Прасковен сладолед със сорбе „Белини”

Минавам за кратко и за да предложа нещо разхлаждащо в астрономическите горещници. Отново е сладолед... Основен елемент и акцент в тези сладоледни вариации е една от цариците на лятото - прасковата, слънчева, сочна и вкусна, много ароматна и освежаваща. Дълъг и интересен е пътят на прасковата: от вярванията на античните лекари, че е отровна, през обожествяването и считането й за райски плод, носещ безсмъртие, до способността й да се превърне в едно съблазнително удоволствие - явно не случайно наричани от французите „еликсир на любовта”. 

Сред най – популярните й ледени превъплъщения е известният винен коктейл „Белини”/Bellini cocktail/. Елегантен, с деликатен аромат и приятно пенлив, „Белини” е типичен празничен  коктейл, произхождащ от Венеция, някъде между 1934-та и 1948-ма година. Той представлява освежаваща смес от леко пенливо вино и замразено прасковено пюре, най-често в съотношение 3:1. Поради специфичния си цвят, коктейлът напомнил на неговият създател Джузепе Киприани (Giuseppe Cipriani), плащеницата на светец, изобразен в картина на венецианския художник от 15-ти век Джовани Белини (Giovanni Bellini) и така кръстил коктейла. „Белини” традиционно се приготвя с Pasecco – сухо пенливо вино, приготвяно от няколко вида бяло грозде със същото име и отглеждано главно в областта Veneto в Италия. Като заместител на Pasecco може да се използва друго пенливо вино и шампанско,  но обикновено не се препоръчва, защото интензивните аромати на пенливото вино ще заглушат финия аромат на праскова. Най-често прасковеното пюре се прави от бели праскови, отглеждани до Верона, които се смятат за най- ароматни и сладки, но тъй като не са много разпространени, често белите праскови се заменят с жълти. Финото прасковено сорбе е и част от сладоледената комбинация тук, в съчетание с млечно-сметанов сладолед.

Сорбе „Белини” 
/bellini sorbet/

Продукти за около 1 ½  ч.чаши*
2 ч. чаши праскови, около 3 средни по големина /белени, без костилка и нарязани
¼ ч. чаша захар
½ ч. чаша вода
1 с. л. мед
1 к. л. лимонов сок
¼ ч. чаша Prosecco или друго пенливо вино

за гарниране: свежи плодове, черешов сироп и ментови листа, по желание.
1 ч.чаша =240 мл.

*дозата може да се удвои и половината от сорбето да се използва за сладоледа, като не се разбива до консистенция на пюре, а се оставят малки парченца плод.

Поставят се прасковите / белени, без костилка и нарязани/ със захарта и водата  в тенджера, кипва сместа и оставя да къкри, като се разбърква от време на време, докато омекнат прасковите - около 15 минути. Сваля се от огъня, разбърква с меда и лимоновия сок. Оставя се да изстине за 10 минути и сместа се разбива в кухненски робот на пюре, докато се изглади. Изстудява се в продължение на 4 часа в хладилник, след което се разбърква с виното Prosecco и се изсипва в предварително замразения метален контейнер на машина за сладолед.  Времето за работа е съгласно инструкциите на производителя – до сгъстяване, след  което сладоледът се прехвърля в съд за съхранение и поставя във фризера за още пет часа, докато стегне окончателно.

Свежо и ароматно, прасковеното сорбе може да се поднесе с още плод и стрък мента.

Няма да пропусна и класическия коктейл: Лъжица от прасковеното сорбе „Белини” се поставя в чаша за шампанско, бавно се налива виното Prosecco, като се внимава да не препълни с пяна. По някои препоръки за допълнителен аромат може да се добави черешов сироп, още сладки плодове и  свежа мента. Сервира се веднага. 

Следва прасковеният сладолед със сорбе от праскови.

