Св. Харалампий - покровител на меда и пчеларите, освещаване на новия мед и още ...

Тази година, по изключение, православната църква чества паметта на 

Св. свещеномъченик Харалампий  на 9-ти, вместо на 10 февруари

/на 10 -ти е ден за Задушница срещу Месни заговезни за Великия пост за 2018./

Според преданието, още приживе Св. Харалампий открил целебните свойства на меда, затова точно на неговия празник се освещава мед, а св. Харалампий се почита като закрилник на пчеларите. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Божествена Света Литургия и по традиция се освещава новия мед.
Това е единственият ден в годината, в който в църквата се освещава мед - 
този мед се счита за специален и не се ползва за ежедневна употреба, а с него се лекуват  различни болести. Десети февруари се празнува като ден на пчеларя.

10 февруари,  православната църква чества паметта на 

  Св. мчца Валентина

В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. Християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му - 10 февруари - се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве;

Имен ден на: Валентин, Валентина, Валя, Ламби, Хараламби.

Честит празник на всички празнуващи!

И още предстоящи православни празници в средата на февруари за тази година:
10 февруари -  * Задушница; Св. мчца Валентина
11 февруари - ✝ Неделя Месопустна.(Месни заговезни)
              Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски
14 февруари - Успение на св. Кирил Славянобългарски.

Сиропирани пастички кафе с мляко

Класически пример за по-обикновен сладкиш към следобедното съботно - неделно кафе и като разнообразие в категорията на десертните идеи. Този сочен шоколадов сладкиш, с основа ала тип "брауни",/но и не съвсем/, с кафеен топинг и слой млечно-сметанов крем е по популярна турска рецепта – т.нар. piyano kek. Турската кухня се отличава с богато разнообразие от десерти, сладките удоволствия са много интересни и различни, а сиропираните сладкиши и до днес са символ на турското и гръцкото сладкарство. Една семпла комбинация на съставки, но с фин вкус и нежен аромат на ванилия, кафе и мляко. Финален щрих е поръската с ароматно какао както при тирамису, или рендосан шоколад. Оформлението също може да бъде различно, аз избрах за поднасяне изрязване във вид на кръгли пастички, а споменавайки турските десерти, е достатъчно доказателство за един страхотен вкус.

Сиропирани пастички кафе с мляко

/Piyano Kek/

Блат:

2 яйца

½ ч.чаша захар

½ ч. чаша олио

½ ч. чаша прясно мляко

1 ч.чаша брашно

1 пакетче бакпулвер

1 пакет ванилия

2 с.л. какао

1 ч.л. смляно кафе

Топинг:

½ ч.чаша мляко

2 с.л. захар

1 с.л. какао

17 гр. /1 опаковка нес кафе/

Крем:

2 ¼  ч.чаши прясно мляко
1 ¼  ч.чаша брашно
1 ¼  ч.чаша захар

1 ванилия
200 гр. течна сметана

2 с.л. масло

Още:

50 гр, шоколад за поръсване
1 ч.чаша =240 мл.

Фурната се загрява на 175-180С.

Видео рецепта

За блата: 2 яйца се разбиват със захарта до изсветляване, налива се олиото, прясното мляко, брашното с бакпулвера, кафето и какаото се пресяват отгоре. Ароматизира се и разбива до хомогенност.  Сместа се прехвърля в подготвената тава 20х20см., намазана с мазнина /или покрита с хартия за печене и пече в затоплената фурна за около 20-22 минути, до проба за суха клечка, след което изважда и още топъл се залива с топинга от мляко, захар, какао и кафе, предварително смесени или първо се охлажда, след което залива с топъл топинг и оставя да се охлади напълно.

За крема: В тенджера се смесват брашното със захарта и ванилия, с част от млякото се размива на кашичка, след което се налива останалото от 2¼ ч.чаша и се вари, с непрекъснато разбъркване до получаван на гъст крем. Към топлия крем се налива течната сметана и 2 с,л.масло, и следва ново разбиване до уплътняване. Млечният крем се разпределя по повърхността на сладкиша и отгоре поръсва с фино рендосан шоколад. Изчаква се да стегне за няколко 4-5 часа, най-добре за нощ, порционира и сервира. 

Оформлението също може да бъде различно, аз избрах за поднасяне изрязване във вид на кръгли пастички:

Вече споменах, че този сладкиш е класически пример за по-обикновен десерт към следобедното съботно - неделно кафе: И разчупен:

Опитайте....

1, 2 и 3 февруари празнуваме Трифунци

Първите три дни на месец февруари започват като поредица,
наречена според народните традиции - Трифунци:

1 февруари — Трифоновден, 

2 февруари — Сретение Господне   3 февруари — Свети Симеон, 

Като - 01. февруари (14 февруари стар стил) е ден на Св. мъченик Трифон  и се отбелязва като пред празненство на Сретение Господне. Св. Трифон произхожда от Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή - мекота, нежност, деликатност.Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик. Най-често в иконите светецът е изобразен да държи кръст в дясната си ръка, докато в лявата има малък сърп, като символ на основното оръдие за обработката на лозята и градините.през средновековието, и  още...

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
А по стар стил на 14 февруари се празнува като ден на лозаря.

Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. Месели се обредни хлябове, които се раздавали, а по това какво е времето на 2 февруари хората гадаели какво им предстои през годината.

Най-големият сред тази поредица се отбелязва всяка година на 2 февруари -
  /Сретение (слав.) - среща, посрещане/ Сретение Господне

Зимна Богородица, Вълча Богородица - Сретение Господне,  

е един от 12-те големи християнски празници през годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето. Прието е да се вярва, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акушират, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, която отправяла към нея молба за помощ и леко раждане.
 Вторият ден на Малък Сечко се нарича Петльовден или Петеларовден /по стар стил/. Най-разпространен този празник е в Източната част на България. Той се празнува за здраве на момченцата, като майките на мъжки рожби колят петел за здраве на детето си. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита се раздават по съседите за здраве.

На другия ден след Сретение господне се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Православната църква почита св. Свети Симеон Богоприемец е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки.
По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Младенеца, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и  слава на Твоя народ Израиля!"

Имен ден празнуват:

1 февруари:  Лозан, Лоза, Трифон (Трифоновден, Трифон Зарезан, Св. Трифон)
2 февруари: Ванеса, Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка, Сретен, Сретен (Петльовден по стар стил)
3 февруари:  Симеон, Симеонка, Симона, Мона, Мончо,Моника , Моньо (Св. Симеон Богоприимец, Зимен Симеоновден)
А на 6 - февруари Православната църква почита паметта на Св. равноапостол Фотий Цариградски патриарх - от гръцкото photos - светлина.

Имен ден празнуват: Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина и всички, които носят в името си светлина.

Честити празнични и именни дни!