претрита/

1 ч.л. канелена захар на Д-р Йоткер

1 ч.л. ромова захар на Д-р Йоткер *

* количеството на ромовата  захар може да се регулира, според желанието за интензивен ромов аромат – 1 ч.л. осигурява наситен вкус и аромат.

** количеството на захарта зависи от сладостта на тиквата и течната сметана.

По желание:  още канела, джинджифил и индийско орехче в съотношение: 4 части канела, 2 части джинджифил, 1 част бахар, 1 част индийско орехче - използвах за база 1 щипка индийско орехче и съответните пропорционални количества джинджифил и канела

Сметаната, заедно с маслото и захарта се стопява и към нея се добавят начупените парчета бял шоколад. На тих огън, с разбъркване сместа се довежда до леко кипене и отстранява от котлона. В нея се поставя тиквеното пюре, ароматизира и хомогенизира, след което се поставя в хладилник за около час-два, да стегне. Следва използването като пълнеж за сладки или трюфели.

Бисквити с тиквен пълнеж и аромат на канела и ром 

 

За бисквити:  ½ количество смес е достатъчно за около 12 бр.

За основа на тестото използвах половин доза  Турски курабии, където водещ аромат е бурбонска ванилова захар на Dr. Oetker - смес от фино смлени шушулки от Бурбонска ванилия и захар.  Може да се използва също маслено, захарно или друго тесто, позволяващо разточване/.

От охладеното тесто се разточва кора с дебелина около 3 мм. и първо се изрязва горната  пръстеновидна част. Нейната основа леко се намазва с белтък и поставя върху разточената кора, след което с форма или чаша заедно се отрязва цялата кръгла долна част. Могат да се поръсят отгоре с канелена захар на Д-р Йоткер.
Слепени се пекат на 175-200С се върху хартия за печене, за около 12-15 мин., като по средата на времето могат да се завъртят и да останат бледи. Изваждат се от фурната и след леко охлаждане в тавата се прехвърлят върху решетка за пълното им изстиване.
Напълват се с приготвения шоколадов тиквен пълнеж /ако се е стегнал много, леко се затопля/, могат да се поръсят отгоре с канелена захар на Д-р Йоткер и оставят да окончателното стягане на крема.

Продължавам тиквените истории с:

 Трюфели с тиквен пълнеж и дъх на канела и ром 

/по идея от Pumpkin Pie Truffles/

За бонбони: /около 20 бр./ 

 ½ количество смес Тиквен пълнеж с дъх на канела и ром /рецептата по-горе/

и още:

¾ -1 ч.чаша стрити бисквити, най-добре с канелен аромат*

½  ч.чаша смлени орехи

100 гр. черен шоколад за тункване

 

*  Използвах тесто аналогично на Ябълковия галет и поръсено с канелена захар - маслено ронливо и не много сладко.

В готовия, но все още не стегнал тиквен пълнеж се добавят стритите бисквити и смлените орехи. Сместа се хомогенизира и оставя да се охлади за около час или повече, ако е необходимо. Оформят се топчета с големина на орех, които след ново охлаждане и стягане се тункват в разтопения с 1с.л. растителна мазнина на водна баня или в МВ  шоколад. Могат да се поръсят отгоре с канелена захар на Д-р Йоткер. Оставят се да стегне глазурата, подреждат се и съхраняват в хладилник.

И отвътре:

Остава да поканя -

Опитайте...