Прасковен сладолед със сорбе "Белини"

/по идеи от Peach Ice Cream/

Продукти за около 4 ч.чаши сладолед

2 ч. чаши прясно мляко

1 ч.чаша течна сметана

1 ч.чаша захар /или на вкус

2 с.л. прасковен кисел /царевично нишесте/

1 ч.л. нишесте с аромат на ванилия

1 щ. сол

2 яйчени жълтъка

ванилия

Плодов прасковен пълнеж*

2 ч.чаши праскови, около 3 средни по големина

2 с.л. мед

1 с.л. бяло вино /най-добре Prosecco/

1 ч.л. лимонов сок

1-2 с.л. захар, по желание и според сладостта на прасковите

* може да се използва и сорбе, като не се разбива до консистенция на пюре, а се оставят малки парченца плод.

1 ч.чаша =240 мл.

От млякото се оставя около ¼ ч.чаша и с него се размиват нишестетата. Кипва се останалото млякото със сметаната и захарта и се излива сгъстяващата смес. Изчаква се до кипване и след уплътняването на сместа се добавят жълтъците. Сместа се разбърква непрекъснато за няколко минути да се темперират жълтъците/ и без да завира се маха от котлона. Поръсва се със щипка сол и ароматизира с ванилията. Полученият крем се излива в термоустойчива купа, покрива се с фреш фолио и оставя да изстине около час напълно, като се разбърква от време на време.

Около 3 праскови се обелват и нарязват на ситно. В тенджера се затоплят виното, меда и лимоновия сок, ако ще се добавя и захар, се изчаква да се стопи. Малко преди за заври сместа се поставят прасковите и температурата  се намалява на много слабо. Задушава се около 5 минути на котлона, след което маха, покрива се и оставя да се охлади напълно за около 30 минути.

След пълното охлаждане на двете смеси - млечна и плодова, се смесват и поставят в хладилник за допълнително уплътняване и стягане в продължение на 8-24 часа. Следва прехвърляне в предварително замразения метален контейнер на машина за сладолед. Времето за работа е съгласно инструкциите на производителя – до сгъстяване на сместа на за около 20-на минути, след което се прехвърля в съд за съхранение във фризер за още пет часа, докато стегне окончателно.

Сладоледът може да се сервира и самостоятелно, ако не се предпочита употребата на алкохол.

Основната идея е за гарниране на сладоледа с топка от прасковеното сорбе „Белини”.

 И от близо.

Опитайте...
Хубаво, прохладно слънчево и усмихнато лято :)!

Патладжанен флан

Един от летните хитове сред изобилието на зеленчуци e патладжанът и както вече съм споменавала, чийто вкус ние обичаме. Съдържанието на множество витамини и минерали допълнително стимулира по-честото му, смислено и целенасочено присъствие на нашата трапеза. Имам много любими рецепти, но сега исках нещо по-различно и лятно по - леко, което да не изисква пържене за патладжана. Още повече, наскоро четох, че яйцата имат способността да подчертават вкуса и аромата на другите съставки в ястието. Така се оформи идеята за флан, или може би киш, на база яйца и патладжан. Последва асоциация  за комбинацията патладжан, домати и рикота - Pasta Alla Norma. Една класика от най-известните ястия на слънчева Сицилия. Разкривайки дълбокия вкус на патладжана, умело се съчетават паста, доматен сос с босилек и рикота, което допълни в продуктите за флан и едрозърнестото прясно сирене /Pic Frisch Körniger Frischkäse/. Доматеният акцент вмъкнах с два варианта – прясно овкусени свежи „месести” доматени кубчета и мини бутер доматени пайчета с горица. В този случай избрах мащерка /харесахме я при Соте от патладжан с мед и мащерка/, имаща  малко по-деликатен аромат от босилека, но чийто вкус някак отслабва от топлината, докато мащерката топла и студена е идеална. Вече съм споменавала, че пека патладжаните в МВ, а при флана смесването и оформянето е нетрудоемко, следва печене на водна баня и за финал - едно бързо и лесно предястие или леко ястие, което може да се сервира както топло, така и студено.

