Предвестници на Възкресението - Лазаровден и Цветница

Християните празнично отбелязват Лазаровден и Цветница като предвестници на Възкресението ... В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя. Празнуваме Лазаровден /Лазарова събота/ - първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница /Връбница/. Отбелязват се на подвижни дати, но винаги са една седмица преди Светлия Великден, като тази година това са 20 и 21 април и с тях започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея Цветница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.  Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.

Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза, постни ястия,  хлябове и постни сладкиши.

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

Аблен(а) („аблена“ означава планински божур;

Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко

Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венеция

Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к)а

Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка

Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)

Жасмин(а)

Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)

Ива (име на върба), Иглика

Кала, Калин, Калина Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка

Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна

Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)

Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка

Орхидея

Петуния,Пламен(а)(от "пламъче")

Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа

Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефани(я) (от гръцки – „венец“)

Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)

Фидан(ка)

Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко

Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)

Празнуваме Лазаровден и Цветница

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя. Празнуваме Лазаровден /Лазарова събота/ - първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница /Връбница/. Отбелязват се на подвижни дати, но винаги са една седмица преди Светлия Великден, като тази година това са 31 март и 1 април и с тях започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея Цветница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.  Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.

Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза, постни ястия, сладкиши и хлябове.  Тази година имаме празнични постни сладкиши със сушени кайсии, кокос и свеж портокалов  аромат.

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден. 

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Празнуваме Лазаровден и Цветница

Празнуваме двуединен, двудневен празник, два лъчезарни празнични дни - Лазаровден /Лазарова събота/ и Цветница /Връбница/, отбелязват се на подвижни дати, но винаги са една седмица преди Светлия Великден. Тази година това са 8 и 9 април: Лазаровден /в съботата преди Страстната седмица/ - първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. С Връбница след него, в шестата неделя на Великия пост, започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея и Връбница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.  Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.

Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза, постни ястия, сладкиши и хлябове.  

Тази година имаме празнични постни бонбони с ядки, свеж лимонов аромат и поръска от "златен" сусам.

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Лазарова събота и неделя на Цветница

Всяка година красивият пролетен празник Цветница има различна дата, но е винаги е една седмица преди Великден, неделята след Лазарова събота, в шестата неделя на Великия пост. С тези два лъчезарни празнични дни, наричани двуединен, двудневен празник започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея и Връбница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. 

Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята. 

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза. 

Тази година нашият празничен сладкиш е  постна морковена бабка в компания на върбови клонки и слънчева маргаритка:

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Лазарова събота, върбови клонки и Цветница

Подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение започва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота - когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. 

Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята. 

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - празникът е подвижен, /отбелязва се в православната, католическата, и в протестантската/ една седмица преди Възкресение Христово, в шестата неделя на Великия пост. Посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.

На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза.

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Предпразници на Възкресението

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах.9:9).

С Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.

Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята. 

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - празникът е подвижен, /отбелязва се в православната, католическата, и в протестантската/ една седмица преди Възкресение Христово, в шестата неделя на Великия пост. Посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.

На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба. От Цветница до Томина неделя (първата след Великден) не се прави помен за починал близък. 
 На Връбница знаем, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата.
Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата. Върбовото венче /“четената върба”/ на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.

Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!