Патладжанен флан 

/по идея от  SFORMATINO DI MELANZANE/

Продукти за 4 по-малки или 2 по-големи форми

2 патладжани, средни по големина
2 с. л. зехтин /използвах 1 с.л. масло и 1 с.л. зехтин/ 
1 глава лук, малка, нарязана на ситно

1 скилидка чесън
няколко стръка прясна мащерка
150 гр. прясно сирене рикота /използвах Pic Frisch Körniger Frischkäse/
¼ ч.чаша настърган пармезан или друго твърдо сирене
сол и бял пипер, на вкус

щипка индийско орехче
2 яйца

масло/ зехтин за намазване на съдовете и повърхността след изпичане.
пармезан за поръсване

за гарниране:

2 домата, розови или други по-„месести"
босилек , магданоз или мащерка

Патладжаните се измиват, разполовяват се по дължина и леко прорязва вътрешността им. Поставят се в плитък съд /чиния/ за печене в МВ и плътно завиват с фреш фолио. Пекат се на мах мощност на фурната за 10-на минути. Оставят се леко да се охладят, отцежда се отделената по време на печене вода и с лъжица се издълбава вътрешността на патладжана.

Загрява се зехтина със скилидката чесън и се задушва нарязания на ситно лук, след което се поставя и патладжанената смес. Леко се запържва всичко, овкусява се със сол/да се вземе в предвид и солеността на пармезана/, бял пипер и мащерка на вкус. Маха се от котлона и леко охлажда, след което може да се пасира до еднородна и хомогенна смес. Разбиват се яйцата, към тях се прибавят рикотата и настърганият пармезан, овкусява допълнително, ако е необходимо. Обединяват се всички съставки. Съдове за печен на водна баня се намазват с масло или зехтин и сместа се разпределя между тях.

Фурната се загрява на 180-200С. Подготвя се гореща вода и съд, в който фланът ще се пече на водна баня. Поставят се формите , налива се гореща вода и печенето продължава около 30-35 мин., според обема за печене. Изваждат се от фурната и оставят леко да се охладят, като повърхността им се намазва с малко масло и поръсва с още настърган пармезан и листа прясна мащерка.

Могат да се сервират заедно със съда за печене или да се извадят от него – въпрос на желание.

За гарниране:

Доматени мини пайове от бутер тесто, горчица и мащерка. Без специална рецепта – бутер /многолистно/ тесто се разточва , леко да се изтъни, нарязва се и оформя. Набожда се с вилица и вътрешността се намазва с горчица. Поставя се чери домат в средата – цял , краищата се глазират с разбит жълтък, поръсва се с настърган пармезан и пекат в предварително загрята фурна на 220С за около 15-20 мин.

Разновидност са и само изпечени и овкусени със семена соленки от бутер тесто, изпечени по същата технология.

За сервиране си пасва чудесно пресен домат, филетиран, изцеден  и овкусен, както и магданозен сос salsa verde, или доматен сос или ароматно олио.

Магданозенен сос с аншоа:

½  връзка магданоз
1 скилидка чесън

1 филе аншоа, по желание
¼  ч.чаша  зехтин
1 ч. л оцет

сол на вкус
магданоз за гарниране

Ситно нарязаният магданоз се смесва с  подправките, зехтина , оцета и наситнената аншоа.

И отвътре:

Опитайте...

Народни и православни празници в средата на лятото

Малко позабравени, но традиционни за народния ни календар са
трите последователни дни 15, 16 и 17 юли, /по нов стил/
в средата на лятото, начерни Горещници и считани за най-горещи дни в годината.

Горещниците са едни от най-тачените сред старите българи празници за предпазване от огън. Празниците имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Горещници (още Горѐшляци, Чу̀реци, Блъ̀съци, Гѐрмановци), като дни на слънцето и огъня чрез умилостивяването им посредством различни ритуали. През тези дни сега /15, 16 и 17 юли/, а по стар стил в края на месец юли (28, 29 и 30 юли) ...  не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб, не се мият, не перат.  Общо е убеждението, че неспазването на тези забрани води до пожари и градушки... На места по време на тези празници правят прогноза за времето през януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият Горещник. Познато е още къпането на болни и здрави в лековити води.” /“Етнография на България”/ А Димитър Маринов добавя: “У народа владее поверие, че който се къпе през тия дни в топли води, които извират от земята, болест не го хващала. Особено, които са болни, гледат да се къпят в такива топли води.”

В седмицата след летни Св. Атанас /5 юли/ — жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва  „Горещници".

Първият - 15 юли е Чурута,
вторият - на 16 юли е Пърлига, а
третият — на 17 юли е Марина Огнена.

Хората вярвали, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

На Чурута угасвали огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън" му думали, „жив" огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света.

Българите вярват, че Света Марина,  Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Светицата била и лечителка.

Имен ден имат Марина, Марин, Маринела.

Денят й е 17 юли - Света великомъченица Марина.

Марина, дъщеря на езически жрец в Антиохия, е възпитана от баща си в идолопоклонство, но Господ Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Тя много желаела да получи св. кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши това тайнство. Пръв нейн гонител станал самият й баща. 16-годишната девойка срещнала Олимврий, управител на източните провинции, смело му изповядвала вярата си и била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели управителя на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за живот вечен. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Сетне била осъдена на смърт. В народните вярвания Св. вмца Марина се смята за покровителка на водите и закрилница на Южното Черноморие.

Този ден е празник и за занаятчиите, що боравят с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет.

По традиция на 20 юли се празнува Илинден, денят на
Свети пророк Илия.

Св. Илия, името на светеца означава Сила Господна и се свързва с огнена колесница от четири коня по небето, измолващ от Бога здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Св. Илия носи дъжд и влага, и закриля живота.

Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Според народната традиция на този ден не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевици и градушките. Св. Илия е покровител на кожари, кожухари, самарджии и дюлгери. Петел и погача присъстват на празничната трапеза. Коли се най-старият петел, наречен "баща". Жените изпичат погачи - "боговица" или "колач за св. Илия". Трапезата с петела и погачите се кади от най-стария в семейството. Често на празника се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - бик, вол или овен.

Отбелязва се като имен ден на носещите имената Илия, Илин, "Илина", Илинка, Илиян, Илиана, Личо, Лина и др.

22 юли се почита  Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна

Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна е вярна и предана последователка на Иисус Христос, християнска светица, мироноска, следваща Христа, споделяща неговите страсти до разпятието и свидетелка на възкресението му. 

Народът почита първата вестителка на Възкресението като сестра на Св. Илия. На нея се приписва първият възглас „Христос възкресе!”.

И още един християнски празник през юли - на 27 се честват
Свети Седмочисленици -
Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий
и Успение на св. Климент Охридски,

Св. великомъченик Пантелеймон - светия лечител.

Из проповедта в деня на светиите "С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,

Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог."

Така светата Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на много молитвени храмове.
Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани в Българската православна църква като създатели и разпространители на българската азбука (глаголица и кирилица)- Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.
Оценила по достойнство делото им църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен ден. 

/Използвани са снимки от интернет изображения/

А сега ми се иска да предложа, да затаите дъх и да прочете

Поминуване в жегите (горещници) 

/Благодаря Марта!/

Усмихнато лято и хубави празнични дни!

Тънки браунис бисквитки

Вече 120 години браунис /chocolate brownie/ е един от популярните, лесни и бързи рецепти за богат шоколадов сладкиш, с многобройни вариации и разновидности. Безотказен десерт за шоколитици, който в своето разнообразие намира нова форма на творческо развитие като бисквитки или сладки. Предполагам се знаят различните легенди, свързани с произхода на браунис: погрешно добавен разтопен шоколад при печене на бисквити, или недостатъчно наличие от необходимото количество брашно за приготвяне на торта, или пропуск на бакпулвера в шоколадова торта и още… Ще припомня обаче неговата история водеща по-официално към 1893-та, Чикаго, Palmer House Hotel, с поръчка на бизнес дамата Берта Palmer, която желае десерт за дами, който трябва да е по-малък от едно парче тортата, но и да  запазва торто-подобна  характеристика и лесно да консумира от традиционната кутия за обяд по време на посещение на тамошното изложение. Първоначално сладкишът е с кайсиева глазура и орехи, и четох, че все още се приготвя по оригиналната рецепта в хотела. Освен специфичната контрастна структура между по-плътен повърхностен слой и мека вътрешност, доминиращият наситен шоколадов вкус, показателна е и неговата универсалност – самостоятелно, с чаша кафе или мляко, съчетан с плодове и ядки, сладолед или крем.

Като любители на браунис в колекцията ми освен сладкиши имам и една рецепта за сладки – меки, пухкави и ароматни. Исках да обединя двете идеи – браунис по оригиналната рецепта и бисквитки, но с лятното и лежерно темпо за публикации приех за по-удачно да ги отделя, с подобаващо им внимание. Още повече, сега търсех нещо по-различно и тези бисквитки са такива: пак тип браунис, но тънки, крехки и фини, лесни за приготвяне и бързи за изпичане - една известна рецепта от 2007 г., публикувана в Bon Appétit  Andrew Schloss. Направих ги и да, бисквитките са наистина тънки, маслени и мнооого шоколадови. И както характерният за браунис вкус, са леко дъвчащи в средата /ако не се препекат, все пак!/ и хрупкави в края. Определихме ги като чудесно допълнение към сладолед, крем, чаша кафе или мляко. Пекох ги по два начина: в тава и в силиконови формички за мъфини - ето ги:

Тънки браунис бисквитки

 /по рецепта за Brownie Thins/

Продукти за около три дузини, според големината и дебелината им

85 гр.масло, нарязано на парчета

60 гр. шоколад, черен 50 % какао, нарязан

½  ч. чаша захар /100 гр./

1 голямо яйце

4  с.л брашно *

ванилия

¼  ч. л. бадемов екстракт или кафе

щипка сол

още

мазнина за намазване

¼ ч. чаша нарязани ядки /бадеми, шамфъстък или други/

* по рецепта е 3 с.л. и 1 ч.л.

Скарата на фурната се поставя  в долната трета от нивата на фурната.

Подготвят се тави за печене, които се покриват с пекарска хартия и съвсем леко омасляват.

Разтопява се маслото с шоколада в МВ /за около 1 минута/ или на водна баня. Добавят се захарта и яйцето и разбива на ръка около 1 минута, до гладкост. Накрая се поръсва брашното, солта и ароматите, като сместа се хомогенизира и оставя да престои  - по рецепта  10 минути, а оствих за ½ час на студено.

Фурната се загрява на 175 С.

С малка лъжичка се гребва от сместа и поставя върху намаслената хартия за печене на по- голямо разстояние едно от друго. Отгоре с омаслени ръце се притиска и изравнява или да се използва и друг лист, също намаслен или гърба на лъжица.  Друг начин за оформяне - с омаслени ръце се късат малки топчета, с големина на едър лешник, които да се притиснат и оформят по предложения начин. Може да се използват и силиконови формички за мъфини, също намазнени, но получените сладки са малко по дебели и с по-малък диаметър.

Поръсват се с избраните ядки и се пекат в предварително нагрятата фурна за около 7 минути, до леко потъмняване на краищата - да не се препичат, за да не станат прекалено хрупкави.

Изваждат се от фурната и оставят около 2-3 мин. да се стегнат и охладят. Лесно се отделят и поставят върху решетка за окончателно охлаждане.

Могат да се съхранят в плътно затворен съд до 5 дни., ако останат...:)

Вече ги познавате като подходящо допълнение крем или сладолед,

а също чудесни и с чаша кафе:

Опитайте...

Черешов сладолед

Все си мислех, че сезонът на черешите вече свърши, но тази година явно е обилна и богата, череши се намират още на пазара - от най-късно зреещите сортове, тип  "хрущялка" / голяма едрина на плода и уникален вкус/. Много едри, закръглено сърцевидни, червени, с по-тъмен нюанс, но като че вече са загубили характерната си хрупкавост. Вкусът им, обаче все още е страхотен – „месото” е червено, плътно, сочно, сладко-кисело, с тъмночервен сок… 

И в унисон с лятното, по-лежерно настроение и кулинарна активност, избрах нещо леко, свежо и бързо: Черешов сладолед, а бях повлияна и изкушена от финият черешов сладолед при Мина. Получи се чудесно допълнение към предложенията в любимите ни категории сладолед и череши.

За разлика от повече плодови рецепти, където се стремя плодът да е свеж, тук черешите претърпяват  минимална кулинарна обработка, като се пошират. Много накратко, но веднага ще поясня термина поширане, защото преди години имах задочен диалог с читател на тази тема.  Използвам термин ”поширане”, като един от трите основни метода за топлинна обработка - поширане, варене и кипене. Терминът идва от френски език Poaching,  днес с по-широк смисъл на понятието,  и е свързан със специфичния начин за приготвяне за деликатни продукти – сваряване, но не в кипяща, а в гореща вода. Най-общо казано, това е процес на варене на продукт във вода или друга течност на температура около 71—85° С без кипене, най-точно под точката на кипене. Този метод се използва за обработка на крехки храни, като по този начин тяхната текстура не се разкашква при термичната обработка, а се запазва стегната и същевременно крехка, като част от стремежът е да се съхрани и истинският вкус на храната, която се пошира. Освен традицията за яйца, риба и крехки зеленчуци, определено е много подходящ за термична обработка на плодове. 

Ето го и него - с мляко и сметана, без яйца, с плодов пълнеж и лека бадемова нотка....

Черешов сладолед /Сладолед от поширани череши

/по идея, с изменения от Cherry Ice Cream (no eggs! no machine!)/

Продукти за около 1 л

2 ч.чаши тъмни череши, почистени

1 ч. чаша кондензирано мляко**

1 ч. чаша течна сметана

1 ч. чаша мляко*

½  ч. чаша захар, или по-малко, на вкус

щипка сол

1 чаена лъжичка. лимонов сок

1 с.л. ликьор Amaretto

1 с.л. черешов сироп***

1-2 с.л. черешов сироп

* използвах черешов йогурт

** използвах Dutch Lady Кондензирано мляко
*** използвах от сладко

Amaretto – бадемовият вкус позволява и подпомага да се открои аромата на черешите

Няколко шоколадови бисквитки за гарниране
1 ч.чаша =240 мл.

По-голям, плосък съд за сладолед /може и тавичка/ се поставя в камерата на фризера, което ще подпомогне бързото охлаждане на сместа. Подготвят се и кубчета лед.

В тенджера се поставят почистените череши, добавят се сметаната, захарта, солта и кондензираното мляко. Точно преди точката на кипене, температурата се намалява, до степен сместа да къкри за около 15 минути. Сместа се излива в  блендер и пюрира, до желаната едрина на черешите. Може да се прецеди, по желание или да се оставят късчета плод. Леко се охлажда, като се поставя се над друг съд с кубчета лед. Добавя се плодовото мляко, ароматизира се с лимоновия сок, сиропа и ликьора.

Може да се използва машина за сладолед, или не… Тогава – сместа се извива в предварително охладената форма и замразява в продължение на 45 минути. Изважда се, разбърква или разбива, след което отново замразява. Повтаря се този етап няколко пъти, като накрая, при видимо стегната, но не напълно замръзнала смес е хубаво да се разбие с миксер, за да навлезе повече въздух, но може и само да се разбърква. Тогава се налива от черешовия сироп и леко разбърква. Съхранява се в камерата до момента за поднасяне.

 Сладоледът е мек, ароматен, с ниска степен на обледеняване, 

дори без използване на машина за сладолед.

С бисквитка, плод или още сироп, въпрос на избор.

Шоколадовите бисквитки могат да се натрошат и включат в общата смес при последното разбъркване, но сега ми допадна идеята да са гарнирани отделно.

 Вече си представям такъв сладолед и в прасковен вариант.

Опитайте....

Шоколадов мус с череши и бяло вино

Сладки и сочни череши са един от любимите ми аромати в началото на лятото. А шоколадовата мания властва у дома целогодишно, вече в продължение на години. Това предложение може би е за последните череши, в края на сезона. Използвах черни, по-късно зреещи кюстендилски череши, които брахме през уикенда, но пък може да се приготви и със замразени или консервирани. След като пекох едни плодови кексчета, но ми се сториха малко сухи, исках нещо по-ефирно, сочно и по възможност шоколадово...

Така избрах да бъде мус, вариантите на тази тема са много, това е моят: 

Мус с шоколад, череши и бяло вино - 

богат въздушен крем от тъмен шоколад, сметана и сладки череши със струйка ароматен топинг.
Съчетанието череши и шоколад е добре позната и много експлоатирана класика. Предполагам, че тези аромати са сред най-ранните и известни комбинации в историята на сладкарските решения. Череши и шоколад, може да се определи като една здравословна комбинация. За да се намалят евентуалните притеснения относно калоричността на десерта, има някои успокояващи факти, като в крайна сметка естествено, важен е балансът: Черешите, известни като супер плод, са пълни с мощни хранителни вещества и антиоксиданти и науката показва, че в сравнение с други плодове, имат изключително висока степен на антиоксиданти, също са източник на фибри, витамин С, Е и други важни хранителни вещества. Черният шоколад също е зареден с антиоксиданти, полезен е за дейността на мозъка и сърцето, съдържа множество витамини и минерали.  Идеята за шоколад и червено вино също не е нова. Сега исках да опитам по-лятна комбинация от плътен шоколад, бяло десертно вино и сочен черешов вкус.

Ако използването на сурови белтъци не се препрочита, то те могат да се заменят със съответното количество разбита сметана. Чудесно си пасва с чаша от десертно вино, аз добавих и няколко тънки браунис бисквитки.

Шоколадов мус с  череши и бяло вино
/адаптирано по Chocolate and Wine Soaked Cherry Mousse/

Продукти за 6 малки или 3 големи порции

За крема:

150 грама тъмен шоколад (аз използвах 50% какао)

2 яйца, гарантирано пресни  

3 с. л. течна сметана

5- 6 с.л. от черешовия сироп*

1 ½  с. л. захар, за белтъците**

1 ч.л. ликьор черешов, бадемов, кафеен или друг

За ганиране:

½ ч.л. ванилия

12-16 череши, с дръжки

100 мл. сметана, разбита

бадеми филирани, запечени

*Черешов топинг сироп:

¼ ч. чаша ароматно бяло вино, избрах токайско

около 20 череши без костилка

¼ ч.чаша захар, сложих 1/3 ч. чаша

сок от ½ лимон, около 2 с.л.

1 ч.чаша = 240 мл.

** белтъците могат да се заменят със съответното количество разбита сметана.

Първо се подготвят черешите в сироп от бяло вино: почистват се от костилките черешите и поръсват с лимоновия сок. Смесват се виното и захарта, след като кипне  се поставят и черешите. Варенето или по технологията на "поширане" продължава около 10-на минути до редуциране и сгъстяване на течността. Оставя се да се охлади.

Разделят се яйцата, отделно жълтъци и белтъци, като се разбиват първо жълтъците само до хомогенизиране. На водна баня се стопява шоколада, а след леко охлаждане към него се добавят разбитите жълтъци. Сместа се връща над водната баня, налива се течната сметана и около ½ от черешовата редукция от Вари се около 2-3 мин., овкусява се с ликьора  и оставя да се охлади.

Идва ред за разбиване на белтъците с предвидената захар - на сняг с меки върхове.

След охлаждане на шоколадовата смес се обединяват постепенно с разбитите белтъци на няколко части. Ако използването на сурови белтъци не е препрочитано, то те могат да се заменят със съответното количество разбита сметана.

Следва порционирането. В оригиналната рецепта предвиденото количество череши се поставя в крема, аз избрах да оставя повече плод за аранжиране. В чаши се поставят на дъното няколко череши, следва крем, пак череши и за завършва с крем. Една удачна опция е да се постави вътре в крема маслена бисквитка.

Оставя се десертът да се охлади в хладилник за около 3-4 часа, може и за нощ. Съхранява се в хладилник и черешовият топинг. Преди поднасяне се разбива сметаната и ваниловата есенция. С лъжица сметана се гарнира  повърхността крема. Дооформя се с още череши, топинг и за финал няколко люспи запечени филирани бадеми.

Може да се сервира с още пресни череши.

Чудесно върви с чаша десертно вино, аз добавих няколко тънки браунис бисквитки, 

а тяхната рецепта в някоя по-късна публикация.

Опитайте…

Коктейлни топчета от авокадо със сирена и ядки

Имах друга идея за публикация в първоюлското утро, но влажното и хладно време въобще не ме провокират към летни емоции и настроения ... така, че избрах да продължа с тематичната кулинарна рубрика. Темата е лятна - коктейлни топчета от авокадо със сирена и ядки, които съчетах с плоски хлебчета, ароматизирани  с мед и мащерка.
Авокадото - гладко и маслено, богато на антиоксиданти, протеини, фибри, витамини, минерали и още много полезни за организма неща се налага като идеално допълнение към балансираното хранене. Харесваме го и често търся начини за разнообразяване и увеличаване приложението му в нашата кухня. Макар използването на авокадо да е повече популярно като съставка в гуакамоле и други зеленчукови или рибни салати, вече все по- често се налага и във формата на дипове, мусове  и пастети.  Едно случайно съвпадение и миналата година, по същото време отново съм била на вълна питки с авокадо.
Когато прочетох тази комбинация, наистина звучеше като една добра идея. Обичаме сирене, обичаме и авокадо, а това съчетаване обещаваше да постигне най-доброто и от двете. Избрах няколко вида сирена, допълних със запечен орехов пълнеж и сервирах с ароматни хлебчета, овкусени от мед и мащерка. В допълнение на ароматни ядки, семена и свежи подправки вкусът се оформи още повече наситен и балансиран. И още едно удобство – комбинацията на авокадо и сирене възпрепятства бързото окисляване на авокадото и запазва за по-дълго свежият си цвят.

Резултатът: авокадо, сирена и ядки – заедно, любими продукти, от които се получи чудесна комбинация и комплектовани с крехки хлебчета, определено вървят добре с чаша ароматно вино.

Коктейлни топчета от авокадо със сирена и ядки
/Avocado cheese balls/

За около 20 топчета, според големината:)

1 голямо авокадо
120 гр. крем сирене,
 ½ ч. чаша микс от сирена, настъргани*

¼ ч.чаша орехи, ситно нарязани или едро смлени, запечени

1 с.л. пресни подправки /магданоз, мащерка, босилек или друга/

чили, пресен лук и/или чесън на прах, по желание и на вкус

*някои сирена с по-твърда структура - ементал", "гауда", "грюер" и други, 
в зависимост от региона, в който се произвеждат; 
както и с мека благородна плесен - "камембер", "бри", "синьо".

още:

½ ч.чаша микс от ядки орехи, щам фъстък и/или други / запечени/

по ¼ ч.чаша семена от сусам, тиква и/или други /запечени/

½  ч.чаша рендосани твърди сирена/кашкавал

1 ч.чаша = 240 мл.

В купа се смесват  на гладка каша крем сирене и сирената. Към тях се прибавят намачканото авокадо, подправките и ядките.

 

Може да се използва директно като пастет, да се оформи като голяма топка.

По желание, с леко навлажнени ръце се оформят малки топчета, които се овалват в панировка от ядки, семена или още сирена/кашкавал и или друг топинг, по желание.

Подходящи към салата, гризини или крекери.

Вече споменах, че сервирах към плоски хлебчета с мед и мащерка.

 

Опитайте...